№ 10194
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110170603 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу СВ. М. Ф. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 1783,91 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането, 327,63 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 06.01.2020 г., 55,01 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. до изплащане на
вземането и 10,19 лева – мораторна лихва за периода 31.01.2017 г. – 06.01.2020 г. за
топлоснабден имот в гр. София, бул. „Витоша“ № 200, вх. В, ет. 3, ап. 42, аб. № 265415.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове, като сочи, че не е потребител на топлинна енергия. Навежда
1
възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По искa по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Следователно по изрично разпореждане на закона по договора за доставка на
топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик
или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Лицето, на което е
учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика –
владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице
потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да я
заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от
правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за
консумирана топлинна енергия в имота.
С нотариален акт № 20 от 04.08.20210 г. СВ. М. Ф. дарява на дъщеря си Марина
Светломирова Ф.а и сина си Мартин Светломиров Ф. собствения си недвижим имот в гр.
София, ж. к. „Иван Вазов“, бул. „Витоша“ бл. 17, ет. 3, ап. 42, като дарителят си запазва
безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот докато е жив. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответника като потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 265415, без да е необходимо
изричното им приемане.
От Удостоверение от „ГИС София“ ЕООД е видно, че стар адрес в ж. к. „Иван
Вазов“, бул. „Витоша“, бл. 17 се отнася за жилищна сграда с настоящ адрес: бул. „Витоша“
№ 200 с вх. А, Б и В.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
2
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 702,92 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер
за топла вода в имота. Според допълнителния главен отчет и изравнителната сметка за
периода 2016/2017 г. в процесния имот е имало 4 броя радиатори с ИРРО. За 2017/2018 г.
абонатът е демонтирал радиаторите в процесния имот и не ползва и не заплаща топлинна
енергия за отопление.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 14.01.2020 г. В този смисъл и
3
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 14.01.2017 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 14.01.2017 г. – 30.04.2019 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2016 г. – 13.01.2017 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на
основание чл. 162 ГПК, е 581,09 лева, с включена сума за дялово разпределение.
По искa по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и приложими за част от процесния период, а именно
01.05.2016 г. – 09.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, удостоверяващи публикуване на данни за дължими суми за
топлинна енергия за този период. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за друга част от процесния
период, а именно 10.07.2016 г. – 30.04.2019 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че
обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 259 лева, с включена мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
286,39 лева от общо направени разноски в размер на 123,55 лева за държавни такси в
исковото и заповедното производства, 200 лева – депозит за експертиза, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете, като
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от което следва да
му бъдат присъдени 70 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в
размер на 216,39 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу СВ. М. Ф., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че СВ. М. Ф. дължи
на „....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 581,09 лева,
представляваща главницата за доставена топлинна енергия за периода 14.01.2017 г. –
30.04.2019 г. с включена сума за дялово разпределение за периода 14.01.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 259 лева представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
06.01.2020 г. с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2017 г. – 06.01.2020 г., за топлоснабден имот в гр. София, бул. „Витоша“ №
200, вх. В, ет. 3, ап. 42, аб. № 265415, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
15.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1367/2020 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ над сумата от 581,09 лева до пълния претендиран размер от
757,93 лева с включена сума за дялово разпределение и за периода 01.05.2016 г. – 13.01.2017
г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от 259 лева до пълния претендиран размер от 337,82
лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА СВ. М. Ф., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер
на 216,39 лева.
Решението е постановено при участието на „.....“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5