Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 336 24.11.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На седми октомври Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 229
по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Евгения
Гагашева от АК-Русе, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, ет.2,
офис 6, против
„Группа“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Илия Бешков“ № 3, ет.2, представлявано от П.Т.Т., чрез служебния защитник адв.
Елена Кокаларова от АК-Бургас, с адрес за уведомяване: гр.Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 16, ет.3, офис 309, „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Панчарево, кв./с. Бистрица, ул. „Върла поляна“ №
21, представлявано от управителя Д. П. Б. с ЕГН **********, чрез Мима Кънева от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен, и Ф.П.П. ЕГН **********,
с адрес: ***/с. Б., ул. „К.“ № *, чрез адв. Мима Кънева от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен, с искане
на основание чл. 135 от ЗЗД да бъдат обявени за недействителни по отношение на
ищеца разпоредителни сделки сключени между „Группа“ ООД, с ЕИК ********* и
„Фид“ ЕООД с ЕИК *********, по отношение на недвижим имот с идентификатор
00878.503.452 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево, с площ от 1 381 кв. м.,
при съседи: ПИ с идентификатор
00878.503.454, с идентификатор 00878.503.386, с идентификатор 00878.503.387 и с
идентификатор 00878.503.401, обективирана в нотариален акт № 159, том *, рег.№
*, дело № * от 21.06.2017г. по описа на нотариус Мария Василева с район на
действие РС-Царево, вписан под акт № 70, том 3, дело № 332, вх.рег.№ 1181 от
21.06.2017г. в СВ към АВ - гр.Царево, както и последваща сделка за същия имот,
сключена между „Фид“ ЕООД и Ф.П.П., обективирана в нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.10.2017г. по описа на
нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 53, том
6, дело № 834, вх.рег.№ 2392 от 30.10.2017г. в СВ към АВ и последваща сделка за
същия имот сключена между Ф.П.П. и Ж. В. П., от една страна и И.М.В., от друга
страна като увреждащи ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник,
както да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че между „Първа
инвестиционна банка АД като кредитор и
„Группа“ ООД като кредитополучател, е бил сключен договор № *-*-*70/
27.05.2010г. за овърдрафт по разплащателна сметка, анекс № 1/ 22.12.2016г.,
анекс № 2/ 22.06.2018г. и споразумение от 14.06.2013г., по силата на които е
предоставен овърдрафт с максимално допустим размер на дебитното салдо в размер
на 282 000 лв. за оборотни средства. С договор за продажба на вземания (цесия)
от 27.02.2019г., банката е прехвърлила на П.Т. всички вземания на банката към
„Группа“ ООД, ведно с измененията и обезпеченията, като вземанията са главница
в размер на 52 068.47 лв. и 1261.92 лв. законна лихва до 26.02.2019г.
Дружеството длъжник е било уведомено за цесията на 27.02.2019г.
Първата от атакуваните сделки е обективирана в
Нотариален акт № 159, том *, рег.№ *, дело № * от 21.06.2017г. по описа на
нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 70, том
3, дело № 332, вх.рег.№ 1181 от 21.06.2017г. в СВ към АВ - гр.Царево. С нея
„Группа“ ООД е продало на „ФИД“ ЕООД следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 00878.503.452 по КККР на гр.Ахтопол, община Царево, с адрес:
гр.Ахтопол 8280, Разширение север, с площ на имота по скица 1381 кв.м., а по
документ за собственост 1382 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 434, квартал: 102, парцел
ІІ, при съседни поземлени имоти – 00878.503.454, 00878.503.386,
00878.503.387 и 00878.503.401, за сумата от 24 000 лв. С последваща сделка,
обективирана в Нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.10.2017г. по описа на
нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 53, том
6, дело № 834, вх.рег.№ 2392 от 30.10.2017г. в СВ към АВ - гр.Царево, „ФИД“
ЕООД е продало на Ф.П.П. описания недвижим имот също за сумата от 24 000
лв., при данъчна оценка 11 700 лв. Ицецът счита, че тези сделки са
сключени изцяло с цел да увредят кредитора, тъй като цените на недвижимия имот
са много под пазарните такива. Заявява се, че прехвърлянето е станало в
хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД, тъй като едноличният собственик на капитала
на „ФИД“ ЕООД е Д. П. Б., която е дъщеря на пълномощника П. Д.П. (мажоритарен
собственик на капитала на „Группа“ ООД), който от името и за сметка на първия ответник е продал
имота, а последващият приобретател Ф.П.П. е негов син. Представя доказателства. Претендира разноски.
В подадения отговор на исковата молба, ответното
дружество „ФИД“ ЕООД оспорва основателността на исковата молба. По отношение на
първата от разпоредителните сделки, с която „ГРУППА“ ООД, ЕИК *********
прехвърля процесния имот на „ФИД“ ЕООД, се заявява, че искът се основава на
невярно и непълно представени факти и обстоятелства. Сочи се, че за продажбата
на процесния имот е прието решение от извънредно общо събрание на съдружниците
на продавача „ГРУППА“ ООД, което решение е обективирано в Протокол от общото
събрание на съдружниците от 31.05.2017 г. с нотариално заверени подписи и
съдържание. С посочения протокол е взето решение да се продадат собствените на
дружеството урегулирани поземлени имоти в гр. Ахтопол, включително процесния
имот с идентификатор 00878.503.452, като имотите могат да се продават заедно и
поотделно. Взето е също така решение, че се упълномощава управителя П.Т.Т. да
извърши всички правни и фактически действия за осъществяване на
разпоредителните сделки с тези имоти, като са посочени и допълнителни
правомощия във връзка с това упълномощаване. Ответникът заявява, че посочените
решения са взети от общото събрание на дружеството при спазване на законовите
изисквания и дружествения договор. Подчертава и обстоятелството, че ищецът, в качеството
си на съдружник, е гласувал за приемането на тези решения. Също така, с
пълномощно от 31.05.2017 г., с нотариално заверени подпис и съдържание,
упълномощеният управител П.Т.Т. е преупълномощил съдружника П. Д.П. с всички
свои правомощия дадени му от общото събрание, включително за процесния имот.
Ответникът
твърди, че в изпълнение на взетите решения и посочените упълномощавания и
правомощия, П. Д.П. като пълномощник на
продавача „ГРУППА“ ООД, е сключил прехвърлителна сделка за процесния имот с
купувача „ФИД“ ЕООД. В последствие, „ФИД“ ЕООД е продало процесния имот на Ф.П.П..
От изложеното се прави извода, че по отношение на тези сделки, размерът на
договорената продажна цена и наличието на посоченото в исковата молба родство,
което не се оспорва от ответника, не може да се считат за недобросъвестно
извършени и целящи увреда на кредитора действия. Счита, че ищецът не може да
има претенции по сделките с процесния имот относно продажната цена и качеството
на купувачите.
С отговора на исковата молба, ответникът Ф.П.П.
оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че в случая са налице
съществени обстоятелства, които не се сочат с исковата молба и които оборват
твърденията за недобросъвестно занижаване на цената за продажбата на спорния
имот. Както и ответника „ГРУППА“ ООД, се
позовава на решения на общото събрание на съдружниците на „ГРУППА“ ООД,
обективирано в протокол от 31.05.2017 г. и пълномощно, с което П.Т.Т.
преупълномощва П. Д.П. с предоставените му от общото събрание права. Подчертава
се и обстоятелството, че ищецът П.Т.Т. като съдружник в „ГРУППА“ ООД, е
гласувал за приемането на взетите с протокол от 31.05.2017 г. решения на общото
събрание на дружеството.
Ответникът счита, че в случая има съществени
обстоятелства, които не се сочат с исковата молба и които оборват твърденията
за недобросъвестно занижаване на цената, а именно, че от общото събрание на
съдружниците на „ГРУППА“ ООД (протокол от 31.05.2017 г.) са приети решения да
се продадат имотите на дружеството в гр. Ахтопол, включително процесния имот,
като същите могат да се продават заедно и поотделно и се упълномощава
управителя П.Т.Т. да извърши всички правни и фактически действия за
осъществяване на разпоредителните сделки с тези имоти „без ограничение на
правомощията относно условията на сделките (срокове, купувачи, продажни цени,
начини на плащане и т.н.) включително и с право да преупълномощава трети лица с
всички или отделни свои правомощия за осъществяване на разорителните сделки със
същите имоти“. За тези решения е гласувал лично и съдружникът П.Т.Т. - ищец по
настоящето дело, като незабавно, на същата дата и при същия нотариус, е
преупълномощил с всички дадени му от общото събрание правомощия съдружника П..
За първата атакувана сделка е налице решение на
извънредно общо събрание на „Группа“ ООД от 31.05.2017г., за продажба на
недвижими имоти, вкл. процесния, като ищецът е бил упълномощен да извърши
всички правни действия затова, без ограничения в правомощията, условията и
сроковете. На събранието е участвал и ищецът, който е гласувал „за“ тези
решения. Ищецът е преупълномощил друг съдружник - П. П.,
да извърши продажбата без ограничения в условията. Сделката е била сключена
именно в изпълнение на това решение на общото събрание с купувач „ФИД“ ЕООД.
Родството между П. П. като баща на Д. Б.и
Ф.П., не се оспорва. Твърди, че договорената цена и родството между страните,
не са основание за недобросъвестност с цел увреда на кредитора.
Ответникът „Группа“ ООД е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител, с която заявява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените претенции. Сочи какви са
предпоставките за уважаване на иск по чл. 135 от ЗЗД и счита, че в случая те не
са налице. Качеството „креитор“ е възникнало за ищеца едва на 27.02.2019 г.,
след съобщаване на длъжника за сключения договор за цесия между ищеца и Първа
инвестиционна бака АД. В тази връзка ответникът счита, че е налице нередовност
на извършеното съобщаване, тъй като длъжникът е бил уведомен от кредитора чрез
физическото лице, което се явява новия кредитор, което поражда съмнения за
неговата добросъвестност. Сочи още, че ищецът не представя доказателства,
цесията да е била счетоводно отразена в ответното дружество. Поради изложеното
счита, че към датата на разпоредителното действие, извършено от „Группа“ ООД, ищецът
не е имал качеството кредитор, което води до заключението, че разпоредителните
сделки не го увреждат.
На следващо място особеният представител на ответника
посочва, че към датата на подписване на цесията, ответното дружество е имало
много по-малък остатъчен дълг от уговорения. Подчертава се и обстоятелството,
че дългът е прехвърлен от банката ведно с обезпеченията и кредиторът би могъл
да се удовлетвори от тях при неизпълнение на задължението от страна на
длъжника. От изложеното се прави извода, че не е налице и втората предпоставка за
уважаване на иска - сделката да уврежда кредитора.
Твърди се също така от особения представител на
ответника „Группа“ ООД, че тъй като сделката е сключена преди възникване на
вземането на ищеца, то е налице хипотезата, в която е необходимо страните по нея
да са имали намерение да увредят кредитора, каквото твърдение ищецът не е
навел. Предлага се алтернативна теза, че към момента на атакуваната сделка,
цесията не е била съобщена на дружеството, поради което то е смятало за свой
кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, от което се прави извод, че ищецът
като съдружник в дружеството е знаел и целял увреждането на банката като
кредитор. В последствие, тази теза се
изключва като вероятна, поради обезпечеността на вземането на банката с залог и
запис на заповед, от което се прави извода, че умисъл за увреда на кредитора е
изключен.
С оглед на предоставената му възможност, в указания от
съда законоустановен срок, ищецът във връзка с подадените от ответниците
отговори е подал допълнителни искови молби по всеки от тях. В допълнителните
искови молби, ищецът поддържа първоначално подадената от него искова молба,
като уточнява и доразвива фактическите си твърдения. Заявява че не оспорва
факта, че в качеството си на управител на ответното дружество „Группа“ ООД е
упълномощил един от съдружниците на дружеството да продаде процесния имот, като
в пълномощното не са посочени параметри за сделката. Счита обаче, че това не
санира недействителната сделка по отношение на кредиторите на „Группа“ ООД, тъй
като волята по сключената сделка е изразена не от представлявания, а от
представителя, който е действал от свое име. Именно представителят и насрещната
страна по договора увреждат със сключената между тях сделка представлявания и
неговите кредитори, поради което за последните съществува възможност да се
позоват на недействителност на сделката. Излагат се аргументи, че при дадено от
упълномощителя съгласие за продажба, но при липса на конкретни условия за това,
уговорената от пълномощника цена в размер, който е значително по – нисък от
пазарната цена, явно облагодетелства купувача и уврежда упълномощителя и
неговите кредитори.
Ищецът твърди, че е в случая е налице споразумение
между „Группа“ ООД, чрез преупълномощеното лице и купувача, във вреда на
представлявания упълномощител и неговите кредитори. Неоспорването на близките
родствени отношения между страните по сделката сочат, че третото лице е знаело
и се е възползвало от икономическата ситуация, от което се прави извода, че
сделката е била сключена при сговяряне за увреждане на представлявания и
неговите кредитори в хипотезата на чл. 135 ал. 2 ат ЗЗД.
