№ 701
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100902878 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „П.А.“ ООД твърди, че в резултат на двустранните търговски отношения
между страните към 31.12.2020г. е било натрупано задължение на ответника от 91 576 лева,
представляващо остатък за плащане по фактура № **********/11.12.2019г. за търговска
продажба на 10 000 броя Сателитни антени OF80 click system лого, ведно със стойка
монтажна ф40-40/20.
Към същия момент ищецът дължал на ответника сума в размер на 14 200. 60 лева.
Тези взаимно дължими суми били потвърдени с разменена кореспонденция на 14.04.2021г.
С покана изх. № 25/13.10.2021г., изпратена на електронните адреси на ответника, посочени
в търговския регистър, ищецът заявил, че прихваща задълженията до размера на по-
малкото, на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД. При това положение към 31.12.2020г.
задължението на ответника е възлизало на 77 375. 40 лева. С поканата е било поискано
ответникът да плати задължението си, тъй като това е оборотни средства, липсата на които
затруднява работата на ищеца. Същевременно преди поканата, на 11.03.2021г., от ответното
дружество били получени 607 броя Сплайс касети боядисани, на обща стойност 5 455. 72
лева съгласно фактура № **********/11.03.2021г. Ищецът заявява, че прихваща и това
задължение.
Така към 29.12.2021г. задължението на ответника възлиза на 71 919. 69 лева с ДДС,
1
която сума не е платена.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да
плати сумата от 71 919. 68 лева, в това число и ДДС, представляваща неплатен остатък по
фактура № **********/11.12.2019г., със законната лихва за забава върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска (29.12.2021г.), както и сторените съдебно-деловодни
разноски.
С отговор ответникът „Д.Е.“ ООД е оспорил исковете като неоснователни по
основание и размер. По-конкретно е оспорено пълното и точно изпълнение от страна на
ищеца. Искът е недоказан и неоснователен и трябва да бъде оставен без уважение изцяло.
С допълнителната си искова молба ищецът е посочил, че ответникът е получил
стоката на 29.11.2019г., 10.12.2019г. и 28.01.2020г. от производствената база на дружеството
в гр. Пещера. При получаването стоката е била прегледана, без да се направят възражения за
недостатъци. Възражението на ответника за непълно и неточно изпълнение е погасено по
давност. Издадената фактура е била включена в счетоводството на ответника и по този
начин е демонстрирано приемане на стоката без възражения. По фактурата са били
извършени плащания – 67 104 лева на 24.09.2019г. - авансово плащане, но още и 50 000 лева
на 25.11.2020г. - частично плащане по фактура, и 15 000 лева на 30.12.2020г. – също
частично плащане по фактура. Ако ответникът е имал възражения за пълно и точно
изпълнение, едва ли би платил сумите.
По предявените искове
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:
Ищцовото дружество има за предмет на дейност производство на антени за
сателитна и кабелна телевизия, производство на комуникационни антени, изграждане на
кабелни телевизионни мрежи, а ответникът, също дружество с ограничена отговорност –
производство, реализация и сервиз на електронна техника.
През месец септември 2019г. ответникът е поръчал доставката на 10 000 броя
сателитни антени OF80 click system лого с монтажна стойка на обща стойност 186 400 лева
без ДДС (223 680 лев ас ДДС), при 30% авансово плащане – 55 920 лева без ДДС, съответно
67 104 лева с ДДС.
За сумата по аванса е била издадена проформа (предварителна) фактура № 99 от
2
19.09.2019г., а след плащане на аванса от ответника (с платежно нареждане за кредитен
превод от 24.09.2019г.), от ищеца е била издадена и данъчна фактура № ********** от
26.09.2019г. за 67 104 лева по аванса. Фактурите с документа за превода са представени по
делото. Документите потвърждават сключения между страните договор.
На 29.11.2019г., 10.12.2019г. и 28.01.2020г. поръчаната стока е била получена от
ответника. За обстоятелствата се представят товарителници и стокова разписка.
Междувременно от ищеца е била издадена фактура № **********/11.12.2019г. за
доставката – остатък от цената на стойност 156 576 лева с ДДС. Фактурата също е
представена по делото. Съгласно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, издадената
фактура е била записана в счетоводството на ответника в с/ка „Доставчици“ Фактурата е
била записана и в дневник на покупките за отчетен период 12.2019г. – данъчна основа в
размер на 130 480 лева и начислен ДДС в размер на 26 096 лева.
За доставката от ответника са били платени по банков път 50 000 лева (на
25.11.2020г.), както и още 15 000 лева на 30.12.2020г. Плащанията се признават от ищеца и
за тях той самият е представил платежни нареждания.
Същевременно останалата сума от 91 576 лева по доставката след авансовото и
частичните плащания е била призната с писмо на ответника от 14.04.2021г. във връзка с
потвърждение на разчети между страните – че задълженията на ответника към ищеца към
31.12.2020г. са възлизали на 91 576 лева.
От ищеца не се оспорват, а се признават допълнително и извършени прихващания
– за сума от 14 200. 60 лева и 5 455. 72 лева във връзка с негови задължения към ответника.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Страните са обвързани от договор за продажба (доставка) на стоки – сателитни
антени със стойки за монтажи, съгласието за който е било постигнато изрично. В
изпълнение на договора ищецът, продавач, е доставил уговорената стока, а ответникът,
купувач, е дължал цената на стоката, така както е било уговорено - авансово и при
доставката, общо 186 400 лева, съответно 223 680 лева с включен ДДС.
Като е платил аванс от 67 104 лева, съгласно уговореното, и е направил допълнително
две частични плащания от общо 65 000 лева, ответникът е останал задължен за разликата от
91 576 лева, а след прихванати от ищеца суми от 14 200 лева и 5 455. 72 лева по негови
задължения, дължимият остатък е бил 71 919. 68 лева с ДДС.
Искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за тази сума е основателен.
Осчетоводяването на фактурата № **********/11.12.2019г. по доставките при
ответника е признание за получаване на стоката и дължимост на нейната цена, каквото са
3
още извършените частични плащания, както и потвърждението на салда по писмото на
ответника от 14.04.2021г. Възраженията на ответника за неточно и непълно изпълнение на
ищеца са неоснователни. Отразяването на фактура в счетоводството на ответника,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит
по същество представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46 от
27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. №
593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о . и др.
За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по доставките
не е бил уговорен изрично срок и ответникът е дължал заплащане на цената при приемане
на стоката (чл. 327, ал. 1 от ТЗ). След изтичане на този определен ден за плащането,
ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД,
вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.).
По делото ищецът иска присъждане на лихва за забава от датата на исковата молба
(29.12.2021г.) и от тази дата лихва за забава следва да бъде присъдена.
По разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява
разноски за платена държавна такса по исковата молба от 2 876. 79 лева, 350 лева разноски
за вещо лице и 2 700 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от
02.02.2022г., общо 5 926. 79 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Е.“ ООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 1“, ул.“****, да заплати на „П.А.“ ООД, с ЕИК
4
**** и със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул.“****, със съдебен адресат адв.
И.Г. П., гр. Пазарджик, ул.“****, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 71 919. 68 лева (седемдесет и една хиляди деветстотин и деветнадесет лева и
шестдесет и осем стотинки) останала неплатена цена с ДДС на доставени стоки - 10 000 броя
Сателитни антени OF80 click system лого, ведно със стойка монтажна ф40-40/20, за което е
била издадена данъчна фактура № **********/11.12.2019г., със законната лихва за забава
от 29.12.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 5 926. 79 лева (пет хиляди деветстотин двадесет и шест лева
и седемдесет и девет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5