РАЗПОРЕЖДАНЕ
№851
гр. Пловдив, 02.02.2023 година
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ, съдия-докладчик по административно
дело №2780/2022г. по опис на Административен съд- Пловдив- XXVIII състав, установих следното:
Постъпила
е касационна жалба от ответника- Директор на ТП на НОИ-Пловдив против Решение №
153/26.01.2023г., постановено по адм.д. № 2780/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, с
което е отменено Решение № 2153-15-283 от 07.10.2022г. на директора на ТП на
НОИ - гр. Пловдив за отхвърлена жалба вх. № 1012-15-394 от 09.09.2022г.,
подадена от Е.С.Я. против Разпореждане № РВ-3-15-01148256 от 17.06.2022г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Пловдив за
събиране на сумата от общо 1115.40 лева, от които 912.40 лв. главница и 203.00
лв. дължима лихва.
Касационната
жалба е недопустима на основание чл.215 т.4 от АПК, като е подадена срещу
решение, което не подлежи на касационнно оспорване.
Съгласно
разпоредба на чл. 119 КСО от касационно
обжалване по реда на АПК са изключени постановените първоинстанционни съдебни
решения по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква
"б", буква "д" - за суми до 1 000 лева, букви "е"
и "ж". С обжалваното решение административният съд се е произнесъл по
законосъобразността на решение по чл. 117, ал. 3 КСО, издадено в хипотезата на
чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО, поради което съдебният контрол
от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е
процесуално недопустим. Меродавен в случая е размерът на главницата, който е
по-малък от 1000 лева. При анализа на нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" КСО се налага изводът, че в необжалваемия праг от 1000 лева
следва да се включва само главното вземане. Лихвата има акцесорен характер и
представлява променлива величина, зависеща от момента на издаването на
разпореждането, с което се иска възстановяването на недобросъвестно полученото
парично обезщетение. Да се приеме обратното, означава че допустимостта на
касационното обжалване ще се постави в зависимост от волята на административния
орган, който посредством своето бездействие и по-късно издаване на
разпореждане, би предизвикал увеличаване размера на лихвата, респективно на
цялото вземане, така, че същото да надхвърли 1000 лева. В подкрепа на това
съждение е и разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, съгласно която недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. В цитираната норма неслучайно
лихвата по чл.113 КСО е отделно посочена и извън размера на дължимите "суми
за осигурителни плащания", в които се включва само главницата. В
разпоредбата на чл. 119 КСО е използван
същият израз - "суми до 1000 лева", който би следвало да има същия
смисъл, а именно, че сумата по чл. 119 КСО се определя от размера на главницата. В горния смисъл е практиката на
Върховния административен съд, обективирана в определение № 5838/15.06.2022 г.
по адм. дело № 470/2022 г. по описа на ВАС, шесто отделение; определение №
8966/13.10.2022 г. по адм. дело № 8407/2022 г. по описа на ВАС – петчленен
състав на Втора колегия, др.
Поради изложеното на осн. чл.213А ал.2 АПК, съдия- докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба вх.№2530/01.02.2023г., подадена от Директор на ТП на
НОИ - гр. Пловдив, против Решение № 153/26.01.2023 г. по адм.д. № 2780/2022 г.
по описа на Административен съд –
Пловдив.
Определение
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: