№ 9126
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110134130 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. М. Д. против Л. В. Д..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на апартамент № **, находящ се в
(град), (адрес), подробно описан в исковата молба, при квоти по ½ за всеки от тях. Твърди,
че ответникът ползвал целия имот през периода от 26.08.2020г. до 11.05.2022г. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1250 лв. – частичен
иск от цялото вземане в размер на 8200 лв., представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения им имот за периода от 26.08.2020г. до 11.05.2022г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск и моли съда да го
отхвърли. Твърди, че ищецът е бил лишен от ползване на жилището поради заповед на съда,
а не по нейна воля. Поддържа, че между страните са налице водени дела, в течение на които
за част от процесния период жилището е било предоставено на ответницата и трите й деца.
В условията на евентуалност се твърди, че доколкото в жилището живея и трите деца,
частта от ползването, от която е лишен ищецът, е 1/5, а не ½.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от постановление за възлагане от 20.12.2011г. на ЧСИ Р. В., постановление за
поправка на постановление за възлагане от 26.04.2012г., както и нотариален акт №
**/****г. на нотариус М. К., страните са придобили правото на собственост върху
1
апартамент № **, находящ се в (град), (адрес).
По делото е представено решение № (номер) от 29.06.2021г. на СРС, 91 с-в, по гр. д.
№ *****/****г., видно от което бракът между ищеца и ответника е бил прекратен, а
семейното жилище – предоставено за ползване на П. Д..
Видно от заповед за незабавна защита от 06.12.2018г. по гр. д. № 77138/2018г., на
СРС, 80 с-в, ищецът П. Д. е отстранен от семейното жилище.
Представена е нотариална покана от ищеца до ответника, с която същата е била
поканена да заплаща наем в размер на 400 лв. месечно. Поканата е получена лично от
ответницата на 26.08.2020г.
По делото е разпитан св. Н. Т., който твърди, че Л. ползва съсобствения имот от
2018г., когато срещу П. била издадена заповед за домашно насилие. За първи път П. успял
да влезе в апартамента на 11.05.2022г. От 2018г. до 11.05.2022г. Л. не допускала П. до
семейното жилище.
Разпитана св. М. Гр. твърди, че от 2018г. Л. и трите й деца живеят в семейното
жилище. Не може да каже дали П. е имал достъп до жилището от август 2020г. до май
2022г.
По делото са изслушани и приети СОЕ и допълнителна СОЕ, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. От същите се установява средният
размер на пазарния наем за процесния период.
Други доказателства, релевантни към предмета на спора, не са ангажирани от
страните.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС – съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко
взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда
специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата
вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че вещта е съсобствена при посочените в исковата молба квоти, че се
ползва само от съсобственика - ответник, че е поискал писмено обезщетение от ответника за
ползите, от които е бил лишен и какъв е размерът на дължимото обезщетение.
По делото не се спори, че страните са съсобственици на апартамент № ** при квоти
½ за всеки от тях, а това се установява и от представените по делото постановление за
възлагане от 20.12.2011г. на ЧСИ Р. В., постановление за поправка на постановление за
2
възлагане от 26.04.2012г., както и нотариален акт № **/****г. на нотариус М. К., видно от
които страните са придобили правото на собственост върху апартамент № **, находящ се в
(град), (адрес). Страните не спорят, че имотът е закупен по време на брака, поради което
след прекратяване на брака /решението по гр. д. № *****/****г. на СРС, 91 с-в в тази част
не е обжалвано, поради което е влязло в сила/, страните са станали съсобственици на имота
при равни квоти.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че в процесния период
имотът се ползвал единствено от ответницата и децата й. Това обстоятелство е прието от
съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване в първото по делото съдебно заседание.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се обезщетение в случай, че в процесния
период е действала заповедта за незабавна защита, включваща и забрана на ищеца да
приближава семейното жилище. Ответникът не спори относно изложеното в исковата
молба, че заповедта за незабавна защита от 06.12.2018г. по гр. д. № 77138/2018г. на СРС, 80
с-в е била обезсилена в частта, в която се ограничава ищецът да приближава семейното
жилище. На следващо място, видно от приложената по делото покана, неоспорена от
ответника, ищецът е поканил Л. Д. да освободи имота съгласно определение от 29.07.2019г.
по гр. д. № *****/****г. на СРС, 91 с-в и да предаде владението върху имота, като ще
получава наемът, определен от съда в размер на 350 лв. Началото на процесния период е
26.08.2020г. Ето защо, съдът приема, че в процесния период не е действала заповедта за
незабавна защита в частта, в която на ищеца е забранено да се доближава до жилището.
За пълнота на изложението обаче следва да се отбележи, че обезщетение се дължи и
дори да се приеме, че в процесния период е действала заповедта за незабавна защита.
Съгласно приетото в ТР № 7/2012 год., ОСГК, ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.
2 от ЗС е всяко поведение на собственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може
съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС да покани съсобственика, който я използва да му предостави
достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен
(пропуснатите ползи). По този иск е без правно значение дали използващият съсобственик,
който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи
обезщетение за пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил по никакъв начин от общата
вещ.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за
добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да
пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза -
лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС право да
3
получи обезщетение. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Установява се на следващо място, че ответницата е получила покана за плащане,
която е получена лично от ответницата на 26.08.2020г. Със същата ответницата е поканена
да заплаща обезщетение в размер на 400 лв. от датата на получаване на поканата.
Видно от приетата допълнителна СТЕ размерът на средния пазарен наем за
процесния период за целия апартамент е 13100 лв., а за ½ ид. ч. – 6550 лв. Съдът приема, че
следва да вземе предвид посочената от вещото лице по допълнителната СТЕ сума, тъй като
в проведеното съдебно заседание, същото е заявило, че първата СТЕ е изготвена въз основа
на използвани статистически изменения, публикувани в „имот.бг”. След направеното от
вещото лице подробно проучване и сравнение на статистики, които се публикуват от
различни сайтове и агенции на имоти, установила голямо различие, поради което е
използвала официални статистически данни и в показателите на НСИ. При изготвяне на
допълнителната СТЕ вещото лице в съдебно заседание заявява, че не е добавила 3 % за
топлоизолация, тъй като такава имала само на една стена. С молба от 23.03.2023г. обаче
ответникът изрично заявява, че апартаментът има вътрешна и външна изолация. Това
несъмнено увеличава цената, съгласно изложеното от вещото лице в СТЕ, допълнителната
СТЕ и дадените в съдебно заседание разяснения. Ето защо, съдът намира, че към посочената
от вещото лице крайна сума от 13100 лв. следва да бъдат добавени и 3% за топлоизолация
или средната наемна цена за целия апартамент възлиза на 13493 лв., а съобразно дела на
ответника - 6746.50 лв., до който размер искът е основателен. Ищецът претендира част от
сумата – 1250 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по настоящето дело
разноски.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което е основателно. Съгласно фактическата и
правна сложност на делото, материалният интерес и извършените процесуални действия,
както и като съобрази действащата към датата на подписване на договора за оказване на
4
правна защита и съдействие Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че следва да намали заплатеното на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение на сумата от 500 лв.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
1100 лв., от които: 50 лв. държавна такса, 550 лв. депозит за ССЕ и допълнителна ССЕ и 500
лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на П. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС сумата от 1250 лв. - частичен иск от общо претендираните от ищеца 8200 лв.,
представляваща обезщетение за припадащата се ½ част за ползване на притежаваните от
ищеца идеални части от следния съсобствен недвижим имот „апартамент № **, находящ се
в (град), (адрес), за периода от 26.08.2020г. до 11.05.2022г., ведно със законната лихва от
24.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на П. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1100 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5