РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000179 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, гр.София, чрез адв.М.Г. от САК, срещу
осъдителната част на решение №9/04.02.2025г., постановено по ГД №435/2024г. по описа на
Окръжен съд- гр.С, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на И. Н. Р. от гр.С
обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, резултат от ПТП на
11.08.23г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 25.09.24г. до
окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 2 306.05
лева, начислена за периода от 30.06.24г. до предявяване на иска. Налице е и отхвърлителна
част на обжалваното съдебно решение, в която част същото е влязло в законна сила – за
разликата над присъдените 70 000 лева до 90 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди
както и за част от претендираното обезщетение за забавено плащане за сумата над 2 306.05
лева до претендираните 2 999 лева.
С въззивната жалба застрахователното дружество обжалва решението единствено за
присъденото обезщетение за сумата над 40 000 лева до 70 000 лева /обжалваем интерес от
30 000 лева/ ведно със законните последици спрямо лихвите и разноските по делото. Твърди,
че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост, нарушения на
процесуалния и материалния закон. Претендира отмяна на решението в обжалваната част
ведно с присъждане разноските за двете инстанции.
По същество в жалбата си въззивникът аргументира, че присъденият размер
обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева не отговаря на принципа на
справедливост, който съдът следва да съблюдава при определяне паричен еквивалент на
търпените от пострадалия морални вреди, съгласно чл.52 ЗЗД. Поддържа твърдение, че при
1
остойностяване на вредите съдът се е отклонил от изискването за преценка в съвкупност на
всички конкретни обстоятелства, като поради това е определил прекомерен размер на
обезвреда, който е такъв и поради несъответствие с икономическите условия в страната за
процесната 2024г. Въззивникът поддържа, че съдът не е оценил задълбочено установените
по делото факти, сочещи не толкова съществени увреждания на ищцата – повърхностни
наранявания на главата, дясното бедро, левия хълбок и лявата ръка както и счупване на
дясна срамна кост, по повод на което било предприето неоперативно закрито наместване.
Твърди се, че в съвкупност уврежданията са обусловили затруднения в движенията на
десния крайник за около максимум четири месеца, а същевременно не са налице отчетливи
белези от травмите и обезобразяване/асиметрия. Твърди се, че по делото е установено пълно
възстановяване на пострадалата след възстановителния четири месечен период. Режимът на
пролежаване също не се отличава с голяма продължителност и дори напротив, не е бил
препоръчителен дълъг постелен режим.
С уточняваща молба от 19.03.2025г. въззивникът, по повод дадени му от докладчика
указания, е посочил, че обжалва решението единствено за сумата от 30 000 лева, явяващи се
разликата над 40 000 лева до присъдените 70 000 лева обезщетение по чл.52 ЗЗД. /не
обжалва решението в частта за присъдените на пострадалия мораторни лихви/
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата, подадено от насрещната
страна И. Н. Р., чрез пълномощника й адв.Кр.Л. от АК – гр.С, в която се излагат
съображения за нейната неоснователност. Претендира се оставяне без уважение на
въззивната жалба ведно с определяне на адв.възнаграждение на пълномощника на ищцата за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, в размер не по-нисък от
този, посочен в чл.36, ал.2 от ЗАдв. Поддържа се евентуално възражение за прекомерност на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
В отговора страната излага обстойно мотиви за възприетия присъден от първата
инстанция размер на обезщетение от 70 000 лева. Акцентира на установените посредством
събраните доказателства: получени от ищцата множество телесни увреждания, вкл. със
степен средна телесна повреда; усложнения по време на възстановителния период,
изразяващи се в дълъг болничен престой, болки, страдания и остра кръвоизливна анемия
/т.е. поне две средни телесни повреди/; дълъг и неприключил възстановителен период както
и психически стрес от инцидента, който не е преодолян и към момента. Въззиваемата страна
посочва конкретните установени по делото обстоятелства, които определят получените
травми като сериозни, съпроводени с интензивни физически и психически страдания,
обуславящи обезщетение от поне 70 000 лева. Независимо от липсата на оплаквания във
въззивната жалба, страната посочва също, че постигнатото споразумение в наказателното
производство обуславя установен механизъм на произшествието и липса на съпричиняване
от страна на пострадалата, при наличие на квалифициращ признак на престъплението, тъй
като произшествието е настъпило на пешеходна пътека. Претендира потвърждаване на
решението в обжалваната му част.
Във въззивното производство страните поддържат процесуалните си тези съобразно
разменените книжа – въззивникът в писмено становище чрез адв.Г., а насрещната страна –
чрез пълномощника си адв.Л..
За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че производството е било
образувано по искова молба на И. Н. Р., чрез адв.Кр.Л. от АК -С, с която се претендира
осъждане на ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на ищцата обезщетение в
размер на 90 000 лева за претърпените неимуществени вреди от получени при ПТП на
11.08.23г. увреждания, причинено виновно от л.а.Волво с ДК №ХХХХХХХХХ, управляван
от водача Н В М, застрахован при ответното дружество по полица ГО на автомобилистите с
валидност към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане ведно със законна лихва за предходен
2
период, считано от 30.06.2024г. /следваща подаване на застрахователна претенция/ до
предявяване на иска на 25.09.2024г. С исковата молба ищецът въвежда релевантните за
допустимостта и основателността на иска твърдения – настъпило произшествие и
претърпени от ищцата вреди – травматични и психически вреди; постигнато в
наказателното производство споразумение от 13.02.24г., с което водачът на л.а.Волво се е
признал за виновен за причиненото произшествие; наличие на валидно застрахователно
правоотношение и предявяване на застрахователна претенция на 27.03.2024г., по която не е
било определено и изплатено обезщетение на ищцата.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска по основание и
размер. Не оспорва, че е налице валидна застраховка на ГОА по отношение на автомобила,
причинил ПТП както и вината на застрахования водач, като се позовава и на постигнатото в
наказателното производство споразумение за признаване на вината от деликвента; не
оспорва и отправената застрахователна претенция. Оспорва размера, вида и интензитета на
понесените и търпени от ищцата неимуществени вреди както и претендирания размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД. Счита, че ищцата е получила множество, но повърхностни
наранявания, а средната телесна повреда – счупване на дясна срамна кост, е лекувана
консервативно /неоперативно/ като не са настъпили усложнения и ищцата е напълно
възстановена. Оспорват се продължаващите търпени от произшествието вреди. Твърди се, че
претендираното обезщетение е завишено с оглед целия комплекс от обстоятелства, които
съдът следва да прецени по чл.52 ЗЗД. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, която бидейки на пешеходна пътека по време на произшествието, не е
съобразила пътната обстановка и разстоянието и скоростта на приближаващото се МПС
както и при нарушение изискванията на чл.113 ЗДвП.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение на членовете на състава, в пределите на
въззивното обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася по валидността на обжалваното
решение служебно, по допустимостта – в обжалваната част, а по отношение на
правилността му е обвързан от въведените с жалбата оплаквания.
Съобразно тези принципи, обжалваното решение на ОС-Търговище е валидно
постановено и допустимо.
При преценка редовността на сезирането настоящият състав преценява въззивната
жалба като редовна и производството по същата за допустимо – жалбата е подадена от
легитимирана страна, чрез пълномощника й по делото, срещу подлежаща на обжалване част
от решението и при наличие на интерес, в преклузивния срок.
Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения. От друга страна, съставът на АС не намира основание за
даване указания на страните за ангажиране на доказателствени искания във връзка с
установяване приложението на императивна правна норма.
Съобразно очертаните с въззивната жалба оплаквания за отмяна на решението
единствено за част от присъденото обезщетение над сумата от 40 000 лева /до присъдените
от първата инстанция 70 000 лева/, настоящият състав е обвързан от обхванатите от силата
на пресъдено нещо факти с правно значение за спора по чл.432 КЗ, а именно относно
наличието на деликт, настъпило от него увреждане на ищцата, причинно-следствената
връзка с конкретното произшествие, вината на водача на застрахованото МПС, валидното
застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя
на ГО на деликвента. На основание чл.300 ГПК, по въпросите извършено ли е деянието,
противоправно ли е и дали е виновен деецът, евентуалната присъда, респ. споразумение, са
задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните
последици от деликта. Съгласно представените писмени доказателства, НОХД №814/2023г.
3
на РС -гр.С, е приключило с утвърждаване на споразумение, с което е налице задължително
за настоящия състав произнасяне относно релевантните обстоятелства, обуславящи
функционалната отговорност на застрахователя.
Не се спори от друга страна, че ищецът е депозирал претенцията си за обезщетяване на
вредите от процесното ПТП, на 27.03.2024г. Не се спори и относно получените при
произшествието травми от ищцата. Въззивникът оспорва единствено обсъждането им от
първоинстанционния съд – техния вид, обем и интензитет -като меродавни за определяне
размер на обезвреда съгласно чл.52 ЗЗД. С въззивната жалба не се поддържат възраженията
за съпричиняване на вредите от пострадалата. Поради изложеното, предмет на въззивното
производство е единствено размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно
тяхното конкретно проявление и доказване в процеса.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 11.08.2023г. ищцата е
претърпяла ПТП като пешеходец, на пешеходна пътека в гр.С, като била ударена от
л.а.Волво, управляван от водача Н М. В резултат на удара получила следните увреждания:
травматичен хематом на лява челно-теменна област, травматичен хематом на външната
повърхност на дясното бедро, охлузна рана на горна трета на дясно бедро, охлузна рана на
дясно коляно, охлузна рана на лява хълбочна област, кръвонасядане на пръстите на лява
длан, многофрагментно счупване – с разместване на фрагментите на горно и долно рамо на
дясна срамна кост. Поради фрактурата ищцата пролежала в МБАЛ С АД за периода от
11.08.23г. до 18.08.2023г., като на 12.08 било извършено закрито наместване на счупването
на тазовите кости. Като известно усложнение следва да се третира получената кръвоизливна
анемия, обусловила временна опасност за живота. Извършени били двукратни вливки на
еритролитна маса – на 13-ти и на 17.08.23г. При изписването бил указан постелен режим на
твърдо легло в продължение на три месеца. От писмените доказателства се установява още,
че ищцата е провеждала двукратно рехабилитации в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина при МБАЛ -С АД – съответно в периода от 07.11 – 14.11.2023г.
и от 09.01.24г. до 16.01.2024г., като е изписана с подобрение в движението на дясна ТБС и
известно преодоляване на болковия синдром. При постъпването си през м.11 същата се е
придвижвала с една патерица, а през м.01.2024г. без помощно средство, но към този момент
е фиксирана накуцваща походка. От проведения от вещото лице по назначена по делото
КСТМЕ преглед на ищцата на 16.12.2024г. се установява слабо отчетливи белези, които не
водят до асиметрия в снагата. Не се установява промяна в походката /накуцване/ и
необходимост от ползване на помощни средства.
От установения в експертизата механизъм на произшествието се установява, че
ищцата е била ударена в дясна част на тялото от предната дясна част на автомобила
/инициален удар/ като е подхвърлена и паднала в дясната част на пътното платно. Съгласно
изслушаното заключение, причина за конкретното произшествие е преумората и забавената
реакция на водача на лекия автомобил. Вещото лице изрично посочва, че пешеходката е
пресичала пътеката с нормален ход или поне не са налице данни за отклонение от
изискванията към преминаващите по пътя пешеходци съгл. чл.113 ЗДвП.
От анализа на събраните свидетелски показания, които съдът цени като
непосредствени и обективни, независимо от основанията за приложение на чл.172 ГПК, се
установява, че възстановяването на ищцата от счупването на таза е протекло по-дълго от
обичайното. Съдът се базира на показанията на тези свидетели, тъй като същите макар да се
явяват заинтересовани лица, дават непосредствени и достоверни становища относно
състоянието на ищцата, основани на преките им впечатления и ангажираност с
възстановителния процес като съвпадат с писмените доказателства по делото. От същите се
установява, че почти два месеца ищцата е била на легло като близките й са поели пълна
грижа за нея. Преместила се при родителите си, за да има обезпечена постоянна грижа. През
м.12.2023г. се върнала в дома си при съпруга и децата си, които продължили да й помагат в
4
ежедневните дейности, тъй като същата се придвижвала с патерици. Започнала да се
придвижва без помощни средства едва през април-май 2024г., а малко по-късно се върнала и
на работа. Според медицинската експертиза, такъв тип фрактури отшумяват в интервала от
максимум четири месеца. Същевременно, според показанията на бащата и съпругът на
ищцата, тя е изпитвала силни болки и неудобства в продължение на много по-дълъг период
– до м.май 2024г., т.е. около 6-7 месеца.
От показанията се установява още, че ищцата е била неподвижна около 2 месеца, през
което време нейните близки са поели пълното й обслужване и тоалет. След този период
същата се е придвижвала първоначално с две, а след месец декември с една патерица. Тези
показания се синхронизират и с представените и обсъдени от вещото лице медицински
документи и конкретно епикризите за проведеното рехабилитационно лечение. Въпреки
становището на вещото лице за пълно възстановяване от травмите и идеално зарастване на
костите на таза, съдът приема въз основа на писмените доказателства, свидетелските
показания и коментара на вещото лице в открито заседание, че и понастоящем ищцата не е в
предишното си състояние. От една страна, при продължително ходене и физическо
напрежение продължава да изпитва болки и дискомфорт в ингвиналната област и в областта
на травмата, вкл. в мускулатурата на десния крак, а от друга страна са налице и остатъчни
психологически последици – страх от шофиране, при возене и пресичане на пътното платно.
Установява се остатъчна болезненост на дясното бедро от получения масивен хематом,
дължащ се на нерезорбирани колекции с кръв, които според устните обяснения на вещото
лице от медицинската експертиза, могат да бъдат отстранени оперативно, за да се
възстанови тъканта. Според обясненията на експерта, такива хематоми обикновено се
резорбират, но поради своята обширност в конкретния случай те са се трансформирали в
съединителна тъкан, която придърпва останалата тъкан и мускулатурата. Това води до
усещане за болка и дискомфорт при ищцата. Не на последно място съдът отчита и
преживените от пострадалата притеснения и чувство за безпомощност от необходимостта да
бъде обслужвана от родителите и съпруга си чрез подлога в продължение на около 2 месеца.
Това й състояние е засилено и от необходимостта да живее през този период отделно от
семейството и децата си, за да бъде обгрижвана от родителите си. Изпитвала е силно
притеснение и от обстоятелството, че не е могла да бъде с децата си на първия учебен ден.
За твърдените телесни увреждания са приобщени Експертно решение на ТЕЛК
№00159 от 042/20.03.2024г., Експертно решение №00268 от 070/20.05.2024г., двете при
„МБАЛ С” АД – гр. С, Болничен лист № Е20232048872/18.08.2023г., Болничен лист №
Е20232849777/06.10.2023г., Болничен лист № Е20232850082/06.11.2023г., Болничен лист №
Е20232850325/04.12.2023г., Болничен лист № Е20240963295/11.04.2024г., Болничен лист №
Е20232850610/08.01.2024г., Болничен лист № Е20232850909/06.02.2024г., Болничен лист №
Е20240963474/26.04.2024г., Болничен лист № Е20240963967/21.06.2024г., Болничен лист №
Е20240963980/24.06.2024г., видно от които ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност в срок до 05.06.2024г. /в този смисъл са и дадените от близките й
свидетелски показания/
Установява се от представени амбулаторни листи от 20.09.2023г., 06.10.2023г.,
16.10.2023г. 17.10.2023г., 06.11.2023г., 15.11.2023г., 08.12.2023г., 08.01.2024г., 06.02.2024г.,
27.02.2024г., 05.03.2024г., 22.04.2024г., 03.09.2024г. и копие от компютърни томографии на
корем, гръден кош, гръбначен стълб и главен мозък и друга медицинска документация /л.76-
90/, че ищцата е извършила посещения при различни специалисти във връзка
здравословното състояние и са назначени множество изследвания. Видно от Епикриза от
„МБАЛ - С” АД, Отделение по ортопедия и травматология от 18.08.2023г., ищцата е била в
болнично заведение в периода 11.08.2023г. до 18.08.2023г. с поставена диагноза „счупване на
пубиса /срамна кост/, закрито”. На 12.08.2023г. е осъществено закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация, тазови кости. Поради ниски стойности на Hb на
13.08.2023г. и 17.08.2023г. е проведено кръвопреливане на 1 сак ер.маса. Установява се от
5
два броя епикризи от „МБАЛ - С” АД, Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина /ОФРМ/, че в периода 07.11.2023г. до 14.11.2023г. и 09.01.2024г. до 16.01.2024г.
ищцата е постъпила в лечебно заведение за физиолечение. Според устните обяснения на
вещото лице Димова, ищцата е направила всичко необходимо за лечението и
възстановяването си.
При тези данни настоящата инстанция следва да направи самостоятелен анализ като
определи справедливо обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди –
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно ППВС №4/1968г., с което са дадени задължителни указания по прилагане
нормата на чл.52 ЗЗД, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съобразителната част на
постановлението е разяснено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценка на конкретните вреди и техните проявления по спора. В случаите на телесни
увреждания такива обстоятелства могат да бъдат възрастта, характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за претърпените неимуществени вреди. Задължителните указания на Пленума на
ВС са намерили отражение и в създадена постоянна практика на ВКС по приложението на
чл.52 ЗЗД, в която е възприето разрешението, че за да удовлетворява изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените
неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при
съблюдаване на посочените в ППВС №4/1968г. критерии и след задълбочена преценка на
всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират
съдържанието на понятието "справедливост", като се отчете и икономическата конюнктура в
страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Във връзка с лимитите на
застраховане съобразно чл.492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл.52 ЗЗД също е
формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т.
д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на
ВКС, ТК, І т. о. и др. /. Съобразно същата е възприето становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Дори и да
нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на
застрахователни покрития по чл. 492 КЗ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк
иск срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Към датата на настъпване на произшествието и търпените от него вреди за ищцата
същата е била на 40-41 години, в млада, активна възраст; съпруга и майка на две деца.
Получената фрактура, съчетана с множество леки телесни повреди, са довели до рязка и
продължителна промяна в начина на живот на ищцата. Действително, същата е възстановена
6
по данни на медицинската експертиза към датата на проведения преглед на 16.12.2024г., без
дефицит в походката и при правилно зарастване на костиците от срамната кост, но при
оплаквания за персистиращи болки в ингвиналната област и в мускулатурата на увредения
крайник при продължително ходене, натоварване и промяна в метеорологичните условия.
Налице са и остатъчни белези по външна повърхност на дясното бедро /по-изразени/ както и
на лява хълбочна област. Това увреждане предполага постоянно неудобство, макар да не
изисква непременно оперативната му корекция. Независимо от стандарта за възстановяване
от този вид фрактури /на срамна кост/, който е в порядъка от 2-3 месеца, съдът приема, че
при ищцата този процес и отнел по-продължително време – около 6-7 месеца. Вещото лице
също изразява становище, че наличието на масивен хематом на дясното бедро ще продължи
да предизвиква болка и дискомфорт като е възможно премахване единствено чрез операция.
Възстановителният период е бил белязан от силни и интензивни болки и страдания в
продължение на около 2 месеца, с постепенно затихване и подобрение по време на
проведените два рехабилитационни престоя в отделението по физикална и
рехабилитационна медицина, последното през месец януари 2024г. И към края на петия
месец ищцата е имала затруднения в придвижването и е накуцвала. Тя се е върнала към
обичайния си начин на живот едва през месец май 2024г., в който период е възстановена на
работното си място като администратор в хотел. Понесените в началото на периода
страдания са с висока степен на болезненост, а освен това са били съчетани и с болките от
останалите по-леки наранявания на главата, ръцете и левия хълбок. Съдът отчита като
усложнение в лечението настъпилата остра анемия и необходимостта от кръвопреливане,
което представлява опасна за живота и здравето на ищцата ситуация.
Тъй като разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД изисква пълна обезвреда, т.е. обезщетяване на
всички преки и непосредствени вреди, съдът следва да съобрази, че полученото увреждане
се е отразило негативно и на емоционалния и психически статус на ищцата. Наложилото се
консервативно лечение чрез репозиция на тазовите кости и пълно обездвижване е изисквало
непрекъсната грижа в първоначалния възстановителен период, поради което ищцата се е
преместила при родителите си за около 2 месеца. В този период същата е била обездвижена
на легло като близките й /майка и баща/ са полагали ежедневна и непрекъсната грижа, вкл.
за тоалет и смяна на подлога. Без съмнение това безпомощно състояние е било свързано със
стрес, безпокойство, неудобство и чувство за малоценност. То е обусловило и промяна в
начина на живот, тъй като ищцата не е могла да се грижи дълго време за децата и
семейството си. Много от домакинските й дейности са били поети от близките. Освен това,
като неблагоприятна последица от фрактурата съдът отчита нуждата за период от поне още
два-три месеца от помощни средства /след преустановяване на обездвижването: –
първоначално с две, а след това и с една патерица. Свидетелските показания сочат, че
ищцата продължава да изпитва притеснения, свързани с възможни рискови ситуации при
пресичане и при шофиране като въпреки наличието на правоспособност не е искала да
шофира. Поради изложеното и като прецени икономическите условия в страната, чийто
показател са и лимитите на застрахователна отговорност, съдът намира че адекватен израз
на принципа за справедлива обезвреда се явява сумата от 70 000 лева. Това обезщетение
съответства на общите и специфични за казуса критерии, очертани от цитираното по-горе
ППВС.
Освен това, въззивният съд намира, че във въззивната жалба не са посочени конкретни
обстоятелства, които да сочат, че преценката на съда относно размера на обезщетението, е
неадекватна и не съответства на принципа на справедливост. Посочените от въззивника
съображения не сочат на подценяване или надценяване на някои от обстоятелствата или
превратното им тълкуване. Определеният по-горе размер съответства на общественото
разбиране на даден етап от развитие на обществото, за репариране на търпените от ищцата
вреди и не надхвърля границата, над която би представлявал обогатяване на пострадалото
лице. За пълнота, въззивният съд отбелязва, че съдът не е обсъждал във връзка с присъдения
7
размер посоченото от ищеца задъхване като относимо към вредите, доколкото вещото лице
посочва, че такава връзка не е налице. Освен това, вещото лице изрично е посочило, че
ищцата е направила всичко необходимо за възстановяването си. Субективна и индивидуална
е преценката относно продължителността на проведеното консервативно лечение и точния
период за възстановяване на ищцата. Въпреки двумесечното й обездвижване вещото лице е
посочило, че не се констатира мускулна атрофия, която да е свързана с неправилно
проведено лечение и/или неспазване на санитарно -хигиенните изисквания от пострадалата.
Нещо повече, това би могло да обслужи евентуално възражение за съпричиняване, каквото
не се поддържа от въззивника с жалбата. /въведеното в края на въззивната жалба
съпричиняване е очевидно отнесено към друг казус, който няма връзка с настоящия спор/
Посоченото съпричиняване в размер на 20% в становище на въззивника, депозирано в
открито заседание, се явява преклудирано, доколкото по отношение на приетото от
първоинстанционния съд не са налице оплаквания в жалбата. Дори да се приеме, че страната
може да възобнови тези си възражения до приключване на устните състезания, то същото се
явява неоснователно. Събраните писмени доказателства както и кредитираната комплексна
експертиза не установяват конкретен принос на ищцата за настъпилото ПТП, а освен това
съдът отчита спецификата на произшествието, настъпило на пешеходна пътека. /арг. и
разгледаните хипотези в ТР №2/2016г. на ОСНК на ВКС/ Застрахователят не е установил
извършване на каквото и да е нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП от страна на
пострадалата, което да обуслови извод за приноса й съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради
изложеното, настоящият състав намира, че определеният размер обезщетение от 70 000 лева,
не следва да бъде редуциран, като се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Върху присъдения размер се дължи и законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилите вреди, която не е спорна между страните – на 27.03.2024г.
Доколкото страната претендира присъждане на законните лихви от подаване на исковата
молба на 25.09.2024г. до окончателното изплащане, акцесорният иск по чл.86 ЗЗД се явява
основателен като обусловен от уважаване на главния, върху присъдената главница. По
отношение на мораторните лихви по чл.429, ал.3 КЗ, претендирани от по-късна от
уведомяването на застрахователя дата, а именно от 30.06.2024г. до предявяване на прекия
иск, решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в законна сила. Във
въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания по отношение на решението по този
иск и съдът е приел, че въззивникът не обжалва решението в тази част. Този извод следва и
от уточняваща молба на въззивника на л.21 по въззивното дело, като съдът изрично е
посочил в определението си за насрочване на делото предметните предели на
производството.
Поради идентични правни изводи с тези на първата инстанция, обжалваната част от
решението следва да бъде потвърдена.
С оглед резултата от въззивното производство, респ. неоснователност на въззивната
жалба, разноски за настоящата инстанция се следват на ищеца съгласно чл.78, ал.1 ГПК. С
отговора на въззивната жалба се претендира възнаграждение на пълномощника адв.Л.,
определено от съда по чл.38 вр.чл.36 от ЗАдв. за оказана на доверителя му безплатна правна
помощ. Към отговора е приложен договор за правна помощ ведно с пълномощно за
процесуално представителство на И. Н. Р. във въззивното производство с изрична уговорка
за безплатно предоставяне на тази професионална услуга. Съобразно обжалваемия интерес
по делото /30 000 лева/, минималният размер на възнаграждението съгласно Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4, възлиза на сумата
от 3 050 лева.
Съгласно задължително за съдилищата решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в
Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.),
8
минимални размери не са обвързващи за съда и съдът следва да откаже приложението им.
Доколкото тези размери са ориентир за евентуални пазарни цени на услугата, договорени
между клиент и адвокат, съдът ги съобразява само косвено, като основната му преценка за
размера на възнаграждението се предопределя от фактическата и правна сложност на спора.
Поставеният пред въззивния съд спор не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, като освен това оспорването от страна на застрахователя е частично по
отношение на осъдителния диспозитив. Същевременно, съдът отчита и действително
извършената по делото работа от пълномощника на страната адв.Л., която се изразява в
подаване на писмен отговор /при по-стеснена от вече осъществена защита, липса на нови
доказателствени искания, доводи и възражения и при стабилизиране на решението за част от
присъдено обезщетение/ и процесуално представителство в едно открито заседание. Поради
изложеното, съдът намира, че възнаграждение в размер на 1 500 лева е обосновано и
адекватно на престираните адв.услуги.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/04.02.2025г., постановено по гр.дело №435/2024г. по
описа на Окръжен съд – С, с което ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД,
гр.София, ЕИК *********, подадена чрез адв.М.Г. от САК, е осъдено за заплати на
пострадалата И. Н. Р., ЕГН ********** от гр.С, обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, резултат на ПТП, настъпило на 11.08.23г., в обжалваната част за
разликата над 40 000 лева до присъдените 70 000 лева обезщетение, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба на 25.09.24г. до окончателното изплащане на
задължението.
В останалата част решението е влязло в законна сила поради необжалването му - за
присъденото обезщетение до размера от 40 000 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска, изчислена върху тази главница, до окончателното изплащане както и в
частта за присъдената мораторна лихва в размер на 2 306.05 лева, начислена за периода от
30.06.24г. до предявяване на иска на 25.09.2024г., а така също и в частта, в която исковете по
чл.432 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ са били отхвърлени.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, гр.София, ЕИК
********* да заплати на адв.К. Л. от АК, ЕГН **********, гр.С, ул.Д №ХХ, вх.Х, ап.Х,
възнаграждение за оказана на ищцата И. Н. Р. безплатна правна помощ – процесуално
представителство по в.т.дело №179/2025г. на АС-Варна, в размер на 1 500 лева, на
основание чл.38 вр.чл.36 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10