№ 18
гр. Севлиево, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200506 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката П. АЛ. Д. от гр.В.Търново е обжалвала Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 5104506, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в
размер на 400.00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 14.07.2021 г., в 14:40часа, на Главен път І-4, км. 76+000, в посока на движение
към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Рено Меган Сценик”
с рег. № ***.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила
след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 104 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/час за
извън населено място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в
програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено,
че автомобилът е собственост на жалб.П. АЛ. Д..За установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР
Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № 5104506, с който на жалб.Д., на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било наложено наказание глоба в
размер на 400.00лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб.Д.
1
и бил връчен на 01.11.2021 г.От получената от ОПУ – Габрово справка се установява, че при
км 85+665 на Главен път І-4/Е-772 има ограничение на скоростта 60км/час, въведено с пътен
знак В26.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № 5104506; пощенски плик; протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 341р-8509/ 15.07.2021 г.; протокол от проверка № 77-С-
ИСИС/22.10.2020 г.; снимка от автоматизирано техн.средство към ЕФ № 5104506;
извлечение от ръководство на потребителя за използване на ARH CAM S1; снимка на
техническото средство; протокол от 10.10.2018 г. на ОПУ-Габрово; справка от РУ-МВР-
Севлиево, с приложени към нея известие за доставяне № ИД PS 5300 00J28I 0 и справка в
Централна база КАТ; писмо от ОПУ-Габрово и договор с рег. Индекс УРИ57856012.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 01.11.2021 г.От клеймото
на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че същата е подадена на
11.11.2021 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: Извън населено място Категория B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалб.*** е наложено
наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП гласи следното: “Водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
2
превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.”.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, явява се неин
процесуален представител, който поддържа жалбата.В жалбата и в съдебно заседание към
съда се отпрява молба да отмени обжалваният ел.фиш, в подкрепа на което се излагат
няколко съображения.
Твърди се на първо място, че обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен, тъй като бил
издаден в нарушение на правилата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, при която хипотеза било
изключено издаването на такъв при положение, че автоматизираното средство се
контролира от контролен орган.В този смисъл следвало да бъде съставен АУАН, като се
спази общата процедура по ЗАНН.
Съдът не споделя така изложеният довод.След постановяване на Решение № 1 от
26.02.2014 год. на ВАС по тълк. дело № 1/2013 год. са налице изменения и допълнения на
ЗДвП, конкретно в чл.189, ал.4, като е приета и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като от съдържанието им се извлича, че
стационарни АТСС са тези, които са монтирани трайно и неподвижно в конкретни точки в
или извън населените места.Мобилните АТСС от своя страна са: 1. прикрепени към
превозно средство /монтирани в служебни автомобили или служебни мотоциклети/ или
временно разположени на участък от пътя, които могат да бъдат позиционирани в
произволно избрани пътни участъци /или улици/ и 2. АТСС също монтирани в служебни
автомобили или върху служебни мотоциклети, но се движат в пътнотранспортния поток и
извършват контрол във време на движение.Използването на средства за аудиозапис и
видеозаснемане, с които да са оборудвани ползваните от службите за контрол автомобили, е
разрешено с чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП.В този смисъл е и нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изрично установяваща като годни веществени доказателства в
административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства.Съобразно представените по делото доказателства,
нарушението е установено посредством мобилна автоматизирана техническа система – ARH
CAM S1, временно разположена на участък от пътя, позиционирана в произволно избран
пътен участък и работила в стационарен режим, доказателства за което са представени в
преписката.При използването на техническото средство са изпълнени условията за
приложение на чл.189, ал.4 от ЗДвП - техническото средство е работило на автоматичен
режим /без обслужване от контролен орган, като присъствието на контролен орган е
необходимо само за поставяне на начало и край на работния процес/.
Твърди се на следващо място, че в електронния фиш липсвало надлежно описание на
нарушението, каквото изискване имало в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
По отношение на този довод съдът държи да отбележи следното.Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата по принцип не приравнява ел. фиш на АУАН
и наказателно постановление като изискване за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване, а само като правни последици.В ЗДвП или друг нормативен акт, не се съдържа
3
изискване електронния фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е
съставило, да бъде посочена дата на издаване, да е налице подборно описание на мястото на
нарушението, реда и начина за обжалване, като именно такава е целта на закона с
въвеждането на електронния фиш – при констатирано нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.В
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, който подробно и
изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, няма
изискване за детайлно и подробно описание на нарушението, вкл. посочване дата на
издаване, тъй като наличието на ел. запис, видеоклип със снимков материал, калибрована
система за засичане и елиминиране на човешкия фактор е гаранция за законност.В този
мисъл, следва да се посочи, че макар ЗДвП, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда,
че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление,
това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват
влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по
отношение на електронния фиш.За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка
на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се
изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и
правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш.Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е
издаден от компетентен орган и съдържа всички, предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от
ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание, поради
което и категорично не могат да бъдат споделени възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения в този смисъл.Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР
Габрово, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
На следващо място както в жалбата, така и в съдебно заседание се излага
твърдението, че липсвали доказателства къде точно се е намирал управляваният автомобил –
дали в населено, или извън населено място.Превишението на скоростта като
административно нарушение, принципно било възможно в две хипотези, а именно тези,
регламентирани в разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП.При втората от тях,
посочена и в ел.фиш, от съществено значение за съставомерността на нарушението били
обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с
него, неговото месторазположение с оглед обхвата му на действие.Излага се и твърдението
за неправилна квалификация на деянието по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.В ел.фиш
4
изрично е отбелязано, че нарушението е заснето в извъннаселено място като е посочен пътя,
при кой км. Е установено, посоката на движение, вида на пътният знак, както и
ограничението на скоростта, въведено с него.В изисканата от ОПУ Габрово справка се
съдържат и ДжиПиЕс координатите на мястото на установяване и заснемане на
нарушението.От доказателствата по делото по безспорен и несъмнен се установява, че
нарушението е установено и заснето на 14.07.2021 г., в 14:40часа, на Главен път І-4, при км.
76+000, в посока на движение към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево),
както и, че при посоченият участък от пътя с пътен знак В26 е въведено ограничение на
скоростта от 60 км/час, като пътният знак е поставен при км 75+700 дясно в посока
Севлиево-В.Търново.Тоест нарушението е установена в участък, попадащ в зоната на
действие на въпросният пътен знак.Административно-наказващият орган /АНО/ правилно е
квалифицирал извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.В първата
алинея на този текст са посочени разрешените максимални стойности на скоростта за
движение в зависимост от конкретното място на движение, докато ал.2 касае стойности на
скоростта, различни от тези по ал.1, в случаите когато тези стойности са допълнително
въведени с поставен в участъка пътен знак.Поради това няма пречка, когато ограничението
на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със скорост, различна от
посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, цифровото изписване на вмененото нарушение да се
извърши както е направено в конкретния случай – по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нито засяга
и/или препятства правото на защита на наказаното лице.В този смисъл са Решение № 9 от
27.01.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 146/2020 г. и Решение № 16 от 5.02.2021 г.
на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 145/2020 г.
Не може да бъде споделено и твърдението за допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като при въвеждането на ограничението с пътен знак В26 не била спазена
разпоредбата на чл.79, ал.2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци.Текста на същата гласи следното: “Когато допустимата максимална скорост
предстои да се ограничи с повече от 20 km/h, тя се намалява постепенно, неколкократно с 20
km/h, като пътен знак В26 се поставя на разстояния съгласно приложение № 16”.Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Категория B - Извън населено място - 90”.Безспорно е, че мястото на установяване на
нарушението, както вече бе посочено по-горе е Главен път І-4, при км. 76+000, в посока на
движение към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево), тоест извън населено
място, поради което максимално допустимата скорост за движение на МПС е 90
км/час.Безспорно е също така, че при посоченият участък от пътя с пътен знак В26 е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/час.Тоест в случая приложима е разпоредбата
на чл.79, ал.3 от Наредба № 18/2001 г., съгласно която: “Когато допустимата максимална
скорост на движение се ограничава с 30 km/h, намалението е еднократно”.При така
изложеното, съдът намира, че твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя
за незаконосъобразно въведено ограничение на скоростта за съответния пътен участък, в
5
нарушение на чл.79, ал.2 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци категорично е опровергано.
Твърди се на следващо място, че не били спазени някои от изискванията за надлежно
попълнен протокол по чл.10 от Наредбата, тъй като от приложения към него снимков
материал не можело да се направи извод къде се е намирало техническото средство, час и
дата на неговото заснемане.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съгласно разпоредбата на чл.10 от
Наредбата: “За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението.Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото
и краят на контролирания участък.При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда”.Към административно-наказателната преписка е приложен Протокол съгласно
приложение към чл.10 от Наредбата.В същият са попълнени основните му реквизити, като
изрично е посочено мястото на разположение на АТСС, датата на поставяне, началният и
краен час на работа.Към протокола е приложен и снимков материал на разположението на
уреда, в съотвествие с изискванията на Наредбата.От протокола /приложение към чл.10, ал.1
от наредбата /, е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 14.07.2021
г. на ГП I-4, км. 76+000, в посока гр.Варна и посока на контролиране на МПС от София към
Варна.От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с идентификационен № № 11743d5 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост, след приспаднат толеранс, от 104 км. /ч. при ограничение от 60 км.
/ч. в извъннаселено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от
ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 44 км. /ч.От страна на жалбоподателя не
са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на
мястото, посочено в обжалвания електронен фиш.
Не може да бъде споделено и твърдението, че от приложените към административно-
наказателната преписка доказателства не можело да се установи служителят който е боравил
с АТСС. От протокола /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата /, е видно, че това е
полицейският служител Георги Николов, за който е служебно известно, че е преминал
обучение за работа с АТСС.
При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че от събраният по делото
доказателствен материал, действително се установява превишаване на въведената с пътен
знак В 26 максимално допустима скорост, извършено от жалбоподателката с посоченото в
ел.фиш моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.За така установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ,
съдържащ предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.Нарушението за скорост е било
6
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, чиято годност се установява по безспорен
начин от приложения по делото Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г.Правилно
е ангажирана отговорността на жалб.Д. като собственик на процесният лек автомобил,
която в законоустановения срок от получаване на обжалвания ел.фиш не е представила в ОД
МВР Габрово писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този
смисъл не упражнява предоставеното й право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателката е осъществила състава на
посоченото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.Наложеното на жалбоподателката
наказание е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на
400.00 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 5104506, за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД
МВР - Габрово, с който на П. АЛ. Д., ЕГН **********, от гр.В.Търново, ул.„***” № ***, за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7