Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
Вяра Боева, като разгледа гр.д. №9088
по
описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на С.Л.С.
ЕГН **********, В.К.С. – Т. ЕГН **********
и Л.К.С. ЕГН ********** и тримата с
адрес гр.София, с.Лозен, ул.“******, чрез адв.Р.П. от САК и адв.Л. Г.от АК
Перник, съдебен адрес *** срещу Национално бюро на българските автомобилни З.
зелена карта /НББАЗ/, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ ***********
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на всеки един от
ищците сума в размер на по 150 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени
вреди и последиците от тях, настъпили от смъртта на К.П. С., починал на
20.06.2018г. в резултат на тежки увреждания, получени като пътник в автобус
Мерцедес, модел Конекто с рег.№******на 23.05.2018г. по вина на водача на
влекач марка Мерцедес, модел 1840 LS36 с рег.№******, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 31.10.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 23.05.2018г. около
07.10.ч. в гр.София настъпило тежко ПТП между автобус Мерцедес, модел Конекто с
рег.№******който се движел по пътното платно на Автомагистрала Тракия в посока
към гр.София и в района на около 3900м същият бил ударен от попътно движещия се
отзад влекач марка Мерцедес модел 1840 LS36 с рег.№****** и прикачено към него
полуремарке марка TIRSAN модел MAKSIMA с рег.№6****** с водач GOKHAN KAHRIMAN.
В резултат на ПТП най-тежко пострадал пътника в автобуса К.П. С., който получил
тежки телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, след което изпаднал в
коматозно състояние. Бил приет в МБАЛ „Света Анна“ София с опасност за живота.
На 20.06.2018г., въпреки проведеното лечение, той починал.
Ищците твърдят, че преживявали тежко загубата
на съпруг и баща. Били много близки и емоционално свързани. Ищцата С.С. след
смъртта на съпруга й К.С. изпаднала в тежко емоционално състояние. Ищцата В.С.
имала силна духовна връзка с баща си. Той бил нейна подкрепа. След като създала
свое семейство, той й помагал за отглеждането на нейните деца, водел ги на
училище, грижел се за тях в нейно отсъствие. Ищецът Л.С. полагал много усилия
за възстановяването си след смъртта на баща му. Той бил пример в живота му във
всяко отношение. Бил негова морална и материална подкрепа. Помагал му при
отглеждането на неговите деца.
Ищците твърдят, че страданията им били
значително утежнени от факта, че са правели всичко възможно, за да помогнат на К.С.
да се възстанови. Ежедневно го посещавали в болницата и му помагали за
лечението с каквото могат. Били свидетели на тежките му страдания след
инцидента до настъпване на смъртта му.
Било образувано досъдебно производство,
приключило с присъда по НОХД №3612/18г.
на СГС.
Твърдят, че към момента на настъпване на ПТП
за увреждащото МПС е била валидна
застраховка ГО в GUNES полица №TR **********/24.04.2018г., валидна до
24.04.2019г.
На 31.07.2018г. ищците подали писмена
застрахователна претенция до НББАЗ с вх.№2-7635 и искане за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща си К.С..
След постановяване на осъдителната присъда, с
която делинквента е бил признат за виновен за процесното ПТП и осъден на ЛС с
ефективно изтърпяване на присъдата, ответникът предложил подписване на
споразумение за доброволно уреждане на претенциите на ищците. На всеки от тях
било предложено занижено обезщетение, което според тях не е съобразено с
тежестта на случая и с установената съдебна практика. По образуваната щета при
ответника ищците заявили, че не са съгласни с предложените от ответника
обезщетения за неимуществените вреди от по 100 000лв. за всеки от тях. Считат,
че тези суми представляват частично плащане без подписване на споразумение.
Претендирали по 200 000лв., а ответникът им изплатил по 100 000лв.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността
на предявения иск.
Оспорва
размера на претендираните вреди, както и момента от който се претендира
законната лихва.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-340 от 23.05.2018г., за станало на същата дата около 07.10ч. ПТП на
Автомагистрала Тракия на около 3,900км преди София, между влекач с полуремарке
и автобус. Отбелязано е, че в резултат на ПТП са били ранени множество пътници
пътуващи в автобуса, като К.С. бил с черепно-мозъчна травма, с опасност за
живота, който бил закаран в УМБАЛ „Света Анна“ АД - София. Било е образувано ДП.
Според представената епикриза №546, издадена
от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София Клиника по неврохирургия К.П. С. на 60г.
постъпил в болницата на23.05.2018г. и починал на 20.06.2018г. Същият е бил с
диагноза – Тежка черепно-мозъчна травма. Контузия на мозъка фронтално в дясно.
Травматичен субдурален хидром фронто-темпорално в ляво. Травматична
субарахноидна хеморагия темпоро-париетално в дясно. Хемоцефалия.
Посттравматичен интрацеребрален хематом темпоро – париетално в дясно с
артерио-венозна малформация темпорално в дясно. Посттравматична вътрешна
оклузивна хидроцефалия. Фрактура на ребра V-XII в дясно. Хемоторакс. Контузия на белия
дроб. Бронхиектазии. Застойна бронхопневмония в дясно. Постхеморагична анемия.
Подкожен емфизем в дясно аксиларно и супраклавикуларно. Остра дихателна и
сърдено-съдова недостатъчност. Летален изход.
От представената Присъда №217 от 22.10.2018г.
по НОХД №3612/18г. по описа на СГС, се установява, че водачът на увреждащия
автомобил турският гражданин Г.К.е признат за виновен за това, че при
процесното ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
е причинил смъртта на К.П. С. и средни телесни повреди на шест лица, като е бил
осъден на осн.чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр.ал.1 б.б и в вр.чл.342 ал.1 пр.3
вр.чл.58а ал.1 НК на 6г. и 8мес. лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване. На осн.чл.343г НК е бил лишен от право да управлява МПС
за срок от 8 години. С Решение №206 от 16.06.2019г.
по ВНОХД №145/2019г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в частта, в
която е наложено наказание по чл.343г НК, като го е намалил от 6г. и 8м. на 5
години ЛС при първоначален общ режим на изтърпяване. Няма данни решението да е
било обжалвано или протестирано пред ВКС. Отбелязано е, че присъдата е влязла в
законна сила на 17.07.2019г.
Налице е решение със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ищците са предявили претенция до ответника на
31.07.2018г. за изплащане на обезщетение за претърпени вреди по която е била заведена
щета BG 18 TR 00279.
Не се оспорва от ищците , че ответникът им е превел по
100 000лв. на всеки като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния баща при процесното ПТП. Което обстоятелство е обявено за
безспорно между страните. Изразяват несъгласие с този размер като занижен.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит а свидетелите Д.В.С. – снаха на К.С., Е.Г..Б.- Ц. и Г.Л.К.. От
показанията на свидетелите безпротиворечиво се установява силната морална и
материална подкрепа, която е оказвал К.С. на децата си и съпругата си. Не
се откриват противоречия между показанията за относими за спора факти и с
останалите доказателства по делото. Затова съдът приема, че може да се позове на
тях и ги съобразява.
Свидетелите са категорични, че между ищците и
К.С. като техен баща и съпруг е имало изключително близка, силна и пълноценна
връзка, изградена помежду им на доверие, уважение, загриженост. Той се грижел
не само за своите деца, но и за внуците си – водел ги на детска градина, взимал
ги, грижел се за тях. Били много сплотено семейство. К.С. бил много добър и весел човек, стожер на
семейството. Всички приели много тежко настъпилата смърт. Почти месец живеели с
надеждата, че той ще се оправи. Живеели в ужас, че всеки ден докато той бил в
болница при позвъняване на непознат номер, че ще научат най-лошата новина.
Свидетелката Ц. споделя, че близките на С. търсели всеки ден мнения от лекари и
външни консултации. Ищцата В.С. била толкова разтревожена, че дори изоставила на
втори план грижите за своите деца и работата си. Била под постоянна тревожност.
Сутрин положението на баща й било обнадеждаващо, вечер се влошавало отново.
Била срината. Св.К. разказва как К.и жена му – ищцата С.С. имали планове за
бъдещето на децата им и на внуците. Всеки ден ходела в болницата, имало момент,
в който К.започнал да се храни и тя му носела храна, надявала се, че ще се
възстанови. Въпреки усилията на докторите това не станало. Според свидетеля С.
се променила много след смъртта на мъжа й, станал по-затворена, самотна.
Свидетелката С. споделя, че след катастрофата живота на цялото семейство се
променил. Всички били под стрес, съпругът й – ищеца Л.С. не можел да спи през
нощта, минал на антидепресанти. Децата били на самотек, не се знаело кой ги
гледа и кой ги прибира. Твърди , че имало дни, когато казвали, че ще се оправи,
имало проблясъци, живеели с надеждата. Когато К.С. починал, съпругът на
свидетелката Л.С. много се променил, пиел успокоителни, нямал желание и сили да
се качи на етажа на баща си, заради спомените, които му нявявали. Не се
събирали вече.