Сочи се от П.Т., че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение
на кредиторите, поради което е налице интерес от предявяване на иска с цел
запазва имуществото на длъжника от намаляване. Позовава се на разпоредбата на
чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, като изтъква, че ако към
момента на прехвърлянето на вземането за цедента вече е било възникнало правото
на иск по чл.135 от ЗЗД, това право преминава към цесионера, от което прави
извода, че за него съществува право на иск по чл.135 от ЗЗД, тъй като увреждащата сделка е извършена след
като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди
сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на
длъжника. От друга страна, качеството „кредитор“ възниква не
от момента на отразяването му в счетоводството на длъжника, а от момента на
сключване на договора за цесия. Ищецът счита, че с атакуваната сделки,
длъжникът „Группа“ ООД съществено затруднява
удовлетворяването на кредитора си, тъй като не разполага с друго имущество
освен с прехвърленото, а обезпеченията за процесното вземане не са достатъчни
за покриване на задължението на длъжника. В подкрепа на твърдението си ищецът
сочи, че обезпечението „особен залог“ включва машини и съоръжения собственост
на трето лице - „Полиграфически комбинат“
АД, които не са във
владение на длъжника и не се знае къде точно се намират те. Заявява, че към
момента на оценяването на вещите, стойността им е била 38 743,82 лв., което е
много под стойността на задължението на „Группа“ ООД. По отношение на
обезпечението, представляващо запис на заповед, ищецът сочи, че то би било
реализуемо само в случай, че длъжникът разполага с някакво имущество, но в
случая такова няма.
Според П.Т., при сключването на
процесните сделки е налице не само знание за увреда на кредитора, но и
намерение за такава, тъй като цената на продавания имот е в размер, който е
значително по-нисък от пазарната му цена и явно облагодетелства купувача. В
допълнение се сочи, че първата сделка е сключена между длъжника чрез
пълномощник и собствено еднолично дружество на дъщерята на пълномощника, на
което тя е и управител, а с последвалата продажба на процесния имот от това
дружество на брат ѝ и син на пълномощника на длъжника, от което се прави
извода и за общо намерение за увреждане у ответниците, което може да бъде
установено и с косвени доказателства. В случая като косвени доказателства се
сочат близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в
която законът презумира знание за увреждането, времевия период от
упълномощаването до сключването на разпоредителна сделка и последващите такива
и изключително ниската продажна цена.
В предоставеният им срок по чл.373 от ГПК, всички
ответници са депозирали отговори на допълнителната искова молба.
Ответникът „Фид“ ЕООД поддържа и доразвива
първоначалните си твърдения, като излага съображения, че в случая е налице
валидно взето решение на общото събрание на дружеството - длъжник за продажбата
на процесния имот, като именно ищецът е имал решаващ глас за вземането на това
решение. Сочи се още, че П.Т. по своя воля е упълномощил П. П. с всички свои правомощия дадени му от
общото събрание, без ограничение. По отношение на твърденията за ниската цена,
при която са извършени продажбите се сочи, че договарянето се извършва свободно
и законово изискване за продажба по пазарна цена няма, като в случая
договорената цена е два пъти по висока от данъчната оценка на имота. Заявява
се, че продажната цена е платена на продавача „ГРУППА“ ООД изцяло, а
продавачът, в лицето на управителя си П.Т.Т. – ищец, не е ползвал получената от
продажбата сума за погасяване и намаляване на задълженията на дружеството по
взетия кредит, поради което задължението на дружеството-кредитонолучател е в
сочения размер. В тази връзка се заключава, че при наличие на противоправност
на сделката с имота, отговорност за това следва да има и самият ищец в
качеството му на съдружник, гласувал за така приетото решение, и на управител,
представляващ продавача „ГРУППА" ООД, поради което същият не може извлича
ползи за себе си чрез собствените си противоправни действия.
Ответникът Ф. П.П. в допълнителния отговор на исковата
молба заявява, че се присъединява изцяло към становището на ответника „Фид“ ЕООД.
В подаденият допълнителен отговор, ответникът „Группа“
ООД, чрез назначения му особен представител, поддържа първоначално изложените
от него доводи по повод на исковата молба. Подчертава обстоятелството, че към
момента на сключване на процесната сделка, ищецът не е бил кредитор на
длъжника, а е бил представляващ дружеството длъжник, за което се твърди, че е
извършило увреждащата кредиторите сделка. В тази връзка се навеждат твърдения,
че ищецът прави опит да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение. Поддържа и твърдението си, че възникването на качеството „кредитор“
следва да предхожда разпоредителните действия на длъжника, като преминаването
на вземането чрез цесия, не прави ищеца кредитор към датата на разпоредителна
сделка. Счита, че цесията следва да е отразена в дружествените книжа на
длъжника, чийто управител е бил П.Т.. В заключение сочи, че не може автоматично
да се приеме, че процесната сделка уврежда кредиторите, а е необходимо с нея да
е целен такъв резултат. По отношение на предоставените на кредитора обезпечения
се твърди, че е без значение дали те са във владение на длъжника и дали са
собственост на трето лице, тъй като няма пречка чужда вещ да служи за
обезпечение и върху нея да бъде насочено изпълнение.
В първото по делото заседание, ищецът е отправил
искане към съда на основание чл.228 ал.3 от ГПК, наред с останалите по делото
ответници да бъде конституиран като ответник и лицето И.М.В., който е
приобретател на процесния имот в последваща трета сделка, като моли на
основание чл. 214 ал.1 от ГПК, да бъде допуснато изменение на петитума на иска,
като наред с първите две сделки между „Группа“ и „Фид“ и втората - между „ Фид“
и Ф.П., да бъде обявена за относително
недействителна спрямо ищеца П.Т. и третата сделка, с която Ф.П. и съпругата му Ж.
П.прехвърлят на И.В. процесния имот, подробно описан в нотариалния акт № 86,том
V, рег. № 6007, дело № 720 от 18.10.2018 г. на нотариус
Мария Василева. С определение от 28.01.2021 г., съдът е уважил
искането на ищеца и е конституирал като ответник по делото И.М.В..
Ищецът твърди, че наред с първите две разпоредителни
сделки и сделката от 18.10.2018 г., обективирана в нотариалния акт № 86,том V, рег. № 6007, дело № 720 от 18.10.2018 г. на нотариус
Мария Василева, с която ответникът И.М.В. придобива собствеността върху
процесния имот е извършена изцяло с оглед увреда на кредитора. Излага
съображения, че цената за която е закупен имота, е значително под пазарната му
стойност. Страните по сделката са се познавали, тъй като са имали трайни
търговски отношения и между тях са сключвани сделки и по отношение на други
имоти. Твърди, че са налице косвени доказателства за близки родствени отношения
между пълномощника и третото лице, при които законът презумира знание за
увреждане. В тази връзка, третото лице е знаело и се е възползвало от
икономическата ситуация.
В подадения отговор, ответникът И.М.В. оспорва основателността
на исковата молба. Заявява, че твърденията на ищеца не покриват нито една от
хипотезите по чл. 135 от ЗЗД. Изложената от ищеца фактическа обстановка е
недостоверна, с нелогични причинно – следствени връзки, като са направени и
неправилни заключения. Не отговарят на истината изложените твърдения за знание
за увреждане и сговаряне от негова страна. Ищецът старателно избягва да посочи
обстоятелството, че и към момента на извършване на процесните сделки, и към
настоящия момент, именно той е управител на дружеството „Группа“ ООД, спрямо
което се претендира да е увредило интереса на кредитора. Всякакви правни актове
и сделки от името на едно дружество могат да бъдат извършвани само по волята на
неговия управител, като единствен законен представител. Счита, че ищецът прави
опит за черпене на права от собственото неправомерно поведение, при това чрез
злоупотреба с процесуални права.
Направено е възражение за нищожност на договора за
цесия, от който ищецът черпи права като кредитор, като В. счита, че същият е
сключен в нарушение на закона. В тази връзка се сочи, че според чл. 3а, ал.1 от
Закона за кредитните институции, за извършване на дейността по чл.2, ал.2, т.12
- придобиване на вземания по кредити, е необходимо лицето да бъде вписано в
публичен регистър на Българската народна банка, а ищецът не е вписан в
посочения регистър.
С оглед на предоставената му възможност, в указания от
съда законоустановен срок, ищецът във връзка с подадения от ответника отговор е
подал възражение, в което излага съображения, че сключеният между Банката и
ищеца договор за цесия се урежда от разпоредбите на ЗЗД, а не от ЗКИ, тъй като
ищецът не е лице, което по занятие да извършва изброените в Закона за
кредитните институции дейности.
В предоставеният му срок по чл.373 от ГПК, ответникът И.В.
е депозирал отговор на подаденото от ищеца възражение. С допълнителния отговор
се поддържат и доразвиват първоначално направените възражения.
Становище по направеното от ищеца възражение, имащо
характера на допълнителна искова молба, подадена във връзка с отговора на
ответника И.В., е подал ответникът „Группа“ ООД. Поддържа се изцяло отговора на
исковата молба от новоконституирания ответник.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник,
изрази становище, че поддържа иска, като претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответниците, чрез своите
процесуални представители, пледират съдът да отхвърли претенцията като
неоснователна и недоказана. Също ангажират доказателства.
В последното по делото заседание, част от страните в
производство изразяват становище за прекратяване производството по делото,
поради отпадане на правния интерес на ищца от него.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като разгледана от
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК, внесена беше дължимата
държавна такса.
Видно от представените по делото доказателства, между
„Първа инвестиционна банка АД като
кредитор и „Группа“ ООД като кредитополучател, е бил сключен договор № *-*-*70/27.05.2010г.
за овърдрафт по разплащателна сметка, както и последващи анекси към него. По силата на този договор,
на „Группа“ ООД е предоставен овърдрафт с максимално допустим размер на
дебитното салдо в размер на 282 000 лв. за оборотни средства. На
31.05.2017 г. е било проведено извънредно общо събрание на „Группа“ ООД, на
което са приети решения да се продадат имотите на дружеството в гр. Ахтопол,
включително процесния имот, като същите могат да се продават заедно и
поотделно. За извършването на всички правни и фактически действия за
осъществяване на разпоредителните сделки с тези имоти, е упълномощен управителят
П.Т.Т., като е посочен и обема на предоставената му представително власт - „без
ограничение на правомощията относно условията на сделките (срокове, купувачи,
продажни цени, начини на плащане и т.н.) включително и с право да
преупълномощава трети лица с всички или отделни свои правомощия за
осъществяване на разорителните сделки със същите имоти“. На същата дата - 31.05.2017
г., П.Т.Т. е преупълномощил с всички дадени му от общото събрание правомощия
съдружника Ф.П.П..
На 21.06.2017г., „Группа“ ООД продава на „ФИД“ ЕООД
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 00878.503.452 по КККР на
гр.Ахтопол, община Царево, с адрес: гр.Ахтопол 8280, Разширение север, с площ
на имота по скица 1381 кв.м., а по документ за собственост 1382 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, с номер по предходен план: 434, квартал: 102, парцел ІІ, при съседни поземлени имоти – 00878.503.454,
00878.503.386, 00878.503.387 и 00878.503.401, за сумата от 24 000 лв.
Сделката е обективирана в Нотариален акт № 159, том *, рег.№ *, дело № * от
21.06.2017г. по описа на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево,
вписан под акт № 70, том 3, дело № 332, вх.рег.№ 1181 от 21.06.2017г. в СВ към
АВ - гр.Царево. На 30.10.2017г., „ФИД“ ЕООД е продало на Ф.П.П. процесния
недвижим имот за сумата от 24 000 лв., като сделката е обективирана в
Нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167,
дело № 726 от 30.10.2017г. по описа на нотариус Мария Василева с район на
действие РС-Царево, вписан под акт № 53, том 6, дело № 834, вх.рег.№ 2392 от
30.10.2017г. в СВ към АВ - гр.Царево. На 18.10.2018 г. Ф.П.П. и Ж. В. П.
продават процесния имот на И.М.В., обективирана в нотариалния акт № 86,том V, рег. № 6007, дело № 720 от 18.10.2018 г. на нотариус
Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 79, том 6, дело
№ 803, вх.рег.№ 2016 от 18.10.2018г. в СВ към АВ - гр.Царево.
На 27.02.2019г., „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на ищеца всички вземания на
банката към „Группа“ ООД, ведно с измененията и обезпеченията, като вземанията
са главница в размер на 52 068.47 лв. и 1261.92 лв. законна лихва до
26.02.2019г. На 27.02.2019г., дружеството длъжник е било уведомено за
цесията.
Представени са удостоверения за родствени връзки, от
които се установяват такива между П. Д.П. Д. П. Б.и Ф.П.П.. Представено е и
Разпореждане от 05.10.2021 г., за приключване на изпълнително дело по чл. 433,
ал 2 от ГПК, от което е видно, че поради цялостно погасяване на задължението на
длъжника „Группа“ ООД към взискателя П.Т.Т., производството по изпълнително
дело № 20197900401795 е приключено.
По делото е изготвена и изслушана съдебно – техническа
експертиза. Според вещото лице, пазарната цена на процесния имот ПИ с
идентификатор 00878.503.452 по КККР на гр. Ахтопол, с площ 1 381 кв.м. към
21.06.2017 г. и към 30.10.2017 г. е в размер на 69 700 лева.
Правна квалификация - претенцията има правното си основание в 135 от ЗЗД.
За да се уважи Павловият иск, е необходимо
кумулативното наличие на изискуемите предпоставки на чл.
135 ал. 1 от ЗЗД. За обявяването на недействителността на извършените от
ответника - длъжник и третите лица действия, е необходимо да са налице следните
предпоставки: Ищецът да притежава качеството кредитор с
действително възникнало и непогасено вземане спрямо ответника, без да е
необходимо да е ликвидно или изискуемо. Това вземане на кредитора трябва да е
възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително
се иска, съобразно разпоредбата на чл.
135 ал.3 от ЗЗД, като в тази връзка следва да се отбележи, че състоянието
на длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в който
кредиторът е придобил вземането си, поради това, че той разчита на общото
обезпечение, което имуществото на длъжника съставлява при възникване на
неговото право. Втората предпоставка за уважаване на иска е да е на лице
увреждане на кредитора чрез намаляване имуществото на длъжника, с което да се
създава опасност и затрудняване на удовлетворяването му. Третата предпоставка
за възникване правото да се иска да бъдат обявени за недействителни действията
на длъжника има субективен характер и е в зависимост от това, дали действието е
безвъзмездно или възмездно. В първия случай правото възниква щом длъжника е
знаел за увреждането. Във втория случай преобразуващото право изисква не само
длъжникът, но и лицето, с което той е договарял да са знаели за увреждането,
като в тази връзка с чл. 135 ал. 2 от ЗЗД е въведена оборима презумпция за знание
у третото лице. Ирелевантно за иска по
чл.135 от ЗЗД е обстоятелството, с какво имущество длъжникът разполага и дали
остатъкът от имуществото след разпоредителната сделка е достатъчен да
удовлетвори кредитора. Както бе отбелязано и по-горе, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, т.е. на тях
принадлежи правото да изберат от кое точно имуществено право да се
удовлетворят.
В последното по делото заседание, процесуалният
представител на ответниците „Фид“ ЕООД и Ф.П.П., във връзка с представеното по
делото Разпореждане от 05.10.2021 г. за приключване на изпълнително дело №
20197900401795 на ЧСИ Ренета Милчева, с рег. № 790 в КЧСИ, е поискал
прекратяване на производство по делото поради липса на правен интерес за ищеца,
предвид отпадане на качеството му на кредитор на длъжника „Группа“ ООД.
Процесуалният представител на ищеца също е направил искане за прекратяване на
делото, като претендира и направените по делото разноски, като счита същите за
дължими предвид факта, че извършеното от длъжника плащане е извършено след
завеждане на иска. Въпреки, че е поискал прекратяване на производството по
делото, ищецът не е предприел процесуални действия за оттегляне или отказ от
иска.
Съдът приема, че не са налице предпоставките за
прекратяване на производството поради отпадане на правния интерес на ищца. В
случая в хода на съдебното производство, за ищеца е отпаднало качеството му на
кредитор на ответното дружество „Группа“ ООД, поради което не е налице елемент
от фактическия състав на нормата на чл. 135 от ЗЗД, което води до отхвърляне на
претенцията, а не до прекратяване на производството. Качеството си на кредитор
ищецът следва да притежава както към момента на извършване на разпоредителното
действие, така и до приключване на устните състезания по делото, като съдът по
аргумент от чл. 235 ал. 3 от ГПК, следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В аспекта на
изложеното, не се установиха предпоставките на разпоредбата по чл. 135 ЗЗД. Към приключване на устните състезания по делото, ищецът не притежава
качеството на кредитор спрямо ответника „Группа“ ООД, а както се посочи,
отменителният иск може да предяви само кредитор, тъй като решението по него му
дава възможност да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на обявената
за относително недействителна по отношение на него сделка. Липсата на
материалноправна легитимация на ищеца обуславя отхвърляне на предявения иск.
Предвид изложеното, не следва да бъдат разглеждани
останалите искания и възражения на страните.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените
по делото разноски, което съдът приема за основателно. Съгласно трайната
практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този
повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски дори когато
последният е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това
производството е прекратено (в този смисъл определение № 60295/ 2.08.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1495/2021 г., III г. о., определение № 626/ 20.08.2012
г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 1176/ 28.12.2012
г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 277/
14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о. и др.). Извършената от ответника „Группа“ ООД
разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт № 159, том *, рег.№ *,
дело № * от 21.06.2017г. по описа на нотариус Мария Василева, както и
последващите такива, обективирани в нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.10.2017г. по описа на
нотариус Мария Василева и нотариалния акт № 86,том V, рег. № 6007, дело № 720 от 18.10.2018 г. на нотариус
Мария Василева, са дали повод на ищеца да предяви настоящия иск. Извършеното в
хода на производството плащане е удовлетворило вземането на кредитора. В случая
са налице новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства (длъжникът е
погасил задължението си към кредитора – ищец), независещи от ищеца, които
погасяват заявеното за защита спорно право, поради което отговорен за
разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент от чл.
78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че поведението на ответника -
длъжник е и поводът за завеждането на делото, както и поводът за прекратяването
му поради отпадане на необходимостта от съдебна намеса за защита на заявеното
от ищеца спорно право.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 2 ГПК на ищеца се дължат разноски, които са в общ размер на 4 565,68 лв.,
съгласно представения списък на разноските и включващи платени държавни такси,
депозити за експертизи и възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник адв. Евгения Гагашева от АК-Русе, със съдебен адрес:
гр.Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, ет.2, офис 6 против „Группа“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Илия
Бешков“ № 3, ет.2, представлявано от П.Т.Т., чрез служебния защитник адв. Елена
Кокаларова от АК-Бургас, с адрес за уведомяване: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“
№ 16, ет.3, офис 309, „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Панчарево, кв./с. Бистрица, ул. „Върла поляна“ №
21, представлявано от управителя Д. П. Б. с ЕГН **********, чрез адв. Мима
Кънева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20,
ет.1, ап.десен и Ф.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***/с. Б., ул. „К.“ № *, чрез адв. Мима Кънева от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен и И.М.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск за обявяване за
недействителни по отношение на ищеца на основание чл. 135 от ЗЗД,
разпоредителни сделки сключени между „Группа“ ООД, с ЕИК ********* и „Фид“ ЕООД
с ЕИК *********, по отношение на недвижим имот с идентификатор 00878.503.452 по
КККР на гр. Ахтопол, община Царево, с площ от 1 381 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатор 00878.503.454, с идентификатор
00878.503.386, с идентификатор 00878.503.387 и с идентификатор 00878.503.401,
обективирана в нотариален акт № 159, том *, рег.№ *, дело № * от 21.06.2017г.
по описа на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под
акт № 70, том 3, дело № 332, вх.рег.№ 1181 от 21.06.2017г. в СВ към АВ -
гр.Царево, както и последваща сделка за същия имот, сключена между „Фид“ ЕООД и
Ф.П.П., обективирана в нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.10.2017г. по описа на
нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 53, том
6, дело № 834, вх.рег.№ 2392 от 30.10.2017г. в СВ към АВ и последваща сделка за
същия имот сключена между Ф.П.П. и Ж. В. П. от една страна и И.М.В., от друга
страна, обективирана в нотариален акт № 86,том V, рег. № 6007, дело № 720 от 18.10.2018 г. на нотариус
Мария Василева, като увреждащи ищеца в качеството му на кредитор на първия
ответник.
ОСЪЖДА „Группа“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Илия Бешков“ № 3, ет.2, представлявано от П.Т.Т.,
чрез служебния защитник адв. Елена Кокаларова от
АК-Бургас, с адрес за уведомяване: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3,
офис 309, „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Панчарево, кв./с. Бистрица, ул. „Върла поляна“ № 21,
представлявано от управителя Д. П. Б. с ЕГН **********, чрез адв. Мима Кънева от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен и Ф.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***/с. Б.,
ул. „К.“ № *, чрез
адв. Мима Кънева от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет.1, ап.десен, И.М.В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплатят на П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4 565,68 (четири хиляди петстотин шестдесет и пет
лв. шестдесет и осем ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: