Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Пловдив, 04 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 1258 по описа
на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „ЕР 35 Констръкшън“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Густав Вайганд“ № 14, представлявано от управителя Г.Н.Б.,
против Ревизионен акт № Р-16001621003896-091-001/16.02.2022г., издаден от т.в.п.на
длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 184/29.04.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно
допълнително начислен ДДС в размер на 7 666,67 лв. ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 011,52 лв.
В жалбата се
релевират доводи, че процесният ревизионен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че не е обсъдено кога са отпаднали основанията за
дерегистрация по ДДС на дружеството и какви са били те. Иска се отмяна на
обжалвания РА. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. Н., е на становище, че жалбата е
неоснователна. В писмени бележки излага допълнителни съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е
започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621003896-020-001 от
09.07.2021г., изменена със ЗИЗВР № 16001621003896-020-002/11.10.2021г. и ЗИЗВР
№ 16001621003896-020-003 от 10.11.2021г., с която е възложено да се обхванат
задължения за ДДС за периода от 23.09.2020г. до 23.06.2021г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен РД №Р-16001621003896-092-001/23.12.2021г.,
срещу който е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на Ревизионен акт №Р-16001621003896-091-001/16.02.2022г.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119
ал.2 ДОПК. В тази връзка, по делото са представени оправомощителни заповеди,
издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /л.27-59/.
В срока по
чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” –
Пловдив, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №
184/29.04.2022 г., с което РА е потвърден.
При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
За
ревизирания период дружеството „ЕР 35 Констръкшън" ООД ЕООД не е
регистрирано по ЗДДС. Дружеството е било регистрирано по реда на чл. 100, ал. 1
от ЗДДС - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, считано от
30.09.2009г.
С Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 160992002563264 от 12.08.2020г., връчен на 17.08.2020г.
регистрацията на ревизираното лице е прекратена по инициатива на орган по
приходите поради системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Издаденият Акт
за дерегистрация е обжалван и потвърден с Решение № 519/22.10.2020г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив
и не е обжалван по съдебен ред. При извършена проверка в информационен масив на
НАП не са установени данни за подадени заявления за регистрация по ЗДДС от
дружеството-жалбоподател след датата на дерегистрация - 17.08.2020г. и откази
за регистрация по повод заявленията.
Считано от
24.06.2021г. „ЕР 35 Констръкшън" ООД е регистрирано по ЗДДС на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС с
№160422102203415/24.06.2021г., след подадено заявление за регистрация с вх.№
163912102166352 от 21.06.2021г.
Ревизиращият
екип констатира, че дружеството е реализирало облагаем оборот за периода от
01.09.2019г. до 31.08.2020г. в размер на 505 032,69 лв. и към 31.08.2020г. за
него е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС.
Предвид
установения общ облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС,
дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в седемдневен срок, най-късно до 07.09.2020г., но не го е направило.
В хода на
ревизионното производство е установено, че за ревизирания период дружеството е
издало две фактури: Фактура № **********/30.09.2020г. на стойност 25 000,00
лв., с получател „БИОФИЙЛД“ ЕООД, с предмет на доставка: продажба на товарен
автомобил Volkswagen Passat, рег.№****и Фактура № **********/20.10.2020г.на
стойност 21 000,00 лв. с получател Р.И.И., с предмет на доставка: извършени
допълнителни СМР но анекс.
По отношение
Фактура № **********/30.09.2020г. е установено, че с Договор за финансов лизинг
№ 128778/12.04.2018г. с лизингодател „УниКредит Лизинг" ЕАД, ЕИК:
********* и „ЕР 35 Констръкшън" ООД-лизингополучател е дадено на
лизингополучателя правото на изкупуване на МПС: товарен автомобил, Volkswagen
Passat, peг. № ***, рама ***, двигател****. Товарният автомобил е заведен по
дебита на сметка 207 „Транспортни средства"" с инв. № 26 на
24.04.2018г., на стойност 40 416,67 лв. Съгласно Договор за покупко-продажба на
МПС от 30.09.2020г. между продавач „УниКредит Лизинг" ЕАД, чрез „УниКредит
Лизинг" ЕАД - клон Пловдив, купувач -„БИОФИЙЛД" ЕООД и „ЕР 35 Констръкшън"
ЕООД-лизингополучател по договор №128778/12.04.2018г. е заявено съласие правото
му на придобиване на лизинговата вещ да се упражни от „Биофийлд“ ЕООД.
Продавачът „УниКредит Лизинг" ЕАД продава на купувача „БИОФИЙЛД" ЕООД
посоченото МПС за сумата от 12 098.06 лв. без ДДС, която е остатъчната сума по
договора за финансов лизинг. От своя страна, „ЕР 35 Констръкшън" ЕООД
издава фактура № **********/30.09.2020г., в която неправилно е посочен предмет
„продажба на товарен автомобил Volkswagen Passat, peг. № ***“, вместо „продажба
на право на изкупуване на Volkswagen Passat, per. № *** по лизингов договор №
128778/12.04.2018г.“.
Прилагайки
нормата на чл. 67. ал. 1 от ЗДДС, органите по приходите са начислили ДДС на
основание чл. 86, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ДДС по фактура
№**********/30.09.2020г. в размер на 4 166.67 лв. върху данъчна основа в размер на 20 833,00 лв. и ДДС в размер на
3 500.00 лв. по фактура № **********/20.10.2020г. върху данъчна основа в размер на 17 500.00 лв.
Прието е, че
за облагаемите доставки от 23.09.2020г. до 23.06.2021г. се дължи данък върху
добавената стойност, за които е приложима ставка на данъка 20% независимо, че
лицето няма надлежна регистрация по ЗДДС, тъй като неговият общ облагаем оборот
надхвърля прага за задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на
стойност 50 000,00 лв.
С РА е
установен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки от „ЕР 35
Констръкшън" ООД за периода от 23.08.2020г. до 23.06.2021г. в общ размер 7
666,67 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 1 011,52 лв.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на
посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която
преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
Настоящата
инстанция изцяло възприема така установената от органите по приходите
фактическа обстановка, изложена подробно в РД (и възпроизведена по-горе в
настоящото решение), която се подкрепя от приетите и приложени по делото
писмени доказателства, представляващи част от административната преписка.
Съгласно чл.
96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на
територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот да подаде заявление за регистрация по този закон. В случая не се спори,
че оборотът от над 50 000 лв. е достигнат към 31.08.2020г. и дружеството не е
изпълнило задължението си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в
7-дневен срок. Ирелевантни към правния спор са твърденията в жалбата, че при
ревизията следва да бъдат събрани доказателства за отпадане основанията за
дерегистрация. Лицето е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС по реда на чл.
96, ал. 1 и следващите от ЗДДС и да действа като такова и в периода от
23.09.2020г. до 23.06.2021г. Именно в този период са извършени облагаеми
доставки по фактури с № ********** от 30.09.2020г. и № ********** от
20.10.2020г., по които не е начислен ДДС.
При това
положение, относно данъчните периоди, през които лицето е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС, ще намери приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема,
че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за
които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията
за регистрация.
Органът по
приходите правилно е приложил размера на данъка към данъчната основа по
посочените по-горе фактури, издадени през данъчни периоди м. 09 и м. 10.2020г.,
в общ размер на 38 333.00 лв.
Изложеното до
тук налага да се приеме, че фактическите констатации на РА не са оборени с
надлежни доказателствени средства в съдебното производство. Процесуалното бездействие
на жалбоподателя пред настоящата инстанция води до недоказаност на твърденията
изложени в жалбата и съответно до неоснователност на жалбата в обсъжданата
част.
Ето защо,
доколкото не се установява да са налице грешки при изчисления на данъчната основа
за облагане с пряк и косвен данък, както и допълнително установените задължения
по ДДС, ведно с прилежащите лихви (в размерите съгласно решението на контролния
административен орган) следва извод за правилно определена данъчна основа.
Същите следва да бъдат зачетени така, както са определени с процесния РА, а
именно ДДС в размер на 7 666,67 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1
011,52 лв.
Крайният извод
е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на настоящия правен спор и своевременно направеното искане, на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, изчислени съобразно Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата ѝ редакция) в размер на 763,91 лв. (седемстотин
шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки).
Ето защо и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕР 35 Констръкшън“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Густав Вайганд“ № 14,
представлявано от управителя Г.Н.Б., против Ревизионен акт №
Р-16001621003896-091-001/16.02.2022г., издаден от т.в.п.на длъжност началник
сектор - възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение №
184/29.04.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС в
размер на 7 666,67 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 011,52 лв.
ОСЪЖДА „ЕР 35 Констръкшън“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Густав Вайганд“ № 14, представлявано от управителя Г.Н.Б., да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 763,91
лв.(седемстотин шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща равностойност на осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/