РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Омуртаг , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно
наказателно дело № 20203510200222 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. А. Х., с адрес: ****, действащ чрез пълномощника си адв.Ц.
И. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №526328-0061940 от 23.07.2020г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400
лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, издадено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че видно от протокол
от оперативна проверка, заповед за ПАМ, фактическата обстановка, установена при
проверката на служителите на наказващия орган е различна. В жалбата е посочено, че
административнонаказващият орган е следвало да докаже наличието или липсата на
предпоставките на чл. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, след като първо установи, че
жалбоподателят Х. е лице по чл. 3 от цитираната наредба, както и че липсвали каквито и да
било мотиви по повод квалифицирането на деянието под нормата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС,
т.к. видно от фактите по преписката в обекта липсвало касов апарат. Изложени са доводи, че
административнонаказаващият орган е заменил липсата на преценка за приложението на чл.
28 от ЗАНН с формални, общи и без конкретика изводи, относими към каквито и да било
нарушения на данъчното законодателство, като за жалбоподателя оставало неясно какви са
утежняващи и смекчаващи обстоятелства, които водели до извода, че следва да бъде
наказан. Поради изложеното в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло, като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се представлява от процесуалния си представител адв. Ц.
И. от АК – Търговище, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена и процесното
НП да бъде отменено.
Ответникът – ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ - гр. Варна, се представлява
1
от ю.к. В. С. която оспорва жалбата и изложените в нея съображения за
незаконосъобразност на НП и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
и след запознаване с представените доказателства, приема за установено следното:
В приложения към делото Протокол за извършена проверка сер. АА, №
0384417/08.06.2020г., са отразени констатациите от извършена на същата дата проверка на
павилион, находящ се на адрес: гр.Омуртаг, ул.“****. Отразено е в цитирания протокол, че
при проверката за извършената от лицето Е. А. Х. услуга двустранно фотокопие на лична
карта на стойност 0.20 лв., за приетото плащане не бил издаден касов бон. Посочено е в
протокола, че в обекта нямало наличен ЕКАФП. Приложени са Опис на касова наличност в
търговски обект на обща стойност 24.00 лв., фактура № 3652/19.09.2014 г., издадена от ПК
„Космос“ – гр. Омуртаг на Е. А. Х. за покупка на павилион на стойност 300.00 лв. договор
№ 130/01.06.2016 г. за наем за ползване на място за поставяне на павилион до полицията,
сключен между ПК „Космос“ – гр. Омуртаг и Е. А. Х., анекс към договор № 130/01.06.2016г.
за удължаване на срока на действие договора от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. По цитирания
протокол против жалбоподателя е съставен АУАН Серия АА №0061940/23.06.2020г., за
извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че при
извършена проверка на 08.06.2020г., в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на
ЗДДС – павилион, находящ се в гр.Омуртаг на ул.“****, след РУ – Омуртаг, стопанисван от
Е. А. Х., ЕГН **********, преди легитимиране от страна на органите по приходите е
извършена контролна покупка на услугаксерокопие на лична карта на стойност 0.20 лв.,
извършено е плащане в брой от Е. А. Р. – СИП при ГДФК, с една монета от 0.20 лв. като при
приемане на плащането от Е. А. Х., не е издадена фискална касова бележка, поради липса на
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП - офис
Търговище фискално устройство, с което нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН е подписан от
актосъставителя, един свидетел и жалбоподателя, като на последния е връчен и препис от
акта. Жалбоподателя е направил възражение против акта, като е посочил, че бил провокиран
от мъж и жена да им преснемел лична карта, след което те се представили като служители
на НАП, както и че в обекта се извършват застраховки, за които не се изисквало издаване на
касова бележка. Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното Наказателното
постановление №526328-0061940 от 23.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.118, ал.4, от
ЗДДС. В процесното НП описанието на нарушението е идентично с описанието му в АУАН.
Екземпляр от НП е връчено на законния представител на жалбоподателя. Към АНП е
приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г на ИД на НАП удостоверяващи
материалната компетентност на АНО. По делото са разпитани свидетелите Е. Р. –
актосъставител и Е. Й. – свидетел при съставянето на акта. Свид. Р. потвърждава
констатациите по АУАН, като описва извършването на проверката, като е категорична, че в
проверявания обект не е имало монтиран и въведен в експлоатация касов апарат, а
същевременно жалбоподателят, като физическо лице извършил услуга - копирал лична
карта на свидетелката и приел плащане аз тази услуга. Свид. Й. посочва, че не е участвал
при извършване на проверката, а само при съставянето на акта, като заявява, че актът за
липса на фискално устройство бил съставен в присъствието на жалбоподателя в неговата
2
каравана, която се намирала в близост до полицията в гр. Омуртаг. Видно от представената
от страна на жалбоподателя декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. №
25000203029367/01.04.2020 г., същият е декларирал, че считано от 01.04.2020 г. прекъсва
дейността си. За удостоверяване получаването на декларацията в НАП е приложено
съобщение изх. № 25000203029367/01.04.2020 г.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
неоснователна. При разглеждане на съставения АУАН по повод описаното нарушение и
издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нарушения на процесуалния и
материалния закон. АУАН е издаден от компетентно лице при спазване на процесуалните
изисквания на ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Наказателното
постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от
лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП
са подписани и връчени на законния представител на жалбоподателя. По изложените
съображения за маловажност на нарушението, съдът счита следното: Според ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол, който включва и проверката за законосъобразност на
преценката на АНО по чл.28 от ЗАНН. Следователно ако при преценка на нарушението
съдът стигне до извод, че случая е маловажен то следва да отмени НП само на това
основание, поради незаконосъбразност на преценката на АНО относно приложението на
чл.28 от ЗАНН. Ако обаче при извършената преценка относно маловажността на случая
съдът прецени, че същият не е маловажен то следва да потвърди НП независимо от това
дали АНО е изложил или не мотиви относно липсата на предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН.В процесния случай жалбоподателят е санкциониран за административно
нарушение, което се счита за извършено с факта на липса на монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство в проверявания обект. Нарушението засяга обществени
отношения, касаещи фиска и свързаната с това данъчна дисциплина на лицата
осъществяващи продажби на стоки и предоставящи услуги. Законодателят е категоричен, че
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен при наличие на изключенията визирани в чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл.7 от същата наредба всички лица по чл.3 от наредбата са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Липсата на фискално устройство в обект, в който се
извършва продажба на стоки или услуги е нарушение, което създава предпоставки за
неотразяване на приходи, а оттам и за неплащане на дължими данъци. Това нарушение
накърнява не само правата на конкретния потребител, но и на всички останали граждани,
като уврежда и фискалната политика на държавата. Предвид изложеното, съдът намира, че
не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на това съдът
намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и
процедура по постановяването им. Разгледано по същество обжалваното НП също се явява
законосъобразно и правилно. От събраните в хода на делото доказателства, се доказа по
несъмнен начин фактическата обстановка, описана в акта и издаденото въз основа на него
НП. От събраните писмени доказателства по делото и показанията на св.Русева се установи
по безспорен начин, че в проверявания обект, в който не е имало монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, жалбоподателят е извършил услуга – копиране на лична
карта и е приел е заплащане на тази услуга. Действително приложена е декларация от
жалбоподателя до НАП за прекъсване на дейността му от 01.04.2020 г. но се установява от
събраните по делото доказателства, че на практика жалбоподателят е осъществявал дейност
и че проверявания обект на практика е работел. По делото не се събраха доказателства за
противното. Ето защо предвид събраните по делото доказателства нарушението се явява
безспорно доказано и правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност
3
на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Относно наложеното на
жалбоподателя наказание съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от
ЗДДС, предвидената санкция за извършеното нарушение за физическото лице, което
извърши нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, е в размер от
300.00 до 1000.00 лева. В конкретния случай на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, т. е. над регламентирания
минимум, без АНО да е изложил съображения, поради които е счел, че санкцията следва да
бъде в този размер. В административно – наказателната преписка не се съдържат данни за
това жалбоподателят да е санкциониран и в други случаи за нарушаване на задълженията му
по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане. Предвид гореизложеното
съдът намира, че обжалваното по настоящото дело наказателно постановление следва да
бъде изменено досежно размера на наложеното на жалбоподателя административно
наказание, като същото следва да се определи в минимален размер, а именно: глоба в размер
на 300.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №526328-0061940 от 23.07.2020г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП, с
което на Е. А. Х. с адрес: ****, ЕГН **********, е наложено административно наказание –
глоба в размер на 400.00 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,за нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание от 400.00 лева на 300.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, Е. А. Х. с адрес: ****, ЕГН
**********, да заплати на ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ - гр. Варна, сумата в
размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: _______________________
4