Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 22.08.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на пети юли

две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                             и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 3724 по описа

за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Държавата чрез Министъра на МРРБ срещу С.Б.С., М.Б.Х., Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящия процес и на основание чл.227 от ГПК заместена от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М. и Ф.Ж.М.Л. ***, с която са предявени пасивно, субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, обективно, кумулативно съединени с искове с правно основание чл.73, ал.1 ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

         Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър, представляващ парк „В.“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на село Лозен /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на село Лозен/, местност „В.“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м. Поддържа се, че съгласно Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г. РБ е собственик на недвижим имот „Парк В.“, находящ се в землището на ОбНС „Искър“ с площ от 800 000 кв.м., от които 3882 кв.м. застроена площ и 796 118 кв.м. незастроена площ, заедно с находящи се в него сграда, а именно:

         -централна сграда на двореца със застроена площ от 2013 кв.м., състояща се от три части:

Сграда на три етажа и мазе,

Сграда на два етажа и мазе,

Сграда на два етажа и мазе.

-масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м.

-горска къща в парка със застроена площ от 64 кв.м.

-оранжерии в парка със застроена площ от 729 кв.м.

-хамбар със застроена площ от 75 кв.м.

-сграда-клуб със застроена площ от 140 кв.м.

-масивна сграда-караулка със застроена площ от 64 кв.м.

-навес при оранжериите със застроена площ от 180 кв.м.

-помпена станция със застроена площ от 48 кв.м.

-сграда-склад със застроена площ от 42 кв.м., заедно с подобренията в терена, а именно: асфалтови площадки, кладенец-бунар, дренажни канали, масивна ограда-юг-863 линейни метра, ограда от телена мрежа-изток-1260 линейни метра. Поддържа се, че тези имоти незаконосъобразно са актувани като общински с Акт за общинска собственост № 443/03.11.1999 г. от кмета на район Искър, а впоследствие със Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. процесните имоти са предадени във владение на наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф. І. Твърди се, че нито Ц.Ф. І, нито Ц.Б. ІІІ, нито техните наследници, нито С.О. са били собственици на гореописаните имоти, поради което същите неправилно и незаконосъобразно са им предоставени във владение. Твърди се, че процесните сгради са строени по времето на Третото българско царство, но същите са строени върху държавна земя от и за нуждите на българската държава, а не за лична собственост на управляващите царе. Поддържа се, че владението върху имотите е упражнявано от Интендантството на цивилната листа, което по своята правна същност представлява една държавна институция, като неговата функция е била да управлява средства, които са част от държавния бюджет и са предназначени за издръжка на монархическата институция. Твърди се, че Интендантството на цивилната листа притежава собствена правосубектност като разпоредител с бюджетни средства и се явява държавен орган, тъй като самостоятелно може да придобива права и да поема задължения от свое име и за своя сметка, както и да извършва всякакви действия на разпореждане с тях. Твърди се, че всички имоти, владени и придобити от Интендантството на цивилната листа, се намират в патримониума на държавата и не следва да бъдат приемани като лична собственост на семействата на бившите царе и техните наследници. При условията на евентуалност заявява, че дори да се приеме обратното, то имотите пак не са собственост на ответниците, тъй като в чл.1 от Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници се постановява обявяването на имотите на бившите царе за собственост на българската държава. Поддържа се, че законът има еднократно действие, което се проявява с влизането му в сила. Твърди се, че Решение № 12/04.06.1998 г. по конст.дело № 13/98 г. на КС на РБ, с което този закон е обявен за противоконституционен, няма практическо значение, тъй като решението няма реституционен характер и има действие само занапред, т.е. с това решение не може да бъде заличено одържавяването на имотите. Поддържа се, че дворецът „В.“ и паркът около него са държавна собственост, съгласно акт № 1208/12.04.1989 г., в който като бивш собственик е отбелязано УБО-Държавен съвет. С разпореждане № 13 от 10.10.1988 г. на МС, т.5 са предоставени на Столичен народен съвет за обществено ползване, без да се променя характера на собствеността на самия имот. Твърди се, че АОС № 443/03.11.1999 г. на СО, район Искър, с който имотите са актувани като общински е недействителен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и е издаден в противоречие на материално-правните и процесуално-правните норми на закона и не може да легитимира СО като собственик на процесния имот. Твърди се, че няма данни процесните имоти някога да са отписвани от актовете за държавна собственост и няма постъпило такова искане. Поддържа се, че владението, което наследниците на Ц.Б. ІІІ  и Ц.Ф. І упражняват въз основа на Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г., се явява недобросъвестно. Поддържа се, че наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф. І не са подавали заявления за възстановяване на собствеността върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че нотариален акт № 179, дело № 342/2001 г., с което е извършено дарение от ответника С.С. *** община и нотариален акт № 26, дело № 386/2001 г. за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК, не са породили своя вещно-правен ефект и не са годни да прехвърлят правото на собственост върху процесните имоти. На следващо място ищецът твърди, че процесните имоти представляват архитектурно-художествен и исторически паметник-Протокол № 11/14.07.1995 г. на НСОПК при Министерството на културата, ДВ, бр.25 от 1998 г. и съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл.28 от Закона за паметниците на културата и музеите, при разпореждане с имота е следвало да има съгласие на Националния институт за паметниците на културата, за паметници от световно и национално значение, каквото съгласие няма. Твърди се, че имотите се владеят от ответниците без правно основание, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за невъзможността да ползва имота през време на недобросъвестното владение на ответниците, считано от 23.01.2001 г. Твърди се, че наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф. І упражняват фактическа власт върху процесните имоти на основание Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. и от тази дата те ги използват, като получават добиви и облаги от тях. Твърди се, че тяхното владение е недобросъвестно, тъй като осъществяват фактическа власт без правно основание, годно да ги направи собственици. Поддържа се, че за този период от време ответниците са се обогатили без основание за сметка на държавата. Твърди се, че от една страна ответниците дължат на основание чл.93 ЗС стойността на добивите, които са извличали през целия период на владение, а от друга страна на основание чл.59 ЗЗД дължат обезщетение за ползването на имота през процесния период, равняващо се на стойността на месечния наем, умножена по броя на месеците, през които ответниците са владяли имота.

С уточнителна молба от 09.05.2011 г. ищецът сочи, че процесният поземлен имот е разделен на две реално обособени части, съгласно скица-предложение, издадена от „ГИС София“ ЕООД от м.08.2001 г., както следва:

Имот пл. № 2731 с площ от 971 300 кв.м. с граници: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, който имот с нотариален акт № 179, дело № 342/2001 г. е дарен от ответниците С.С. и М.Х. ***, като в тази реална част попадат сградите: -централна сграда на двореца със застроена площ от 1333 кв.м., представляваща масивна сграда на три етажа и мазе, масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка със застроена площ от 64 кв.м., оранжерии в парка със застроена площ от 729 кв.м., хамбар със застроена площ от 75 кв.м., сграда-клуб със застроена площ от 140 кв.м., масивна сграда-караулка със застроена площ от 64 кв.м., навес при оранжериите със застроена площ от 180 кв.м., помпена станция със застроена площ от 48 кв.м., сграда-склад със застроена площ от 42 кв.м.

Имот пл. № 2732 на площ от 21 372 кв.м., който граничи от всички страни с имот № 2731, който съгласно нотариален акт № 26, дело № 386/2001 г. за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК /отм./ е собственост на ответниците С.С. и М.Х. и в която реална част попадат две двуетажни масивни сгради, обединени с топла връзка на обща застроена площ от 680 кв.м. с мазета. Твърди се, че поземленият имот и находящите се в него сгради към датата на съставяне на описа от 05.09.1946 г. са били собственост на Държавата като правата на Държавата са упражнявани от публичната институция-Интендантството на цивилната листа. Уточнява, че претендираната сума от 5001 лв. като стойност на добиви, извличани от всеки един от ответниците от процесните имоти през процесния период, представлява събирани приходи от входна такса за посещение на сградите на двореца и поземления имот.

Поддържа се, че ответникът С.Б.С. се явява наследник на баща си Б. ІІІ С. с наследствени квоти: ½ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 5/8 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г. Твърди се, че ответникът С.Б.С. се явява наследник на дядо си Ф. І С. с наследствени квоти: ¼ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 3/8 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г.

Поддържа се, че ответницата М. Л.Б.Х. се явява наследник на баща си Б. ІІІ С. с наследствени квоти: ½ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 3/8 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г. Твърди се, че ответницата М. Л.Б.Х. се явява наследник на дядо си Ф. І С. с наследствени квоти: ¼ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 1/4 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г.

Поддържа се, че останалите ответници Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л. и М.Л. дьо Ш. се явяват наследници на дядо си Ф. І С. с наследствени квоти от по 1/10 идеална част за всеки един от тях от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и от по 3/40 идеални части за всеки един от тях от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г.

Ищецът моли съда да прогласи нищожността по реда на косвения съдебен контрол на Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О., Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. като издадени от материално некомпетентен оран, доколкото единствен собственик на имотите е Българската държава, поради което кметът на СО не притежава компетентност да актува или деактува като общинска собственост недвижими, имоти-държавна собственост. Сочи, че от тези заповеди ответниците черпят права, както и че тези заповеди са част от писмените доказателства за издаването на нотариален акт № 26 за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 ГПК. Моли да се прогласи и нищожността на АОС № 443/03.11.1999 г., с който процесният имот е актуван като частна общинска собственост.

Моли съда да отмени по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/2001 г. с твърдението, че нотариалният акт е съставен на базата на обстоятелствена проверка въз основа на документи, като констатираните обстоятелства в него не отговарят на обективната действителност.

Моли по същия ред да бъде отменен и нотариален акт № 179, том 2, рег. № 6012, дело № 342/2001 г.

В молба от 10.06.2011 г. ищецът сочи, че нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 159 от 12.09.1928 г. представлява титул за собственост на Р.Б. за недвижим имот, в границите на който понастоящем се намира процесния поземлен имот и сградите в него. Поддържа се, че с този нотариален акт за собственик на имота е признато Интендантството на цивилната листа, за което ищецът твърди, че представлява държавна институция-разпоредител с бюджетни кредити и е действало от името и за сметка на Държавата. Поддържа се, че служителите му са получавали своите възнаграждения от държавния бюджет.   

С уточнителна молба от 01.07.2011 г. ищецът сочи, че процесният имот представлява неурегулиран поземлен имот с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по неодобрения кадастрален план на с. Лозен, местност „В.“, СО, район Искър, попадащ в кадастрални листове  №№ 630, Г-5-7-В, 654, Г-6-7-А, 674, Г-6-7-В, 693, Г-7-7-А, при граници, съгласно скица от 16.06.2011 г., издадена от СО, Дирекция „Софийски кадастър“: имот пл. № 3060, имот пл. № 3134, имот пл. № 3117, имот пл. № 3118, имот пл. № 3210, имот пл. № 3415, имот пл. № 3423, имот пл. № 3424, имот пл. № 3209, имот пл. № 3307, имот пл. № 3420, имот без пл. №, имот без пл.№ , имот без пл. № , като в имота е включена реално обособена част с площ от 21 372 кв.м., представляваща имот пл. № 2732, който граничи от всички страни с имот пл. № 2731. Поддържа се, че за одобряване на разделянето на имотите не е издаден индивидуален административен акт.

         Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър, представляващ парк „В.“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на село Лозен /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на село Лозен/, местност „В.“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м., който имот и сградите в него са нанесени в кадастралната карта и регистри на СО, район Искър, с. Лозен, одобрени със Заповед № РД-18-31/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно която имотите се индивидуализират по следния начин:

         Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК,

         Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземлените имоти самостоятелни обекти-сгради, както следва:

         1.Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.1 със застроена площ 895 кв.м., брой етажи: три, предназначение: друга сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128258/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         2. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.10 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128259/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         3. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.11 със застроена площ 140 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128261/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         4. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.12 със застроена площ 307 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128262/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         5. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.13 със застроена площ 191 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128263/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         6. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.14 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128265/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         7. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.15 със застроена площ 132 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128267/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         8. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.16 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128268/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         9. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.17 със застроена площ 499 кв.м., брой етажи: два, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128269/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         10. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.18 със застроена площ 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128270/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

         11. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128271/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

12. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.20 със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128272/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

13. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.21 със застроена площ 52 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128274/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

14. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.22 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128275/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

15. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.23 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128277/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

16. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128278/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

17. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.4 със застроена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128280/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

18. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128282/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

19. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.6 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128283/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

20. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.7 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128285/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

21. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.8 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128287/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

22. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.9 със застроена площ 231 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128289/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

23. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.19 със застроена площ 152 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128307/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

24. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.1 със застроена площ 331 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128291/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

25. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.2 със застроена площ 359 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128293/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

26. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.3 със застроена площ 94 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128296/30.04.2014 г., издадена от СГКК и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху тези имоти.

Моли съда да постанови решение, с което ответниците С.Б.С., М.Б.Х. *** бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 5001 лв., представляваща стойността на добивите, които са извличали от процесните имоти за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г., сумата от по 1 000 лв., представляваща законната лихва върху горната сума за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г.

Моли съда да постанови решение, с което ответниците С.Б.С. и М.Б.Х. да заплатят на ищеца сумата от 6 924 460 лв. или по 3 462 230 лв., а ответникът С.О. сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за ползването на процесните имоти през периода 07.08.2001 г.01.03.2011 г., сумата от 1 721 136,92 лв. или по 860 568,46 лв., всеки един от тях, а ответникът С.О. сумата от 1000 лв., представляваща законна лихва върху горните суми за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г.

Такава е исковата претенция по предявените от ищеца облигационни искове, съобразно допуснатото от съда изменение с определение от 07.07.2016 г. и след прекратяване на основание чл.232 от ГПК с влязло в сила на 13.07.2018 г. определение от открито съдебно заседание от 05.07.2018 г., производството по облигационните исковете спрямо ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящия процес и на основание чл.227 от ГПК заместена от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М. и Ф.Ж.М.Л. за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот, за присъждане на законна лихва върху това обезщетение, за присъждане на обезщетение за получени добиви от процесния имот и за присъждане на законна лихва върху това обезщетение.

Моли съда да прогласи нищожността на Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. по реда на косвения съдебен контрол, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отменени нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/2001 г. и нотариален акт № 179, том 2, рег. № 6012, дело № 342/2001 г.

В законоустановения едномесечен срок на 28.02.2012 г. е постъпил отговор от ответника С.Б.С. чрез процесуалния му представител адвокат Христова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Счита, че исковете са допустими.

По същество оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

Оспорва всички фактически и правни твърдения на ищеца за собственост на държавата върху процесните имоти, включително, че РБ е станала собственик въз основа на АДС № 1208/12.04.1989 г. Оспорва твърдението, че за процесния недвижим имот са събирани от ответника входни такси. Оспорва твърдението, че владението на ответника е недобросъвестно.

Ответникът твърди, че правото на собственост върху всички имоти, предмет на исковата молба, е принадлежало на неговите праводатели-на дядо му Ц.Ф. І и на баща му Ц.Б. ІІІ в качеството им на физически лица, а след смъртта на баща му-на ответника, неговата сестра и майка му Царица Йоанна. Твърди, че процесните имоти са били завладяни без законово основание от държавата незабавно след 16.09.1946 г., когато ответникът, сестра му и майка му били принудени да напусната България.

Ответникът твърди, че към датата на завеждане на исковата молба е собственик на част имотите въз основа на наследство и възстановяване на собствеността. Твърди, че праводателите му са придобили имотите по силата на множество сделки за покупка и размяна на недвижими имоти, давностно владение и наследство. Ответникът твърди, че е собственик на реална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър на площ от 21 372 кв.м., съставляващ имот с пл. № 2731, при граници: от всички страни парк „В.“, представляващ част от неурегулиран ПИ с пл. № 2731, целият с площ от 992 672 по неодобрения кадастрален план на село Лозен/, местност „В.“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец на обща застроена площ от 1333 кв.м., представляваща масивна сграда на три етажа и мазе, масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м., част от сграда /дворец/, състояща се от два двуетажни корпуса с мазета, обединени в топла връзка с обща застроена площ от 680 кв.м. Поддържа, че тези имоти са отписани от актовите книги на недвижимите имоти, общинска собственост със Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г.

Твърди, че Държавата не е строила процесните сгради, не е притежавала земята върху която са построени и не ги е придобила по приращение. Твърди, че Държавата по време на Третото българско царство е третирала тези сгради като частна собственост на Ц.Ф. І, а впоследствие на Ц.Б. ІІІ. Тези сгради не са фигурирали в нарочния регистър на държавните имоти, държан при Министерство на земеделието и държавните имоти.

Твърди, че сградите представляващи двореца „В.“ и стопанските постройки в парка „В.“ са построени от Ц.Ф. І като негова лична собственост в периода от 1903-1904 г. и 1899-1910 г., а не с държавни средства от Интендантството на цивилната листа на Н.В.Царя, както и че имотите не са се ползвали за нуждите на монархическата институция, а за лично и семейно ползване първоначално на Ц.Ф. І, а от 03.10.1918 г. на Ц.Б. ІІІ.

Твърди, че след обявяването на ЗОДС за противоконституционен, държавата губи правото на собственост и съществувалите собственически правоотношения на засегнатите от него лица се възстановяват по силата на конститутивния ефект на съдебното решение.

Твърди се, че с Разпореждане на МС на НРБ № 13/18.10.1988 г. за подобряване на материалната база за здравно обслужване на населението, процесните имоти са предоставени на СНС за обществено ползване-за здравни нужди. С влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. процесните имоти са станали общинска собственост ex lege на основание §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и към тази дата държавата е загубила правото си на собственост.

Твърди, че независимо от горното, от датата на влизане в сила на Решение № 12/1998 г. на КС, постановено по к.д. № 13/1998 г., държавата губи правото си на собственост върху всички имоти, които е придобила по силата на ЗОДС

Твърди при условията на евентуалност, че държавата е отнела имотите през 1946 г. без законово основание, поради което и по силата на закона чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, собствеността върху имотите е възстановена на ответника.

Твърди, че процесните имоти нямат характер и статут на публична държавна собственост.

         Твърди се, че бащата на ответника Ц.Б. ІІІ е придобил процесните имоти на собствено основание-давностно владение осъществявано върху тях от датата на възкачването му на престола на 03.10.1918 г. до смъртта си на 28.08.1943 г., през който период е упражнявал фактическа власт явно, спокойно и необезпокоявано. След смъртта му владението върху имота продължило в лицето на неговите наследници-ответника, сестра му ответницата Х. и Ц.Й.лично и като законен представител на децата си и продължило до 16.09.1946 г.-датата на принудителното напускане на страната след референдума за Народна република. Твърди се, че Ц.Б. ІІІ е противопоставил собственото си давностно владение и спрямо Ц.Ф. І, като се е противопоставил на връщането на последния в България. Твърди се общоизвестния факт, че след абдикацията си на 03.10.1918 г. до своята смърт Ц.Ф. І не се е връщал в България.

         Твърди се, че процесните имоти са съществували, съществуват и до днес, като Българската държава е признавала собствеността на Ц.Б. ІІІ върху тези имоти.

         При условията на евентуалност ответникът твърди, че е станал собственик на част от имотите, посочени по-горе въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност при условията на добросъвестно владение, с начало 23.01.2001 г., когато е установил фактическа власт върху имотите, предадени му с нарочен акт от кмета на С.О.. Владението върху имотите ответникът упражнявала съвместно със сънаследника си М.Б.Х. повече от пет години, като владението е явно, непрекъснато и спокойно.

         Ответникът твърди, че е извършил подобрения в имота на обща стойност 1 580 000 лв., които подобрения са увеличили значително стойността на имотите. Твърди се, че всички разходи за извършването на подобренията са били за сметка на ответника.

         Заявява право на задържане върху имотите до заплащане на стойността на направените подобрения, подробно описани в отговора на ответника на стр.13-15 от същия.

         С молба-становище във връзка с увеличаване на исковата претенция за заплащане на обезщетение от ползите, от които е бил лишен ищеца с вх. № 42527/29.03.2016 г. ответникът С.С. заявява при условията на евентуалност възражение за погасителна давност и възражение за прихващане между увеличената цена на иска по молбата на ищеца и претенцията му за подобрения.

В законоустановения едномесечен срок на 28.02.2012 г. е постъпил отговор от ответницата М. Л.Б.Х. чрез процесуалния й представител адвокат Валя Гигова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

         По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че ответницата Х. заедно със сънаследника си С.Б.С. е собственик на имот с пл. № 2732 с площ от 21 372 кв., при граници от всички страни имот с пл. № 2731, по неодобрения кадастрален план от 2001 г. на с. Лозен, местност В., С.О., както и на всички сгради индивидуализирани в исковата молба и упражняват владение върху тези имоти на правно основание, като съсобственици. Твърди се, че техния праводател Ц.Б. ІІІ се е легитимирал като собственик на всички имоти, за които са предявени искове за собственост, по наследство и давностно владение.

         Твърди се, че собствеността върху тези имоти ответниците Х. и С. са придобили въз основа на установено наследствено правоприемство от наследодателите им Ц.Б. ІІІ и Д.С.С.-К.и възстановяване на право на собственост по реда на ЗВСОНИ и на основание Решение на КС на РБ № 13/1998 г.

         Оспорва облигационните искове за заплащане на обезщетение с твърдението, че доколкото ищецът не е собственик на процесните имоти, то не може да претендира нито заплащане на добивите от имотите, нито да търси обезщетение за неоснователно ползване на имотите.

         Оспорва фактическите и правни твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и в последваща уточнителна молба от 09.05.2011 г.

Твърди се, че с Разпореждане на МС на НРБ № 13/18.10.1988 г. за подобряване на материалната база за здравно обслужване на населението, процесните имоти са предоставени на СНС за обществено ползване-за здравни нужди. С влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. процесните имоти са станали общинска собственост ex lege на основание §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и правилно са актувани като общински с АОС № 443/03.11.1999 г., издаден от кмета на СО, район Искър, който акт е издаден от компетентния за това орган-служба Общинска собственост по местонахождението на имота и е утвърден от съответния кмет, съгласно изискването на чл.5, ал.1 от ЗОС в редакцията към момента на съставяне на акта и при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила по издаването му.

Оспорва твърдението, че Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. са нищожни.

Твърди, че процесните сгради са построени върху земя, собственост на Ц.Ф. І, впоследствие придобити от Ц.Б. ІІІ, а впоследствие и от неговите наследници, поради което са станали собственост на собствениците на земята по силата на приращението-чл.73 от ЗИСС.

Твърди, че процесните сгради са построени в периода 1903-1914 г. от Ф. І и съществуват в непроменен вид до одържавяването им през 1946 г. и до днес.

Твърди се, че Интендантството на цивилната листа е било граждански институт, представляващ интересите на двора и като такъв, управлявайки и стопанисвайки имотите, е осъществявало владение за царя, а не за държавата. Поддържа се, че тези обстоятелства са били безспорни до одържавяване на царските имоти с нарочния Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници в сила от 1 януари 1947 г., защото процесните имоти са посочени като имоти лична собственост на царя и в Описа на личните имоти, притежание на бившия цар, и в Списък на имотите, управлявани от Интендантството на двора, съставен през 1946 г. по нареждане на тогавашния министър-председател К.Г..

Твърди, че обект на одържавяване със ЗОДСИСБЦ могат да бъдат само имоти, които не принадлежат на държавата и самият факт, че е приет нарочен закон, по силата на който имотите на бившите царе и техните семейства, са обявени за държавна собственост, е аргумент, че до влизане в сила на ЗОДСИСБЦ държавата не е притежавала имотите на друго основание.

Твърди се, че с влизане в сила на ЗМСМА държавата е загубила правото си на собственост по силата на разпоредбата на чл.99 от ЗС, като от влизане в сила на закона до възстановяване на собствеността в полза на ответницата Х. и останалите сънаследници, общината е била собственик и е стопанисвала процесните имоти.

Твърди се, че Решение № 12/04.06.1998 г. на КС на РБ, прогласяващо противоконституционностт на закона, служещ като придобивно основание за държавата, има еднократно вещно действие-води до отпадане на придобивното правно основание за държавата. По силата на ЗВСОНИ в патримониума на ответницата и останалите сънаследници е възстановена собствеността върху отнетите без законово основание имоти.

Твърди се, че установеното от двамата ответници сънаследници владение е добросъвестно, тъй като се осъществява въз основа на правен акт-сложен фактически състав от последователно развиващи се във времето юридически факти, годен да ги направи собственици-наследствено правоприемство по закон и възстановяване на собственост.

Твърдите, че сделката – дарение осъществена от двамата ответници в полза на ответника С.О. не е недействителна, от друга страна нотариален акт, материализиращ сделка не може да бъде отменен.

Твърди се, че праводателят на ответниците Ц.Б. ІІІ е станал собственик на процесните имоти въз основа на правоприемство в престола от неговия баща Ф. І и изтекла в негова полза придобивна давност.

Твърди се, че Ф. І е придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на множество извършени прехвърлителни сделки, с които е изкупувал отделни имоти, при окрупяването на които е възникнал дворцовия комплекс „В.“ във вида, в който същият е бил одържавен през 1946 г. Придобиването на отделните поземлени имоти е извършено в периода от 1899 до 1915 г. чрез сделките подробно описани по имот, площ, местонахождение, праводател и документ за собственост в табличен вид на стр.10-23 от отговора на ответницата Х..

         Твърди се, че от възкачването на Ц.Б. ІІІ на престола през 1918 г., наследодателят на ответницата е установил фактическа власт върху процесните недвижими имоти като до момента на смъртта му Ц.Б. ІІІ е владял имотите лично и чрез Интендантството като гражданскоправен институт, представляващ интересите на царя, като владението е осъществявано явно, спокойно и неоспорвано от никого.

         Твърди се, че към момента на смъртта си през 1943 г. Ц.Б. ІІІ е бил собственик на процесните имоти и на собствено правно основание-изтекла придобивна давност в негова полза въз основа на упражнявано владение, противопоставено и на самия Ф. І, който се е легитимирал като собственик на имота. Фактическото отнемане на процесните имоти и предаването им на държавата е извършено на 05.09.1946 г., като с влизане в сила на ЗОДСИСБЦ държавата придобива правото на собственост върху процесните имоти ex lege, фактическата власт върху които е била отнета без каквото и да било правно основание.  С влизане в сила на ЗИД на ЗВСОНИ, ДВ, бр.107 от 1997 г. на 21.11.1997 г., собствеността върху отнетите имоти е възстановена по силата на закона на ответницата.

         При условията на евентуалност твърди, че собствеността на ответницата е възстановена ex lege на 10.06.1998 г. с обнародването на Решението на КС.

         На 13.11.2012 г. по делото е депозиран и отговор от ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящия процес и на основание чл.227 от ГПК заместена от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М. и Ф.Ж.М.Л. чрез пълномощника им адвокат М.В., надлежно упълномощена с пълномощни приложени по делото.

         Ответниците считат исковете за допустими, а по същество признават същите за основателни. Заявяват изрично признание на иска с правно основание чл.108 от ЗС в установителната част относно правото на собственост върху процесните имоти. В останалата част на исковете-осъдителна за предаване на владението върху имотите, оспорват като неоснователна.

         Ответниците изрично заявяват, че не са и не се считат за собственици на процесните имоти и никога не са упражнявали фактическа власт върху имотите нито лично, нито чрез трето лице.

         По отношение на тези ответници производството по облигационните исковете за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот, за присъждане на законна лихва върху това обезщетение, за присъждане на обезщетение за получени добиви от процесния имот и за присъждане на законна лихва върху това обезщетение, е прекратено с влязло в сила на 13.07.2018 г. определение, постановено в открито съдебно заседание от 05.07.2018 г., поради което и съдът не излага възраженията на ответниците заявени с отговора им срещу тези искове.

         На 31.01.2012 г. по делото е депозиран отговор и от ответника С.О..

         Оспорва предявените искове като неоснователни. Позовава се на изтекла придобивна давност на за периода от 01.06.1996 г.-влизането в сила на ЗДС до 01.06.2006 г., когато с §1 от ЗД на ЗС е въведена забрана за придобИ.е по давност на държавни и общински имоти. Ответникът твърди, че в този период е владял терена необезпокоявано и е придобил същия на основание чл.79, ал.2 от ЗС. Относно иска за неоснователно обогатяване, ответникът се позовава на изтекла 5-годишна погасителна давност.

         Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли главните искове като неоснователни и недоказани и като последица от това да отхвърли и акцесорните искове.

         Ищецът в съдебно заседание поддържа предявения иск чрез своя процесуален представител. Претендира разноски по списък. Подробни съображения е изложил в представената по делото писмена защита.

         Ответникът С.Б.С. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска по съображения подробни развити в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък.

         Ответницата М.Б.Х. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска по съображения подробни развити в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък.

         Ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В. и С.Е.М.Л. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител признават иска по чл.108 ЗС в установителната му част и изрично оспорват осъдителния иск с твърдението, че никога не са били собственици, респ. не са упражнявали владение върху имота. Претендират разноски, съобразно представения списък с разноските на 25.04.2017 г. При условията на евентуалност в случай, че някой от исковете срещу ответниците бъде уважен, се заявяват възражение за прекомерност на разноските на ищеца на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответницата М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящия процес и на основание чл.227 от ГПК заместена от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М. и Ф.Ж.М.Л. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържат становището на ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф. В.и С.Е.М.Л. и също заявяват искане за присъждане на разноски така както е направено с молба приживе от процесуалните представители на наследодателката на новоконституираните ответници през месец април 2017 г. с нарочна молба, за което е представен списък на разноските и разходно-оправдателни документи. Също при условията на евентуалност заявяват възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответникът С.О., редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Между страните не са били спорни общоизвестните факти, че Ц.Ф. І е управлявал Царство България в периода от 07 юли 1878 г. до 03 октомври 1918 г., когато абдикира от престола, на който се възкачва неговия син Ц.Б. ІІІ, който е управлявал до 28 август 1943 г.

         Също не е било спорно, а и с представените писмени доказателства- удостоверение за наследници № 9401281/12.11.1999 г., удостоверение за наследници № 9401288/26.11.1999 г. и удостоверение за наследници № 119/09.02.2000 г. на СО – район "Средец" се установява, че преки наследодатели на ответниците С.С. и М.Х. са Ц.Б. III и Д.С.С., а на ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л., М.Л. дьо Ш., пряк наследодател е тяхната майка Надежда Б.Ф.В.. Общ наследодател на всички ответници е Ц.Ф. І М.Л.С., който след смъртта се е оставил наследници по закон син Ц.Б. ІІІ, дъщеря Надежда Б.Ф.В..

         От приетите по делото писмени доказателства-крепости актове, частни праводателни записи и спогодителни /том І и том ІІ от делото/, представени в официално заверени копия от Дирекция „Централен държавен архив“ в проведеното на 15.10.2013 г. открито съдебно заседание, отделени в специално приложение към делото, се установява, че в периода от 23.02.1900 г. до 18.10.1915 г. Н.Ц.Височество Ц.Ф. І чрез пълномощника си С.И., преупълномощен от М.Златарев-пълномощник на Ц.Ф. І е закупило ниви и ливади с обща площ на имотите 1485,529 дка.

         На 12.09.1928 г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, том VІІІ, № 159, по силата на който Интендантството на цивилната листа на Н.В.Ц.на българите е признато за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в землището на село Горни Лозен, Софийско, а именно: имение /стопанство/ в местността „В.“ от около 2650 дка, при съседи: държавен път София-Пловдив, шосе за Казичене, П.Г., Д.Г., С.Г., шосе за Казичене, братя К., Г.Г.Л., Братя К., мера на село Казичене, Д.М.и др. Имотът е оценен на сумата от 8 000 000 лв. Този нотариален акт не носи подпис на нотариус.

         По делото са разпитани множество свидетели, от показанията на които се установява следното:

Свидетелят Г.В.Д.установява, че познава процесния имот от 1991 г., като от 23 години работи за царското семейство. Знае, че този имот бил на Х.Б.П. чифлика, който е бил откупуван още от Ц.Ф.. Мястото било пусто и Ц.Ф. откупувал парчета ниви. Свидетелката установява, че знае за тези факти от С. Г., чийто баща е бил началник на кабинета на Ц.Б.. Именно той й бил казал, че това е имот, който е строен за личните нужди на Ц.Ф. за царското семейство и е строен от Ц.Ф. с негови лични средства. Свидетелката установява, че ответникът С.С. бил въведен във владение на процесния имот през 2000 г. и започнал ремонт, след приключването на който през 2001 г. се настанил да живее в имота. Ответникът заедно със сестра си М.Х. направили дарение на общината. Тогава Ц.Й.още била жива и дарението било по нейна инициатива-да се дари парка от около 980 кв.м. и чрез С.О. да се ползва от хората, а за себе си оставили около 20 дка около къщата. Паркът бил подарен, но повече от десет години никой не се грижел за него. Сега е отворен и се стопанисва от общината.

         Свидетелят А.К.П. установява, че има информация за процесния имот от дядо си И.Б., който е бил директор на Царския историческия музей, сегашния Национален природо-научен музей, намиращ се до Двореца в центъра на София и от майка си. Дядото на свидетеля започнал работа при Царя още през 1904 г. и от него свидетелят чувал, че Ц.Ф. закупил мястото, на което се намирал чифлика на Х.Б.в края на 19 век. Царят започнал да купува земи наоколо, които земи били малки парцели с много собственици. Започнал строежа първо на стария дворец, а след това и на новия, който бил завършен преди Балканската война и след това е ползван от Ц.Ф. до неговата абдикация. След абдикацията му имотът бил ползван от сина му Б., който става Ц.и бил там до смъртта си. След това в имота продължила да живее царица Йоана, която през месец септември 1946 г. била изгонена с децата си от България. Дворецът бил използван като жилище. Свидетелят установява, че в малкия дворец живее ответникът С.С. и когато е тук М..

Свидетелят Т. В.К.установява, че е работил в двореца „В.“ в продължение на 33 години, в периода между 1961 г.-1994 г. Установява, че вилата на Ф. е строена в периода 1903-1905 г. по проект на архитект австриец и е собственост на царското семейство. От 1909 г. до 1912 г. се строи лятната резиденция на Ф. и сина му Б. от арх.Н.И.Л.-българин, завършил архитектура във Франция. Установява, че през 1990 г. УБО предало имота на С.О..

         Свидетелят М.Ц.Г.установява, че лично познава имота от 2003 г., а информация за него има от нейния дядо С. Зарков, който е служил в царската армия, от семеен близък от гр. Русе-адвокат Ц.Б., който през 1946 г. е бил студент по право и поради добро владеене на английски и немски език бил прикрепен като преводач към английския представител на Съюзническата армия, от мадам Ф.П.-лично позната с Ц.Й.и д-р Д.С.-теолог и изследовател, личен секретар на ген. С.Р., който е бил близък с Ц.Ф.. От тях свидетелката е чула, че Ц.Ф. е строил имотите, като ги е закупувал със свои лични средства и със средствата на своята майка княгина К.. Дворецът „Враня“ е строен около 1904 г., като до 1912 г. първо се построява малката ловна хижа и впоследствие се построява новия дворец. Строени са като крайградска вилна къща, където семейството да може да си почива. След абдикацията на Ц.Ф. и възкачване на престола на Ц.Б. имотите се ползват като лична собственост. Свидетелката установява, че ответниците С.С. и сестра му ползват малка част от имота, някъде около 22 дка.

         Свидетелката М. К.Д.установява, че работи във В. от 1973 г. и до момента. През 2000-2001 г. ответниците С.С. и М.Х. влезли в имота, който представлява една вила, наричана ловната хижа, свързана е с топла връзка с двореца, който е построен. Извършили всички ремонти, дори и пожарните кранове. Оранжерията също е ремонтирана от царя за около 100 000 лв. Преди ремонта оранжерията щяла да падне върху работничките, но СО нямала пари за ремонт.

         Свидетелят И.К.Ш.установява, че познава имота от 2001 г. Основните сгради са две: двореца-големия, построен 1909 г.-1912 г. и стария дворец, който е първата сграда, построен през 1903-1904 г. Освен тях имало и други постройки-бившите конюшни, телефонната централа, къщата на Г.Д., която е построена от Ц.Й.за свещеника, който да се грижи за гроба на Ц.Б., както и оранжериите. Свидетелят установява, че многократно се е срещал с живи служители на царското семейство, които по свои преки впечатления му разказвали за бита на царското семейство, като най-много в неговите изследвания му помогнала Лили Разсуканова-дъщеря на последния интендант на Цивилната листа-запасния полковник А.Р.. Л.Р.е живяла като дете в двореца В. заедно с малкия престолонаследник тогава С. Княз Т.и Княгиня М.. Имотът започнал да се оформя като такъв през 1899 г., когато Ц.Ф. започва да изкупува земите около Горубляне, като сърцевината на днешния парк В. е имотът „Ч.“, който преди Освобождението е бил собственост на Осман паша, след това нает от Х.Б.и откупен от него. Х.Б.започнал да взема сериозни кредити и е обявен в несъстоятелност, поради което имотът е продаден на публичен търг от Народната банка.

         В тази част показанията на свидетеля кореспондират с приетите по делото писмени доказателства-изпълнителен лист № 6974 от 26 април 1898 г., писмо до Председателя на Софийски окръжен съд № 7267/01 декември 1898 г. и определение № 1989 от 15 декември 1898 г. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, от които е видно, че е извършена първа публична продажба на недвижимите имоти принадлежащи на несъстоятелния х.Боне П. ***, които имоти се намират в района на с. Горни Лозен, които имоти с протокол от 18 ноември 1898 г. окончателно са възложени върху последния купувач Н.И.С.от гр.София на дадената от него най-голяма цена 56 500 лв. злато, които са напълно внесени от него.

         Свидетелят Ш.установява още, че и двата двореца започват да се строят по времето на Ц.Ф., през 1904 г.-тогава княз. Имотът е построен като частна вила на царското семейство, извънградска. През 1909 г. започва строежа на големия дворец. Установява още, че след абдикацията на Ц.Ф. през 1918 г. и оттогава Ц.Б. ІІІ до кончината си владее необезпокоявано своя имот. Никой не е поставял под никакво съмнение чия собственост е имота.

         Свидетелят С.А.С. установява, че през периода 2000-2001 г. бил кмет на С.О.. По това време разрешил на ответниците да извършат ремонт за тяхна сметка, за да не прави разходи СО. До решението на КС имотът бил поддържан от СО. Сградата била в лошо състояние, практически необитаема.

         Свидетелят Т.Б.П. установява, че през периода 2000-2001 г. бил кмет на район Искър, СО. Не установява други релевантни за спора факти.

         Свидетелят В.В.Б. установява, че е изпълнявал длъжността директор на комплекс Парк-музей „В.“ от 1994 г. до 2013 г., който бил на пълна бюджетна издръжка от СО. Грижели се за сградите до преди 1995-1996 г. През 1992-1993 г. е правен ремонт на две от оранжериите. В сградите трябвало да се ходи редовно след и преди дъжд, слагали се съдове, защото много от сградите били с проблеми. Така например сградата, която била преди телефонна централа била с пробит покрив, небето се виждало. Този покрив бил оправен от царя след 2001 г. На малката сграда-вилата на Ф., ремонтът бил направен през 2001 г. Дървената къща е старият дворец на Ф., построена от австрийски архитект през 1904 г. От УБО са опитвали да правят вътрешни преустройства, събаряли са вътрешни стени на последния трети етаж. На долните етажи няма разрушения. Премахнати са вани, които са вградени, изскубани са. Искали ли са да направят апартаменти за ползване от високи гости. Такива разрушения има и във вилата на Ф.. В кухненския бокс също. Там гредите са потрошени, няма дъски, като вървиш прескачаш, за да не паднеш, продължава топлата връзка и е дворецът-новата сграда от 1912 г. Царят направил през 2001 г. подмяна на целия покрив на вилата. Направил вътрешна ограда. В старата част върнал предишното състояние на двореца.

         Във връзка с извършената реставрация на двореца са разпитани свидетелите П.М.М. и С.М.Д..

Свидетелят П.М.М. при разпита си в съдебно заседание установява, че познава двореца „В.“ от 2000 г., защото фирмата му „А.И.” била поканена от С.С. да направи реставрационни ремонтни работи на сградите в комплекса. Свидетелят бил шокиран от тежкото състояние, в което били сградите. При влизането в двореца и в съседната сграда, буквално от фоайето се виждало небето. Били паднали греди, между етажите, подовата конструкция била изгнила и повалена. Покривът срутен. Целият сутерен бил наводнен. Инсталациите били изпуснали. В най-тежко състояние била вилата, на която е направена пълна реставрация. В по-добро състояние била основната сграда на двореца, но и в нея имало няколко крила и няколко места, които били много сериозно засегнати. Двете постройки са свързани. Ремонтните работи започнали някъде през лятото на 2000 г., юни месец от стария дворец /вилата/. Извършен е пълен ремонт от основите до покрива. Всичко било свалено до каменна зидария, свалени били покрива и гредите. Дограмата била закарана в работилница да се реставрира. Наново били направени водопровод, канализация, ел. инсталация, цялостно отопление. На всички дървении била извършена пълна реставрация. В сутерена всичко било свалено до каменните основи, теренът бил изринат на ръка. И от външната страна на сградата и от вътрешната страна на сградата се стигнало до каменната основа. От външната страна на сградата е  изграден изцяло дренаж. От вътрешната страна на сградата било сменено всичко, защото било пропито от влага. Стените били направени с хидроизолация. Три или четири помещения били с оригинален паркет. Настилката била заснета, както е наредена, след това свалена, всичко било описано и след това било подредено в оригиналния вид. Много от настилките били в изключително тежко състояние. На зимната градина, дъските отдолу били изгнили, поради което там е изградена наново дървена конструкция. Щорите били оригинални и били възстановени в този им вид. В цялата сграда има обкови, месингови части, стоманени части, които трябвало да се възстановят отново и това било изключително тежък труд. Таваните са част от истинската автентична архитектура от онова време. Те били целите в орнаменти, които са направени от гипс. Таванът липсвал, виждал само каратавана и тук-там по някой друг останал орнамент. Направило се калъп, целият таван бил свален, след това се направили орнаментите. В основния салон на сградата, влагата била повредила едни изключителни дърворезбени колони и орнаменти, които са под таваните, като се били появили цепнатини в тези орнаменти по 1-2 см. Всичко се свалило детайл по детайл, правело се опис, снимки. След свалянето всеки орнамент се обработвал наново, допълвал се с нов материал и сега са реставрирани. Основното стълбище е свързано с цялата орнаментика, всяко стъпало се сваляло, обработвало се със съответните агенти, след това се оправяли фугите, които се образували и се монтирало наново. Поправени били и дървените решетки при радиаторите. Метални решетки и метални парапети отвън на сградата били в изключително тежко състояние от корозия над 50 години. Останали автентични части от стоманата. Всички връзки към старата сграда били прекъснати. Изградена била инсталация за отопление, плюс нафтово стопанство и дизелов котел. Поставен бил и един много голям дизел-генератор, около 50 квт., тъй като няма добро ел. захранване в целия район. Извън сградата били възстановени настилките от стари, големи каменни плочи. Част от парка също бил възстановен. Прокаран бил нов водопровод, а канализацията била свързана към канализацията на града. Мястото е оградено с ограда от няколко стотин метра. Направен е портал по спомени на С.С. с гранит и ковано желязо по снимки и по спомен, защото това е изчезнало през годините на безстопанственост. Свидетелят установява още, че за да се започне една толкова задълбочена реставрационна работа се прави проект на всичко. Това е сериозна документация, в които детайл по детайл се заснемат и описват, включително и технологията, по която се правят. Сградата в момента вече е снабдена с пълна документация по архитектура, ел.инсталации, ВиК инсталации. Стара документация не била намерена с изключение на някои много стари чертежи, които били в недостатъчен вид за един паметник на културата. В двореца е направен т. нар. авариен ремонт. Имало течове на няколко места по покрива. Имало течове и в лявото, фронталното крило в основите и входът бил в много тежко състояние. Терасата над самия вход, била протекла. С изключително много труд и средства била възстановена т.нар.  „маркиза” или официалната част с витражите. Направило се пълно заснемане, изготвен бил проект за възстановяване и след това вкарали специално лято стъкло от работилница във Франция, за да може да се възстанови приблизително същия вид. Намерени били в няколко от ъглите стъкълца и със съдействието на С., които ги изпратил на познати във фабрика и подобно на тези стъкълца се изработили нови стъкла. Резултатът бил добър. На протеклата тераса се сменили и част от каменните облицовки. Течът бил отстранен с много специални химически агенти, които проникват вътре в материала. Направен бил и тавана на самия вход. На последното ниво там, където е атиката, под самия покрив, също имало на няколко места течове. Там не е правен тотален ремонт, по-скоро кърпежи. Възложител на работата бил С.С.. С него се обсъждало какво трябва да се направи. Плащането било изцяло от г-н С..

Договорът с „А.И.” е сключен със С.С. в лично качество. Квадратурата е около 1000 кв. м разгъната площ на старата сграда и около 3000 кв.м. на по-новата част на двореца. Заради реставрационните работи стойността на ремонта бил над милион. Плащанията се извършвали от г-н С. и от негов представител- г-н О., по банков път. Не е вземано разрешение от НИПК, нито от СО.

Показанията на този свидетел кореспондират с приетите по делото писмени доказателства /том 5, представени с молба на ответника С. с вх. № 22206/24.02.2014 г./, а именно договор за извършване на СМР от 16 юни 2000 г., сключен между А.Р.О., действащ като пълномощник на С.С. и М.Х. в качеството им на възложители и от друга страна „А.И.“ ЕООД в качеството на изпълнител и „М.*“ ООД-инвеститорски контрол с обект: реставрация и възстановяване до обитаем вид на ловна хижа-резиденция В. с цена на договора 553 000 лв. На 12.05.2000 г. е издадено Разрешение за строеж № 115 за ремонт на двуетажна сграда-ловна хижа В., като автентичността на оспорения документ безспорно е установена със основното и допълнително заключение на приетата по делото СПЕ, неоспорена от страните.

Свидетелят С.М.Д. установява, че познава двореца В. от 23.06.2000 г., когато били изпратени от фирма „А.” да правят ремонт. След като свършил ремонта, царят помолил свидетеля да остане, да изчака един-два месеца докато дойдат неговите хора от Испания. Те обаче не дошли и свидетелят останал там. 13 години отговаря за вода, за парно, за ток, за всичко, каквото му кажат. На 23.06.2000 г. му дали книга, в която записвал всички работници, които работят там, ЕГН-то. Свидетелят следвало и да ги предупреждава да пазят всичко.Свидетелят има тетрадка, в която си пише какво работи всеки ден. Има и албум, какво е било състоянието на двореца. Сградата била много разрушена, всичко било потрошено. Отгоре се виждало слънцето, покривът бил целия пропаднал. Започнали да разкриват отделни части от покрива, да слагат нови греди. Всяка вечер завивали с найлони, за да не вали, защото имало група, която започнала да прави гипсовите орнаменти в стаите и салоните. Покривът бил ремонтиран, като се сваляли отделни участъци от керемиди, слагали се нови греди и дъски и се застилало с подпокривна хартия, правела се двойна скара и се редели отново керемидите. Старата мазилка на баните била премахната изцяло и наново измазано. Най-много работа имало в царската баня, защото една част от паркета на входа на банята бил изгнил. Направил се нов паркет, замазка на цялата баня, преградна стена, отделена била душ-кабината от ваната. Наклонът се направил с гипс и се поставили два шкафа, с двойни огледала. В мазето и на тавана били направени бани. Преди строителните работи първо се направило почистване. Общи работници къртели с чук и секач старата мазилка, след това идвали мазачи и водопроводчиците прокарали нов водопровод. Канализацията била немска, на тръбите пишело „Круп”. Сложил се нов водопровод, нова канализация. Започнали да ги мажат, след това сложили плочки, а на пода била направена замазка. Сградата е правена 1904 г. и е много стара. Слагали найлони, плоскости, арматура и правели замазка по 7-8 см, която била против влага и вода. След това се редели плочки и се правели баните и тоалетните. По таваните, където били паднали гипсовите корнизи, била направена реставрация по снимки. С това се занимавал арх. А.С.. Той ръководел строежа. В мазето имало хлебарки, въшки, влага. Една група изхвърляла няколко дена по 3-4 контейнера с отпадъци. Мазилката в мазето била почистена изцяло с варов разтвор, след което било измазано. Направена била нова ел. инсталация в мазето, нови табла. На всеки етаж били направили нови ел. табла и била пусната нова инсталация. В началото захранването било много слабо, поради което от Енергото за сметка на С.С. прокарали нов кабел, но след като не се получило, бил поставен агрегат. В мазето било направено ново помещение с две италиански котлета, които са самостоятелни, на нафта. Направена била преградна стена и една цистерна 4000 л, която се пълни всеки месец с нафта и грее топлата вода. Има и бойлер, който грее 500 л топла вода. С три помпи водата се качва нагоре, защото е много високо. Направена била нова инсталация за водата, тъй като била много лоша. Сега водата е добра, не се задръства пералнята, миялната. Ремонтът продължил до 23.01.2001 г. Царят дошъл на 21.01.2001 г. с царицата и се настанил там. На покрива има пет гръмоотвода и петте били свалени и почистени. На царския кабинет целият покрив е дърво, целият купол бил боядисан. Работниците се качвали на скеле и със сешоари, шпакли и очила нагрявали и стъргали старата боя, след това с шкурки изчиствали и след това се минало с лак, датски, корабен. Преди това се минало с безир. Дървени тавани са само в кабинета на царя и долу на входа, където е червеният салон, другите тавани, всички са гипсови. Там имало бригада от 16 души бояджии и гипсаджии. Те с шкурки изчиствали старите тавани. На всички помещения е направен ремонт. Докарали греди от Гара Искър, които било поставени на мястото на старите. След това върху тях били наредени талпи, а след това арматура и замазка. В кухнята са наредени нови плочки и теракота. Същото е направено и в царската спалня. В четирите бани е поставена нова теракота на пода. За стените докарали испанска теракота. Изцяло е правен кабинета на царя, където около 60-70 кв.м стар паркет е изваден. Направена била нова скара с плоскости, нивелирало се, след което докарали и положили нов паркет, дъбов, екстра качество, който струвал 75 лв. връзката. На стълбището на места дъските били изгнили и дървените стъпала били заменени с нови. Паркетът бил изциклен с ръчни машини и шлайфан на ръка. Има около 48 прозореца. Всички крила се сваляли едно по едно и се почиствали със сешоари, защото някои били боядисани с черна и зелена боя, а трябвало да се направи да бъде оригиналното дърво. Всички врати били свалени и почистени. Само вратата на входа не е чистена, само с лак е минавана. Тя е дървена, тежка врата. Дръжките на вратите и прозорците били свалени, почистени и полирани. Щорите били откарани в Пазарджик и там на пясъкоструйка били почистени с пясък под налягане. Изчистен бил и входа, верандата, ламарините и железата. На фасадите - цокъла, който е на един 1 м от земята се оронил до камък, около 80 см дебела стена и към 120 м се направила нова мазилка с цокъл, а нагоре фасадата на цялата сграда се направила на скеле с два вида латекс, стрехите също. Подменени били около 200-300 м дължина от челните дъски на целия покрив. Цялата обшивка на улуците е медна. Закупена била нова ламарина- 4-5 топчета, за да се направи обшивка на капандурите. Реставрирани са 5 капандури и се поставили две нови капандури, стъклени, които се отварят. Около цялата сградата водосточните тръби били запушени. Цялата канализация била подменена с фи 300 – пластмасови тръби. На плочите, които се извадили била направена замазка, за да не влиза влага. В мазето била поставена изолация с някакви химикали, за да няма влага. От избата изпомпвали водата, засипвали с дренаж, повдигнали с 30 см, измазали с някакви химикали, за да няма влага. Били почистени ръждясалите релси и се боядисали, за да се възстанови избата. За дренажа откъм топлата връзка се направил цял нов канал. От долната страна, откъм Горубляне, чак долу до дерето се положили нови тръби фи 30 за канализация за отвеждане на водите. Фирма „А.” направила оградата, врати, поръчали железни платна и се боядисали с прахово боядисване. Само от камината били извадени шест колички с боклуци. Отделно отдушниците и другите комини, всички били задръстени. Няколко души правили частични ремонти на новия дворец на покрива. На няколко места имало течове и сменили керемиди.  Взели останали керемиди от ловната хижа, отделно докарали два камиона с керемиди. Сменили част от улуците – водосточните тръби, че били запушени, водопроводът бил запушен и сложили нов водопровод. Направили верандата, като свалили изпочупените стъкла, изчистили с пароструйка и ги намазали с кафяв грунд, и след това положили и боя. Фирма „А.” извършила основния ремонт – покрив, замазки, груби мазилки, електрото, наемали бояджии. Отоплителната инсталация е направена от пловдивска фирма „Л.”. Друга фирма, която махнала радиаторите била от Благоевград. Строително-ремонтната работа завършила през януари 2001 г. После имало леки строителни ремонти за довършване. На двата портала имало общинска полиция. До сградата се ходело пеша, а колите били оставяни. В парка имало работници на общината и те се грижели за парка. От ловната хижа мебелите и килимите били изнесени. Мебелите били вземани от Д.-домакинка, за да ги редят в хижата. Килимите били почистени на химическо чистене, а през 2002 г. докарали една машина да ги изпере на място. В царската спалня бил направен дъбов корниз. Царицата поръчала в царския кабинет щори. Това, което тя поръчвали, тя си го плащала. Беседката била възстановена, медният обков отгоре се сменил с нов, дюшемето се изциклило и лакирало. Там също се сложили щори. Царицата викала хората и тя им плащала.

         Останалите разпитани по делото свидетели не установяват релеванти за спора факти, поради което не се обсъждат от съда.

В навечерието на обявяването на България за Народна република през септември 1946 г. съгласно Заповед № 56 от 3.VІІІ.1946 г. на министър-председателя К.Г. е направен цялостен опис на недвижимото и движимо царско имущество. В него имотите са разпределени в 4 групи: а) Държавни имоти;  б) Смесени имоти; в) Лични имоти на царя, и г) Лични имоти на други членове на царското семейство.

В първата група са включени изцяло държавни имоти (построени на държавно място и с държавни средства). Към тях спадат Софийският дворец и двореца в Евксиноград, автомобилният парк и конюшните, зоологическата и ботаническата градини, детска градина, електрическа централа и Естествено-историческия музей с Бурмовата къща. Общата им площ е 121 878 кв. м., а застроената площ – 29 963.3 кв. м.

При  втората група имоти сградите са строени с лични средства на царя, а земята е държавна или общинска.  Тук са дворците в Кричим, Ситняково, Саръ-гьол и две ловни хижи в Овнарско и в Среден нос. Общата площ на постройките е 4661 кв. м.

В третата група спадат изцяло лични имоти на царското семейство – дворците във Враня, Чамкория, Баня (Карловско), интендантството при Софийския дворец и две незастроени места в гр. Созопол и на остров “Св. Тома” срещу устието на река Ропотамо. Общата им площ е 14 697 898.6 кв. м, а застроената площ – 29 745.8 кв. м.

В последната група е незастроено празно място в гр. Самоков – личен имот на Ц.Й.и къща в Слатинска община със застроена площ от 230 кв. м. и обща площ от 7000 кв. м.

         С Указ № 8 от 19.12.1947 г. на Президиума на Великото Народно събрание е приет Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници, обн.-ДВ, бр.305 от 31.12.1947 г.

         С разпореждане № 13 на МС от 18 октомври 1988 г. резиденцията „В.“ и паркът около нея се предоставят на Столичния народен съвет за обществено ползване.

         С акт за държавна собственост на недвижим имот № 1208 от 12.04.1989 г. имотът за първи път е актуван като държавен.

         С акт за частна общинска собственост № 443 на 03.11.1999 г. имотът е актуван като общински на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС.

         На 04.06.1998 г. с Решение № 12, обн.-ДВ, бр.66 от 10.06.1998 г., Конституционният съд на Р.Б. е обявил за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници, обн.-ДВ, бр.305 от 31.12.1947 г.

         Със Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г., поправена и изменена със Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. на Кмета на С.О. е отписан от актовите книги за общинска собственост АОС №443/03.11.1999 г. на СО, район Искър и е предадено владението на наследниците на Ц.Ф. І и Ц.Б. ІІІ на следния недвижим имот, находящ се в район Искър, представляващ: парк „В.“ с площ от 800 000 кв., заедно с построените в място сгради.

         На 18.09.2001 г. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/2001 г. на нотариус Р.Р.с № 203 на НК, по силата на който С.Б.С. и М.Б.Х. са признати са собственици в равни квоти по наследство от Ц.Б. ІІІ С. и Решение на КС на РБ върху следния недвижим имот: реална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър на площ от 21 372 кв.м., съставляващ имот пл. № 2732, без изградената постройка в него, при граници: от всички страни парк „В.“, представляващ част от неурегулиран поземлен имот с пл. № 2731 целият с площ от 992 672 кв.м. по неодобрения кадастрален план на село Лозен, местност „В.“. В нотариалния акт не са посочени сгради.

         Останалата част от имота двамата ответници дарили на ответника С.О., като сделката е обективирана в нотариален акт № 179, том І, рег. № 6012, дело № 342 от 10.09.2001 г. на нотариус Р.Р.с № 203 на НК.

         Между страните е прието за безспорно с определение от открито съдебно заседание от 16.03.2013 г., че ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л., М.Л. дьо Ш., не са владели и не владеят лично или чрез други лица процесния имот.

         От приетата по делото СТЕ изготвена от вещото лице инж.Т.Д., която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена се установява, че имот пл. № 2731, който заема западната част от общия терен /имение и стопанство „В.“/ в ЕТК отразен като ДС „В.“. Имотът е с непосредствен излаз на бул. „Ц.Ш.“ с административен адрес: бул. „Ц.Ш.“ № 381, които е вписан и за имот пл. № 2732, който е част от имот пл. № 2731. Вещото лице сочи наличие на идентичност на имот пл. № 2731 на площ 971 300 кв.м. и имот пл. № 2732 на площ 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на с. Лозен, м. „В.“ с имотите, описани в АДС № 1208/12.04.1989 г., АОС № 443/03.11.1999 г., в нотариален акт № 179, дело № 342/01 г. и нотариален акт № 26, дело № 386/01 г. Дава заключение, че се касае за един и същи имот, който имот е нанесен в цифров кадастрален план в 2001 г. с пл. № 2731. Имоти пл. № 2731 и пл. № 2731 са части от общ имот заснет през 2001 г. с пл. № 2731 в неодобрен кадастрален план, който имот е с обща площ 992 672 кв.м., а актуваната площ е 800 000 кв.м.

         Установява се, че процесните имот пл. № 2731 и 2732 по неодобрен кадастрален план с идентификатори по КК съответно 44063.1447.2731 и 44063.1447.2732 представляват част от имота, предмет на нотариалния акт от 1928 г.

         Вещото лице посочва, че не може да се установи идентичност на имотите, описани в продавателни и домашни продавателни записи, крепостни актове, нотариални актове и др., съставени в периода 1896-1916 г. с претендираните по настоящото дело, тъй като липсва кадастрален план или друг план, отразяващ територията, в която попадат имотите, преди и към момента на съставяне на документите, не е налице разписен лист /имотна ведомост/, имотите са идентифицирани по начин на трайно ползване, а с промяната на собствеността се променя и предназначението на територията, респ.на начина на трайно ползване, приложените писмени документи са съставени преди повече от 100 години, през който период са настъпили промени в собствеността, предназначение. Описанието по местности може да даде приблизителна ориентация за местоположението на бившите имоти. Върху наличния картен материал са отразени само наименования на местности с надписи, които са разположени условно, без отразени граници и/или текстово документиране. В повечето случаи обхватът на дадена местност се препокрива с обхвата на друга, тъй като една и съща територия е имала няколко различни наименования.

         От заключението на вещото лице арх.С.Б. се установява, че от приетите по делото писмени доказателства том 5, л.2509-л.2619 се установяват извършени ремонтни и възстановителни дейности в имота и в сгради на територията на парка и двореца „В.“. Извършването им се доказва безспорно и с показанията на свидетелите М., Д.и Б..

         Разходите са направени за сградите „Стар дворец“ и „Нов дворец“, оранжерия № 3, административно-битова сграда и гараж, помпена станция. Направени са разходи и за поддръжка на имота-авариен ремонт на пожарен хидрант, ремонт на водопроводен разпределителен възел и подмяна на канален щранг, други присъщи разходи за поддръжка.

         Установява се, че т.нар. „Стар дворец“ е част/елемент от дворцовия комплекс „В.”. Предмет на цялостна реставрация е Ловната вила на Ц.Ф., построена в 1906г. по проект на арх. Г.Ф.. Към нея принадлежи двуетажна, обслужваща двореца сграда свързана функционално и силуетно чрез двуетажна „топла” връзка. Обектите са със статут на недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр.25 от 1998г. като архитектурно-художествен и исторически паметник на културата с категория „национално значение”. Сградите са ситуирани в  имота, ползван от ответниците С.и Х., с идентификатор 1447.2732. Съгласно представените актуални скици в кориците на делото, те са следните три обекта /с идентификатор и технически данни/:                   

1. Сграда с идентификатор 1447.2732.1 – т.н. „стар дворец” – двуетажна, със ЗП – 331 м2, респ. обобщено РЗП – 662 м2, и мазета под сградата,

2. Сграда с идентификатор 1447.2732.2 – двуетажна жилищна сграда, със ЗП – 359 м2, респ. РЗП – 718 м2. и мазета под сградата и

3. Сграда с идентификатор 1447.2732.3 – т.н. „топла връзка” – двуетажна със ЗП – 94 м2, респ. РЗП – 188 м2.  Трите сгради  имат общо ЗП – 784м2. и РЗП – общо 1 568м2.

         При огледа на място вещото лице е констатирало следното:

При възстановяването на покрива в стария дворец са били почти изцяло подменени елементите на покривната конструкция, има конструктивна намеса с усилване на подовия гредоред и покривната конструкция с метални греди и елементи. Строителните работи по покрива на сградата са цялостно изпълнени - възстановени са покривните покрития, покривни табакери и са реставрирани характерните за паметника завършеци на комините. Тенекеджийските работи /олуци, водосточни тръби и др. елементи /, както и зоните на покривите с неправилна форма са изпълнени от медна ламарина.   Дървените елементи са третирани против вредители и антипиренно.

Фасадите на стария дворец са цялостно реставрирани – като мазилки и характерни детайли. Фасадата на къщата към двора – забележителна в оригиналния си архитектурен образ, детайли и изпълнение, е изцяло възстановена  чрез консервация и частична реставрация.

В масивната част на сградата са реставрирани оригиналните прозорци. Стъклата, където е имало, са били премахнати, за да бъдат обработени чрез консервация до оригиналния им вид извън обекта, в работилница, а след това монтирани обратно по местата им. Ценните, иновативни и за времето си щори на прозорците също са демонтирани и обработвани като дървени елементи и механизми в работилница извън обекта. В частта от фасадата на къщата, създадена само от дървени елементи „кораба”, крилата на прозорците са изпълнени от стъклопакети, като е запазено оригиналното им членение и са патинирани в общия цвят на дървените елементи на фасадата.

         След като настилките в помещенията са били изцяло демонтирани, подовите конструкции /дървени гредореди /са отворени за ревизия на състоянието, и по препоръки на специалист са  били  консолидирани с подмяна или дублиране на конструктивни елементи. Конструкцията и нейните елементи са третирани против плесени и дървояди и антипиренно за пожароустойчивост. 

След като настилките в помещенията са били изцяло демонтирани, подовите конструкции / дървени гредореди /са отворени за ревизия на състоянието, и по препоръки на специалист са  били  консолидирани с подмяна или дублиране на конструктивни елементи. Конструкцията и нейните елементи са третирани против плесени и дървояди и антипиренно за пожароустойчивост. 

Били са изградени нови стени, по новите планове за адаптирането на сградата за жилищни нужди.

На сутеренно ниво помещенията са в завършен вид и в експлоатация, с настилки и стенни повърхности в добро състояние, измазани и боядисани, без следи от поражения от атмосферна или капилярна влаги.

В сутерена е изпълнено котелно помещение, оборудвано с цистерна/резервоар за дизелово гориво, два котела, бойлер за топла вода/.

С възстановяване на сградата инсталацията е била цялостно подменена във връзка с адаптацията й за жилищни нужди.  

С предприетото възстановяване и адаптация на сградата за жилищни нужди  електрическата инсталация е била цялостно подменена. Изградени са още звънчева система, пожароизвестителна система, телефонна система, СОТ и инсталация за сателитна антена. Сградата е осигурена с  гръмоотводна система. В сградата е изградена инсталация за аварийно електрозахранване и е оборудвана с агрегат.

В представителните пространства на къщата /”белия салон” и столовата, както и царските спални/ таваните на помещенията са пластично  оформени с украса от гипсови орнаменти и фризове в стиловата характеристика на епохата. От съхранените  участъци на това оформление реставраторите са отливали калъпи, създавали копия на орнаментите, като резултат са възстановили в цялост оригиналните й характеристики.

В къщата има помещения/пространства, в които не само таваните, но и целия интериор е подчинен на естетиката на изпълнение от дървени елементи, ламперии и дървопластика /ловния салон, зимната градина и музикалния салон в „кораба”/. Тези интериори са възстановени, като с методите на консервация и частична реставрация е съхранена материалната автентичност и стиловата характеристика на оригинала.

В голямата част от помещенията оригиналните подови настилки са били в различна степен  разрушени, в зависимост от начина на използване и течовете в сградата. Настилките са били демонтирани внимателно, за да бъдат максимално съхранени за повторно полагане. В помещенията, където са били по-запазени, са демонтирани по схема, след заснемане и номериране на елементите за бъдещото възстановяване. Демонтираните паркетини са сортирани, почистени, повърхностите обработени  консервационно. С оригиналния паркет са възстановени по-голямата част от помещенията, представителните помещение на първи етаж, царските спални. В останалите помещения – музикалния салон на втория етаж, в някои от спалните, коридори и др. е положен нов дъбов паркет с високо качество, с вид и размери на паркетините по образец на оригиналния.

Изпълнени и оборудвани  са шест броя санитарни възли: на първо ниво - една баня /с мивка, тоалетна, биде и душова зона / и една тоалетна с мивка в близост до столовата; на второ ниво – четири броя бани /с размери от 9.0 – 15м2/ към четирите спални. Всички са оборудвани с мивки /умивални шкафове/, тоалетна, биде, вана и душова зона. Санитарните помещения са реализирани от високо качествени материали /теракот и фаянс/ и санитарно обзавеждане, и с високо качество на строително изпълнение и технология.

Оригиналните врати на помещенията са максимално запазени чрез консервация – сваляне на блажните бои, китване, импрегниране и третиране на дървените плоскости и детайли. Същият е подходът и към обрамчващите елементи – первази около тях и към пода. Където са липсвали, са възстановени по образец на оригиналните.

При възстановяване на метални решетки, парапети и др. вид различни декоративни детайли в къщата и по фасадата е прилагана консервация и реставрация на елементите. Повърхностите им са били почистени, репарирани, третирани антикорозионно и патинирани. Постигнато е трайно съхранение на оригиналния материал и характер на детайлите.

Възстановени са оригиналните стенни покрития в помещенията. Там, където те са били изпълнени от дърво  /ловен салон, пространствата на „кораба” и др./ са консервирани  в оригиналния си вид или частична реставрация. В стаите, където стенните покрития са с тапети, старите /или полаганите във времето/ са свалени. Старата мазилка е изчукана, положена е нова върху мрежа, повърхностите били обработени със стукопласт. Изборът на тапети подчертава/запазва стила  на оригиналните интериори в различните помещения, както и цялостната оригинална стилова характеристика  на сградата.

Възстановени са външните стълбища пред входовете в къщата и площадките пред тях. Външното стълбище при главния вход и тези на северната фасада на сградата / към двора /, две на брой, са изпълнени от масивни гранитни блокове.  Очертанията на стъпалата на тези стълбища са овални и изпълнението им предполага изработването на всеки блоков гранитен елемент по еталон. Парапетите на тези стълбища са също от масивни гранитни блокове с неправилна форма и изискват същия подход на изпълнение. Стълбищните площадки са възстановени с настилка от гранитни плочи.

 Порталът на оградата представлява двоен портал – главен вход за стария дворец за посетители и автомобили. Изпълнен от декоративно оформени  гранитни колони /6 бр./ и ажурни метални декоративни пана между тях.

Общата стойност на ремонтните и реставрационни работи на стария дворец възлиза на сумата от 697 251 лв. към 2001 г. и 1 223 148 лв. към 2016 г.

Новият дворец е част от дворцовия комплекс „В.”. Сградата е построена  в периода 1909-1912 г. по проект на арх. Н.Л.. Пред главния му вход е създадена, като покрито преддверие, художествено оформена метална конструкция с витражи, построена в същия исторически период. Обектът е със статут на недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр.25 от 1998г. като архитектурно-художествен и исторически паметник на културата с категория „национално значение”.

Двете сгради са ситуирани в  имот с идентификатор 1447.2731, като съгласно представените по делото актуални скици, това са следните два обекта /с идентификатор и технически данни/:                   

1. Сграда с идентификатор 1447.2731.1 – т.н. „нов дворец” – три етажна сграда , със ЗП – 895  м2, респ. обобщено РЗП – 2 685 м2., и мазета под сградата и

2. Сграда с идентификатор 1447.2731.3 – едноетажна, от художествено изпълнена метална конструкция с витражи, разположена пред главния вход на новия дворец, със ЗП – 21 м2.

         На място експертът е констатирал следните извършени ремонтни работи:

         1. Ремонт на покрива – / площ 1 164м2 /, извършени: разкриване на покрива - демонтаж на керемиди и капаци, летви, стара хидроизолация, частичен  демонтаж и подмяна на дъсчена обшивка  / ок.50%/, полагани на нова хидроизолация, пререждане на керемиди /ок.30%/ нови. Подмяна на амортизираните тенекеджийски работи  с нови от медна ламарина -  всички олуци, казанчета и частично водосточни тръби.

2. Частичен ремонт на тавани на трети етаж – ок. 70 м2,

3. Ремонт на терасата над главния вход –  демонтаж на каменни облицовки /8м2/, импрегниране с химикали за постигане на водоустойчивост, възстановяване и монтаж на каменни облицовки / 8м2/ ,

4. Ремонт на засегнати  стени и тавани в зоната на входа и фоайето /ок. 60м2/-  изчукване на мазилки по стени, измазване, шпакловане и възстановяване на оригинално боядисване,   изчукване на мазилки по тавани, измазване, шпакловане и възстановяване на оригинално боядисване / 45м2/,

5. Подмяна на сградната ВиК инсталация, 

6. Частична подмяна на сградната електро инсталация  /цялостна подмяна на ел. инсталацията на първия етаж, на втори и трети етаж ел табла и аварийно осветление,

7. ремонт и частична подмяна на ОВ инсталация и

8. Цялостна консервация и реставрация на остъкленото преддверие „маркиза” пред  главния вход на Двореца

         Общата стойност на ремонтните и реставрационни работи на новия дворец възлиза на сумата 106 261  лв. /2001 г./;  184 365 лв. /2016 г./, или общата стойност в двата обекта възлиза на сумата от 803 512 лв. към 2001 г. и съответно 1 407 513 лв. към 2016 г.

         Вещото лице дава заключение, че с проведената реставрация на сградите от Дворцовия комплекс „В.” е възстановена, изгубената от разрушенията във времето, архтектурно-художествена стойност на паметника - от национално значение, съгласно  категоризацията му определена със Закона за културното наследство.

         Установява се, че увеличената  стойност  на имота  в следствие извършените подобрения е 1 323 495 лв.

         Установява се, че цената на средния пазарен наем за процесните имоти (сгради и земя) в период 07.08.2001 г.- 01.03.2011 г. (114 м. 24 дни) възлиза на сумата от 1 154 314 лв.

         Съдът кредитира експертизите на вещите лица Д. и Д., тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и кореспондират с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявени са пасивно, субективно съединени ревандикационни искове е с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.

С оглед обсъдените по-горе доказателства, настоящият съдебен състав намира, че предявените ревандикационни искове в установителната им част са основателни спрямо всички ответници, а в осъдителната им част само спрямо ответниците С.С.,*** община. Съображенията за това са следните:

         За да прецени основателността на доводите и твърденията на страните, съдът следва да съобрази действащата нормативна уредба към момента към който се твърди, че за страните са възникнали права.

Вещите могат да принадлежат както на частни лица, така и на публичноправни личности-държавата, общините. Това следва от чл.20 от ЗИСС, Обн., ДВ, бр. 29 от 7.02.1904 г., в сила от 1.09.1904 г. До 15 април 1934 г., когато в влиза в сила Закона за бюджета, отчетността и предприятията, в нашето право е правена разлика между обществени и частни имущества на публичноправните личности, като по давност са могли да бъдат придобивани само частни държавни имоти.

         Чл. 3 от Закона за държавните имоти Обн., ДВ, бр. 66 от 25.03.1941 г., държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому. Чл. 82 от същия закон гласи: правото на държавата да владее и използва всички свои имоти, включително и безстопанствените такива, съществува без оглед на това, дали тези имоти са завладяни от нея преди или след влизането на настоящия закон в сила.

         С оглед тази нормативна уредба действала към релевантния момент 1899-28.08.1943 г., настоящият съдебен състав, намира, че ищецът доказа претендираното от него право на собственост върху процесните имоти.

         Ответниците С.С. и М.Х. и с ангажираните от тях писмени доказателства не доказаха главно и пълно твърдението си, че общият им наследодател Ц.Ф. І в периода от 1899-1915 г. е придобил лично земята, върху която е построен двореца „В.“, след което с лични средства е построил сградите върху земята, поради което е станал собственик на същите, включително и по силата на приращанието.

         В своето заключение вещото лице Д. не дава отговор за идентичност между имотите, закупени в периода от 1899-1915 г. от Ц.Ф. І с приетите по делото крепостни актове, предавателни записи и др. с имотът, предмет на настоящото производство, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър, представляващ парк „В.“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на село Лозен /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на село Лозен/, местност „В.“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694.

         При липсата на кадастрален план или друг план, отразяващ територията, в която попадат имотите, преди и към момента на съставяне на документите, при липсата на разписен лист /имотна ведомост/, имотите не могат да бъдат идентифицирани. Както е посочено и от вещото лице, писмените документи са съставени преди повече от 100 години, през който период са настъпили промени както в собствеността, така и в предназначението на имотите.

До индентификация на имотите не се стигна и чрез показанията на разпитаните свидетели.

         Ето защо и при липсата на главно и пълно доказване съдът не може да приеме за доказано, че земята, върху която са построени сградите е тази, която е закупена от общия наследодател на ответниците в посочения по-горе период.

         При липса на доказателства, че в периода 1898-1915 г. земята е принадлежала някому /в тази насока са и показанията на свидетелката Д., която сочи, че мястото било пусто/, то следва да се приеме, че същата е била собственост на държавата и доколкото тази земя не е представлявала обществено имущество, а частно такова, то до 15 април 1934 г., когато е влязъл в сила Закона за бюджета, отчетността и предприятията, частните имоти на публичноправните личности е можело да бъдат придобивани по давност, тъй като законът чл.21 от ЗИСС е правел разлика между обществени и частни имущества на държавата.

         В тази връзка следва да се разгледа възражението на ответниците, че имотът е придобит по давност от техния общ наследодател Ф. І, евентуално на собствено основание от техния пряк наследодател-Б. ІІІ, който е противопоставил владението си на Ф. І.

         На първо място настоящият съдебен състав намира, че българският княз, съответно Ц.не е могъл да придобива по давност държавни недвижими имоти, но дори и да не се приеме това становище, доколкото същото е в разрез с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 68/14.07.2016 г., гр.д. № 6043/2015 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение, то предвиденият в ЗИСС двадесетгодишен давностен срок не е изтекъл, доколкото в периода между 1912 г. и 1923 година с особени закони е спирана давността, поради изключителни събития.

         Съгласно чл.15, ал.6 от Закона за давността от 1898 г. /отм./, давност не може да съществува между лицата, които са подчинени по закона на управлението на други лица и ония на които е поверено управлението.

         На княз, а впоследствие Ц.Ф., респ. Ц.Б. ІІІ и по силата на Конституцията на Българското княжество от 1879 г. е било възложено управлението на държавата-Князът е Върховен представител и глава на Държавата-чл.5, чл.53-държавните имоти се управляват от надлежния министър, чл.149, чл.150, чл.152, чл.152 от Конституцията-изпълнителната власт е под върховния надзор и ръководство на Княза, князът назначава и уволнява министрите и между тях назначава министър-председателя, министрите са отговорни пред княза и лично всеки един за всичко, което той е извършил по управлението на поверената нему част.

         Т.е. видно от горните разпоредби, безспорно на Княза в качеството му на осъществяващ върховен надзор и ръководство над изпълнителната власт, в частност на министъра, на чието управление са били поверени държавните имоти, е било поверено управлението на държавните имоти.

         Този извод се подкрепя и от приетия по делото Правилник за управлението цивилната листа на негово величество царя, раздел ІІІ Счетоводни други книги, съобразно който по установения образец се завежда инвентарна книга на недвижимите държавни имоти и се води в Интендантството на цивилната листа и службите, където такива имоти съществуват, от което пък би могло да се направи извод, че на Интендантството не е било възложено управлението само на личните имоти на княза, съответно царя. 

         Следователно същият не би могъл да ги придобие по давност.

         Дори и да не се приеме горното становище, съдът намира, че давността не е изтекла, включително и поради спирането й в различни периоди от време.

         Доколкото владението на Ф. І не е било добросъвестно и основано на юридическо основание, съобразно терминологията на отменения Закон за давността, то ответниците следваше да докажат двадесетгодишно законно владение, какъвто срок не се установява, считано от дори по-ранната година 1900 г. до датата на абдикация 3 октомври 1918 г., до която дата ответниците твърдят, че Ф. І е владял имота.

         Освен това давността е спирана, поради изключителни събития, както следва:

         От 17.09.1912 г. до 16.12.1912 г.-три месеца-временна наредба от 20 септември 1912 г., одобрена от НС, ДВ 2 октомври 1912 г.,

         От 17.12.1912 г. до 13.09.1913 г.-осем месеца и 29 дена-закон от 17.12.1912 г.

         Т.е. за времето от 17.09.1912 г. до 13.09.1913 г. в продължение на 11 месеца и 29 дни давност не е текла.

         От 25.07.1914 г. до 24.10.1914 г.-три месеца-закон от 28.07.1914 г.,

         От 25.10.1914 г. до 24.01.1915 г.-три месеца-закон от 24.10.2014 г. ,

         От 25.01.1915 г. до 12.08.1921 г.-шест години, шест месеца и 18 дни-закони от 24.01.1915 г. и 12.05.1921 г.

         Т.е. за времето от 25.07.1914 г. до 12.08.1921 г. в продължение на седем години и 18 дни давност не е текла.

         Следователно общият праводател на ответниците Ф. І не е придобил процесния имот по давност. По същите съображения и прекият им наследодател Б. ІІІ също не е придобил имота на лично основание- изтекла в негова полза давност, тъй като след посочения период 12.08.1921 г. давността е спирана, както следва:

         От 09.06.1923 г. до 19.06.1923 г.-11 дена-временна наредба от 16 юни 1923 г., одобрена от НС, ДВ, 01.09.1924 г.,

         От 18.09.1923 г. до 09.10.1923 г.-22 дена-временна наредба от 02.10.1924 г.-временна наредба от 02.10.1924 г., одобрена от НС, ДВ 01.10.1924 г.

         Освен това на основание чл.222 и чл.223 във връзка с чл.208 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията, считано от 15 април 1934 г. е изключена възможността да се придобиват по давност недвижимите имоти, които принадлежат на държавата, общините и другите публичноправни личности, без да се прави разлика между обществени и частни имущества.

         Ответниците твърдят, че техния пряк наследодател е започнал да владее имота на собствено основание, считано от 03.10.1918 г. Както бе посочено от тази дата до 12.08.1921 г. давност не е текла. Такава е започнала да тече от 13.08.1921 г. и до 15.04.1934 г. очевидно не е изтекла.

         Следващият въпрос на който следва да се отговори е дали нотариалния акт от 12.09.1928 г. легитимира държавата като собственик или общия наследодател на ответниците Ф. І. Този нотариален акт не носи подпис на нотариус, поради което и на това основание се явява нищожен и не удостоверява право на собственост в полза на която и да е от страните по делото. Нотариалният акт обаче носи подпис на пълномощник и свидетели и като такъв представлява частен писмен документ, който ще бъде обсъден от съда.

         Със заключението на вещото лице Д. се установява идентичност между процесните имот пл. № 2731 и 2732 по неодобрен кадастрален план с идентификатори по КК съответно 44063.1447.2731 и 44063.1447.2732 и имота, предмет на нотариалния акт от 1928 г. по силата на който Интендантството на цивилната листа на Н.В.Ц.на българите е признато за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в землището на село Горни Лозен, Софийско, а именно: имение /стопанство/ в местността „В.“ от около 2650 дка.

         Доколкото с нотариалния акт от 1928 г. за собственик по давностно владение е признато Интендантството на цивилната листа на Н.В.Ц.на българите, а не Ц.Ф. І, следва да се отговори на въпроса, дали Интендантството представлява царя в граждански сделки, в частност дали е представлявало царя в производството пред нотариуса.

         Статутът на Интендантството е разяснен с Решение № 209/08.06.2012 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, по гр.д. № 673/2011 г., І г.о..

Цивилната листа на българския владетел е уредена от чл. 35 на Търновската конституция - това е заплатата, която Народното събрание гласува на владетеля. Първоначалната сума, определена от Учредителното събрание по предложение на Марко Балабанов, е на стойност 600 000 франка (лева). По своята правна същност и предназначение цивилната листа е тази част от държавния бюджет, която се предоставя на личното разпореждане на монарха за неговите лични нужди и представлява неговото възнаграждение (заплата) в качеството му на държавен глава.

В действителност цивилната листа се появява тогава, когато личните разходи на монарха започват да се отделят от общите държавни разходи. Първоначално, при абсолютната монархия, монархът е равнозначен със самата държава и цялата собственост на държавата е всъщност негова собственост. По-късно, с преминаването към конституционната монархия, се поставя ясно разграничение между статута на монарха като държавен глава и публичноправна институция, която се издържа от държавния бюджет, и неговия статут като частно физическо лице, което получава възнаграждение за осъществяваните от него служебни функции и може да придобива, притежава и отчуждава свое лично имущество, участвайки в гражданско-правния оборот.

Сумата, гласувана за цивилната листа, не е малка и за нейното обслужване, разпределение и употреба княз Ф. още през 1890 г. създава Интендантството на Височайшата Цивилна листа. След 1911 г. то се нарича Интендантство на Цивилната листа на Н. В. Царя.

По правило цивилната листа представлява годишна сума за издръжката на монархическата институция на двора, определена със закон и от нея е следвало да се заплащат заплатите на дворцовите служители, поддръжката на дворците, церемониите с изключение на официалните държавни церемонии.

От доказателствата по делото обаче се установява друго.

Заплатите на служителите на Интендантството не са заплащани с лични средства на Ц.Ф. І. Видно от приложените с молбата на ищеца от 10.06.2011 г. писмени доказателства, служителите при маршалството на двора, са били държавни служители и са получавали заплатите си от държавата. Приходната част на бюджета на Интендантството се е формирала  от значителни средства, предоставени от държавата и субсидии от различни министерства. Това се установява от приетите по делото проекто-бюджет за приходите на двореца и стопанството на В. за финансовата 1938 г., бюджет на върховното правителство на царския двор за 1939 г., бюджет на интендантството на цивилната листа на Н.В.Царя за 1939 г., бюджето-проект на интендантството на цивилната листа на Н.В.Царя за 1937 г., годишно приключване за 1941 бюджетна година на Интендантството на цивилната листа на Н.В.Царя, бюджет на цивилната листа на Н.В.Царя за финансовата 1931/1932 г.

Например за 1931/1932 г. приходната част на бюджета на Цивилната листа е формиран от сумата от 34 505 000 лв.-приходи от държавата за цивилна листа и апанажи-7 800 000, за заплати-10 800 000, за веществени разходи-14 805, включително и от субсидии от Министерство на народното просвещение и на търговията. Приходи от именията на Царя-4 845 лв.

Т.е. тези разходи – заплати на служители, веществени разходи не е имало как да бъдат заплащани само от цивилната листа /заплатата на монарха/ и от приходите от именията на царя, тъй като очевидно ги надминават по размери.

Интендантството не е било и пълномощник на Царя по сключвани от него сделки, тъй като такова упълномощаване /по силата на закона/ не се установява от нито един от приложените правилници или правила за управление на цивилната листа. Доказателство, че Интендантството не е представлявало Царя в гражданските сделки по силата на някакъв нормативен акт, са и многобройните приети по делото крепости актове, частни праводателни записи и спогодителни, от които се установява, че в периода от 23.02.1900 г. до 18.10.1915 г. /когато вече Интендантството е съществувало/ Н.Ц.Височество Ц.Ф. І е сключвало сделки като частно лице чрез пълномощника си С.И., преупълномощен от М.З.-пълномощник на Ц.Ф. І по силата на изрично пълномощно от 27 август 1902 г. Такова изрично пълномощно е и това от 20 октомври 1896 г. Т.е. в случаите, когато монархът е закупувал лични имоти това е ставало въз основа на изрично упълномощаване и то не на Интендантството като служба, а на конкретния управител на Интендантството и на управителя на частните имоти на негово величество.

Съдът не обсъжда представените по делото описи, списъци застрахователни полици и печатни материали, кореспонденции, в които е посочено, че дворецът „В.“ е лична собственост на Ц.Ф., доколкото тези писмени доказателства не годни такива да удостоверяват право на собственост.

         Дори и да се приеме, че процесният имот е бил лична собственост на Царете Ф. І и Б. ІІІ /настоящият съдебен състав не отрича правната им възможност да придобиват и притежават лично имущество през периода на управление, но при наличието на доказателства за това, каквито по настоящото дело липсват/, то Държавата е станала собственик на процесните имоти по силата на извършена национализация чрез закон- с Указ № 8 от 19.12.1947 г. на Президиума на Великото Народно събрание е приет Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници, обн.-ДВ, бр.305 от 31.12.1947 г.

         С оглед на горното следва да се отговори на въпроса, станали ли са ответниците собственици на имота по силата на осъществена в тяхна полза реституция.

         Реституцията е един от начините за превръщане на държавната собственост в частна, при който принудително отнетата от държавата собственост се възстановяване на бившите собственици или на техните наследници.

         Приложното поле на реституцията не е всеобхватно-на възстановяване подлежат не всички одържавени недвижими имоти, а само тези които са били одържавени на основанията, изчерпателно посочени в отделените реституционни закони. Такъв закон за реституция на национализираните частни царски имоти до настоящия момент не е приет в Р.Б.. Реституцията на имущества не е уредена в Конституцията. Конституционни разпоредби за нея няма. Тя не може да бъде разглеждана и причислявана към основните права на гражданите, нито да бъде третирана за пряко конституционно задължение на държавата, отговарящо на съответни права. Дали да бъде проведена и в каква форма, както и за какви имоти, на кои собственици и в какъв размер, са въпроси на законодателна преценка за целесъобразност. Законодателят е компетентен да ги реши, разбира се, като държи сметка за принципите и изискванията на Конституцията. В този смисъл изцяло Решение № 15 от 9 юни 1998 г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 12/1998 г. относно съвместимостта на разпоредбите на Закона за земеделските земи с Конституцията.

         Първите двама ответници твърдят, че са станали собственици по право с влизане в сила на реституционната норма на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ /нова, ДВ, бр.107 от 1997 г./, съобразно която се възстановява собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г.

         Възстановяването на собствеността по ЗВСВОНИ настъпва по право само за имотите, одържавени по силата на посочените нормативни актове, между които не е и Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници.

         Според настоящия съдебен състав настоящия казус не попада в хипотезата на тази норма, първо защото имотът е отнет от държавата през 1947 г. на основание национализационен закон-Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници, т.е. не е отнет без законово основание и този нормативен акт не е измежду посочените в чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ, допълнена с §1, т.1, б.“а“ от ПЗР на ЗОСОИ, нито е отчужден не по установения законов ред от държавата.

         Без значение е, че фактически имотите са били отнети от държавата още през 1946 г. преди публикуването на закона, доколкото няма пречка със закон да се уреждат вече възникнали обществени отношения. В този случай говорим за правопроменящи юридически факти – това са онези правно релевантни факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и въздействат върху него. Както е известно от теорията, юридическите факти, са факти от действителността, като под “действителност” се разбира не само физическото съществуване, а и факти от духовния и психическия живот, като тези факти се превръщат в юридически, доколкото са предвидени в хипотезата на определена правна норма.

         Не е правно основание за реституция и влязлото в сила решение на Конституционния съд, като по отношение на този довод настоящият съдебен състав изцяло се присъединява към разрешенията дадени в решението, постановено по чл.290 от ГПК- Решение № 68/14.07.2016 г., гр.д. № 6043/2015 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.

         Последващото обявяване на закона за противоконституционен не е в състояние да се отрази на вече настъпилия отчуждителен ефект.

         Ето защо и ответниците не се легитимират като собственици на имота на основание наследство и осъществена в тяхна полза реституция.

От своя страна ответникът С.О. не се легитимира като собственик на имота на основание  § 7, ал.1, т. 6 ПЗР ЗМСМА, съобразно която норма с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, защото процесния обект не е такъв с местно значение.

Видно от писмо № 720/24.03.2006 г. на Министерство на културата, НИПК, паркът „В.“ е обявен в ДВ, бр.41 от 1992 г. като паметник на градинското и парково изкуство с категория „национално значение“, а дворцовият комплекс „В.“ /район Искър/, състоящ се от вила 1, вила 2, кухненски бокс и топла връзка, е обявен в ДВ, бр.256 от 1998 г. като арихитектурно-художествен и исторически паметник на културата с категория „национално значение“. Фактът, че обявяването е станало след влизане в сила на ЗМСМА /но преди съставянето на акта за частна общинска собственост на 03.11.1999 г./ не променя характера на обектите в смисъл, че не променя естеството им на обекти, представляващи национални ценности като паметници с историческо значение за всеки български гражданин.  В чл. 3 от ЗПКМ /отм., но действал към процесния период/ е очертан кръгът от обективни признаци, които дадена вещ следва да притежава, за да представлява "паметник на културата". Тази правна норма има конститутивен характер: с нея, при наличието на съответните законови изисквания, произведението на човешката дейност, носещо белезите по чл. 3 от ЗПКМ, с факта на своето съществуване има качеството "паметник на културата".Обявяването и регистрацията на обектите, които по обективни причини са "паметници на културата" по чл. 3 ЗПКМ /отм., но действал към процесния период/ има констативно значение. С тях се осигурява юридическа защита на културните и исторически ценности.

Процесните имоти са обявени за паметници на културата с национално значение и в този смисъл представляват имоти с национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, които по смисъла на действащата към 1999 г. разпоредба на чл. 2, ал.2, т. 4 от Закона за държавната собственост са публична държавна собственост.

Също така от значение е изясняването на обстоятелството, дали към момента на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 г., имотът представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.

Според настоящият съдебен състав имотът не е такъв, тъй като с Разпореждане № 13 от 18 октомври 1988 г. имотът е предоставен на Столичния народен съвет за обществено ползване и не е измежду имотите посочени в приложения списък на сградите, които се предоставят на Столичния народен съвет за подобряване на здравното обслужване на населението.

         С.О. не е станала собственик на имота и на основание изтекла придобивна давност за периода от 01.06.1996 г.-влизането в сила на ЗДС до 01.06.2006 г., когато с §1 от ЗД на ЗС е въведена забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти, предвид забраната на чл.7 от закона за придобиване по давност на имоти-публична държавна собственост.

         С.О. не е станала собственик и на основание извършеното в нейна полза дарение, доколкото праводателите на този ответник също не са били собственици на имота към датата на сделката, а никой не може да прехвърли права, които не притежава.

         При това положение следва да се отговори и на последното правоизключващо възражение на първите двама ответници, а именно, че са станали собственици на имота на основание упражнявано от тях добросъвестно владение, считано от 23.01.2001 г.

         По причината посочена по-горе съдът намира, че и първите двама ответници не са станали собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

         Предвид горните съображения настоящият съдебен състав намира, че процесният имот представлява публична държавна собственост, поради което и исковете по чл.108 от ЗС в установителната част се явяват основателни по отношение на всички ответници, а в осъдителната част се явяват основателни само по отношение на тримата ответници С.С.,*** община, като първите двама ответници ще следва да бъдат осъдени да предадат владението на поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, заедно с построените в него сгради, както и владението на сградите, построени в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, а ответникът С.О. ще следва да бъде осъден да предаде владението върху поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731., доколкото с доказателствата по делото се установява, а и това не е било спорно между страните, че ответниците владеят различни реални части от общия имот. Спрямо останалите ответници искът за предаване на владението на имотите ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид приетото за безспорно между страните, че те никога не са владели имота лично или чрез трети лица, доколкото никога не са го считали за свой.

         Ищецът е предявил спрямо ответниците С.С.,*** община обективно, кумулативно съединени с иска по чл.108 от ЗС, искове, квалифицирани от настоящия съдебен състав като такива с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца добивите, които са получили, както и обезщетение за ползите, от които са лишили собственика. Съдът намира, че правното основание на иска е именно чл.73, ал.1 от ЗС, а не чл.59 от ЗЗД, тъй като искът за обезщетение за пропуснати ползи е предявен срещу ответниците в качеството им на недобросъвестни владелци, а не на държатели на имота и намира своето основание в  чл. 73, ал. 1 ЗС. В исковата си молба ищецът е посочил, че е налице ползване на имота през целия период на недобросъвестно владение. Спрямо останалите пет ответника, производството по тези искове е прекратено, поради оттегляне на исковите претенции.

         Безспорно е, че и тримата ответници са владелци, а не държатели на имота, доколкото същите са установили фактическа власт върху имота с намерение да го своят.

По отношение характера на владението, осъществявано от ответниците. Доколкото и тримата ответници са упражнявали владение не на юридическо основание, годно да ги направи собственици, то и тяхното владение е било недобросъвестно.

         Ответникът С.О. е получил владението на имота от Държавата, която обаче го е предоставила за стопанисване от общината, т.е. държавата не е предала имота на С.О. като неин собствен /собствен на общината/. Това се установява както от заповед № РД-09-139 от 10.03.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, с която е наредено на ОбНС Искър да състави акт за държавна собственост /към този момент не е съществувала самостоятелна общинска собственост/ и акт за предаване на имота на СК „Озеленяване“-СП „Паркстрой“ за стопанисване, така и от Заповед № РД-46-00-03 от 31.03.1990 г. на Председателя на ИК на СНС, с която е назначена комисия със задача: да извърши фактическото приемане на двореца „В.“ с обзавеждането му и принадлежащия парк от Службата за охрана при Държавния съвет и е наредено промяната в оперативното управление върху имота да се отрази в акта за държавна собственост.

         От своя страна първите двама ответници С.С. и М.Х. са получили владението на имота, не от неговия собственик Държавата, а от несобственик С.О. съответно със Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г., поправена със Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. на Кмета на С.О..

         Следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо искането на ищеца за прогласяване нищожността на Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г., поправена със Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. на Кмета на С.О.. Актът е издаден на основание чл.64, ал.1 от Закона общинската собственост.

На оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред административния съд, респ. на косвен съдебен контрол в настоящото производство подлежат индивидуалните административни актове, които по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК са властнически волеизявления на органи на държавно управление, с които се създават права или се засягат законни интереси на граждани или юридически лица. Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното управление. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда.

Оспорените актове на Кмета на С.О. не носят видовите и основни характеристики на индивидуален административен акт от категорията на обжалваемите по съдебен ред. В ЗОС не е предвиден съдебен контрол върху актовете на Кмета на общината, постановени на основание  чл. 64, ал.1 от ЗОС. С тях се създават права и задължения, но само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, т.е. те са вътрешнослужебни такива / чл. 2, ал.2, т.3 от АПК/. По тази причина съставените актове за общинска собственост нямат правопораждащо правно действие /чл. 5, ал.3 от ЗОС/. Вписването или отписването на даден имот в актовите книги за общинска собственост е техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и ръководството на общинските имоти. В случаите, когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване лицето, което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред-  чл. 64, ал.2 от ЗОС, тъй като обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното /чл. 5, ал.2 от ЗОС/. С него не се засягат права или законни интереси на трети заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на съставен акт за общинска собственост. Затова всеки, който счита, че негов имот неправилно е бил вписан като общински или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити материалното си право на собственост по състезателния исков ред /  чл. 64, ал.2 от ЗОС/, чрез предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, или респ. ревандикационна искова претенция с правна квалификация чл. 108 ЗС.

По тези доводи и аргументи, за настоящата съдебна инстанция не съществува задължение да разгледа по същество възраженията за нищожност на актовете по реда на косвения административен контрол.

А доколкото първите двама ответници са получили владението на имотите въз основа на тази заповед и като съобрази, че същата не представлява административен акт, въз основа на който да могат да възникнат и да се придобият вещни права, то намира, че установеното от първите двама ответници владение е недобросъвестно.

         По същество на предявените облигационни искове.

         Обезщетение по чл.73, ал.1 от ЗС за ползите, от които недобросъвестния владелец е лишил собственика се присъжда за периода на неоснователното ползване на съответната вещ.

         По делото не е спорно на 04.04.1990 г. имотът е предаден за оперативно управление стопанисване от държавата на ответника С.О. за обществено ползване, от 01.06.1996 г. с влизането в сила на ЗДС този ответникът е започнал да осъществява владение върху имота, считайки го за свой собствен и осъществява такова и към момента върху поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731. с площ от 958 362 кв.м.

         Ответниците С.С. и М.Х. са започнали да осъществяват владение върху имота и сградите построени в него, считано с предаването на владението от ответника С.О. от 23.01.2001 г. и осъществяват такова и към момента върху поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, заедно с построените в него сгради, както и владението на сградите, построени в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731.

         Т.е. безспорно е, че в процесния период от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г. и тримата ответници са осъществявали владение върху имота и са го ползвали, което се установява и със събраните по делото свидетелски показания.

         Липсват обаче доказателства установяващи главно и пълно, че през този период ответниците са събирали добиви от имота под формата на приходи от входна такса за посещение на сградите на двореца и поземления имот. Установява се включително и с приетото по делото заключение на ССчЕ. В тази връзка ищецът не е ангажирал никакви доказателства по делото, въпреки издадените му съдебни удостоверения.

         Предвид горното този иск, както и акцесорния за заплащане на лихва подлежат на отхвърляне като недоказани.

         По иска за обезщетение за ползите, от които собственикът е бил лишен, вследствие неоснователното ползване на имота от тримата ответници.

         По тези искове ищецът е поддържал, че пропуснатите му ползи се изразяват в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получавал при отдаването под наем на имота в цялост като комплекс, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот, в която връзка и с такава задача е поискал изслушването на експертиза. Изрично в писмена молба с вх. № 40144/27.03.2017 г. /том 6, стр.3398 от делото/ в изпълнение указанията на съда ищецът е посочил, че е лишен от възможността да ползва собствените си имоти, като стойността на ползата, от която собственикът е лишен е съизмерима с пазарния наем на имотите през процесния период.

         На така заявеното фактическо основание предявените искове се явяват неоснователни по следните съображения:

         Съдът не кредитира заключението на СТЕ, изготвено от вещите лица П. и Р., предвид тясната специализацията, която вещото лице Д. притежава за разлика от вещите лица П. и Р.. Вещото лице Д. е вписана в списъка на вещите лица със специалност: архитект, оценител на недвижими имоти-паметници на културата, което обуславя и нейната компетентност по оценката на такива имоти, каквито са безспорно и процесните, за разлика от другите вещи лица, които са оценители на недвижими имоти и при заключението си не са отчели спецификата на процесните имоти обявени за паметници на културата с национално значение. Вещото лице П. изрично заяви при разпита си в съдебно заседание на 17.11.2015 г., че не притежава лиценз за оценка на паметници на културата.

         Съобразно заключението на вещото лице арх.С.Б., цената на средния пазарен наем за процесните имоти /сгради и земя/ в периода 07.08.2001 г.-01.03.2011 г., възлиза на сумата от 1 154 314 лв., която обаче е определена по метода на константната, алтернативна месечна наемна стойност, предвид липсата на възможност за определяне на наемна стойност на база сравнителен материал или реализирани приходи.

         В своето заключение вещото лице сочи, че за конкретния обект и в документите по делото, няма данни да са реализирани каквито и да било приходи от използването на имота, т.е. няма как да се определи чиста печалба. Оценяваният обект по своя характер не предполага ползване за жилищни или производствени нужди, при общите /обичайните/ за това условия. Установява се, че първият етаж на новия дворец е оформен като музей, съхраняващ историческата ни памет и подобен обект не би могъл да се дава под наем целогодишно и при стандартни договорни условия. В такъв обект би могла да се развива епизодична търговска дейност, като организирано почасово посещение на туристически или други групи с оглед запознаване с историческото ни наследство, предоставяне на вътрешни пространства на двореца за събития и срещи, организиране на представления/събития в пространството на двореца и в парка и др. За претендирания период няма данни обектът да се е ползвал за някое от посочените мероприятия и понастоящем не се ползва за такива, няма как да бъде определена конкретна наемна цена. Старият дворец в миналото и понастоящем след извършени ремонти е жилище на царското семейство. Няма данни сградата да е била отдавана през претендирания период и да са придобивани доходи от наем. Отдаването на административната сграда и оранжерията под наем при общите за това условия, не би могло да се осъществява, поради обстоятелството, че до тези обекти няма самостоятелен достъп, извън дворцовия комплекс, т.е. тези сгради биха могли да бъдат обслужващи само за собствениците /обитателите/ на комплекса. Дворното пространство представлява паркова среда, която не би могла да се ползва за други нужди, като например: организиране на земеделско производство, цветарство и пр. Състоянието на останалите сгради в имота не предполага възможност за реализиране на приходи  от тях. Необходими са значителни средства за ремонти, оформяне на дворно пространство около тях във вид подсигуряващ удобен достъп, а липсва и самостоятелен такъв извън комплекса.

         Вещото лице дава заключение, че отдаването под наем на този обект /изцяло като комплекс/, с оглед реализиране на приходи е силно ограничен, още повече, като се има предвид и обстоятелството, че като местонахождение е в защитена територия, която също налага ограничителни условия. Контролираният достъп също ограничава възможност за реализиране на приходи от обекта при обикновени условия.

         Предвид горните заключения, настоящият съдебен състав намира, че тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото безспорно се установява, че пропуснатите ползи за ищеца в качеството му на собственик на недвижим имот, представляващ паметник на културата с национално значение не се изразяват в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получавал при отдаването под наем на имота, доколкото това практически е невъзможно, а по-скоро от пропуснати от него доходи от организирано почасово посещение на туристически или други групи с оглед запознаване с историческото ни наследство, предоставяне на вътрешни пространства на двореца за събития и срещи, организиране на представления/събития в пространството на двореца и в парка и др.

         Такова фактическо основание обаче не е заявявано от ищеца, съответно не са събирани доказателства в тази връзка и по-конкретно какъв би бил размера на доходите от такава дейност, поради което и на това основание предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.

         С оглед на горното съдът не дължи произнасяне по заявените при условията на евентуалност възражения на ответниците за изтекла погасителна давност, възражение за прихващане.

         С оглед неоснователността на главната претенция, то като неоснователна подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за заплащане на лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

         По отношение предявеното при условието на евентуалност възражение на ответника С.С. като защитно средство срещу ревандикационната претенция, за признаване право на задържане върху процесните имоти до заплащане на направените подобрения.

         Така направеното възражение е процесуално допустимо с оглед установената константна съдебна практика, съобразно която ответникът по ревандикационен иск може с възражение да иска да му бъде признато право на задържане върху спорния имот до заплащане стойността на подобренията, които е направил като добросъвестен владелец на същия имот или като недобросъвестен негов владелец при условията на чл. 74, ал. 2 ЗС.

Само в случаите, в които той не се легитимира като владелец на имота, а като обикновен държател, включително в случаите на общата хипотеза на чл. 74, ал.1 ЗС, когато владелецът е недобросъвестен, претенцията за стойността на подобренията може да се предяви само под формата на насрещен иск.

         Съобразно чл. 74 ЗС недобросъвестният владелец може да иска за направените подобрения в имота по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Ако собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му, и не се е противопоставил, владелецът има право на увеличената стойност на имота вследствие подобренията. Тя се определя към деня на постановяване на съдебното решение.

         Съдът намира, че в случая е налице именно хипотезата на чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 от ЗС, поради което възражението на ответника като основателно следва да бъде уважено.

         По съображения изложени по-горе настоящият съдебен състав прие, че ответникът има качеството на недобросъвестен владелец. Съдът приема също така, че ищецът-Държавата е знаел, че се извършват подобрения в имота му и не се е противопоставил. Това е така, тъй като в периода на извършването им през 2001 г. и по-конкретно от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. ответникът С.С. е министър-председател на България, публична личност и от многобройните публикации в средствата за масовия печат, в интернет пространството е публично известно, че ответникът и неговата сестра са се считали за реституирани собственици по силата на решението на Конституционния съд от 1998 г. и живеят в двореца „В.“.

         Видно от показанията на свидетелите М. и Д.подобренията в имота са извършени в периода от 12.05.2000 г., когато е издадено разрешение за строеж до 21.01.2001 г., когато ответникът С.С. се нанесъл да живее в двореца. По делото няма доказателства в този период ищецът да се е противопоставил на извършването на подобрения в имота му, а по-късното противопоставяне /приетия мораториум през 2009 г./ е ирелевантно, доколкото подобренията са били вече извършени. Релевантен е момента на извършването им и най-късно завършването на подобренията, защото противопоставянето след този момент не може да заличи с обратна сила осъществената фактическа власт и извършените подобрения от лице, действащо със съзнанието, че подобрява своя собствена вещ.

По силата на  чл. 72, ал. 3 от ЗС право на задържане на имот до заплащане на подобренията в него има добросъвестния му владелец, който ги е направил. По изричната разпоредба на чл. 74, ал. 2 от ЗС правата и на недобросъвестния владелец, но само във връзка с направените от него подобрения върху имот със знанието и непротивопоставянето на собственика му, се приравняват на правата на добросъвестния владелец, включително и правото на задържане.

Безспорно със свидетелските показания на свидетелите П.М. М., С.М.Д., с писмените доказателства, представени от ответника том 5, л.2509-л.2619, обсъдени подробно от съда по-горе в настоящите мотиви, със заключението на вещото лице арх.С.Б., което се кредитира от съда по съображения изложени по-горе се установяват извършени ремонтни и възстановителни дейности в имота и в сгради на територията на парка и двореца „В.“, вследствие на които стойността на имота се е увеличила със сумата от 1 323 495 лв.

Следователно и на основание чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 от ЗС Държавата дължи на този ответник сумата от 1 323 495 лв., поради което и този ответник ще следва да бъде осъден да предаде имота на ищеца-собственик, след като последният му заплати сумата от 1 323 495 лв.-увеличената стойност на имота, вследствие извършените от ответника подобрения.

         Неоснователно е и не почиващо на доказателствата по делото възражение от ищеца, че не се установяват извършени подобрения, а и същите са незаконно извършени, предвид липсата на разрешителни и подлежат на премахване.

Съобразно нормата на отменения ЗПКМ, чл. 20, ал.4 в редакцията й - ДВ, бр. 112 от 1995 г.), ремонти и изменения на недвижими паметници на културата могат да се извършват само след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. Доколкото не се касае за разрешение, в какъвто смисъл е по-късното изменение на нормата, съдът намира, че не се касае за незаконност на строежите.

Неоснователни са и оспорванията на ищеца, относно издаденото разрешение за строеж. Същото не е нищожно, тъй като е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване административно-производствените правила.

Останалите възражения на ищеца, включително и че разрешението за строеж е издадено на несобственици са неотносими към нищожността на оспорения акт, а касаят неговата материална законосъобразност.

Но дори и тези нарушения да са налице настоящият състав приема, че оспореният акт не подлежи на отмяна поради законовата забрана на чл. 156, ал. 1 ЗУТ (в първоначалната редакция) предвид факта на изпълнение на строежа.

В случая разрешението за строеж е издадено при действието на ЗТСУ (отм.), но строежът е реализиран след приемането на ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г. С оглед временния характер на разрешението за строеж законодателят е обвързал действието му с определени обективни факти. Съгласно чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм.) забраната за отмяна настъпва с "реализирането на строежа", а съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ - "до започването на строежа". След този момент издадените разрешения за строеж подлежат на отмяна по законосъобразност само при визираните в ал. 2 предпоставки. По делото безспорно се установява, че още към 2011 г., когато е образувано настоящото дело, строежът, разрешен с оспореното строително разрешение е завършен. След издаване на разрешение за ползване по аргумент от чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се санират допуснатите при издаването на акта и извършването на строежа нарушения. С издаването на разрешението за ползване отпада и действието на строителното разрешение. Следователно, както разрешението за строеж, така и одобрените проекти, въз основа и в съответствие с които е изграден строежа, са придобили стабилитет с разрешаване на ползването му, поради което не могат да бъдат отменяни по силата на цитираната норма нито по целесъобразност, нито на други основания, дори и с оглед на евентуално констатирана нищожност, каквато в случая не е налице. Тази окончателност следва от произтичащата от законовата разпоредба стабилност на разрешението за строеж, която изключва възможността за отмяната му включително и при съществено нарушаване на изискванията за законосъобразност поради несъответствието му с плана или поради липса на учредено право за строеж в чужд имот.

Предвид горното съдът намира, че ответникът е извършил претендираните подобрения, вследствие на което стойността на имота се е увеличила, поради което следва да бъде признато правото му на задържане до заплащането на горепосочената сума от ищеца.

По исканията на ищеца за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/2001 г. и нотариален акт № 179, том 2, рег. № 6012, дело № 342/2001 г.

Съобразно Тълкувателно    решение № 3/2012 г. от 29  ноември 2012 г. на ВКС, ОСГК на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, поради което и искането за отмяна на нотариален акт № 179, удостоверяващ извършването на сделка-дарение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид установеното в настоящия процес и доколкото нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, на отмяна подлежи нотариален акт № 26, предвид невярното установено право на собственост от нотариуса.

По разноските в процеса:

         При този изход на делото разноски се дължат на всички страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

         Спрямо ответниците Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л. и М.Л. дьо Ш. държавата е предявила ревандикационни искове с обща цена 18 027 351,90 лв. и облигационни искове с обща цена 60 100 лв.

         Предвид прекратяване на производството в частта по предявените облигационни искове и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът дължи в пълен размер направените от тези ответници разноски, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК дължи и разноските по отхвърлените ревандикационни искове. Въпреки, че в установителната част съдът е признал правото на собственост на ищеца, то в осъдителната част предаване на владението исковете са отхвърлени, поради което разноски се дължат в пълен размер. Ревандикационният иск е един, като съдържа установителна и осъдителна част и след като в осъдителната част искът е отхвърлен, то разноски се дължат в пълен размер и не следва да се определят разноски отделно за установителна и осъдителна част, доколкото по своята правна същност това е един иск. Изцяло в този смисъл е и Определение № 31 от 07.02.2018 година, постановено по ч.гр.д. № 5128/2017 г. на ВКС, І г.о., по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

На следващо място отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права и като такава представлява отговорност за вреди от неоснователни процесуални действия на страната, срещу която е постановено решението.

         Тези ответници по никакъв начин не са предизвикали образуването на настоящия процес срещу тях, поради което ищецът им дължи разноски в пълен размер, а именно-заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 192 541,74 лв. с включено ДДС, за което са представени списък на разноските и доказателства за заплащане с молба с вх. № 54522/25.04.2017 г. /л.3406-3432, том 6 от делото/.

         Спрямо ответници С.С.,*** община ищецът е предявил ревандикационни искове на стойност 355 824,70 лв.-за земя от 21 357 кв.м., 15 967 977,60 лв.-за земя от 958 362 кв.м. и за сгради на обща стойност 1 704 449,60 лв., или общо в размер на 18 027 351,90 лв.  

         Тъй като ревандикационните искове спрямо първите двама ответници са уважени за сумата от 355 824,70 лв.-за земя от 21 357 кв.м. и и за сгради на обща стойност 1 704 449,60 лв., т.е. цената на общо уважените ревандикационни искове възлиза на сумата от 2 060 274,30  лв., то и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно тази сума, а на двамата ответници, съобразно сумата от 15 967 077,60 лв., която е отхвърлената част от исковете. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 8 657 598,92 лв.,стойността на отхвърлените спрямо тези двама ответници облигационни искове, или общо цената на отхвърлените искове спрямо тях възлиза на сумата от 24 624 676,52 лв.

         Съответно по отношение на ответника С.О. на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете 15 967 077,60 лв., а на ответника, съобразно отхвърлената 2 060 274,30  лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 12 002 лв.,стойността на отхвърлените спрямо този ответник облигационни искове, или общо цената на отхвърлените искове спрямо него възлиза на сумата от 2 072 276,30 лв.

         Цената на исковете са определени от съда, съобразно приложените по делото данъчни оценки на имотите /том 6, л.3174-3202/.

         Ищецът е направил разноски в общ размер на сумата от 1 210 740,07 лв., съобразно списък и доказателства, приложени по делото /том 7, стр.3589-3644/, а предявил искове на обща стойност 26 696 952,82 лв.

         От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците С.С. и М.Х. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 93 433,44 лв., а ответникът С.О. сумата от 724 106,97 лв.-разноски, съобразно уважената част от исковете.

         Ответникът С.С. е направил разноски в общ размер на сумата от 45 180 лв., съобразно списък и доказателства приложено по делото /том 7, стр-3645-3646/.

         От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 20 807,85 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /12 312 338,26 лв./

Ответницата М. Л.Х. е направила разноски в общ размер на сумата от 26 969,96 лв., съобразно списък и доказателства приложено по делото /том 7, стр-3647-3649/.

         От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 12 435,47 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /12 312 338,26 лв./

         Ответникът С.О. не е правил разноски по делото, а и до приключване на устните състезания не е представил доказателства за извършени такива, поради което на този ответник разноски не се присъждат.

         Съдът намира, че възраженията за прекомерност на разноските на която и да е от страните по делото са напълно неоснователни, предвид изключително тежката както фактическа, така и правна сложност на делото, изключително голям обем на ангажираните и приети по делото доказателства, събрани в седем тома, надвишаващи 3000 листа, обсъждане на нормативни актове, приемани и действали при повече от сто години.

Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците С.Б.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.Х., М. Л.Б.Х., със съдебен адрес:***, адвокат В. Г., Ф.ф.В., адрес: ********, А.ф.В., адрес: ********, О.ф.В., адрес: ********С.Е.М.Л., адрес: ********, всичките със съдебен адрес:***, адвокат М. Е.В., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М., гражданин на Ф.Р.Г., роден на *** г. в гр. С.Ф., Калифорния, с постоянен адрес: ********и Ф.Ж.М.Л., гражданин на Франция, роден на *** г. в гр. Париж, Франция, с постоянен адрес:*** 25, двамата със съдебен адрес:***, адвокат П. ***, че ищецът Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър, представляващ парк „В.“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на село Лозен /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на село Лозен/, местност „В.“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м., който имот и сградите в него са нанесени в кадастралната карта и регистри на СО, район Искър, с. Лозен, одобрени със Заповед № РД-18-31/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно която имотите се индивидуализират по следния начин:

Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК,

Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземлените имоти самостоятелни обекти-сгради, както следва:

1.Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.1 със застроена площ 895 кв.м., брой етажи: три, предназначение: друга сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128258/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

2. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.10 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128259/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

3. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.11 със застроена площ 140 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128261/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

4. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.12 със застроена площ 307 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128262/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

5. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.13 със застроена площ 191 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128263/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

6. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.14 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128265/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

7. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.15 със застроена площ 132 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128267/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

8. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.16 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128268/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

9. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.17 със застроена площ 499 кв.м., брой етажи: два, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128269/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

10. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.18 със застроена площ 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128270/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

11. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128271/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

12. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.20 със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128272/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

13. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.21 със застроена площ 52 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128274/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

14. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.22 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128275/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

15. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.23 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128277/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

16. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128278/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

17. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.4 със застроена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128280/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

18. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128282/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

19. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.6 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128283/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

20. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.7 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128285/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

21. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.8 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128287/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

22. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.9 със застроена площ 231 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128289/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

23. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.19 със застроена площ 152 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128307/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

24. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.1 със застроена площ 331 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128291/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

25. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.2 със застроена площ 359 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128293/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

26. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.3 със застроена площ 94 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128296/30.04.2014 г., издадена от СГКК.

ОСЪЖДА ответниците С.Б.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.Х. и М. Л.Б.Х., със съдебен адрес:***, адвокат В.Г.да предадат на основание чл.108 от ЗС на Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.владението на следния недвижим имот, а именно:

Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК, който имот съставлява реална част от Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 целият с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГКК, заедно с находящите се в поземлените имоти самостоятелни обекти-сгради, както следва:

1.Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.1 със застроена площ 895 кв.м., брой етажи: три, предназначение: друга сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128258/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

2. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.10 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128259/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

3. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.11 със застроена площ 140 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128261/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

4. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.12 със застроена площ 307 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128262/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

5. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.13 със застроена площ 191 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128263/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

6. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.14 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128265/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

7. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.15 със застроена площ 132 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128267/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

8. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.16 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128268/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

9. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.17 със застроена площ 499 кв.м., брой етажи: два, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128269/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

10. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.18 със застроена площ 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128270/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

11. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128271/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

12. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.20 със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128272/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

13. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.21 със застроена площ 52 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128274/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

14. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.22 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128275/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

15. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.23 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128277/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

16. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128278/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

17. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.4 със застроена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128280/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

18. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.5 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128282/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

19. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.6 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128283/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

20. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.7 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128285/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

21. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.8 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128287/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

22. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.9 със застроена площ 231 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128289/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

23. Сграда с идентификатор 44063.1447.2731.19 със застроена площ 152 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-128307/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

24. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.1 със застроена площ 331 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128291/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

25. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.2 със застроена площ 359 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128293/30.04.2014 г., издадена от СГКК,

26. Сграда с идентификатор 44063.1447.2732.3 със застроена площ 94 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 44063.1447.2732, съгласно скица № 15-128296/30.04.2014 г., издадена от СГКК, ПРИ УСЛОВИЕ, че Р.Б. заплати на С.Б.С., сумата от 1 323 495 лв. /един милион триста двадесет и три и четиристотин деветдесет и пет лв./, представляваща увеличената стойност на имота, вследствие извършените от този ответник подобрения.

ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******да предаде на основание чл.108 от ЗС на Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.владението на поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731 с площ от 958 510 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: №№ 44063.1447.2732, 44063.1447.101, 44063.1447.3424, 44063.1447.8, 44063.1447.3415, 68134.1508.3060, 68134.1508.27, 68134.1508.29, съгласно скица № 15-116558/23.04.2014 г. на СГК, без включената в този имот реална част, представляваща Поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2732 с площ от 21360 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи от всички страни поземлен имот с идентификатор № 44063.1447.2731, съгласно скица № 15-116565/23.04.2014 г. на СГКК.

ОТМЕНЯ по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 26, том ІІІ, рег. № 6554, дело № 386/18.09.2001 г., като оставя без уважение като неоснователно искането за отмяна и на нотариален акт № 179, том 2, рег. № 6012, дело № 342/2001 г., и двата на Нотариус Р.Р., с район на действие района на Софийски районен съд, с рег. № 203 на НК.

ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.Х. и М. Л.Б.Х., със съдебен адрес:***, адвокат В.Г.да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.сумата от 93 433,44 лв. /деветдесет и три хиляди четиристотин тридесет и три и 0,44 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.сумата от 724 106,97 лв. /седемстотин двадесет и четири хиляди сто и шест и 0,97 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.Б.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.Х. сумата от 20 807,85 лв. /двадесет хиляди осемстотин и седем и 0,85 лв./, а на М. Л.Б.Х., със съдебен адрес:***, адвокат В.Г.сумата от 12 435,47 лв. /дванадесет хиляди четиристотин тридесет и пет и 0,47 лв./ разноски направени от ответниците пред настоящата съдебна инстанция.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.против ответниците Ф.ф.В., адрес: ********, А.ф.В., адрес: ********, О.ф.В., адрес: ********С.Е.М.Л., адрес: ********, всичките със съдебен адрес:***, адвокат М. Е.В., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М., гражданин на Ф.Р.Г., роден на *** г. в гр. С.Ф., Калифорния, с постоянен адрес: ********и Ф.Ж.М.Л., гражданин на Франция, роден на *** г. в гр. Париж, Франция, с постоянен адрес:*** 25, двамата със съдебен адрес:***, адвокат П.К. иск по чл.108 от ЗС за осъждането им да предадат на ищеца владението върху горните имоти.

ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПКна ответниците Ф.ф.В., адрес: ********, А.ф.В., адрес: ********, О.ф.В., адрес: ********С.Е.М.Л., адрес: ********, всичките със съдебен адрес:***, адвокат М. Е.В., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон П.Ф.А. Д.Л.Л.М., гражданин на Ф.Р.Г., роден на *** г. в гр. С.Ф., Калифорния, с постоянен адрес: ********и Ф.Ж.М.Л., гражданин на Франция, роден на *** г. в гр. Париж, Франция, с постоянен адрес:*** 25, двамата със съдебен адрес:***, адвокат П.К. сумата от 192 541,74 лв. /сто деветдесет и две хиляди петстотин четиридесет и един и 0,74 лв./ с включено ДДС.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р.Б., представлявана от М.Р.Р.Б.против ответниците С.Б.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.Х., М. Л.Б.Х., със съдебен адрес:***, адвокат В.Г.и С.О., гр. София, ул. „*******обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответниците, както следва:

Ответниците С.Б.С., М.Б.Х. *** бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 5001 лв. /пет хиляди и един лв./, представляваща стойността на добивите, които са извличали от процесните имоти за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г., сумата от по 1 000 лв. /хиляда лв./, представляваща законната лихва върху горната сума за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г.

Ответниците С.Б.С. и М.Б.Х. да заплатят на ищеца сумата от 6 924 460 лв. или по 3 462 230 лв. /три милиона четиристотин шестдесет и два и двеста и тридесет лв./, а ответникът С.О. сумата от 5001 лв. /пет хиляди и един лв./, представляваща обезщетение за ползването на процесните имоти през периода 07.08.2001 г.01.03.2011 г., сумата от 1 721 136,92 лв. или по 860 568,46 лв. /осемстотин и шестдесет хиляди петстотин шестдесет и осем и 0,46 лв./, всеки един от тях, а ответникът С.О. сумата от 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща законна лихва върху горните суми за периода от 07.08.2001 г. до 01.03.2011 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: