№ 119
гр. Габрово, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20224200100064 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Т. Т. против М. СТ.
Г. и ЕТ "М.-М. Т.а” .
В исковата молба се твърди, ищецът сключил граждански брак с
първата ответница на 09.11.2008год.,прекратен с решение NQ
21/22.01.2О20год. по гр.дело 1470/2019год. по описа на РС Севлиево. В хода
на бракоразводното дело ищецът и ответницата М.Г. представят
споразумение по чл.51 от СК на 19.12.2019год., с което уреждат всички свои
имуществени отношения, относно придобитите през брака имоти в режим на
СИО, лични и придобитите от ответницата в качеството и на ЕТ „М.-М.
Т.а”.Ответницата през време на брака, действаща като едноличен търговец,
придобила безвъзмездно право на строеж, учредено от Н.Т. и М.Г., върху
притежавания от тях недвижим имот поземлен имот с ид.****** по КК и КР
на гр.Севлиево, с право да построи ПУНКТ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ
НА АВТОМОБИЛИ И ИЗВЪРШВАНЕ АН АВТОРЕМОНТНИ УСЛУГИ, с
адм. адрес гр.Севлиево, ул.”***** № **.Сделката е обективирана в
нотариален акт № 106 том III рег. № 5539, дело 324/ 08.05.2015год. на
нотариус П.Д. рег. № *** на НК на РБългария, с район на действие района на
РС Севлиево. В подписаното от ответницата на 19.12.2019год. споразумение
по чл.51 от СК/ първоначално споразумение/ тя признава, че по посочената
1
сделка е действала в качеството си на едноличен търговец и не е заплатила
продажната цена, че средствата за първоначалното закупуване на имота са
дадени изцяло от бащата на ищеца, и с оглед уреждането на всички
финансовите задължения, касаещи и другия имот в Несебър, оборудването и
движими вещи, бизнесът който и остава, финансови средства, за чието
придобиване дял има и ищецът както и че след прекратяването на брака
същата ще си запази в собственост на едноличния търговец учреденото право
на строеж върху описаният по горе имот, тя поема съгласно т.2.5 и т.2.б при
условията на евентуалност следните задължения: Н. Т. Т. и М.С. Т.а
признават, факта, че имотът, представляващ поземлен имот с ид.***** по КК
и КР на гр.Севлиево, ведно с построената върху него жилищна сграда с
*******, с адм. адрес гр.Севлиево, ул.”*****” № ** е придобит от ЕТ”М.-М.
Т.а”,като същата не е заплатила продажната цена на имота на Н. Т. Т. и М.С.
Т.а, като действително имотът първоначално е закупен изцяло със средства
дадени от бащата на Н. Т. Т.. ЕТ
„М.-М. Т.а”, се задължава да продаде имота не по късно от 31.12.202Огод., за
цена не по малка от 60 000лева, като след продажбата в тридневен срок от
вписване на сделката заплати на Н. Т. Т. половината от продажната цена с
приспадане на съответните такси за прехвърляне, но не по малко от 30 000лв.
В случай, че ЕТ „М.-М.
Т.а, не изпълни задължението си по горната точка, то с оглед уреждане на
имуществените
отношения по първоначалното придобиване на имота и неговото последващо
формално прехвърляне на ЕТ „М.-М. Т.а”, М.С. Т.а се задължава до
31.12.202Огод да заплати на Н. Т. Т. сумата от 30 000лв., като след
получаване
на същата той е готов да приеме, че вече имотът е придобит изцяло със
средства на ЕТ М.М. Т.а”и същият вече няма принос в придобиването му.
Няколко дни след съдебното заседание в изпълнение на поетия ангажимент
М.Г. подписва и нотариално заверена декларация рег. № 806/20.01.2020год.
на нотариус П.Д. рег. № *** в НК, с район на действие, района на РС
Севлиево. , в която се възпроизвежда текста на първоначалното споразумение
по т.2.5 и 2.6.В исковата молба се твърди още, че ответницата като физическо
лице и едноличен търговец не предприема никакви действия по продаването
на описания по горе имот в срока на споразумението - 31.12.2020 год., нито
пък заплаща така договорената сума от 30 000лв., в същия срок.С нотариална
покана от 15.09.2021год., получена от ответницата, ищецът я кани да изпълни
задължението си.
