РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. Пазарджик, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102089 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс,
предявен от И. А. А. от гр. П. срещу нейния баща А. В. А. от с. Х. за осъждането на
ответника да заплаща на ищцата издръжка в размер 450 лв. месечно до завършването на
образованието и. Ищцата е навършила 18-годишна възраст, но е все още ученичка в средно
училище. След една година и предстои кандидатстване в университет, за което усилено се
готви, като посещава частни уроци по български език и история, а отделно - и курс по
английски език, като вече е получила сертификат за владеене на езика от ниво В2, но цели
да постигне ниво С1, нужно за обучение и работа в чужбина. Освен това се лекува от акне и
атопична кожа. Има нужда от облекло, козметика, спорт, културни развлечения и екскурзии,
социални контакти и т.н. Бил и е купен лаптоп със слушалки и стол и ежемесечен абонамент
за интернет, предстои и абитуриентски бал, в по-дългосрочен план ще има нужда от пари за
квартира, пътни и семестриални такси и учебници. И. живее с майка си, която работи в
"Напоителни системи" ЕАД, но доходите и са недостатъчни за поемане на нарасналите
нужди на дъщеря и. Бащата от своя страна никога не е давал суми над издръжката, а работи
от дълги години в Германия и може да дава издръжка без особени затруднения.
Претендира се издръжка в това число и за минало време - за периода от навършване на
пълнолетие на ищцата до предявяването на иска на 07.06.2023 г..
Постъпил е отговор от ответника, с която се изразява становище за частична
неоснователност на иска. Излагат се доводи за недоказаност на разходите, за които към
1
исковата молба са приложени писмени доказателства. Ответникът изразява готовност да
заплаща издръжка от 360 лв. месечно. Заявява, че макар и да е работил известно време в
Германия, към момента не работи поради влошено здраве и е регистриран като безработен.
Заявява, че не е имал постоянен контакт с дъщеря си през годините, защото майката го
възпрепятства, ищцата също не е търсила контакт с баща си въпреки неговото желание.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
Съдът, след като разгледа делото, намира следното:
По делото не са събрани доказателства за възможност бащата да дава издръжка на дъщеря
си без особени затруднения. Няма никакви конкретни данни за негови доходи или
значително имущество. При липса на установена такава възможност искът, предявен от
пълнолетно и трудоспособно дете на ответника, поначало се отхвърля, независимо дали то
учи в средно училище и какви са нуждите му.
В конкретния случай обаче бащата, предлагайки и поддържайки предложението си за
споразумение за определен размер, фактически е признал възможността си да дава издръжка
на своята дъщеря от 360 лв. месечно. Това признание на възможност не се и опровергава от
останалите данни и е основание искът да бъде уважен до този размер за целия период, ето
защо съдът
РЕШИ:
Осъжда А. В. А., ЕГН **********, от с. Х., общ. П., да заплаща на дъщеря си И. А. А., ЕГН
**********, от гр. П., ул. ***, издръжка в размер 360 (триста и шестдесет) лв. месечно,
считано от 07.06.2023 г. до завършване на обучението и в средно училище, но не по-късно
от навършване на 20-годишна възраст, или до настъпване на друга причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като отхвърля иска за разликата над 360 лв. до 450 лв. месечно.
Осъжда А. В. А., ЕГН **********, от с. Хаджиево, общ. Пазарджик, да заплати на дъщеря
си И. А. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, издръжка на основание чл. 149 от ГПК в
размер 360 (триста и шестдесет) лв. месечно,за периода от 23.04.2023 г. до 06.06.2023 г., или
общо за периода - 516 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023 г., като отхвърля
иска за разликата над 360 лв. до 450 лв. месечно.
Осъжда А. В. А. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд 187,20 лв.,
представляващи държавна такса върху размера на издръжката.
Осъжда А. В. А. да заплати на И. А. А. разноски по делото в размер 416 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 10.11.2023 г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2