№ 221
гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100076 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът "А. Б.Б." ЕООД твърди, че на 14.02.2017г. ответникът
сключил Договор за потребителски кредит № 826160 със "К." ЕАД, по силата
на който получил сумата от 1300 лева, като се съгласил да върне 15 броя
вноски от 108.30 лева в срок до 10.05.2018г., съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил лихвен
процент в размер на 35, 09 %, както и ГПР в размер на 50 %. Ответника не
изпълнил в срок задълженията си.
На 13.01.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ "К."ЕАД и Ай тръст като цедент прехвърлило своите вземания към
ищеца. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес на 30.03.2021 г., със имейл на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не изпълнил задължението си в срок, поради което било
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
било образувано ч. гр. дело № 743/2023 г. по описа на РС-С.. Със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца 1157.36 лева главница по договор за кредит
1169.62 лева главница по договор за предоставяне на поръчителство 250.54
1
лева договорна лихва върху главницата по договор за кредит от 14.02.2017 г.
до 10.05.2018 г. 460.31 лева, дължима се законна лихва за забава по Договора
за кредит от 14.02.2017г. ДО 02.03.2021г. 382.39 лева, дължима се законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство от 18.02.2021
ДО 02.03.2021г. Законна лихва лихва от 10.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата 68,40 лв. разноски за заплатена държавна такса 50 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 26 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, но ответника бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което предявили настоящия
иск.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1157.36 лева главница
по договор за кредит 1169.62 лева главница по договор за предоставяне на
поръчителство 250.54 лева договорна лихва върху главницата по договор за
кредит от 14.02.2017 г. до 10.05.2018 г. 460.31 лева, дължима се законна лихва
за забава по Договора за кредит от 14.02.2017г. ДО 02.03.2021г. 382.39 лева,
дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство от 18.02.2021 ДО 02.03.2021г. Законна лихва лихва от
10.04.2023 г. ДО Окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
предявения иск като счита, че договора е недействителен като нарушаващ
ЗПК, като иска да се приеме, че исковата претенция е само основателна по
отношение на главницата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 743/2023 г. по описа на РС-С., с
която било разпоредено на длъжника Р. да заплати на кредитора сумата
1157.36 лева главница по договор за кредит 1169.62 лева главница по договор
за предоставяне на поръчителство 250.54 лева договорна лихва върху
главницата по договор за кредит от 14.02.2017 г. до 10.05.2018 г. 460.31 лева,
дължима се законна лихва за забава по Договора за кредит от 14.02.2017г. ДО
02.03.2021г. 382.39 лева, дължима се законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство от 18.02.2021 ДО 02.03.2021г. законна лихва
2
лихва от 10.04.2023 г. ДО окончателното изплащане на сумата 68,40 лв.
разноски за заплатена държавна такса 50 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ.
Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно, че между ответникът Р. се сключил Договор за
потребителски кредит № 826160 със "К." ЕАД, по силата на който получила
сумата от 1300 лева, като се съгласила да върне 15 броя вноски от 108.30 лева
в срок до 10.05.2018г., съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за потребителски кредит. Уговорен бил лихвен процент в размер на
35, 09 %, както и ГПР в размер на 50 %. Ответника не изпълнил в срок
задълженията си.
На 13.01.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ "К."ЕАД и Ай тръст като цедент прехвърлило своите вземания към
ищеца. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес на 30.03.2021 г., със имейл на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не изпълнил задължението си в срок, поради което било
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
било образувано ч. гр. дело № 743/2023 г. по описа на РС-С..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по
което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по
цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения
срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на
3
съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от
момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, които ответникът лично
е получил.
Във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво
се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ищецът в исковата молба е посочил извършеното прехвърляне на
вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му
на длъжник. Исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита
връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е
произвело действие спрямо последния (в този смисъл Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника
цесията е породила правно действие.
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем и страните по
него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките
на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
4
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност
съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13
от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е бил
предоставен потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/2007 г. /.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
5
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна
ответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите
условия не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР.
Съдът счита, че посочената таксата за експресно разглеждане на
кредита следва да бъдат включена в годишния процент на разходите, тъй като
това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗПП, но в случая това не е сторено.
Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от
същия закон, той е недействителен. Това е така тъй като общия процент на
разходите надхвърля 50%.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
6
Министерския съвет на Р.Б., като според ал. 5 на същия текст клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В
конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен,
като неотговарящ на изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на договора за кредит относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не са включени клаузите за ГПР, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение
№ 30/09.03.2020 г. по в. т. д. № 33/2020 г. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора за кредит обуславя
недействителността на целия договор.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесният
договор не отговаря и на условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК- Общите условия не
са подписани на всяка страница от страните по договора.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С обявяването на
договора за недействителен кредиторът губи преимуществото на сроковете за
плащане на вноските по договора, които са основание за поставяне на
длъжника в забава, следователно същият не може да претендира и
обезщетение за забава на задължение по недействителен потребителски
договор.Поради това потребителят дължи връщане само на претендираната
главница от 1157.36 лв.
При това положение съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1157.36 лв., ведно със законната лихва считано от подаване
заявлението-10.4.2023г. до окончателното и изплащане. Искът за главница
следва да се уважи, а другите обективно съединени искове общо в размер на
7
2961.06лева, следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 118. 45
лв. разноски по гр. д. № 743/2023г. по описа на РС-С. и за настоящото
производство, съръзмерно уважената част от иска като съдът определи
юрисконсулско възнаграждение за ответника в размер на 50 лв.Следва
ответника да бъде осъден да възстанови на ищеца 503.21лева от внесената
сума за особен представител.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Й. П. Р. с ЕГН: ********** С.
Ш.Д. УЛ. 17 ТА № 9, дължи на А. Б.Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С. район Т., бул. Б. № 81В, ап. 3, сумата от 1300 лева
– главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2023 г. до
окончателното и изплащане, дължима по прехвърлено от "К." ЕАД чрез цесия,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК 442/26.07.2023 г. по гр. д. № 743/2023г. по описа на РС-С..
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б.Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С. район Т., бул. Б. № 81В, ап. 3 срещу Й. П. Р. с
ЕГН: **********, искове за установяване съществуването на парични
задължения както следва: 1169.62 лева главница по договор за предоставяне на
поръчителство 250.54 лева договорна лихва върху главницата по договор за
кредит от 14.02.2017 г. до 10.05.2018 г. 460.31 лева, дължима се законна лихва
за забава по Договора за кредит от 14.02.2017г. ДО 02.03.2021г. 382.39 лева,
дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство от 18.02.2021 ДО 02.03.2021г. Законна лихва лихва от
10.04.2023 г. ДО Окончателното изплащане на сумата дължими по
прехвърлено от "С.К." ООД чрез цесия прехвърлено от "К." ЕАД чрез цесия, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК 442/26.07.2023 г. по гр. д. № 743/2023г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА Й. П. Р. с ЕГН: ********** да заплати на А. Б.Б. ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С. район Т., бул. Б. №
81В, ап. 3, сумата от сумата от 118. 45 лв. разноски по гр. д. № 743/2023г. по
8
описа на РС-С. и за настоящото производство, съръзмерно уважената част от
иска, както и 503.21лева за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9