2
Иска се да бъде осъдена М. СТ. Г. да заплати на Н.Т.
Т. сумата от 30 000 лв., дължима по споразумение от 19.12.2019год.,
нотариално заверена
декларация от 20.01.2020год., ведно със законните лихви от датата на
образуването на настоящето
производство, както и всички съдебни и деловодни разноски. В случай, че
бъде отхвърлена претенцията, срещу физическото лице М. СТ. Г. да бъде
осъден ЕТ „М.М. Т.а да заплати на Н. Т. Т. сумата от 30 000 лв., дължима по
споразумение от 19.12.20219год.,, нотариално заверена декларация от
20.01.2020год, ведно със законните лихви от датата на образуването на
настоящето производство, както и всички съдебни и деловодни разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от М.С. Т.а, действаща и в качеството си
на ЕТ „М.-М. Т.а”, чрез адв.В.П.. Твърди се, че ЕТ на ответницата и тя самата
са едно и също лице- ФЛ и предявяването на иска в условията на
евентуалност е недопустимо.Претенцията се основава на нотариално заверена
декларация и споразумение за развод, които намира за нищожни и прави
възражение в този смисъл, тъй като същите са подписани от М. като страна по
бракоразводно дело- гр.д.1470/2019г. на РС-Севлиево- т.е., като съпруга,
решението за прекратяване на брака е влязло в сила на 22.01.2020г.
Според смисъла на заявеното от нея в т.З на декларацията, тя-съпругата М. не
била заплатила
на съпруга си Н. по време на брака продажната цена на имота, закупен от нея
като ЕТ.В следващите изречения ответницата, като ЕТ, се задължава да
продаде имота в определен срок и
за определена цена, от която съпругът Н. да получи половината, но не по-
малко от 30 000лева. Ако не изпълни задължението си да продаде и да плати
на ищеца, както е записано в т.З,
„с оглед уреждане на имуществените отношения по първоначално
придобиване на имота и неговото последващо фармално прехвърляне на
ЕТ”М.-М. Т.а", М.С. ще плати на бившия си съпруг същата сума 30 000лева,
при условие че същият писмено
заяви че няма да има претенции за собственост и или принос за придобиване
на имота и имотът е
3
придобит изцяло със средства на ЕТ. Заявява, че волеизявлението е направено
с цел заобикаляне на закона- уреждане на имуществени отношения между
бивши съпрузи в резултат на прекратяване на брака не по установения от
закона ред. Имотът, който ответницата трябвало да продаде, е собственост на
ЕТ- правото на собственост е включено в патримониума на търговеца и като
такова е изключено от СИО. Ако другият съпруг има претенции към
имуществото на ЕТ, може да го заяви по съответния ред. Задължението за
плащане на сумата е лишено от основание - ако се плаща, защото ищецът е
участвал с лични средства за закупуването му, основанието би било едно, но
условието „да заяви, че няма да има претенции за принос за закупуването му”
изключва тази идея. Ако парите били дадени от бащата на ищеца, то
основание за това, ищецът да получи нещо от продажбата му също няма- това
би довело до неоснователно обогатяване и не би уредил отношенията,
възникнали между бащата на ищеца и ЕТ. Предвид факта, че споразумението
предвижда ищецът да получи някаква сума без основание или на привидно
такова, споразумението в тази му част, и декларацията са нищожни. Твърди
се още, че цената на имота, придобит от двамата съпрузи не била платена е
невярно- на 02.10.2014г. на продавача Л.Л. именно М. Т.а платила цената,
чрез превод по банков път, не бащата на ищеца, не ищецът. На 17.11.2015г.
ЕТ”М.-М. Т.а” платила по 3500лева продажна цена на М. Т.а и
Н.Т..Декларацията била изготвена по настояване на ищеца, който тормозел
ответницата, включително и физически. Веднага след подписването на
документа, изготвен от адвоката на ищеца, ответницата не му предала
декларацията, което станало повод за скандали, ескалирали на 10 април 2020г.
