Решение по дело №617/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към решение № 219/11.11.2024 г. по чнд № 617/2024 г. по описа на СлОС

Производството пред Окръжен съд - Сливен е образувано по повод на получено
директно от Федерална служба „Правосъдие“, Федерална република Германия искане за
признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган – Zentrale Bussgeldstelle des
PolizeiprDsidium Rheinpfalz, Федерална Република Германия, с което по отношение на
българския гражданин М. А. И. е наложена финансова санкция общо в размер на 178,50
евро, от които глоба в размер на 150 евро наложнапо реда на чл.41 ал.1 в съвкупност с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движение по пътищата (StVG), 11.3.5 от Федералния Каталог за финансови санкции (BKat)
за това, че на 16.01.2024г. в 19:30 часа в Neustadt/Wied, BAB 3, km 48,050, Fahrtrichtung Koln,
с лек автомобил с рег.№ LU-FA 214, е била превишена максимално допустимата скорост
извън населени места с 29 км/ч, допустима скорост 100 км/ч, установена скорост 129 км/ч
(след приспадане на допустимите отклонения) и 28,50 евро разходи по съдебното и
административно производство.
В с.з представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че не са нА.це
основания, поради които да бъде отказано признаване на решението на органа на Федерална
република Германия за налагане на финансова санкция, поради което предлага съдът да
постанови решение, с което да признае решението постановено от несъдебния орган на
Федерална република Германия за налагане на финансова санкция, както и същото да се
изпрати за изпълнение на органите на НАП.
Засегнатото лице М. А. И., нередовно призован, не се явява в с.з пред окръжния съд,
тъй като не е намерен на установения по съответния ред негов постоянен и настоящ адрес.
Служебният му защитник, назначен по реда на чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, редовно призован, се явява в с.з. Той не оспорва искането за
признаване на решението на органа на Федерална република Германия и за превеждането му
в изпълнение. Заявява, че счита искането за основателно и се присъединява към
становището на представителя на Окръжна прокуратура, като изразява съгласието си
решението да бъде признато от настоящия съд за основателно и да бъде изпратено за
изпълнение от органите на НАП.
Въз основа на нА.чните доказателства по делото, съдът прие за установено
следното:
С Решение № 17.3536685.4 от 09.04.2024г., влязло в сила на 15.05.2024г., издадено
от несъдебен орган - Zentrale Bussgeldstelle des PolizeiprDsidium Rheinpfalz, Федерална
Република Германия, по отношение на българския гражданин М. А. И. е наложена
финансова санкция в общ размер на 178,50 евро, от които парична сума – глоба в размер на
150 евро, наложена по реда на чл.41 ал.1 в съвкупност с Приложение 2, чл.49 от Правилника
за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.3.5 от
Федералния Каталог за финансови санкции (BKat) за това, че на 16.01.2024г. в 19:30 часа в
Neustadt/Wied, BAB 3, km 48,050, Fahrtrichtung Koln, с лек автомобил с рег.№ LU-FA 214, е
била превишена максимално допустимата скорост извън населени места с 29 км/ч,
допустима скорост 100 км/ч, установена скорост 129 км/ч (след приспадане на допустимите
отклонения) и 28,50 евро разходи по съдебното и административно производство.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова
санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
1

като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено нарушение/престъпление
съгласно законодателството на издаващата държава.
От описанието на извършеното от М. А. И. става ясно, че същият е извършил
нарушение на законодателство на издаващата държава – управление на лек автомобил с
превишена скорост. Това деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство. В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на
чл.30 ал.1 във връзка с чл.12 ал.3 от закона по отношение на вида на съответното нарушение
и елементите на нарушението/престъплението съгласно законодателството на издаващата
държава.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа,
който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите
реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание глоба, както и
присъдените разноски за съдебното и административно производство, довели до решението
представляват финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Що се касае до самоличността на лицето посочено в удостоверението и решението,
несъмнено е, че това е засегнатото лице М. А. И., което обстоятелство не се оспорва.
Не са нА.це основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд, поради
което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за правото на обжалване и сроковете за това, както и че не се е явило
лично на делото. Освен това, органът издал удостоверението е посочил изрично, че в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице, както и че няма
такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са нА.це
предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган – Zentrale
2

Bussgeldstelle des PolizeiprDsidium Rheinpfalz, Федерална Република Германия, по
отношение на българския гражданин М. А. И. е наложена финансова санкция в общ размер
на 178,50 евро, от които парична сума – глоба в размер на 150 евро, наложена по реда на
чл.41 ал.1 в съвкупност с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата
(StVO), чл.24 от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.3.5 от Федералния Каталог за
финансови санкции (BKat) за това, че на 16.01.2024г. в 19:30 часа в Neustadt/Wied, BAB 3, km
48,050, Fahrtrichtung Koln, с лек автомобил с рег.№ LU-FA 214, е била превишена
максимално допустимата скорост извън населени места с 29 км/ч, допустима скорост 100
км/ч, установена скорост 129 км/ч (след приспадане на допустимите отклонения) и 28,50
евро разходи по съдебното и административно производство.
Равностойността на наложената финансова санкция общо в размер 178,50 евро към
датата на извършване на административното нарушение /а и към датата на постановяване на
решението/ възлиза на 349.12 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
следва незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото
решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.

Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	219
Дата:	11 ноември 2024 г.
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200617
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	22 октомври 2024 г.

Решение по дело №617/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите