Р
Е Ш Е Н И Е № 150
гр. Разград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 177 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е
жалба от Р. С. П. от
гр. Р. против Решение № 1012-16-148/1 от 08.06.2022 г. на ръководителя на ТП на
НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 22.03.2022 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване. Жалбоподателката изразява несъгласие
с оспореното решение като счита, че пенсията й следва да бъде преизчислена,
като се вземе предвид осигурителния стаж след 2000 г. и не се зачита периодът
на майчинство.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че пенсията на жалбоподателката
е определена с индивидуален коефициент, изчислен по начините, предвидени в чл.
70 КСО, и е определен по-благоприятният за нея размер.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-1103 от 26.11.2021 г. жалбоподателката
е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В т. 5 от заявлението е отбелязала, че желае размерът на пенсията да
бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като се вземе предвид
осигурителният й доход за три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и от осигурителния доход за периода след
тази дата до датата на отпускане на пенсията. Към заявлението е приложила
Удостоверение обр. УП-2 изх. №
230/18.11.2021 г., издадено от „Балканфарма - Разград“ АД, в което са посочени
тригодишните периоди: от 01.04.1990 г. до 31.03.1993 г. и от 01.01.1997 г. до
31.12.1999 г., както и съответния осигурителен доход.
С Разпореждане № ********** от 20.01.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване на жалбоподателката е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО, считано от
25.11.2021 г., пожизнено. При навършена възраст от 54 години и 8 месеца и осигурителен
стаж от II категория
труд - 19 години, 5 месеца и 11 дни, и осигурителен стаж III категория труд - 16 години, 11 месеца и 28 дни, или
общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 41 години, 3 месеца и 19 дни,
съгласно чл. 70, ал. 12 КСО и чл. 10 ЗБДОО/2021 г. е определен минималния
размер от 370 лв.
С Разпореждане № ********** от 22.03.2022 г.
пенсионният орган е определил окончателния размер на пенсията на
жалбоподателката при условията на § 22ц от ПЗР на КСО. Индивидуалният
коефициент е изчислен съобразно нормативната уредба, приложима до 1 януари 2019
г., и съобразно нормативната уредба, приложима след 31 декември 2018 г.
По реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 ал. 11 КСО
предвид осигурителния доход за периода
01.04.1990 г. - 31.03.1993 г. в размер на 60 806 лв. и осигурителния доход
за периода 01.05.1997 г. – 24.11.2021
г., при 0.111 средно претеглен коефициент, с който се намалява дохода след
01.01.2002 г., е изчислен индивидуален коефициент от 1.040.
По реда
на чл. 70, ал.
8, 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 КСО за периода 01.01.2000 – 24.11.2021 г. и общ
осигурителен доход от 173 819,58 лв. е изчислен индивидуален коефициент от 1.0315.
Извършена
е преценка за по-благоприятен размер при коефициент 1.040. Този коефициент е
умножен по средномесечния осигурителен доход за страната за периода 11.2020 г.
- 10.2021 г. от 1153,52 лв., при което е получена сумата 1199,66 лв. – доход,
от който се изчислява пенсията. Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО този доход е умножен
с процент от 49,5%, определен по 1,2% за всяка година от осигурителния стаж на
жалбоподателката, при което е получена сумата 593,83 лв. Извършено е
преизчисляване съгласно §7е от ПЗР на КСО и на основание чл. 70, ал. 1 КСО е
определен месечен размер на пенсията от 659,33 лв.
Жалбоподателката е оспорила горното
разпореждане по административен ред с оплакването, че тригодишният период от 01.04.1990 г. до 31.03.1993 г. не е удачен за нея и желае да се вземе
предвид периодът от 01.10.2019 г. до 01.10.2021 г. Възразила е и срещу
определения средно претеглен коефициент 0.111, с който се намалява дохода след
01.01.2002 г.
Разпореждането е било потвърдено с
обжалваното пред съда Решение № 1012-16-148/1 от
08.06.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград. Решаващият орган е приел,
че разпореждането е постановено при спазване на разпоредбите на чл. 2, ал. 2
НПОС, чл. 5, ал. 4 КСО и § 22ц от ПЗР на КСО. Констатирал е, че е зачетен
осигурителен доход за посочения от жалбоподателката период. посочил е, че
съгласно чл. 70, ал. 17 КСО лицето може да поиска преизчисляване на пенсията си
за друг тригодишен период преди 01.01.1997 г. в 12-месечен срок от влизане в
сила на разпореждането за отпускане на пенсията. Отбелязал е, че периодът от 01.10.2019 г. до 01.10.2021 г. е извън обсега на чл. 70, ал. 17 КСО и
се включва в задължителния по КСО период от 01.01.2000 г. до началната дата на
пенсията.
Решението
е връчено на жалбоподателката на 29.07.2022 г., а жалбата срещу него е подадена
на 04.08.2022 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен
административен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО се произнася по жалби против разпореждания за
изменение на пенсиите.
Актът е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо по чл. 59, ал. 2 АПК, и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане не противоречат на материалния закон. Размерът
на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя по правилата на чл. 70 КСО. Съгласно
чл. 70, ал. 3 КСО доходът, от който се изчислява
пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за
12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по
индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява по два
способа в зависимост от времето на отпускане на пенсията.
Съгласно чл. 70, ал. 4 КСО за
пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията. Съгласно ал. 5 за изчисляване на
индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят: 1. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г.
включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период,
обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г.
и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Съгласно ал. 6
индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по
ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и
сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците,
включени в двата периода. В ал. 7 е указано, че съотношението по ал. 5, т. 2 не
може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния
осигурителен доход за страната за същия период.
Съгласно чл. 70, ал. 8 КСО за
пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31
декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период,
не по-малък от 36 месеца.
В ал. 9 е посочено, че индивидуалният
коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между
осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за
страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на
работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния
месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при
изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се
изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният
коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните
съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31
декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.
Съгласно чл. 70, ал. 10 КСО
осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице,
родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва: 1. при
изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 4 осигурителният доход за
месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се
намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ
среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните
вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета
категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с
акт на Министерския съвет; 2. при изчисляването на индивидуалния коефициент по
ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в
универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на
съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за
универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд "Пенсии" за
трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
Съгласно § 22ц от ПЗР на КСО до 1 януари
2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана
с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да
избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент,
изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е
по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат
документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително.
Жалбоподателката е заявила желание за
определяне на размера на пенсията й с индивидуален коефициент, изчислен по реда
на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, като е представила удостоверение обр. УП-2 за
осигурителния си доход за период преди 01.01.1997 г. - от 01.04.1990 г. до 31.03.1993 г., и за осигурителния си доход след
01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. Законосъобразно пенсионният орган е извършил
изчисляване на индивидуалния й коефициент по двата способа, уредени в чл. 70 КСО, и е приложил по-високия – 0.040, който определя по-благоприятен размер на
пенсията. Жалбоподателката не оспорва верността на изходните данни и на изчисленията,
а счита, че осигурителният й доход за
избрания тригодишен период е нисък. Съгласно чл. 70, ал. 17 КСО лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния
доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след
влизането в сила на разпореждането, с което размерът й е определен по реда на
този кодекс. Преизчисляването се извършва от датата на подаването на
заявлението.
Жалбоподателката може да поиска преизчисляване на пенсията си, като
избере друг тригодишен период, но преди 01.01.1997 г. Неоснователна е
претенцията й да не се взима предвид периода, през който е родила и отглеждала дете.
По смисъла на чл. 9, ал. 2 и ал. 7 КСО,
§ 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС времето, през което
майката е в отпуск за бременност, раждане и за отглеждане на дете, е
осигурителен стаж, който се зачита при пенсиониране и не може да бъде изключен
от общия осигурителен стаж. Целият осигурителен стаж на жалбоподателката,
установен от представените от нея документи и от Персоналния регистър на НОИ на
осигурените лица, е зачетен от пенсионния орган, включително стажът, придобит
след 01.01.2000 г. Неоснователно е и оплакването, че тя продължава на работи, а
доходът й не бил взет предвид при определяне на размера на пенсията. Съгласно чл.
102, ал. 1 КСО пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и
възраст, може да се преизчисляват по един от следните начини: 1. служебно – с
допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след
отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по
заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и
осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното
преизчисляване на пенсията. Именно на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 КСО и
предвид данните за допълнително придобит осигурителен стаж след отпускане на
пенсията е издадено приложеното по делото Разпореждане № ********** от
10.06.2022 г., с което служебно е преизчислена пенсията й.
С оглед на горното и при липсата на
отменителни основания оспорването се явява недоказано и следва да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Р. С. П. от гр. Р. против Решение №
1012-16-148/1 от 08.06.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което
е потвърдено Разпореждане № ********** от 22.03.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.