и във физическа саморазправа от страна на ищеца. Тогава му предала
декларацията. Ищецът нападнал и нея, и мъжът, с когото живеела. Години
наред тормозена от бившия си съпруг, ответницата заявила в съдебно
заседание, че не иска повече да се занимава с него. Декларацията била
подписана именно под страха, да не й бъде нанесен отново побой и предадена
именно в резултат на нанесения побой. Предвид горното прави възражение
алтернативно и за унищожаемост на декларацията и споразумението.
Ответницата не оспорва факта, че не е продала имота.
Иска се да бъде отхвърлен иска, като се приеме, че се основава на
нищожно волеизявление, или алтернативно на унищожаемо, както и на осн.
чл.44 във вр. с 26 от ЗЗД, да се прогласи за нищожно волеизявлението в т.З и
4
3.1 от декларацията с нот.зав.подпис с рег. N 806 от 20.01.2020г. по общия
регистър на нот. П.Д. с район на действие района на РС-Севлиево и на
осн.чл.26 от 33Д т.2.5 и т.2.6 от споразумение за развод от 19.12.2019г. между
Н. Т. Т. и М.С. Т.а, поради противоречие със закона, липса на основание,
накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона или да бъдат
унищожени, като се приеме, че са налице обстоятелствата на чл.27 от ЗЗД-
заплашване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото приема следното от фактическа страна:
С решение № 21/22.01.2020 г., постановено по гр.д. №1470/2019 г. по
описа на Районен съд Севлиево, е прекратен брака между страните по делото
по взаимно съгласие. В хода на бракоразводния процес страните са
представили споразумение за развод от 19.12.2019 г./л.18/, коригирано по
указания на съда/л.15/. С решението за прекратяване на брака, съдът е
одобрил споразумението в частта му относно упражняване на родителските
права спрямо децата, родени през време на брака,тяхното местоживеене,
издръжка, лични отношения с родителите, семейното жилище, както и
относно изключителната собственост на Н.Т. спрямо имот в гр. Севлиево,
ул.****** № *** и на М.С. Т.а на апартамент в гр. Несебър.
В т.2.5 от споразумението е посочено, че Н.Т. и М. Т.а признават
факта, че имот с ид.***** по КК и КР на гр. Севлиево, заедно с построената
жилищна сграда, с адм. адрес гр. Севлиево, ул. *** № ** е придобит от
ЕТ“М.-М.Т.“, като не е заплатена продажната цена на Н.Т. и М. Т.а, като
имотът е закупен първоначално със средства изцяло дадени от бащата на Н.Т..
ЕТ се задължава да продаде имота не по-късно от 31.12.2020 г. за цена не по-
мака от 60 000 лв., като след продажбата заплати на Н.Т. половината от
продажната цена, но не по-малко от 30 000 лв. В т.2.6 от споразумението е
уговорено, в случай, че ЕТ не изпълни задължението си по т.2.5, М.С. Т.а се
задължава до 30.12.2020 г. да заплати на Н.Т. сумата 30 000 лв., като след
получаване на същата, той е готов да приеме, че сега вече имотът е придобит
изцяло със средства на ЕТ“М. – М. Т.а и той вече няма принос в
придобиването му. Споразумението по отношение на цитираните т.2.5 и т.2.6
не е одобрено от съда с решението за прекратяване на брака. На 20.01.2022 г.
М. Т.а е подписала нотариално заверена декларация, в която възпроизвежда
5
текста на цитираните по- горе т.2.5 и т.2.6 от споразумението. Безспорно е
между страните, че до 31.12.2020 г. посочения по- горе имот не е продаден от
М. Т.а, както и че сумата от 30 000 лв. не е заплатена от М. Т.а на Н.Т. в
същия срок.
Представена е нотариална покана от 15.09.2021 г., с която ищецът
кани ответницата в двумесечен срок от получаването да изпълни
задължението си и да му заплати сумата от 30 000 лв. Поканата е получена
лично от М. Т.а на 20.09.2021 г.
За установяване твърденията за предаване на декларацията на ищеца
след нанесен побой от негова страна, ответницата представя медицински
удостоверения№ 248/2020 г. и 247/2020 г. От тях се установява, че на нея и
мъжът с когото живее на семейни начала К.Д., са нанесени телесни
увреждания. От своя страна ищецът представя амбулаторен лист
№288/13.04.2020 г. с приложена към него справка, за нанесен побой на
10.04.2020 г. По сигнал на М.Г. против Н.Т., е образувана преписка в РП
Севлиево, приключила с постановление от 8.05.2020 г. за отказ да се
образува досъдебно производство. По тъжба на М.Г. и К.Д. против Н.Т. е
образувано нчхд. № 180/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево, което е
прекратено, поради направен отказ от тъжбата.
Св. Б. е сестра на ищеца. В показанията си тя подробно обяснява
какви са били отношенията между бившите съпрузи преди и след
прекратяване на брака им. Свидетелката сочи, че като съпрузи, те купили
земя, където искали да изградят автокъща и етаж, където да живеят. Искали
да направят строежа по европейски проект, което наложило имотът да бъде
прехвърлен на едноличния търговец на ответницата, тъй като по този начин
имали по- голяма вероятност да го спечелят. Когато решили да се развеждат
имотът бил обявен за продажба. Свидетелката подробно обяснява как според
нея е сформирана сумата от 30 000 лв., която нейния брат иска от ответницата
– 15 000 лв. за покупката на земята били дадени от техния баща. Според
свидетелката, останалите 15 000 лв. ищецът си пресметнал, като дължими,
тъй като някои неща останали за нея. В тази сума влизала и компенсация за
осигурената работа от баща им на ответницата като регионален представител
за Северна България на успешно развиваща се фирма.
Св. И. е колега на ответницата и я познава от 2013 г. Свидетелката
6
също обяснява за големи скандали между бившите съпрузи за имота закупен
за изграждане на пункт за прегледи. След взетото решение за развод,
ответницата била готова да подпише всичко за да се отърве от „този човек“.
Ищецът я тормозел непрекъснато по телефона. Подписала пред нотариус
декларацията под натиск. Тъй като ответницата отказала да я предаде на
ищеца, през април той влязъл в дома й, сбили се, скарали се с настоящия й
съпруг и по този начин взел декларацията.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.365 ал.2
ЗЗД.
В исковата молба като ответници са посочени М. СТ. Г. и ЕТ“М.-М.
Т.“, представляван от М.Г..
Едноличният търговец, като правен субект е физическото лице,
притежаващо заедно с гражданската си правоспособност и търговска такава,
изразяваща се в осъществяване на търговска дейност по занятие по смисъла
на чл. 1 ТЗ, поради което между тях е налице идентитет. Имуществото на
физическо лице, което е регистрирано като едноличен търговец е общо,
независимо, че то се разделя на два елемента - имущество, включено в
търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското
предприятие. Поради изложеното, съдът намира, че искът следва да се счита
предявен против М. СТ. Г. лично и като ЕТ“М.-М. Т.а“.
Безспорно е между страните, а това се установява и от събраните по
делото доказателства, че по повод развод по взаимно съгласие, страните по
делото са сключили споразумение от 19.12.2019 г. Част от него е одобрено от
съда с решението за прекратяване на брака.
В т.2.5 от споразумението е посочено, че Н.Т. и М. Т.а признават факта,
че имот с ид.***** по КК и КР на гр. Севлиево, заедно с построената
жилищна сграда, с адм. адрес гр. Севлиево, ул. *** № ** е придобит от
ЕТ“М.-М. Т.“, като не е заплатена продажната цена на Н.Т. и М. Т.а, като
имотът е закупен първоначално със средства изцяло дадени от бащата на Н.Т..
ЕТ се задължава да продаде имота не по-късно от 31.12.2020 г. за цена не по-
мака от 60 000 лв., като след продажбата заплати на Н.Т. половината от
продажната цена, но не по-малко от 30 000 лв. В т.2.6 от споразумението е
7
уговорено, в случай, че ЕТ не изпълни задължението си по т.2.5, М.С. Т.а се
задължава до 30.12.2020 г. да заплати на Н.Т. сумата 30 000 лв., като след
получаване на същата, той е готов да приеме, че сега вече имотът е придобит
изцяло със средства на ЕТ“М. – М. Т.а и той вече няма принос в
придобиването му.
Безспорно е, че споразумението от 19.12.2019 г. в частта му относно
т.2.5 и т.2.6 не е утвърдено от съда със съдебно решение и не е обусловило
прекратяването на брака. Споразумението има силата на договор между
съпрузите за отношенията им след развода, включително и по прекратяване
на съсобствеността върху придобитото по време на брака имущество.
Представеното извънсъдебно споразумение, в посочените части, е израз на
волята на съпрузите да уредят всички последици от развода, в основната си
част от имуществен характер. Поради естеството на въпросите, включени в
раздел 2.5 и 2.6, то има по-широк обхват, различен от обичайната спогодба за
подялба. Цели се доброволно уреждане на имуществените последици от
развода за избягване на възможни бъдещи спорове по повод собствеността
върху придобитото през време на брака имущество.Доколкото съдържа
взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД.Съгласно чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки, с които могат да се създадат, да се изменят или
да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора.
Ответницата е направила възражение за нищожност на споразумението/
т.2.5 и т.2.6/ и декларацията/т.3 и т.3.1/ поради противоречие със закона,
липса на основание, накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона
или да бъдат унищожени на осн. чл.27 ЗЗД поради заплашване.
С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че не се установи
оспорваните части от споразумението и декларацията да противоречат на
императивна правна норма.Регламентираната в чл. 8 и 9 от ЗЗД договорна
автономия дава възможност на страните да сключват съглашения за
създаване, уреждане или унищожаване на една правна връзка между тях, като
определят свободно съдържанието на договора, доколкото то не противоречи
на повелителните норми на закона и на добрите нрави.Ответницата оспорва
верността на съдържанието на споразумението и декларацията, което
8
означава, че формулировката дадена в споразумението е спорна, но не е
нищожна.
Въпросът дали клаузите накърняват добрите нрави /принципа на
справедливост и обществения морал/, не може да бъде абстрактно поставен, а
следва да бъде отнесен към конкретните клаузи, които да се преценяват.
Както вече се посочи, ответницата възразява, че отразеното в споразумението
не отразява действителната фактическа обстановка и отношенията между
страните, което навежда на твърдение за несправедливост.Тя обаче не сочи
доказателства, които да опровергават показанията на св. Б., която подробно
обяснява как е формирана претендираната сума от 30 000 лв., подчертавайки
значителното участие в придобиването на имота и осъществена помощ от
бащата на ищеца. Не се твърди и установява на кои морални норми
противоречи и кое точно морално правило е нарушено. Доказателствата по
делото не обосновават извод за нищожност поради накърняване на добрите
нрави.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност поради
заобикаляне на закона. Със споразумението, а и с декларацията, страните са
уредили отношенията си по начин, който те са приели за правилен. В рамките
на свободата на договаряне съпрузите имат правото да уредят материално
правните последици във връзка с придобитите по време на брака вещи и
права върху вещи, като е възможно да уговорят нещо различно от следващото
се по закон, с което да не се преследва непозволена от закона цел. При
заобикаляне на закона страните целят постигане на забранен от закона
резултат/ установен с императивна правна норма/ посредством разрешени
сделки, поради което в тежест на ответната страна е да установи
извършването на сделки, които не противоречат на закона, постигане на
непозволен от закона правен резултат като страните по сделката следва да
целят именно този забранен резултат. В конкретната хипотеза не се установи
преследване на забранен резултат с подписването на извънсъдебното
споразумение, поради което възражението е неоснователно.
Възражение за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 4 –липса на основание:
В чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима законова презумпция,
съгласно която основанието се предполага до доказване на противното,
поради което в тежест на ответника, позоваващ се на липсата на основание е
9
да обори презумпцията за наличието му. Споразумението и декларацията, в
оспорените им части, са юридически неиздържани, но от тях ясно се извличат
целените правни последици – страните да уредят имуществените си
отношения по повод процесния имот. Ответницата не ангажира
доказателства, сочещи на оборване на презумпцията или друга цел на
страните.
По възражението за унищожаемост на основание чл.27 ЗЗД, поради
заплашване. Тази хипотеза ще е налице, когато се възбуди основателен страх
в автора на едностранната сделка или договарящия, който да деформира
процеса на формиране на волята. Заплашващите действия трябва да са
извършени обективно и да са годни да формират основателен страх. Но
критерият дали е предизвикан такъв, следва да е конкретен, субективен и
доколкото се преценява поведението на конкретно лице, да се обоснове или
изключи възможността точно у това лице и при конкретна обстановка да се
формират страхови представи и дали лицето, без тези действия би извършило
сделката. В конкретният случай, от свидетелските показания не се установява
ищецът да е извършил такива действия, които да са предизвикали у
ответницата основателен страх при подписване на споразумението и
декларацията на съответно 19.12.2019 г. и 20.01.2020 г. Показанията на св. И.,
че преди и след развода са имали кавги, както и че ищецът е обиждал
ответницата по телефона и чрез соц.мрежи, не са достатъчни за да се направи
извод, че Г. е положила подписа си против волята си, заплашена от бившия си
съпруг.Свидетелите установяват, че тя е деен, самостоятелен, амбициозен
човек, управляващ успешно голям и разрастващ се бизнес, което навежда на
извода, че не би деформирала волята си, подписвайки споразумението и
декларацията, в резултат на обиди по телефона и лични кавги с ищеца.
Представената медицинска документация за настъпил конфликт между
страните и настоящия съпруг на ответницата на 10.04.2020 г. с последвали
наранявания, се отнася за един по- късен период от време, свързан с
предаване на вече подписаната декларация на ищеца, поради което те нямат
отношение към направеното възражение за унищожаемост.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира искът за основателен и
доказан. Съдът намира, че основание за претендираното плащане е
споразумението от 19.12.2019 г., като подписаният по-късно едностранен акт
10
от ответницата преповтаря съдържанието на споразумението, но не е годен да
го измени.Налице е валидно облигационно отношение между страните –
извънсъдебно споразумение в частта му относно т.2.5 и 2.6. Съгласно
уговореното в т.2.6, в случай, че ЕТ не изпълни задължението си по т.2.5 – да
продаде имота, М.С. Т.а се задължава до 30.12.2020 г. да заплати на Н.Т.
сумата 30 000 лв., като след получаване на същата, той е готов да приеме, че
сега вече имотът е придобит изцяло със средства на ЕТ“М. – М. Т.а и той
вече няма принос в придобиването му.
Безспорно е между страните, че имотът не е продаден до 3.12.2020 г.,
както и че не е платено до тази дата, поради което задължението е с настъпил
падеж.
Поради изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 30 000 лв. Лихвата се претендира от предявяване на иска –
9.02.2022 г., от когато следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените разноси по делото в размер на заплатени 1200 лв.
държавна такса и 1800 лв. адв. възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.С. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Севлиево, ул.** ******* **
лично и като ЕТ“М. –М. Т.а“ЕИК ***** да заплати на Н. Т. Т. ЕГН
********** с адрес гр. Севлиево, ул. ** ******* **** сумата 30 000 лв./
тридесет хиляди лв./, заедно със законната лихва, считано от 9.02.2022 г. до
окончателното изплащане, задължение по извънсъдебно споразумение от
19.12.2019 г./ т.2.6/, на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.365 ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Севлиево, ул.** *******
** лично и като ЕТ“М. –М. Т.а“ЕИК ***** да заплати на Н. Т. Т. ЕГН
********** с адрес гр. Севлиево, ул. ** ******* **** сумата 3000 лв.,
направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред АС В.Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
12