Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
Гр. Перник, 19.07.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар П.И.и с участието на прокурор
Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното
от съдия Мария Христова КАНД № 89 по описа за 2023 година на Административен
съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София срещу Решение № 162
от 27.04.2023 година, постановено по АНД № 00043 по описа за 2023 година на
Районен съд - Перник.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление (НП) № 42-0004106 от 24.11.2022 година, издадено от Директора на
Регионална администрация „ Автомобилна администрация“ – София, с което на „***
с БУЛСТАТ: ***, представлявано от М.И.И. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания, във вр. чл.104, ал.7, пр. последно от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтПр/ за извършено административно нарушение по чл. 91в, т.2, пр.2 от
Закона за автомобилните превози.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. По същество излага доводи, че в настоящият
казус се касае за бездействие от страна на посоченото като нарушител в
наказателното постановление лице тъй като последният не е представил поисканата
от страна на административния орган информация, която е записана на дигиталната
карта. Това според касатора е предпоставка превозвачът да попадне в най-високата
рискова категория. С тези мотиви иска от съда да отмени постановения съдебен
акт на районния съд, респективно да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.3 от АПК е представила отговор на касационната жалба, с
който моли съда да потвърди постановения от страна на районния съд съдебен акт.
В съдебно заседание, проведено на 28.06.2023 година
касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- „***, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
- Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на съдебното решение
и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на
чл.218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като при постановяването му съдът
се е съобразил както с материалноправните, така и с процесуалноправните
разпоредби на закона. Аргументите на настоящият касационен състав за това са
следните:
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия А-2012 № 328353 от 06.10.2022 година
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ *** с
БУЛСТАТ: ***, представлявано от М.И.И. с ЕГН: **********, в качеството и на
управител за това, че на 06.10.2022 година в гр. Перник, ул. „***“ № 2, в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, около 13:00
часа при извършена тематична проверка съгласно Заповед № РД-12-2875 от
06.10.2022 година превозвачът „***, притежаващ Лиценз на Общността № 18407 не
представя за проверка в ОО АА гр. Перник на 06.10.2022 година информация,
извлечена от картата на водача Ю.А.М. с ЕГН: **********, управлявал влекач
марка *** с рег. № СВ***ТА, оборудван с дигитален тахограф за периода от
29.05.2022 година до 22.06.2022 година съгласно надлежно връчено известие с
рег. № 50-00-668/1/28.09.2022 година, връчено на 29.09.2022 година. Деянието е
квалифицирано като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т.2 пр.2 от
Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на нарушителя на 06.10.2022
година, който го е подписал с възражение, че ще представи поисканата информация
в 7-дневен срок. /лист 15 от АНД № 00043/2023/.
Срещу АУАН в законоустановения за това срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН нарушителят не е депозирал възражение.
Констатациите, обективирани в АУАН са възприети и
възпроизведени и в Наказателно постановление (НП) № 42-0004106 от 24.11.2022
година, издадено от Директора на Регионална администрация „Автомобилна
администрация“ – София, с което на „*** с БУЛСТАТ: ***, представлявано от М.И.И.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 ( две хиляди) лева на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания, във вр. чл.104, ал.7, пр. последно от
Закона за автомобилните превози за извършено административно нарушение по чл.
91в, т.2, пр.2 от ЗАвтПр /лист 24 от АНД № 00043/2023/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Перник, който с Решение № 162 от 27.04.2023 година, постановено по АНД № 00043
по описа за 2023 година на съда го е отменил. За да постанови този резултат
решаващият съд след събиране, преценка и анализ на доказателствата, приобщени
по делото е приел, че в хода на административнонаказателното производство,
развило се пред административнонаказващия орган е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в несъобразяване с разпоредбата на чл.59, ал.4 от
Закона за административните нарушения и наказания, тъй като при правилно
установена фактическа обстановка е приложил неправилно съответната
административнонаказателна разпоредба, доколкото
в развилото се производство, както пред наказващия орган, така и пред съда не
са събрани доказателства, които да доведат до потвърждаване тезата на
настоящият касатор за реализиране на визираното в наказателното постановление
виновно деяние. Това според районният съд е довело до противоречие от една
страна между описаното в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, а от друга до противоречие между обстоятелствената
част на наказателното постановление и крайните изводи в същото. Въз основа на
това първоинстанционният съдебен състав е приел, че е допуснато съществено
нарушение, изразяващо се в невъзможност на лицето да разбере за какво точно
нарушение е санкционирано. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното
постановление.
Решението е правилно.
Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния
закон.
Съобразно чл.220 от АПК настоящата касационна инстанция
възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която
напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Разпоредбата на чл.91в, т.2 от ЗАвтПр вменява в
задължение на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и за предоставят за проверка от контролните органи: 1.тахографските
листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Съгласно
нормата на чл.38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 година превозвачите и лицата,
извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за
скоростта: 1. Най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф; 2. Най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на
водача.
Разпоредбата на чл.104, ал.7 от ЗАвтПр, въз основа на
която е санкциониран ответникът по касационната жалба, предвижда да бъде
ангажирана отговорността на превозвача
или на лице по чл.12б, ал.1 извършващо превози за собствена сметка,
които не съхраняват тахографски листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказ да ги
предоставят за проверка на контролните органи.
В тази връзка за пълнота следва да се посочи, че легална
дефиниция на понятието „извличане“ е дадена в чл.2, т.2, б. „н“ от Регламент №
165/2014 година на Европейския парламент от 04.02.2014 година относно
тахографите в автомобилни транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИ0/ № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /Е0/ № 561/2006 година на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. По смисъла на
тази разпоредба извличането представлява копиране заедно с електронния подпис
на част или на пълен набор от файлове с данни, записани в електронната памет на
бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф с данни, записани в
електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за
тахограф, при условие, че при този процес не се изменят или изтриват записани
данни.
Правейки анализ на съдържанието на разпоредбата на
чл.104, ал.7 от ЗАвтПр следва изводът, че тя урежда две отделни хипотези, които
имат различно изпълнително деяние и в съответствие с това се различават по своя
фактически състав, което от своя страна изисква коректно и пълно описание на
фактите и обстоятелства, които определят съответния състав при налагане на съответната
санкция. В тази връзка настоящият касационен състав споделя направените от
страна на първоинстанционния съд изводи, че посочените в наказателното
постановление факти не могат да бъдат подведени под, която и да е от двете
хипотези на чл.104, ал.7 от ЗАвП поради непълнота в описанието и съответно
неяснота, дали е съхранена или не изискваната информация, осъществен ли е отказ
от страна на дружеството за представи информация на контролните органи. Тези
обстоятелства всъщност са от изключително съществено значение за установяване
на фактическия състав на деянията по чл.104, ал.7 от ЗАвтПр, но същите не са
били обект на изследване, събиране и доказване от страна на наказващия орган.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил
оспореното наказателно постановление, Районен съд - Перник е постановил съдебен
акт, който съответства на приложимия закон. При извършена служебна проверка по
чл.218 от АПК съдът не констатира наличие на порок, водещ до неговата отмяна.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции за присъждане на разноски от
страна на страните в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Перник, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162
от 27.04.2023 година, постановено по АНД № 00043 по описа за 2023 година на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/