РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Кърджали, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140100874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. О. Б. срещу З. Ш. О., с която са
предявени следните искове: главен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответницата, да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото му на
собственост върху Поземлен имот с пл.сн. ****, по действащият ПУП на *****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед ****г., целия с площ 402 кв. м., при
граници: изток - имот с *****и имот с ****, запад - имот с пл.сн. ****, север - имот с пл.сн.
****и пътека, юг - имот с пл.сн. *** и имот с пл.сн.**** като премахне поставените в имота
ограждения, както и всички изградени от нея незаконни строежи: пристройка изградена
южно към западната половина от едноетажна паянтова жилищната сграда, свързано с нея;
постройка на допълващо застрояване, изградена в югозападната част на процесния ПИ,
ведно с тоалетна, изградена свързано с постройката; масивна ограда с височина 1.70 м.,
построена извън имотната граница и частично служеща за преградна стена на постройка на
допълващо застрояване и бетонови площадки и алеи и евентуален иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗС за признаване на установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на ½ /една втора/ идеална част от процесиите
постройки.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с пл.сн. ****, по действащият ПУП на ****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед **** г., целият с площ 402 кв. м., при
граници: изток - имот с пл. сн. ****и имот с пл.сн. **** запад - имот с пл.сн.****, север -
имот с пл.сн. **** и пътека, юг - имот с пл.сн. *** и имот с пл.сн****, при квоти по ½ /една
втора/ идеална част за всеки един от съсобствениците. Твърди, че ответницата след
придобИ.ето на нейната ½ /една/ втора идеална част от имота през 2013 г. е извършила
незаконно застрояване на свободната и незастроена площ от процесния ПИ, като е изградила
пристройка - южно към западната половина от едноетажна паянтова жилищната сграда -
през 2023 г.; постройка на допълващо застрояване с тоалетна към нея - в югозападната част
1
на процесния ПИ - през 2019 г.; масивна ограда с височина 1.70 м. - вътре в ПИ, служеща
частично за преградна стена на постройка на допълващо застрояване, както и бетонови
площадки и алеи върху процесния ПИ. Освен гореописаните незаконни строежи,
ответницата е поставила ограждение с телена мрежа в имота, чрез която възпрепятствала
достъпа на ответника в частта от процесния ПИ, находяща се зад жилищната сграда, като по
този начин ответницата ползвала целия ПИ, а ищецът нямал възможност да ползва
припадащата му се част от ПИ, а само преминавал през изградената бетонова пътека, която
му осигурявала достъп до входа на жилището му. Счита, че с горепосочените действия,
извършени в процесния ПИ, ответницата нарушава и ограничава правото му па собственост,
от което той не може да се ползва в пълен обем. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата, на основание чл. 109 от ЗС, да прекрати неоснователните си действия, с
които нарушава правото му на собственост върху Поземлен имот с пл.сн. ***** в *****, по
действащият ПУП на *****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед *****.,
целия с площ 402 кв. м., при граници: изток - имот с пл. сн.***** и имот с пл.сн. *,
за****пад - имот с пл.сн.*****, север - имот с пл.сн.**** и пътека, юг - имот с пл.сн. **** и
имот с пл.сн. *****, като премахне поставените в имота ограждення, както и всички
изградени от нея незаконни строежи: пристройка изградена южно към западната половина
от едноетажна паянтова жилищната сграда, свързано с нея, изградена през 2023г.; постройка
на допълващо застрояване, изградена в югозападната част на процесния ПИ, построена през
2019 г., ведно с тоалетна, изградена свързано с постройката; масивна ограда с височина 1.70
м., построена извън имотната граница и частично служеща за преградна стена на постройка
на допълващо застрояване и бетонови площадки и ален и евентуално на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗС да се признае за установено по отношение на ответницата, че
ищецът е собственик на ½ /една втора/ идеална част от процесиите постройки. В съдебно
заседание прави уточнение, че след завеждането на делото ответницата е премахнала
тоалетната, която е била в свързано застрояване с постройката на допълващото застрояване
или така наречената лятна кухня, като по отношение на последната съобщава, че са
премахнати основни конструктивни елементи от същата, но не цялостно, като пояснява, че
претенцията й за премахване се простира спрямо тези останали конструктивни части.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
адв. И. Б., с който оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим, а по същество –
неоснователен. По отношение на допустимостта на иска с правно основание чл. 109 от ЗС
твърди, че към момента на завеждането му всички изброени в исковата молба като
незаконни строежи били премахнати, с изключение на положените бетонни пътеки.
Премахването на постройките се случило в резултат на подадена от ищеца жалба до Община
Кърджали, въпреки даденото от него съгласие и неформално разрешение при
първоначалното им изграждане. На следващо твърди, че в РС – Кърджали е образувано гр.
дело ***18/2024 г. с предмет разпределение на ползването на процесния имот, което е от
преюдициално значение за настоящия случай. По отношение на основателността на иска се
противопоставя на твърдението на ищеца, че тя е поставила ограждения от телена мрежа в
имота и препятства достъпа до частта от имота, находяща се зад жилищната сграда. Според
ответницата поставянето на телената мрежа е било извършено от собственик на съседен
имот, със знанието и съгласието на ищеца и по негово настояване - за да бъде ограничен
достъпът на животни до тази част от имота, като мрежата не е била трайно закрепена,
можело да бъде лесно откачена, поради което счита, че достъпът до имота по никакъв начин
не е ограничен, още повече ответницата не е поставяла ограждението и не е ограничавала
ищеца. Отрича, че единствено тя ползва целия имот. Счита иска за недопустим и
неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК счита, че същият е
недопустим поради липса на предмет - постройките са били премахнати преди завеждането
2
на исковата молба от самата ответница вследствие заповед на Кмета на Община Кърджали.
В случай, че съдът го приеме за допустим намира същия за неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС:
Уважаването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС е обусловено от наличието на две
предпоставки – ищеца да е собственик на претендираната вещ (имот) и друго лице
(включително съсобственик) да извършва неоснователно въздействие или поддържа
неправомерни състояния, които ограничават възможността от пълноценно упражняване на
правото на собственост от страна на титуляра му.
В настоящата хипотеза правната защита, търсена с този иск, се състои в искане за
премахване на създаденото от ответницата състояние, което пречи на ищеца да упражнява
пълноценно, спокойно и в пълен обем своето право според предназначението на имота, чрез
възстановяване на състоянието съществувало преди извършване на нарушението.
По отношение на първата предпоставка, касаеща материално-правната легитимация на
страните и пространствения обхват на правото им собственост върху процесния имот, по
делото не се спори. Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен имот с
пл.сн. ******* в *****, по действащият ПУП на *****, общ. Кърджали, обл. Кърджали,
одобрен със Заповед ***** г., целия с площ 402 кв. м., ведно източната половина от
едноетажна паянтова жилищна сграда, цялата със застроена площ 60 кв. м. в
североизточната част от имота, която част от сградата представлява самостоятелно жилище
със застроена площ 30 кв. м., с отделен вход от юг съдържащо коридор, две стаи, кухня и
баня и с обор – едноетажна паянтова стопанска постройка със застроена площ 28 кв. м.,
изградена източно от жилищната сграда, свързано с нея. Собственик на другата половина от
описания поземлен имот е ответницата по делото.
При тези данни, спорния по делото въпрос на който следва да се отговори, е дали и коя
част от извършеното в имота на ответницата строителство, по начина по който е
осъществено и на мястото на което е реализирано, съставлява неоснователно въздействие,
което ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота на
ищеца, по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ЗС изяснен по-горе.
В производството по делото е прието заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е осъществило оглед на имота и е установило,
че в поземления имот има изградени две сгради в цялост и една развалина (лятна кухня).
Видно от заключението на вещото лице основната сграда, от която страните притежават
обособени самостоятелни жилища, всяко едно от тях със застроена площ от 30 кв. м.,
съгласно приложени по делото документи за собственост – нотариални актове, е обозначена
като сграда *** като към жилищната сграда на ответницата е налице разширение
функционално свързано с нейната основна сграда, обозначена като сграда *** и съгласно
описанието на вещото лице представлява едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 36 кв. м., изградена от частични стоманобетонни елементи, тухлена зидария
и двускатен покрив. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че по този начин е
извършено преустройство на жилищната сграда на ответницата, чрез нейното разширение,
която е с вътрешна свързаност и с общ вход (между т. 5 и т. 6 от приложеното геодезическо
заснемане (приложение ***) към заключението). Следващата сграда *** обозначена като
„МС“ е описана като склад със застроена площ от 8 кв. м., изграден от частични
стоманобетонни елементи и едноскатен покрив, за която се изяснява, че е разположена
северно и граничи с гореспоменатото разширение на жилищната сграда, с направено
уточнение в съдебно заседание, че представлява старо строителство (съгласно приложения
нот. акт за собственост: обор-едноетажна паянтова стопанска постройка със застроена площ
3
10 кв. м.). По нататък е посочена развалина *** за която вещото лице конкретизира, че
понастоящем представлява съществуващи на терен конструктивни елементи от
премахнатата лятна кухня, което потвърждава и в съдебно заседание. Констатирана е още
масивна ограда с обща дължина 4.50 метра и достигаща 1.70 метра височина, в частта,
представляваща южната стена на частично премахнатата лятна кухня. Също така от вещото
лице на място са установени и две бетонови алеи, отразени в приложение *** към
експертизата с номерация от **********. Първата бетонова алея, която е определена с точки
********** вещото лице уточнява, че е видимо по-рано изградена от другата и се ползва за
достъп от страните по делото, като за втората от точки ***** заявява, че е изградена видимо
и специално за обслужване на вече несъществуващата „лятна кухня“.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено като възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
По отношение на лятната кухня по делото е наличен констативен протокол на Община
Кърджали от 06.02.2024 г., с който е даден тримесечен срок на ответницата З. Ш. О. да
премахне същата. Впоследствие с констативен акт *** г. по отношение на лятната кухня е
констатирано, че е без разрешение за строеж и без строителни книжа, същият е връчен на
ответницата на 18.06.2024 г. Премахването на строежа е констатирано на 11.07.2024 г.,
съгласно представен констативен протокол от същата дата.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля Е.Р.О. – син на ищеца,
който свидетелства, че познава страните и че живеят заедно в една къща. Същият сочи, че с
незаконни постройки ответницата присвоява общата част от земята. Обяснява, че дворът
основно се намира пред нейната къща, през където всъщност преминава ищецът. Твърди, че
баща му (ищецът) реално не може да ползва земята, да засява в нея овошки, нито
зеленчукова градина, цветя, като същевременно сочи, че същата се ползва от ответницата, а
ищецът само преминава през пътеката. Обяснява за направена ограда, за която твърди, че
ответницата е направила навътре в имота им. Счита, че същата не е поставена на правилното
място и според него следва да се премести на около 1.20 м. към съседния имот. Уточнява, че
оградата е съборена частично, а на лятната кухня е останала бетонната плоча с плочките и
фаянса, които не са били премахнати. По отношение на пристройката (има се предвид
разширението) изрично заявява, че не представлява проблем. Също така спомената за
извършен ремонт на покрива на ответницата.
В производството по делото са снети показанията и на свидетелката А.М.О.. – снаха на
ищеца, която свидетелства, че познава страните. Посочва, че между страните възникнали
спорове, касаещи ползването на по-голяма част от дворното място от нейна страна и
извършването на нерегламентирано строителство. Сочи, че основата на премахнатата лятна
кухня все още стои, че ищецът не може да използва земята, а единствено пътеката върху нея,
през която преминава за жилището си. Сочи, че бетоновата пътека не е трайна, направена е
без основи. Освен това свидетелства, че е направено незаконно разширение на къщата на
ответницата. Също така сочи, че ответницата е направила и нов покрив на къщата си.
От показанията на свидетеля Х.Б.Р. – живеещ на семейни начала с ответницата се
установява, че познава страните. Твърди, че къщата, в която живее ответницата е
ремонтирана, без да са променени размерите, за които сочи, че са приблизително 50-60 кв.
м., а по отношение на лятната кухня твърди, че е била направена от него, а впоследствие
съборена. Посочва, че в двора има бетонни пътеки обслужващи жилищата на страните по
делото. Отрича да има изградено ново строителство към къщата, като в тази връзка твърди,
че преди е имало навес, който бил реконстуиран заедно с покрива.
