Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2372
07.06.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на седми май април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20476 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД от С.Т.Е. срещу С.Г.Д..
Ищецът твърди, че всички
собственици и ползватели на трите жилищни етажа в сграда с адрес ***** взели
устно решение за подмяна на входната врата на сградата. Всички търсили оферти,
като било избрано предложението на ищеца на стойност 500 лева. Разбрали се, че
ищецът първоначално ще плати разходите, а след това, ще му възстановят 2/3 от
тях. Ответницата имала вещно право на ползване на трети жилищен етаж и уговорка
със собственика на обекта тя да отговаря за разходите за ремонти. Новата врата
била поставена на 05.09.2018г., като ищецът заплати за това 499.99 лева.
Закупил електронна брава за 31.68 лева и възстановил пощенската кутия за 7.60
лева. За изработването на ключове заплатил сумата от 20 лева. Общият размер на
разходите възлизал на 559.27 лева, като ответницата не му възстановила 1/3 от
стойността. Затова, той се консултирал с адвокат, за което платил 30 лева и
изпратил покана с цена 9.85 лева. Иска ответницата да бъде осъдена да му плати
сумата от 186.42 лева, представляваща 1/3 част от разходите за вратата и 39.85
лева- разходи за изготвяне и връчване на покана. Претендира разноски.
В съдебно заседание
допълнително конкретизира, че устното решение е било взето между ищеца,
ответницата и И. С., като ответницата изрично се е съгласила с постигнатите
уговорки.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не
подава отговор на исковата молба.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представените документи, се установява правото на
собственост на ищеца и вещното право на ползване за ответницата- лист 16 и 17.
Установяват се и извършените от ищеца на разходи за изработване и поставяне на
врата, за ключалка, консултация и покана- лист 6-9, 11-13.
От
показанията на свидетеля С. Е. се установява, че между страните и другия
собственик в сградата- И. С., е било постигнато съгласи за смяна на входната
врата на сградата към трите жилища, която представлява обща част. По общо устно
съгласие била избрана оферта, споразумели се разходите да бъдат разделени на
три, като ищецът ги заплати първоначално, а след това му се възстановят общо 2/3.
Вратата била монтирана, а цената платена. Третият собственик- И. С. заплатил
неговата 1/3, но ответницата, въпреки дадено в тази насока обещания, не
платила. Показанията на свидетеля, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид евентуалната му заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите
са конкретни последователни и непротиворечиви, пресъздават факти, на които
свидетелят е бил пряк очевидец, подкрепят се от представените писмени
доказателства и косвено от показанията на свидетеля Н..
От показанията на свидетеля П. Н. се установява поставянето
на ключалка на новата врата. Той не може да потвърди дали същата е
електрическа, но излага фактите на база собствените си възприятия, а тази
характеристика е възможно да не е видима. Неговите показания, заедно с
представения протокол и фискален бон за закупуването на бравата, са достатъчни
за установяването на това обстоятелство.
В обобщение
следва да се посочи, че се установяват всички наведени от ищеца с исковата
молба твърдения, за качеството на страните (собственик и ползвател), за
съгласието за подмяна на врата, за избора на оферта, за възлагането на ищеца да
изпълни работата и за уговорката да се разпределят разходите поравно. Не се
установява единствено изваждането на допълнителни ключове за новата врата, като
свидетелят С. Е. сочи, че е имало само един лично за него и плащането за ремонт
на звънците, което е било извършено и покрито от самия свидетел.
При така
установените (а и твърдени) факти от правна страна съдът приема, че между
ищеца, ответницата и третия собственик е сключен неформален договори за изработка,
като правоотношението се уреждат конкретно от нормите на чл. 258 и сл. ЗЗД. С този договор ответницата и третият съсобственик са се
съгласили ищецът да извърши конкретни фактическите действия по подмяна на
вратата, а те да му заплатят по 1/3 от разходите. Предвид горното ответницата
дължи сумата от общо 177.22 лева- 1/3 от стойността на вратата и ключалката.
От
представената покана и договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018г. се
установява извършването на разноски заради неизпълнението. Извършените от ищеца
разходи са пряка и непосредствена последица, от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от общо 39.85 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
335.77 лева за направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********,
да заплати на С.Т.Е., ЕГН **********,
сумата от 177.22 лева- представлява 1/3 от разходите във връзка с подмяна
на входна врата и поставяне на ключалка на сграда в ******, по постигнато в
тази насока договореност между страните
и сумата от 39.85 лева- обезщетение за вреди от неизпълнението за изпращане
на покана и консултация, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба на 27.12.2018г.
до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разходи за разликата НАД 177.22 лева до 186.42
лева.
ОСЪЖДА
С.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на С.Т.Е.,
ЕГН **********, сумата от 335.77 лева-
разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.