№ 1009
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110110463 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. ИВ. С., ЕГН
********** от село С. срещу Г.ф., Булстат *********, със седалище гр. София, бул.
Г.И. №2, с която е предявен пряк иск срещу ответника за осъждане на последния да
заплати сумата от 1743,20 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди
реализирани при заплащане на медицинско лечение вследствие причинени увреждания
от ПТП осъществено на 17.10.2019г. на път ІІІ-9004 (В-П) посока село Разделна, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2021г до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.10.2019г. е осъществено ПТП,
при което управляваният от третото – лице помагач П. П. Ч. МПС вследствие
нарушаване правилата за движение по пътищата удря л.а., в който се намира ищеца,
при което нанася на последния телесни увреждания.Виновният за инцидента водач е
осъден с влязла в сила присъда. В следствие на претърпения инцидент на ищеца са
нанесени увреждания: счупване на дясната раменна кост, което е наложило оперативно
лечение с поставяне на вътрешна фиксация, луксация на раменна става, налице са и
съпътстващи травми. За проведеното лечение твърди, че е заплатил сумата от 1720
лева, която е предназначена за закупуване на медицинско изделие –остеосинтезен
материал: заключващ хумерален пирон, както и сумата от 23,20 лева – потребителска
такса за 4 пролежани дни в лечебно заведение – МБАЛ „С.А.В.“ АД.Твърди, че за така
реализираните разходи по осъществено лечение ответникът е уведомен с покана за
заплащане на обезщетите, която е получена на 25.03.2021г., която сума не му е
1
изплатена при изложени от ответника основания, че не са представени
разходооправдателни документи в оригинал. При тези съображения намира, че
ответникът изпада в забава от 25.06.2021г., от който момент релевира и искане за
присъждане на лихва за забава върху главницата от 1743,20 лева.
В отговорът си Г.ф. оспорва предявеният иск,като излага възражения, че с оглед
негово решение е прието, че на ищеца, като пострадал от ПТП се дължи сумата от 1743
лева – обезщетение с оглед проведено лечение, която сума не е изплатено доколкото
ищецът не е представил в оригинал документи, които оправдават сторените за лечение
разходи. Излага възражения, че не се намира в забава за изпълнение на задължението
си за плащане на обезщетение, предвид непредставяне на документи в оригинал от
страна на ищеца. В условията на евентуалност счита, че не изпада в забава на
посочената в исковата молба дата, а от депозиране на исковата молба в съда.
Не оспорва, че е осъществено посоченото в исковата молба ПТП, неговия
механизъм, като и необходимостта от посочените в исковата молба медицински
консумативи.
В отговорът си третото лице- помагач на страната на ответника П. П. Ч., ЕГН
********** от гр. Б., ул. П.Б. №10, излага възражения за неоснователност на
предявеният иск, доколкото счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да
представи в оригинал документи, които оправдават сторените разходи по медицинско
лечение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
С присъда №47/02.06.2021г. постановена по НОХД № 292/2021г. по описа на
ВОС третото лице – помагач П. П. Ч. е призната за виновна, че на 17.10.2019г. в гр.
Варна при управление на МПС рег. № В9399 НР е нарушила плавилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинила смъртта на Марийка Иванова Стоянова,
както и е причинила две средни телесни повреди на ищеца Р. ИВ. С..
Представена по делото е справка от МБАЛ „Св.А.В.“- АД, в която се посочва, че
по време на болничен престой на ищеца в лечебното заведение са сторени разходи в
размер на 23,20 лева – заплатен болничен престой за 4 дни, както и 1720 лева за
медицинско изделие.
Представена по делото е епикриза от д-р. Н.Коларов при МБАЛ „Св.А.В.“- АД,
в която се посочва, че ищеца е постъпил на лечение в лечебното заведение на
17.10.2019г., като същия е изписан от там на 21.10.2019г. По време на престоя е
посочено, че е осъществено оперативно лечение на раменната кост.
Представена е молба вх. № 24-01-170/25.03.2021г. от ищеца до ответника, с
която се претендира заплащане на сумата от 1743,20 лева под формата на заплатени
2
медицински разходи за лечение.
Представено е писмо от 28.06.2021г. по щета № 20210005/07.01.2020г., с което е
посочено, че сумата от 1743,20 лева следва да бъде изплатена след представяне от
страна на ищеца на оригинал на фактура или фискален бон.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Я.Л..
Експерта посочва, че след справка в счетоводството на лечебното заведение (МБАЛ
„Св.А.В.“- АД), в което ищеца се е лекувал е установено, че са заплатени 1743,20 лева,
от които 1720 лева – 1 бр. медицинско изделие, за което плащане е осъществено на
17.10.2019г., както и 23,20 лева – заплатена потребителска такса за болничния престой.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. Фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съобразно разпоредбата на чл. 558, ал.2 КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.ф. не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380 ЗК.
В настоящата хипотеза не е спорно между страните, поради което е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 17.10.2019г. е реализирано
ПТП, при което пострадал е ищеца, както и че виновен за реализираното ПТП е
третото – лице помагач, което е управлявало МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на събитието. За
реализираното ПТП ответникът е уведомен, като същия е образувал преписка по щета
№ 20210005/07.01.20г., по която с решение на ответника е одобрена сумата от 1743
лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП, която сума не е
изплатена на ищеца.
Съобразно предвидените изисквания на КЗ ищецът е релевирал на 25.03.2021г.
искане за изплащане на дължимото му обезщетение за причинени вреди в следствие на
ПТП, по което е ответникът се е произнесъл с решение от 28.06.2021г., по което се
одобрени общо 41743,20 лева. Част от одобрената сума, което следва да бъде изплатена
на ищеца са и процесните 1743,20 лева. За тази сума Г.ф. е приел, че следва да бъдат
изплатени на ищеца след представяне в оригинал на допълнителни
3
разходооправдателни документи – фактура и касов бон.
Не е спорно между страните, че с релевиране искането от 25.3.2021г. за изплащане
на вредите от реализираното ПТП, в частта досежно имуществените такива, ищецът
към сезиращата ответника молба е представил и справка за осъществени от пациента
плащания. Видно от сезиращата молба, справката за извършени плащания към
лечебното заведение е част от съдържанието на искането за изплащане на обезщетение
от 25.03.2021г., поради което следва да бъде прието, че тази справка е част от
образуваната преписка по щета, по която ответникът се е произнесъл. Документът
издаден на 14.01.2020г. (л.14) произлиза от лечебното заведение, в което ищецът е
провел лечение във връзка с причинените му телесни увреждания. В последния
изрично са записани заплатените от страната суми, които представляват плащане за
закупуване на медицинско изделие на стойност от 1720 лева, като и заплатена
потребителска такса за 4 дни болничен престой в размер на 23,20 лева. За
осъществените плащания на сумите, които са посочени в справката, същата има
характер на разписка за получените от медицинското заведените суми. Фактите
релевантни за спора, които се извличат от този документ напълно кореспондират и със
заключението на в.л. Л. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение се кредитира напълно, като обективно и компетентно дадено. Изрично
експерта при изпълнение на задачата, която включваше и преглед на счетоводството на
лечебното заведение, установи че процесната сума е заплатена в полза на лечебното
заведение, което плащане е извършено в брой, съответно сумата от 1720 лева е платена
на 17.10.2019г., а сумата от 23,20 лева е заплатена на 21.10.2019г.
При така възприетата фактическа обстановка следва да бъде направен извод, че в
тримесечния срок по чл. 558, ал.5 вр. чл. 496 ЗК макар и ответникът да е взел решение,
че сумата на ищеца се дължи, то до депозиране на исковата молба в съда не се
представят доказателства за нейното заплащане. Заплащането е било обусловено от
представяне в оригинал на фактура и/или фискален касов бон, без да бъде взета в
предвид представената към преписката по щетата справка изхождаща от лечебното
заведение, в което изрично се сочи, че така претендираната сума е
заплатена.Изискването на фактура или фискален касов бон би било относимо от
Гаранционния фонд при липса на официална справка за плащания, която да изхожда от
лечебното заведение, в което е проведено лечението на пострадалото лице, справка
която в случая е била надлежно и своевременно представена от ищеца.
Разходооправдателните документи са необходими с оглед недопускане неоснователно
обогатяване на претендиращия изплащане обезщетение, но в случая с представяне на
справка от счетоводство на лечебното заведение, ищецът установява реално сторените
от него разходи по лечение, което лечение е във връзка с уврежданията нанесени му от
реализираното ПТП. Изложеното води до извода, че към преписката по заведената
пред ответника щета е представен разходооправдателен документ, но въпреки това
4
определеното обезщетение не е заплатено, поради което и ответникът следва да бъде
осъден да заплати същото.
По отношение на въпроса за лихвата за забава:
Гаранционния фонд изплаща обезщетения по реда и сроковете предвидени в КЗ, и
дължи лихва за забава от датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията,
предявена от пострадалото лице (Решение № 131/19.06.2017г., постановено по гр.дело
№ 2300/2016г. на ІІ т.о. на ВКС). Срокът по чл. 496, ал.1 КЗ, към който препраща
разпоредбата на чл. 558, ал.5 КЗ и не може да бъде по-дълъг от три месеца, в който
срок Гаранционния фонд веднъж сезиран следва да се произнесе по претенцията на
увреденото лице.
В настоящата хипотеза ответникът е сезиран на 25.03.2021г., от пострадалото
лице за изплащане на процесното обезщетение под формата на имуществени вреди от
осъществено лечение в лечебно заведение. При незачитане на доказателства за реално
сторени разходи за лечение, ответникът е обусловил изплащане това обезщетение след
представяне на допълнителни документи, от което следва правният извод, че въз
основа на вече представените към преписката документи включващи и справка за
плащания към лечебното заведение от 14.01.2020г., е отказано заплащане на ищеца.
Поставянето на условие за изплащане на обезщетението след представяне на
допълнителни документи, съдът приравнява на отказ от изплащане на обезщетението.
Срокът за произнасяне по искането е изтекъл на 25.03.2021г. (присъствен ден), поради
което и от този момента за процесната неоснователно отказана сума ответникът изпада
в забава, от който момент дължи и обезщетение за забава върху главницата.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 500 лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% от
цената на иска, която сума възлиза на 69,72 лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.ф., Булстат *********, със седалище гр. София, бул. Г.И. №2 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. ИВ. С., ЕГН ********** от село С., община А. сумата от 1743,20
(хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 20 ст.) лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди реализирани при заплащане на медицинско лечение
вследствие причинени увреждания от пътно – транспортно произшествие осъществено
на 17.10.2019г. на път ІІІ-9004 (В-П) посока село Разделна, за което обстоятелство е
5
образувана щета №20210005/07.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 25.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 557,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ.
ОСЪЖДА Г.ф., Булстат *********, със седалище гр. София, бул. Г.И. №2 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. ИВ. С., ЕГН ********** от село С., община А. сумата от 500
(петстотин) лева, съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.ф., Булстат *********, със седалище гр. София, бул. Г.И. №2 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд сумата от 69,72 (шейсет и девет лева и 72 ст.)лева представляваща дължима по
делото държавна такса, като и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ –
ПОМАГАЧ на ответника - П. П. Ч., ЕГН ********** от гр. Б., ул. П.Б. №10.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6