Изслушани са показанията и на свидетелката С.Р.М. – сестра на ответницата, която
излага пред съда, че баща им е преустройвал частта от къщата, принадлежаща сега на
ответницата. Изяснява, че е направил една тераса отпред и впоследствие я затворил, защото
4
навремето е падало много сняг и всичко е влизало пред вратата, като сочи, че къщата се
състои от две стаи и един салон и е с един вход, като площта на бащината им къща, според
свидетелката след това преустройство е станала приблизително 50-60 кв. м., като пояснява,
че това се е случило, когато още са били деца, и че повече не е променяна, а само
ремонтирана, чрез подмяна на дограма, направа на покрив, външна замазка и бетонна
площадка от страна на ответницата. Посочва, че ответницата е имала направена лятна
беседка в двора, която свидетелката последно е виждала през месец май миналата година, но
сочи, че вече е премахната, с изключение на бетонната основа и фаянса върху нея. Посочва
още, че в двора има бетонни пътеки, стигащи до входните врати на жилищата на страните по
делото.
От приетата в производството по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза се установява, че е извършено преустройство на съществуващата жилищна
сграда на ответницата, чрез нейното разширение, която е с вътрешна свързаност и с общ
вход, което е сторено от ответника - без строителни книжа и без издадено разрешение за
строеж. Съдът не възприема изложените от свидетелите С.М. и Х.Р. показания, че с
осъщественото строителство са извършвани само ремонтни и възстановителни дейности по
отношение на старата сграда. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че са използвани частични стоманобетонни елементи, тухлена
зидария при направата на процесното разширение със застроена площ от 36 кв. м. В този
смисъл от показанията на свидетелите на ответницата се установява, че в имота – на мястото
на постройката, е съществувал навес. С оглед така изложеното следва да се приеме, че с
извършеното преустройство е изградена нова сграда, функционално свързана със
съществуващата преди това в имота. За да са налице възстановителни дейности следва да се
запазят строителните параметри на недвижимия обект, което в случая не е сторено.
От свидетелските показания, се установява, че това пристрояване, наречено от
свидетелите на ищеца пристройки, а от тези посочени от ответницата – възстановителни и
ремонтни работи се установява, че е направено след придобИ.ето на собствеността от страна
на ответницата през 2013 г.
В производството по делото не са представени надлежни писмени доказателства за
законното изграждане на процесната постройка (едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 36 кв. м., функционално свързана с основната сграда на ответницата) в
съсобственото дворно място съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ, съгласно която разпоредба в
съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или
пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма
с останалите собственици.
По отношение на съществуващите в имота частично конструктивни елементи, останали
след премахването на постройката на допълващото застрояване или така наречената лятна
кухня, ведно с тоалетната към нея, изградена свързано с постройката; масивна ограда с
дължина 4.50 м, частично служеща за преградна стена на постройката на допълващото
застрояване, построена извън имотната граница (както е посочено в исковата молба,
потвърдено и в заключението на вещото лице) и бетоновата алея, изградена за обслужване
на лятната кухня, отразена върху Приложение *** към заключението на вещото лице с точки
***** се установява от всички свидетелски показания, че същите са изградени от
ответницата, а за изграждането на тези постройки, както и на пристройката към жилищната
сграда на ответницата не са налице строителни книжа, издадени на името на ответницата
след придобИ.ето на (1/2 идеална) част от имота на нейно име през 2013 г., видно от
приложеното от страна на вещото лице писмо с изх. **********., неразделна част от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза. От това следва, че ответницата е
извършила действия, които са в противоречие със строителните правила и норми и
разпоредбите на ЗУТ, което води до извода, че е налице първата от двете предпоставки за
5
уважаване на негаторния иск - неоснователни действия на ответника.
Обстоятелството, че не са налице строителни книжа или данни за търпимост, не е
достатъчно за уважаване на негаторния иск - незаконното строителство само по себе си не
означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото място. Трайната съдебна практика
приема, че основание за защита при незаконно строителство се поражда само при състояния,
от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
произтичащо от упражняване на правомощия, които пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита.
В случая обаче не е налице втората предпоставка, а именно с тези действия
ответницата да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем и че тези пречки са по-големи от обикновените.
В производството по чл. 109 от ЗС, когато се твърди, че правото на собственост на
ищеца не може да бъде упражнявано пълноценно поради извършен от ответника в имота му
незаконен строеж следва да се установи, че извършения строеж е незаконен и ако това е така
– дали този строеж създава на ищеца пречки при упражняването на правото му на
собственост по-големи от обикновеното. В практиката си ВКС приема, че е възможно един
строеж да е незаконен, но ако не създава пречки на ищеца да упражнява правото си на
собственост, то съответно няма да бъде уважен искът с правно основание чл. 109 от ЗС.
Застъпва се и обратното становище, че строежът, макар и законен, ако създава пречки по-
големи от обикновените би могъл да бъде съборен. Или самият факт на извършено
незаконно строителство не дава основание за премахването на построеното, освен ако не
пречи на упражняването на чужди права.
В ТР № 4/06.11.2017 г на ВКС, т. д. № 4/2015 г. на ОСГК, т. 3, е посочено, че ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика на
имота. Следователно, е посочил ВКС, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по
всяко дело.
Ищецът твърди, че с извършеното застрояване на пристройка, изградена южно към
западната половина от жилищната сграда на ответницата; постройката на допълващото
застрояване или така наречената лятна кухня, ведно с тоалетната към нея, изградена
свързано с постройката; масивна ограда с дължина 4.50 м, частично служеща за преградна
стена на постройката на допълващото застрояване, построена извън имотната граница
(понастоящем представляващи остатъчни конструктивни елементи, след частичното им
премахване), бетоновите площадки към сградите и бетонови алеи от ответника му се пречи
да упражнява в пълен обем правото на собственост, съобразно притежаваната от него ½
идеална част върху процесния поземлен имот, като не се конкретизира в какво се изразява
това възпрепятстване на ищеца, освен, че представлява незаконно строителство. В исковата
молба единствено е посочено, че по този начин ищецът се лишава от ползване на
поземления имот и се възпрепятстват негови инвестиционни намерения, но без да се
посочват конкретни факти и обстоятелства в тази връзка. За пристройка, изградена южно
към западната половина от жилищната сграда на ответницата не се установява да
представлява някакво препятствие за ищеца. Още повече свидетелят Е.Х. – син на ищеца,
който също живее в тази къща изрично твърди, че направената пристройка от ответницата
не им пречи, макар, че навлиза в общата площ. Видно от Приложение *** към заключението
на вещото лице (впрочем както е посочено и в исковата молба) постройката на допълващото
6
застрояване или така наречената лятна кухня, ведно с тоалетната към нея, изградена
свързано с постройката; масивна ограда с дължина 4.50 м, частично служеща за преградна
стена на постройката на допълващото застрояване, построена извън имотната граница
(понастоящем представляващи остатъчни конструктивни елементи, след частичното им
премахване) и бетонова алея - изградена за обслужване на лятната кухня, отразена върху
Приложение *** към заключението на вещото лице с точки ***** са ситуирани в
югозападната част на процесния имот, засягайки и съседни имоти, както посочва и вещото
лице в т. 3 от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, като по
отношение на частично премахнатата лятна кухня, посочена като „развалина“ в т. 1 на
същото това заключение, вещото лице конкретизира, че застроената площ на същата е 18 кв.
м.
С оглед разположението, площта на посочените строежи и независимо от законността
на строителството, взимайки предвид всички събрани по делото доказателства, включително
свидетелски показания, не се стига до извода, че по отношение на ответницата от страна на
ищеца са създадени пречки по-големи от обичайните за ползването на самото дворно място.
Или не се установява твърдяното от ищеца лишаване от ползване на поземления имот и
възпрепятстване негови инвестиционни намерения, съобразно притежаваната от него
съсобственост, поради което не следва да бъде постановявано премахването на същите.
Както вече се посочи, с приетото в ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС само по себе си
осъществяването на незаконно строителство не е достатъчно, за да се приеме, че
предявеният по реда на чл. 109 от ЗС иск следва да бъде уважен. Претендираната защита
следва да съответства на нарушението, т. е ще бъде основателно искането за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното
въздействие върху правата на страната.
