РЕШЕНИЕ
№ 5151
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110138017 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ИВ. ДР. Ф. и
Н. Г. Ф. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7904/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата ответници за разделно
заплащане на суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжниците – настоящи ответници, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове. В исковата молба са изложени
твърдения, че ответниците са клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
1
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.С.. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях
са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във
в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Твърди се още, че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответниците бъде признато за установено, че дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: ИВ. ДР. Ф. сумата от 958,87 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [адрес]; сумата от 88,08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 29.01.2021 г.; сумата от 3,48 лева, представляваща главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г.,
както и от сумата от 0,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, а от Н. Г. Ф. сумата от 958,87 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [адрес]; сумата от 88,08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
2
15.09.2018 г. до 29.01.2021 г.; сумата от 3,48 лева, представляваща главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г.,
както и от сумата от 0,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане. Претендират се и направените в
хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от двамата
ответници, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Прави се възражение за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не бил
посочил претендираните поотделно суми за топлинна енергия за отопление, БГВ и др.,
както и каква е отговорността на ответниците от общото задължение. Изразява се
становище, че претенциите са неправилно изчислени. Представените съобщения към
фактури не са счетоводни документи и не обосновават наличието на задължения.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените в отговора доводи
и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 290373 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 7904/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжниците - настоящи ответници, с която
е разпоредено да заплати на кредитора разделно по ½ част от сумите, както следва: от
сумата от 1917,74 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; от сумата от 176,15 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г.; от сумата от 6,96
лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 0,44 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане.
С разпореждане № 20125066/27.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 7904/2021 г. по описа на
3
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от двамата длъжници,
поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложен договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 80, том I, рег.№ 2357, дело № 76/2000 г. по описа на Теодора
Вуцова, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че на 22.05.2001 г.
ответниците в настоящото производство, в качеството си на съсобственици на
процесния недвижим имот, са учредили договорна ипотека върху същия в полза на
трето за делото лице.
По делото е приложен протокол от проведено на 01.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с [ФИРМА]. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на събранието. По делото е приложен и договор от 17.09.2002 г.,
сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът намира за неотносим към предмета
на спора, тъй като касае период след процесния.
По делото са представена справка за издадени фактури през процесния период,
както ОУ от 2016 г.
От страна на третото лице-помагач по делото са приложени справки за
отопление и топла вода за имота през периода 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020г.,
както и известия за доставянето им.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през процесния период фирмата за дялово
разпределение не е начислила суми за изразходвана топлинна енергия за отопление на
имота, поради демонтиране на 4 бр. отоплителни тела, както и ТЕ за общи части, тъй
като отоплителната инсталация във входа е изключена през 2000 г. Вещото лице е
отразило, че през процесния период ФДР е разпределяло топлинна енергия, отдадена
от СИ между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите по проект. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена
ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са
сторнирани и са издадени общи фактури. Съгласно заключението дължимата сума за
4
главница за процесния период е в размер на 1924,70 лева, в т.ч. и сумата от 6,69 лева за
дялово разпределение. Обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на
сумата от 176,59 лева, в т.ч. 0,44 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за твърденията си, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот, съответно клиенти на топлинна енергия през исковия период., както и
относно публикуване на процесните фактури в интернет съгласно ОУ на дружеството.
До приключване на устните състезания по делото не са представени
доказателства в тази насока. Действително по делото е приложен договор за
учредяване на договорна ипотека, от който по косвен път може да се обоснове извод,
че ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, но към
2000 г., т.е. 17 години преди исковия период. По делото обаче не са представени
доказателства, от които да се установява, че същите са собственици на имота и през
исковия период така, както е указано в доклада по делото. Именно поради тази
причина съдът е отхвърлил и обективираното в молба от ищеца от 20.12.2021 г.
доказателствено искане за прилагане на писмени доказателства от 1989 г. Въпреки
предходното, до приключване на устните състезания по делото не са представени
актуални данни за правото на собственост на недвижимия имот през исковия период.
Следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на
5
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства. Ето защо, при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема че между страните не съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна легитимация на
ответниците и те не дължат на ищеца претендираните суми за главница, а при липса на
главно вземане – и на обезщетението за забава в размер на законната лихва като
акцесорно вземане. По отношение на последната претенция по делото не са
представени доказателства съобразно указанията на съда по реда на чл.146, ал.2 ГПК.
Отделно от предходното, следва да се отбележи, че неоснователни са и исковете за
дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като по делото няма данни ищцовото
дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за извършената услуга,
съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото производство.
Не на последно място ищецът не представи каквито и да било доказателства относно
режима на имуществени отношения на ответниците. В хода на производството се
поддържа, че ответниците са съпрузи, но въпреки това се претендира разделната им
отговорност.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема исковите претенции за
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ответниците претендират разноски
единствено за адвокатско възнаграждение. От приложения по делото договор за правна
помощ и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 460,00 лева, е заплатено в брой единствено от ответника Ф.. С оглед
предходното, направените разноски в хода на исковото производство следва да бъдат
присъдени само на нея.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от приложените в хода на
исковото производство документи е, че договореното в заповедното производство
адвокатско възнаграждение в размер на 460,00 лева е заплатено по банков път, но
отново само от ответника Ф., поради което на нея следва да бъде заплатена от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] против ИВ. ДР. Ф., ЕГН ********** искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 958,87 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; сумата от
88,08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
29.01.2021 г.; сумата от 3,48 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., както и
от сумата от 0,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 09.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против Н. Г. Ф., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 958,87 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; сумата от 88,08 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г.; сумата от 3,48 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 0,22 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [ФИРМА], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] да заплати на Н. Г. Ф., ЕГН ********** сумата от 460,00 лева,
представляваща направени разноски в хода на исковото производството, както и
сумата от 460,00 лева, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7904/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице[ФИРМА][ФИРМА], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС], помагач на страната на ищеца [ФИРМА],
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8