РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Варна, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110107160 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. М. Д., действащ чрез адв. Й. А. от
АК-В., срещу ЗАД „Д. Ж.и З.“ АД, действащ чрез юрк. А. С., пряк осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
100.00 лева, частичен иск от общо 5 368.70 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня
горна част; задна броня долна част; лайсна лява на задна броня долна част; лайсна дясна на
задна броня долна част; десен светлоотразител в задна броня долна част; основа греда под
задна броня; въздуховодни на задна маска ляв и десен PVC; ключалка врата отзад; маска
задна; инсталация за парктроници; датчици парктроник задна броня – средни 2 бр. и десен 1
бр. на собствения на ищеца л. а. марка „О.“, модел „А.“, с рег. *, причинени в резултат на
реализирано на 11.03.2022 г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на л. а. марка „С.“, модел
„*“, с рег. № *, застрахован по договор за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.06.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.03.2022 г., около 08:00 часа, в гр. Варна,
ул. „Девня“, управлявайки собствения си автомобил „О. А.“ по посока „С. г.“ преди
кръговото кръстовище намалил скоростта, за да може да се включи в кръговото и в този
момент бил блъснат отзад от лек автомобил „С. *“, управляван от Г. М.. Сочи се, че за
настъпилото ПТП водачите са попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като
1
виновен за настъпилото събитие са посочили водача на „С. *“. Твърди се, че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното
дружество с период на действие от 02.04.2021 г. до 01.04.2022 г., която полица е действаща
към датата на ПТП. Излага се, че за настъпилото ПТП ищецът на 11.03.2022 г. е уведомил
застрахователя на виновния водач, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и е съставил опис-заключение по щета. Ищецът излага още, че във връзка
с претърпяното ПТП извършил проучване в няколко сервиза относно цената на ремонта на
МПС, в резултат на което е установил, че сумата, която му е необходима за ремонта е в
размер на 6158.60 лева, която сочи, че е по-голяма от заплатената от ответника сума,
възлизаща в размер на 789.90 лева. Поддържа, че сумата, която следва му се изплати е в
размер на 5368.70 лева, представляваща разликата над извънсъдебно изплатената сума до
стойността за възстановяване на реално претърпените вреди.
По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица
„ГО на автомобилистите“, сключена за л. а. марка „С.“, модел „*“, рег. № *; че по време на
действие на полицата на 11.03.2022 г. е настъпило застрахователно събитие с участието на
застрахованото МПС; че на 11.03.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № 0801-001358/2022-01; че на
ищеца е изплатено обезщетение в размер от 789.90 лева.
Твърди обаче, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно
удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда,
изчислена към датата на ПТП, възлиза на изплатената сума.
По същество моли съда да остави без уважение предявения иск и да присъди в полза
на ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид че
гражданските притезания са погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Чрез адв. А. поддържа предявения иск. На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК,
изменя размера на иска, като го увеличава до сумата в окончателен размер от 5 390.70 лева.
Моли същият да бъде уважен в изменения и окончателно предявен размер от 5 390.70 лева.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.
Т. Г., чрез който поддържа отговора на исковата молба. Обективира искане по чл. 78, ла. 5 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че за л. а. марка „С.“, модел „*“, рег.
№ *, управляван от Г. М., е учредено застрахователно правоотношение с ответното
дружество по полица „ГО на автомобилистите“ със срок на действие 1 година, считано от
02.04.2021 г. до 01.04.2022 г.; че по време на действие на полицата на 11.03.2022 г. е
настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото МПС по описания в
исковата молба механизъм, който факт се констатира и от ангажирания и неоспорен
констативен протокол за ПТП от 11.03.2022 г. /л. 6/, от който е видно още, че застрахованата
Г. М. се е подписала с отбелязване, че е виновна за ПТП; че на 11.03.2022 г. ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана
преписка под № 0801-001358/2022-01, видно и от приобщения опис-заключение по щета на
МПС /л. 45/; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 789.90 лева.
Видно е от представения заверен препис от свидетелство за регистрация част I, че
увреденият л. а. „О. А.“ е собственост на Д. М. Д..
От ангажираното експертно заключение по първоначалната САвТЕ се установява, че
общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието
възлиза на 5 432.31 лева и включва цената на труда и материалите, като не е налице
„тотална щета“, доколкото средната пазарна стойност на увредения автомобил възлиза на 13
000.00 лева. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението.
От ангажираната повторна тройна САвТЕ се констатира, че възтсановителната
стойност на увредения автомобил възлиза на 6 180.60 лева, а действителната му стойност –
13 100.00 лева, като не е налице „тотална щета“. В о.с.з. вещите лица поддържат
заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието
на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на
договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или
бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./
пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на
делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е.
налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
3
горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора,
включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от
789.90 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час; че ищецът е собственик на увереденото МПС; че за л. а. „С. *" с ДК № * е
сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на
автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 789.90 лева е
заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката,
заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“. Няма спор по делото и че в
резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия
автомобил.
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „О. А.", а оттам и на
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както
от представения опис по щета, така и от заключенията на вещите лица по първоначалната и
повторната тройна САвТЕ.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 789.90 лева, с което счита, че интересът на
кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
4
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещите лица по повторната тройна САвТЕ, доколкото същото е по-пълно, ясно, обективно и
компетентно дадено от лица, които разполагат с необходимите специални знания, като
намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе предвид дадената от тримата вещи
лица като средна пазарна стойност на материалите и труда към датата на ПТП сума от
6 180.60 лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания изменен размер от 5 390.70 лева, представляващ
разликата над изплатеното до момента обещетение от застрахователя в размер от 789.90
лева до действително претърпените вреди в размер от 6 180.60 лева. Основателността на
главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.06.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл.
498, ал. 3 вр. чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на
застрахователя.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
1 415.63 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени
документи, удостоверяващи сторените разходи, от която 215.63 лева за държавна такса;
200.00 лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 1000.00 лева с ДДС за заплатен хонорар за
един адвокат. Искането по чл. 78, алл. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото договореният
хонорар надхвърля нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от ВАдвС, едва с 160.93 лева, която разлика не е прекомерна, имайки
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното
професионално съдействие от адв. Й. А..
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Д. Ж.и З.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * да заплати в полза на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
*, сумата в размер от 5 390.70 лева /пет хиляди триста и деветдесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна броня горна част; задна броня долна част; лайсна лява
на задна броня долна част; лайсна дясна на задна броня долна част; десен светлоотразител в
5
задна броня долна част; основа греда под задна броня; въздуховодни на задна маска ляв и
десен PVC; ключалка врата отзад; маска задна; инсталация за парктроници; датчици
парктроник задна броня – средни 2 бр. и десен 1 бр. на собствения на ищеца л. а. марка „О.“,
модел „А.“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 11.03.2022 г. в гр. В. ПТП
по вина на водача на л. а. марка „С.“, модел „*“, с рег. № *, застрахован по договор за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество, ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д. Ж.и З.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * да заплати в полза на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: * сумата в
общ размер от 1 415.63 лева /хиляда четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от която -
215.63 лева за държавна такса; 200.00 лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 1000.00 лева
с ДДС за заплатен хонорар за един адвокат.
Присъдените суми да се преведат по следната банкова сметка: IBAN – *, с
титуляр адв. Й. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6