В исковата молба ищецът твърди, че извършеното застрояване го лишава от ползване
на поземления имот и възпрепятства негови инвестиционни намерения, което не се
установява в производството. Освен това - данните по делото не сочат ответницата да
ползва площ от имота, която е по-голяма от полагаемата се на ответницата според правата й
в съсобствеността, при площ на целия имот от 402 кв. м. В производството по делото се
установява, че ответницата е собственик на 1/2 ид. ч. от имота. Действително идеалните
части от правото на собственост не са отграничими и дават възможност на съсобственика да
ползва целия имот съобразно правата му, които са ограничени от правата на другите
съсобственици. В случая обаче се установява, че процесните допълнителни постройки
(лятна кухня и пристройка на жилищна сграда), заедно с придобитите от ответницата с
нотариален акт, заемат площ от 92 кв. м. от целия имот с площ от 402 кв. м. Следователно
заеманата от ответницата реална площ от имота не надхвърля правата му в съсобствеността.
В този смисъл не може да се възприеме становището на ищеца, че постройките на
ответницата създават пречки на ищеца да ползва съсобствения си недвижим имот, които
пречки да са по-големи от обикновените, тъй като макар свободната площ от имота да се
намалява – по същество не се достига до съществено засягане на правото му на собственост,
при което, видно от скица - приложение *** към основното заключение на вещото лице (л.
154 от делото), за ищеца остава достатъчно пространство, което да му осигури достъп, при
положение, че би искал да изгради или засее нещо съобразно правата си в съсобствеността.
Не са налице основания за премахване и на т. нар. ограждения в имота от телена
мрежа. По делото не са представени доказателства за законността на тяхното изграждане, но
в случая не са ангажирани никакви доказателства по какъв начин последните водят до
ограничаване на правото на собственост на ищеца. Наличието на ограждение съдът не цени
като вредно и противоправно въздействие по отношение на имота, още повече нито един
свидетел не спомена за такова ограждение, още повече от кого е поставено, къде точно се
намира то, какво огражда и по какъв начин пречи на ищеца.
7
Изложеното налага извода, че осъщественото строителство не ограничава правата на
ищеца в съсобствеността, не пречи на пълноценното ползване на имота от негова страна и
не отнема възможността му да ползва общата вещ, поради което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за
премахване на постройките и остатъчните конструктивни елементи се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
В случай, че при извършване на строителството имотът има статут на съсобствен,
преценката дали строежът подлежи на премахване може да се извърши единствено от гледна
точка на допустимостта съсобственикът да търпи този строеж като ограничение на правото
му на собственост, повече от допустимото. В този смисъл - Решение ***0107 от 08.11.2021
г. по гр. д. № 4143/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС.
Съдът намира, че от изложеното от ищеца в исковата молба може да се достигне до
извод, че в производството по делото са въведени възражения по отношение на незаконното
изграждане на постройките. Т. е. от ищеца не са въведени твърдения, че самите постройки
като сгради, с обслужващите ги бетонни площадки и алеи, пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост.
Както беше посочено по-горе, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109
ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право на собственост. Последователно и непротиворечиво в практиката на
Върховния касационен съд се приема, че съдът не може да осъди ответника да извърши
действие (или да се въздържа от извършването на действие) в по-голям обем от този, който е
необходим за пълноценното упражняване на правото на собственост върху имота на ищеца,
както и че защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на
нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца,
без да ги надхвърля. Премахването на сграда, която не пречи на ищеца да упражнява правата
си, би представлявало неоснователно засягане правата на ответника, дори сградата да е
незаконно изградена. В този смисъл са Решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г.
на ВКС, I г. о., Решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение
№ 212/17.10.2014 г. по гр. д. № 2159/2014 г. на ВКС, І г. о., Решение № 115/30.10.2020 г. по
гр. д. № 3769/2019 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 424/01.12.2010 г. по гр. д. № 1482/2009 г. на
ВКС, ІІ г. о.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява постройките и
остатъчните конструктивни елементи - сами по себе си, да пречат по какъвто и да е начин на
ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземления имот и построената в него
жилищна сграда.
За да се уважи исковата претенция с правно основание чл. 109 ЗС обаче следва да се
установи, че действията на ответника по изграждане на постройки и поставяне на ограда, с
които се препятства достъпа на ищеца до част от имота създават за последните пречки – по-
големи от обикновените, да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността.
В този смисъл не може да се възприеме становището на ищеца, че процесните
постройки и ограда създават пречки на ищеца да ползва съсобствения си недвижим имот,
които пречки да са по-големи от обикновените, тъй като макар свободната площ от имота да
се намалява – по същество не се достига до съществено засягане на правото му на
собственост.
Защитата по чл. 109 ЗС трябва да се свежда до преустановяване само на онези
действия, които реално възпрепятстват упражняването на правото на собственост, без да ги
надхвърля. В случая не са установени такива данни в производството по делото по
отношение процесните постройки.
Неоснователен се явява и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 92 от ЗС.
8
От събраните доказателства се установява, че от постройките, предмет на настоящото
производство към настоящия момент годен обект на правото представлява единствено
сграда № 5, която в Приложение *** към приетата експертиза е обозначена като „МЖ“ и
съгласно описанието на вещото лице описана като едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 36 кв. м., изградена от частични стоманобетонни елементи, тухлена зидария
и двускатен покрив, като разширението е функционално свързано с основна сграда на
ответницата. Това фактическо преустройство обаче следва да се вземе предвид. При
систематическото тълкуване на правилото на чл. 92 ЗС и чл. 97-98 ЗС, трябва да се направи
извод, че приращението ще намира приложение, когато постройката представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче не се касае за
строителството на такъв обект се прилага чл. 97 ЗС. "Тази хипотеза възниква, когато при
неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща
сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава
на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв
обект важат правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима на главната вещ, или
се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ" –
така Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., ГК. От
правилото на чл. 98 от ЗС следва, че освен ако не е постановено или уговорено друго,
принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива
самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Без вещта да съществува като
самостоятелен обект на право на собственост не може да съществува и вещно право на
собственост върху нея. Правилото на чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на
построеното в нея, освен ако е установено друго, в случая е неприложимо. Ищецът не може
да черпи права по отношение на процесната сграда от придобИ.ето на идеални части от
дворното място, върху което е построена. В съсобствен имот всеки съсобственик притежава
идеална част върху построеното в него, при липса на установено друго, но в случая липсата
на самостоятелен обект на собственост изключва приращението, с оглед прилежащото
положение на постройката като принадлежност към главната вещ, която обслужва.
Независимо дали е използвана като кухня, баня или закрита тераса (съгласно свидетелските
показания), т. е. без значение за какво е използвана фактически, функционалното
предназначение на постройката е обслужващо сградата, до която е пристроена, което
изключва възможността същата да принадлежи на всички съсобственици при съответните
притежавани от тях идеални части от дворното място, още повече като се има предвид, че
няма обособен самостоятелен вход. С оглед правилото на чл. 98 ЗС, че принадлежността
следва главната вещ, следва да се приеме, че правото на собственост върху постройката е
възникнало и съществува в правната сфера на ответницата, поради притежаваната от
последната изключителна собственост върху основната жилищна сграда, съгласно
приложения документ за собственост – нот. акт.
По отношение на останалите, посочени в исковата молба постройки, съдът намира, че
не представляват годен обект на правото на собственост, тъй като не отговарят на
изискванията на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на отговорността за разноските.
С оглед изхода на прА.я спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва в полза на
ответницата да се присъдят сторените в производството по делото разноски в размер на 1700
лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран, Районен съд - Кърджали
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, *** *** общ.
Кърджали против З. Ш. О., ЕГН **********, с адрес: *****, *** *** общ. Кърджали,
осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражни правото си на собственост
съобразно правата му в собствеността по отношение на Поземлен имот с пл.сн. ***** по
действащия ПУП на *****, общ. Кърджали, като премахне поставените в имота ограждения,
както и изградените в имота: пристройка изградена южно към западната половина от
едноетажна паянтова жилищна сграда, свързано с нея, изградена през 2023 г.; постройка на
допълващо застрояване, изградена в югоизточната част на процесния ПИ, построена през
2019 г., ведно с тоалетна, изградена, свързано с постройката, масивна ограда с височина 1.70
м., построена извън имотната граница, частично служеща за преградна стена на постройката
на допълващото застрояване и бетонови площадки и алеи, както и предявения в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗС за признаване
по отношение на ответника З. Ш. О., че ищецът Р. О. Б. е собственик на ½ идеална част от
тези постройки.
ОСЪЖДА Р. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, *** *** общ. Кърджали, да
заплати на З. Ш. О., ЕГН **********, с адрес: *****, *** *** общ. Кърджали, сумата от
1700 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
10