Свидетелите потвърдиха, че К.С. е имал
съществена роля в живота на ищците, установена с позиция на приятел, закрилник
и коректив.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД №3612/18г. по описа на СГС, изменена с Решение №206 от
16.06.2019г. по ВНОХД №145/2019г. Софийският апелативен съд се установява, че
водачът на увреждащия автомобил турският гражданин Г.К.е признат за виновен за
това, че при процесното ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смъртта на К.П. С. и средни телесни повреди на шест
лица, като е бил осъден на осн.чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр.ал.1 б.б и в
вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.58а ал.1 НК на 6г. и 8мес. лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване. На осн.чл.343г НК е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 8 години. С
Решение №206 от 16.06.2019г. по ВНОХД №145/2019г. Софийският апелативен съд е
изменил присъдата в частта, в която е наложено наказание по чл.343г НК, като го
е намалил от 6г. и 8м. на 5 години ЛС при първоначален общ режим на изтърпяване.
При наличието в случая на влязла в сила
присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010
г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС,
ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован
респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на К.С., баща
и съпруг на ищците, последните са преживели скръб, която не е преодоляна и до
момента. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се установява, че
ищците са били близки с баща си и съпруга си. Внезапната загуба за ищците на К.С.
е била съпроводена със значителни болки и страдания, които не са преодолени и
към момента.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и
това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите
целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на баща си ищците В. и Л. са загубили внезапно
родител със значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и възможността
да споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Тази
загуба е не по-малка и за съпругата му, която завинаги е лишена от своя другар.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от тях неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от по 150 000лева, който размер съответства на критерия за справедливо
обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. От тази сума следва да се приспадне вече
заплатената сума от по 100 000лв. на всеки един от ищците, така че за
всеки ще бъде присъдена сума от по още 50 000лв., като до претендирания
размер от по още 150 000лв. ще бъде отхвърлен иска като неоснователен.
За не присъждането на пълния претендиран
размер, се съобразява факта, че ищците Л. и В. вече са поели своя самостоятелен
път в живота, имат свои семейства. Безспорно емоционалната свързаност с
починалия родител не е прекъсната и страданията им продължават, но не се
доказа, да са с интензитет, различен от
обичайните за съответната загуба. Безспорно загубата е несравнима и за
съпругата, но размер от още 50 000лв. адекватно репарира търпените
неимуществени вреди.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава, която на осн.чл.497 ал.1т.1 КЗ тече от 31.10.2018г.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищците е направил на осн.чл.78 ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника.
Съдът намира, че направеното възражение е
основателно и следва да бъде уважено. Претендираният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерен с оглед уваженият размер на иска и не е свързан с
фактическа и правна сложност на делото. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият
минимален размер за адвокатско възнаграждения на адвоката на ответника е в
размер на 12 636лв. с ДДС, който размер, съобразен с отхвърлената част от
иска се получава, че е 8 428,21лв. До този размер ще бъде намалено
адв.възнаграждение.
При този изход на спора и факта, че ищците са
освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6
от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от
осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 6000лв., платима по сметка на
СГС.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адв.Р.П. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 4530лв.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Н.Б.НА
Б.А.З. /НББАЗ/, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, да
заплати на С.Л.С. ЕГН **********,
В.К.С. – Т. ЕГН ********** и Л.К.С. ЕГН ********** и тримата с адрес
гр.София, с.Лозен, ул.“******, като наследници на К.П. С., действащи чрез адв.Р.
П.и от САК и адв.Л. Г.от АК Перник, съдебен адрес *** на основание чл.432 КЗ
ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в общ размер на 150 000лв./сто
и петдесет хиляди/ или по 50 000лв./петдесет
хиляди/ за всеки от ищците – представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от застраховател по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите ГО в GUNES полица №TR **********/24.04.2018г., за търпени болки
и страдания от смъртта на техния съпруг и баща К.П. С. при ПТП, настъпило на 23.05.2018г.
по вина на водача на влекач марка Мерцедес, модел 1840 LS36 с рег.№******
Г.К.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2018г. до
окончателното й изплащане, като за разликата от присъдения размер от по 50
000лв. до претендирания размер от по 150
000лв., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Н.Б.НА Б.А.З. /НББАЗ/, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“*******, да заплати държавна такса по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 6000лв./шест хиляди/.
ОСЪЖДА С.Н.Б.НА Б.А.З. /НББАЗ/ на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2
т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
да заплати на адв.Р.П. от САК сумата
от 4530лв./четири хиляди петстотин и
тридесет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищците.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78 ал.5 от ГПК
поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
С.Н.Б.НА Б.А.З. /НББАЗ/ от 16 308лв./шестнадесет хиляди триста и осем/ с
ДДС на 12 636лв. /дванадесет хиляди
шестстотин тридесет и шест/ с ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК С.Л.С. ЕГН **********, В.К.С. – Т. ЕГН ********** и Л.К.С. ЕГН ********** и тримата с адрес
гр.София, с.Лозен, ул.“******, да заплатят на С.Н.Б.НА Б.А.З. /НББАЗ/, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 8 428,21лв./осем
хиляди четиристотин двадесет и осем лв. и 21ст./ съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: