Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 15.01.2021 г., по гр.дело № 5340 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
След като извърши съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът намери, че
същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение
на ищеца Ю., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба
по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани
следната нередовност на исковата си молба, а именно:
1). да посочи правния си интерес от
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане за 59.97 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни
услуги от 20.02.2017 г., при положение, че със заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК не му е присъждано такова по основание и съдържание неустоечно
вземане за предсрочно прекратяване на този договор, а само за главница от
неизпълнението му, а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се
предявява иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на различно от присъдено
със заповедта и по основание и съдържание вземане (т. 11б от мотивите на ТР
4-2014-ОСГТК), а дали това различие се дължи на фактическа грешка в издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, е без правно значение за тази нередовност на
исковата му молба, защото същата грешка се поправя по реда на чл. 247 ГПК в
заповедното производство, а не с исковата му молба по настоящото дело - т. 7 ТР 4-2014-ОСГТК (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
2). да посочи в обстоятелствената част и петитума на поправената си искова молба същото по основание
и съдържание (главница
от неизпълнено задължение по договора) вземане, като присъденото му със заповедта, чието
съществуване иска от съда да признае за установено с предявения иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, защото с него е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се
предявява различно по основание и съдържание вземане от присъденото му със
заповедта по чл. 410 ГПК (т.
11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК, чл.
127, ал. 1, т. 4
и 5 ГПК).
УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок
не отстрани посочените нередовности на исковата си
молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: