№ 3849
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря М.Ф.МЛ.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210893 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.
Д. К. срещу НП № 679/19 г. от 01.04.2019 г., издадено от началника на 02 РУ - СДВР, с
което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано по чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ, на
основание чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя (в това число чрез процесуален
представител) се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат
конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон и за недоказаност
на обвинението. От името на административно-наказващия орган с неподписани писмени
бележки се излагат конкретни твърдения за процесуална и материална законосъобразност на
постановлението.
Налице е съществено (и неотстранимо от настоящата инстанция) нарушение на
процесуалните правила, водещо до реално ограничаване на процесуалното право на защита
на въззивника (чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), а именно
липсва в НП на посочване (пряко или косвено) на датата (и изобщо времето) на извършване
на твърдяното административно нарушение, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при
което положение няма как да бъде извършена проверка и относно това налице ли е изтекъл
давностен срок за административно-наказателно преследване, поради което на основание чл.
63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното постановление
подлежи на отмяна (няма как в тази хипотеза съдът да обсъжда останалите поставени по
делото въпроси, включително досежно фактическата обстановка, извън въпроса за
разноските). При този изход на делото съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
1
АПК жалбоподателят действително има право на присъждане на разноски, доколкото
същият е бил представляван от адвокат и съответният приложен по делото договор служи за
разписка за заплатена като адвокатско възнаграждение сума, която в случая съвсем очевидно
не е прекомерна с оглед уредбата по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като при постановяването на диспозитива относно разноските следва да се
съобрази и това кои структури съгласно ЗМВР имат качеството на юридическо лице.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 679/19 г. от 01.04.2019 г., издадено от началника на 02 РУ - СДВР.
Осъжда СДВР да заплати на жалбоподателя П. Д. К. от бюджета, предвиден за началника на
02 РУ - СДВР, сумата от 150 лева – разноски по делото за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2