Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260087 /20.10.
Година 2020 Град Перник
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шести октомври Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело № 00800 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания .
С наказателно постановление №1920а-865/08.05.2020г.,
издадено от директор ОД МВР – гр. Перник, на Д.К.Д. *** е наложено административно
наказание глоба в размер 300 /триста/ лв., на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за това, че на 13.04.2020 г., около
13.20 часа, в гр. Перник, в градска градина на
площад „Иван Рилски“, седейки на пейка, е нарушила въведените със
заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по т.I.1, а именно да не се посещават градски градини и
съоръжения на открити обществени места – нарушение на т.I.1 от заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.Д., с
която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като
твърди, че не е извършила вмененото и нарушение, както и че същото е издадено
при допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
В съдебното производство жалбоподателката, редовно призована, не е участвала лично.
Пълномощникът и – адв. Р. З. в съдебните прения поддържа възраженията в
жалбата за незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи в тяхна
подкрепа и пледира за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, не изразява становище по жалбата. За съдебно заседание –
редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е по чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Същото е
установено с акт за установяване на административно нарушение бл. №706712/13.04.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 13.04.2020г., около 13.20 часа, при
изпълнение на служебните си задължения свидетелите
Ц. М.Л. и Г.П.Г. – полицаи в Първо РУ - ОД МВР Перник,
установили, че Д.Д. е посетила градинката на площад
„Иван Рилски“ в нарушение на въведената със заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка..
Цитираната
заповед на министъра на здравеопазването, била издадена по предложение на главния
държавен здравен инспектор във връзка с разпространението на вируса COVID-19 на територията на Р. България на
основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето
и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (Загл. обн.
ДВ,
бр.28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. Във връзка с епидемичната обстановка от разпространението на вируса, на
посоченото основание били издадени поредица от заповеди, сред които и цитираната, с които били въведени
временни противоепидемични мерки за територията
на страната.
На мястото
на установяване на нарушението срещу Д. Д.
било образувано административнонаказателно
производство с цитирания АУАН бл.№706712/13.04.2020г., като актосъставителят
– свид. Ц.Л. приела, че жалбоподателката виновно е
нарушила разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето. В съставеният акт Д.
вписала, че има възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирала писмено възражение, рег. № 192000-4472 от
15.04.2020г., в което посочила че на
13.04.2020г., около 13.00 часа, е придружавала своя близка със
здравословен проблем – свид. В. С., до
Община Перник, както и че на последната внезапно и прилошало и за кратко
седнали на пейка в градинката пред сградата на Общината.
На 08.05.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и запознавайки се с
депозираното възражение, след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето наложил на Д.Д. административно наказание
глоба за нарушение на т.I.1 от заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
При
извършена проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление съдът установи следното:
АУАН е съставен от длъжностно лице, притежаващо материална и териториална
компетентност по смисъла на чл. 209а, ал.3 от ЗЗдр, с
оглед приетата като писмено
доказателство по делото заповед № 313з-629 от 30.03.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР Перник.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за
това, произтичащо от разпоредбата на чл.
209а, ал.4 от Закона за здравето.
Настоящият съдебен състав констатира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
мотивират отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Съображенията са следните:
Съдът приема, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са изпълнени
изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за точно
посочване на нарушените законови норми.
Д.Д. е
привлечена към административнонаказателна отговорност
с АУАН, в който като нарушена е посочена нормата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
Нейният текст в приложимата към датата на нарушението редакция /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ гласи: „При възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“. Видно е, че сочената
като нарушена норма не установява задължение за определено поведение, с което нарушителят е следвало
да се
съобрази. В
този смисъл вмененото на жалбоподателката поведение
„посетила градинката на пл. „Иван Рилски“ не нарушава правило за поведение, регламентирано
в сочената като нарушена законова норма.
Точното правно квалифициране на нарушението е изисквало обвързването на разпоредбата на
чл.63, ал.1 от Закона за здравето с административнонаказателната
разпоредба на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, тъй като именно в нея е предвидено наказване на
този „който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление…“ /ред. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 9.04.2020 г./, а
предвид препращането и към други нормативни актове – в случая заповедите на
министъра на здравеопазването, необходимо е било посочване на съответния акт на
МЗ с конкретизиране на тази част от нея, установяваща въведена
противоепидемична мярка, за чието неизпълнение е ангажирана отговорността на жалбоподателката. В случая
заповедта на министъра на здравеопазването е посочена при излагане на обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършено нарушението, не и като част от правното квалифициране на същото,
при това без да е конкретизирана относимата към
случая точка от нея, в която е обективирана въведената противоепидемична мярка
и без да е възпроизведено съдържанието и.
Правната квалификация на нарушението, както и пълното му описание с
излагане на всички релевантни фактически обстоятелства са въведени като
императивни изисквания към съдържанието на акта, тъй като са пряко свързани с гарантиране правото на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице да узнае за какво точно нарушение е образувано
производството, въз основа на какви факти и каква е правната му квалификация,
за да упражни ефективно и в пълен обем
гарантираните му от закона процесуални права за
осъществяване на защита.
При издаване на наказателното
постановление тези нарушения частично са санирани по
реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като визираната заповед на министъра на
здравеопазването и конкретната точка, съдържаща въведената противоепидемична
мярка, чието нарушаване е констатирано са означени коректно и във връзка с разпоредбата на чл.63, ал.1 и
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. При издаването на наказателното постановление
обаче е допуснато друго съществено нарушение – с оглед изискването за описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в съдържанието му
частично е възпроизведен част от текста на въведената със заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
министъра на здравеопазването мярка по т.I.1 от
заповедта, като е посочено и конкретно поведение на лицето, мотивирало
извода, че с него се нарушава въведената
мярка /посочено е, че жалбоподателката е седяла на
пейка в парка/. Това фактическо твърдение е въведено за първи път в
наказателното постановление, констатация в същия смисъл липсва в съдържанието
на акта, което съществено нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както и процесуалните
правила, доколкото изводът за осъществено административно нарушение АНО може да
формира само въз основа на фактите, изложени в акта, като е недопустимо да ги
разширява и допълва, както е сторено в случая.
Горното е
достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Извън изложеното, основавайки се на събраните
доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че вмененото нарушение
не е и доказано по несъмнен начин.
Съгласно чл.53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО,
като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, че не
е действал виновно, нито е допустимо да
се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за
нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя
подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по
НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган,
съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните в
съдебното следствие свидетели – актосъставителят Ц.Л.
и Г.П.Г., не допринасят в тази посока,
тъй като вторият заявява, че изобщо не помни случая, включително и след
предявяване на съдържанието на съставения в негово присъствието АУАН, а свид. Л.
– не внася необходимата конкретика, заявявайки,
че не може да отграничи двата отделни случая, при
които е съставила АУАН на две лица на същото място. След като никой от двамата
не предоставя сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен акт,
записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме
еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно
и съответстват на действителността, особено предвид констатираните по-горе нарушения,
свързани с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
както и от гледна точка възраженията на жалбоподателката относно причината да се намира на същото
място и събраните в тази насока по нейно искане
гласни доказателства . Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса.
Поради това възражението на Д.Д. - че не е извършила
нарушението виновно, не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че вмененото нарушение не е доказано, тъй като събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактическата
обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и то виновно, и че
законосъобразно Д. е била привлечена към административнонаказателна
отговорност за него, което допълнително
мотивира отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Разноски по делото страните не са
направили и не се претендира присъждане на такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1920а-865/08.05.2020г.,
издадено от директор ОД МВР – гр. Перник, с което на Д.К.Д. с адрес: ***, с ЕГН
********** на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лв.
за нарушение на т.I.1 от
заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