№ 4454
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507747 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20109504 от 27.11.2023 г., постановено по гр. д. №
56132/2020 г. на Софийски районен съд, 60-и състав, е отхвърлен
предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Евроинс“ АД
иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1313,86 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета №
44012131829403, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски
между страните, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 350 лева.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
подадена чрез адв. Т. М., в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника
неправилно районният съд е приел, че ответникът е провел пълно обратно
доказване, с което е опровергал предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за
вина на застрахования при него водач, доколкото по никакъв начин по делото
не се установявало, че вратата на автомобила на застрахования при ищеца
1
водач се е отворила внезапно. Намира обаче, че от изслушаното в хода на
първоинстанционното производство заключение по съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ) се установява, че водачът, застрахован при ответника, е бил
извън очертанието на неговото паркомясто. Неоснователно съдът счел
заключението за обосновано, пълно и ясно, тъй като вещото лице уточнило, че
разстоянието, което е изминал лек автомобил „Сеат“ до лявата врата на другия
автомобил е било 3-4 метра. Не ставало ясно обаче как е възможно това, като
целият автомобил е 4,50 метра, което обстоятелство обаче според въззивника
съдът не е обсъдил в мотивите си. В тази връзка посочва, че при обсъждане на
така събраните доказателства по-скоро съдът е можело да достигне
евентуално до наличие на съвина, но не и до отхвърляне на иска. С оглед
изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което исковата
претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок от насрещната страна „Евроинс“ АД е
постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез юрк. М.С., в който са
изложени доводи за неоснователност на същата. Според въззиваемия
правилно, обосновано и съобразно със събрания в хода на производството
доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е
установил фактическия състав на гражданската отговорност на водача, за
който твърди, че е причинил вредата. Сочи, че ищецът е основал претенцията
си на нарушението на водача на лек автомобил „Сеат“, но в хода на
производството безспорно се установило, че съприкосновението между двата
автомобила е настъпило в момента, в който водачът на застрахования по
имуществена застраховка лек автомобил „Мазда“ е отворил вратата си и с
това свое действие е изненадал водача на лек автомобил „Сеат“, чийто
автомобил в това време е вече навлязъл в свободното място за паркиране.
Според въззиваемия фактът, че съприкосновението е възникнало към момента
на отваряне на вратата се установява допълнително от уврежданията, които са
получени, а именно от външната й част. Ето защо намира, че водачът на лек
автомобил „Сеат“ е бил поставен в невъзможност да предвиди н предотврати
сблъсъка дори при спазване на правната уредба. Предвид изложеното е
отправена молба до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
2
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ от
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Евроинс“ АД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1313,86 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени щети
вследствие пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 09.09.2018
г. на паркинг на магазин „Кауфланд“, на бул. „Цар Борис III” в гр. София
между лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ********* и лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. № *********.
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
Пред настоящата инстанция между страните не се спори по следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и делинквента; че на 09.09.2018 г. на паркинг
на магазин „Кауфланд“, на бул. „Цар Борис III” в гр. София е настъпило ПТП
между лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *********, управляван от В.Я. и
лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, управляван от Г.Х.; че ищецът е
заплатил на водача на застрахования при него автомобил застрахователно
обезщетение в общ размер от 1313,86 лв. Основният спорен въпрос, поставен
за обсъждане пред въззивния съд, е по чия вина е настъпило процесното ПТП.
Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от експертното заключение по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Съгласно заключението по САТЕ
3
на 09.09.2018 г., около 17,30 часа лек автомобил „Мазда 6“ е паркиран на
паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Цар Борис III, където
водачът отваря предна лява врата, при което настъпва съприкосновение с
паркиращия в същия момент от лявата му страна лек автомобил „Сеат Леон“.
Вещото лице е уточнило, че вратата на лек автомобил „Мазда 6“ е била в
процес на отваряне, като е била под ъгъл не по-голям от 30-35 градуса спрямо
надлъжната ос на автомобила, защото ако е била отворена изцяло,
увреждането би било от вътрешната страна на вратата. Според експерта от
техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Мазда 6“ е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал
водача на лек автомобил „Сеат Леон“ да извърши своята маневра за паркиране
и след това да предприеме отваряне на предна лява врата, а от своя страна
водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ не е имал възможност да избегне
настъпването на процесното ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „Мазда
6“ е отворил своята врата внезапно за него.
В хода на първоинстанцонното производство е разпитан и водачът на
увредения автомобил – свидетелят Х., който разказва как е бил паркирал на
въпросния паркинг с носа на колата напред и в момента, в който посегнал да
отвори вратата, погледнал назад, но не видял да идва кола. Тогава тръгнал да
отваря вратата си и една кола връхлетяла върху неговата. Свидетелят обаче
уточнява, че от неговата позиция е трудно да има видимост, когато
автомобилите са така наредени.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
се солидализира с изводите на районния съд, че в случая не се установява
виновно и противоправно поведение от страна на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Това е така, тъй като отварянето на
вратата на застрахования при ищеца автомобил е било внезапно и при това
положение водачът на застрахования при ответника автомобил не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че по делото не се установявало,
че вратата на автомобила на застрахования при ищеца водач се е отворила
внезапно. Настоящият съдебен състав приема, че по време на извършване на
маневра паркиране на лек автомобил „Сеат Леон“, вратата на лек автомобил
„Мазда 6“ е била в процес на отваряне, т. е. водачът на застрахования при
ищеца автомобил е отворил вратата си, докато водачът на застрахования при
ответника автомобил вече е бил в процес на паркиране. В случай че вратата
вече беше отворена, уврежданията по автомобила биха били по-различни.
Неоснователно е и оплакването че водачът, застрахован при ответника, е
бил извън очертанието на неговото паркомясто. Това твърдение не се
подкрепя с нито едно от събраните по делото доказателства, доколкото няма
данни къде точно е бил паркиран лек автомобил „Мазда 6“. От друга страна
обаче видно от двустранния констативен протокол, както и от заключението на
вещото лице, отворената врата на лек автомобил „Мазда 6“ е навлязла в
съседното обозначено паркомясто, което според настоящия съдебен състав
също е способствало за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на оплакването на въззивника, че неоснователно
районният съд е счел заключението за обосновано, пълно и ясно, тъй като
4
вещото лице уточнило, че разстоянието, което е изминал лек автомобил
„Сеат“ до лявата врата на другия автомобил е било 3-4 метра, като не ставало
ясно как е възможно това, като целият автомобил е 4,50 метра, следва да се
посочи следното. Разстоянието от 3-4 метра, за което говори вещото лице. е от
момента, в който водач на лек автомобил „Сеат Леон“ предприема маневра
„ляв завой“ до момента, в който достига до вратата на лек автомобил „Мазда
6“. Тоест не се констатира противоречие в експертното заключение и
правилно районният съд го е кредитирал в цялост, което впрочем прави и
настоящата инстанция.
Предвид изложеното, според въззивния съд водачът на застрахования
при ответника автомобил е бил поставен в състояние на внезапна, пряка и
непосредствена опасност за движението си, която ситуация не е могъл да
предвиди и предотврати дори при спазване на задълженията, предвидени в чл.
25, ал. 1 ЗДвП. При тези данни следва да бъде прието, че липсва един от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно
виновно и противоправно поведение, което от своя страна означава, че не
може да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача. А щом прекият
причинител не следва да отговаря за вредите, то не може да бъде ангажирана
отговорността и на неговия застраховател по чл. 411 КЗ, доколкото тази
отговорност е функционална и е обусловена от отговорността на
застрахования водач.
Ето защо предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Достигайки до същите правни изводи,
районният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален
размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от
същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивния съд.
Предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20109504 от 27.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 56132/2020 г. на Софийски районен съд, 60-и
състав, с което е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
срещу „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1313,86 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
5
по застраховка „Каско” по щета № 44012131829403, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на „Евроинс“ АД с ЕИК
********* сумата от 100 лева, представляваща разноски, направени в хода на
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6