РЕШЕНИЕ
Номер 1598 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 24.04
Година 2019
В публично заседание на 28.03.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
10750 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка
с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ, и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът Й.А.Б. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед **** г. на ответника, да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност - „****”, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението през периода 28.05.2018 г. –
28.11.2018 г. в размер на 1 530 лева, сумата 2 215 лева, представляваща
неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец септември
2017 г. – месец май 2018 г., и сумата 337 лева
– обезщетение за 28 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи се на
ищеца за 2017 г. и 2018 г., заедно със законна лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Г. А. Ж., в качеството му на едноличен
търговец с фирма “*****, първоначално оспорва обективно съединените искове и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба съображения, но при даване ход по същество на делото
в съдебното заседание по делото на 28.03.2019 г. процесуалният му представител
заявява, че искът за отмяна на уволнението е неоснователен, макар и формално
установен, а по отношение на претендираните обезщетения и възнаграждения – че
не възразява да ги заплати. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства е видно, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като “****” от 11.03.2016 г. до 28.05.2018 г.,
считано от която дата с процесната Заповед, връчена му на 27.06.2018 г., трудовото
правоотношение с Й.Б. е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовият
договор се прекратява, без която и от страните да дължи предизвестие, по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му, и - ако тя не направи това,
смята се, че предложението не е прието. От страна на ответника обаче не са ангажирани каквито и
да е доказателства, от които да се установява че някоя от страните по трудовото
правоотношение е отправила до другата страна предложение за прекратяване на
трудовия договор и това предложение е било прието в 7-дневен срок от
получаването му (нещо повече – както се установява от показанията на
разпитаната по делото като свидетел М. Ж., водеща счетоводството на ответника
от 1994 г., ищецът не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие).
При така установената фактическа обстановка, доколкото никоя от страните по
трудовия договор не е отправяла до другата в писмена форма предложение за
прекратяването му по взаимно съгласие, съдът намира, че не са налице
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
посоченото в процесната Заповед основание, а оттук – че Заповедта се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.
Предвид основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
и акцесорния му характер, съдът намира, че искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ също се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
Както се установява от представената справка от третото неучастващо по делото
лице – ТД на НАП – гр. П. и събраните по делото писмени доказателства, след
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника - 28.05.2018
г., до 05.11.2018 г., когато е започнал работа при друг работодател, ищецът не
е работил по друго трудово правоотношение, а от заключението от 27.09.2018 г.
на вещото лице по ССЕ З.М. се установява, че последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен
месец е било в размер на 256, 53 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява
доказан по основание – за периода 28.05.2018 г. – 04.11.2018 г. и до размера от
1 333, 95 лева – за който период и до който размер следва да се уважи,
като за периода 05.11 – 28.11.2018 г. и за разликата над посочения до пълния
предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се отхвърли.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ и от заключението от
19.03.2019 г. на вещото лице по СГЕ С.С., действително ищецът не е получил полагащите му се брутни трудови
възнаграждения за месец декември 2017 г. (доколкото положеният за получател
подпис в разчетно-платежната ведомост за този месец не е изпълнен от ищеца, а
от друго лице) и месец май 2018 г. (доколкото в разчетно-платежната ведомост за
този месец липсва подпис за получател на сумата) в размер общо на 441, 63 лева
– поради което съдът намира, че искът за неизплатено трудово възнаграждение се
явява доказан по основание и до този размер, като за разликата над него до
пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
От посоченото заключение на ССЕ се установява, че ищецът е ползвал изцяло
полагащият му се платен годишен отпуск за 2017 г. (20 дни), а полагащия му се
за 2018 г. платен годишен отпуск – 8 дни, не е бил ползван от него, за което му
се полага обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 97, 21
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и до установения от
ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до
пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
И трите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях
от 28.06.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от обективно
съединените искове, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по
делото в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 250 лева ДТ за петте уважени иска и 210
лева депозити за ССЕ и СГЕ.
С оглед отхвърлената част от обективно съединените искове ищецът следва да
заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед посоченото заключение на СГЕ и
предвид направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира,
че следва да бъде признати за неистински документи,
изключени от доказателствата по делото и изпратени на Районна прокуратура – гр.
П. след влизане в сила на настоящето съдебно решение Разчетно-платежни
ведомости за месец декември 2017 г. и месец май 2018 г., като останалите
оспорени от ищеца писмени доказателства се явяват редовни от външна страна и по
отношение на тях искането за признаването им за неистински документи и
изключването им от доказателствата по делото се явява неоснователно и следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № **** г. на Г. А. Ж., в качеството
му на едноличен търговец с фирма *****, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, ****, **** Т.Д.,
с която, считано от 28.05.2018 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е било
прекратено трудовото правоотношение с Й.А.Б., ЕГН **********,***, *****. Б.П. и
адв. Н. П., КАТО ТАКАВЯ Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца НА заеманата преди уволнението длъжност - „****”.
ОСЪЖДА Г. А. Ж., в качеството му на
едноличен търговец с фирма **** с посочените, седалище, ЕИК и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА Й.А.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода
28.05.2018 г. – 04.11.2018 г. В РАЗМЕР НА 1 333, 95 лева – като този иск,
за периода 05.11 -28.11.2018 г. И за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 1 530 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 441,
63 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за
периода месец септември 2017 г. – месец май 2018 г. – като този иск, за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 2 215 лева, ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 97, 21 лева
– обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи се на
ищеца за 2018 г., като този иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 337 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО СЪС
законната лихва върху трите главници, начиная от 28.06.2018 г., до
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
Районен съд – Пловдив – 250 лева ДТ и 210 лева депозити за СГЕ.
ОСЪЖДА Й.А.Б., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. А. Ж., в качеството му на
едноличен търговец с фирма „****“, с посочените седалище, ЕИК и съдебен адрес, разноски
по съразмерност В РАЗМЕР НА 300 лева.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ Разчетно-платежни ведомости за месец декември 2017 г.
(представена в заверен препис на л.15 от делото и в оригинал на л.84 от делото)
и месец май 2018 г. (представена в заверен препис на л.20 от делото и в
оригинал на л.63 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИТЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документи НА
Разчетно-платежните ведомости за периода месец септември – месец ноември 2017
г. и периода месец януари – месец април 2018 г. И НА Допълнителните
споразумения към трудовия договор на ищеца.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В
СИЛА на настоящето Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛИТЕ НА
неистинските документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ
решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред
ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.