№ 378
гр. гр. Димитровград, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100837 по описа за 2023 година
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ********* моли съдът да се произнесе
с решение, с което да се признае за установено по отношение на ответникът че
дължи на ищецът сумата от 169.60 лв., от които: 100.00 лв., вземане за главница с
падежни дати 03.12.2022г. и 02.01.2023г., 39.60 лв. договорна/възнаградителна
лихва за периода 03.11.2022г. - 03.12.2022г. и 30.00 лв. неустойка по чл. 3 от
Договора, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата
сума. За претендираните части от вземането има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 587/2023г. на Районен съд Димитровград. Изнася подробни
аргументи в своя подкрепа.
3. ОТВЕТНИКЪТ- Н. Д. Т. оспорва в писмен отговор, оспорва, твърди нищожност
на договорът за кредит, основно поради прекомерна лихва, която го прави
несъответна на ЗПК.
4. Приет по делото е насрещен иск от ответника против ищеца ,както следва: да се
обяви за нищожна клаузата на чл.З, ал.2 от Договор за предоставяне на кредит №
409611 предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 503.10 лева, на
основание чл. 26, ал. 1, пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, на
основание чл.21 от ЗПК, вр, с чл.19, ал.4 и чл.ЗЗ от ЗПК
1
5. ИЩЕЦЪТ отговаря на насрещният иск в срок, като го оспорва като недопустим,
съответно- неоснователен.
6. В с. з. ищецът не праща представител, но в писмено становище оспорва насрещен
иск и позицията на ответникът, моли за разноски.
7. ОТВЕТНИКЪТ също не праща представител, оспорва предявеният главен иск и
излага аргументи в своя подткрепа и по повод насрещният. Моли за разноски.
Съдът намира:
Приложим закон.
8. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Закон за потребителския кредит(ЗПК)
9. Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
2
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
9. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
10. Граждански процесуален кодекс(ГПК)
Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
По фактите
11. Видно от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409611 от 03.11.22 г.,
сключен при условията на ЗПФУР,между от една страна ищецът, в качеството на
кредитодател - ответника в качеството на кредитополучател. В резултат на което на
същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на
кредитополучателя сума в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр
ответникът Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 1200 лв. е разпределено на 24 вноски, всяка от които първите в размер на
50.00 лв. за периода 03.12.2022г. - 23.10.2024г.. Няма плащания за главница.
12. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време
на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент е в размер на 40.15 %.
3
13. Според чл.2, т.4 общата дължима сума възлизала на 1695 лв. ГПР по разходите на
кредита възлизал общо на 48.44 %
14. Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора за кредит, клиента се съгласява да предостави някое
от следните обезпечения: договор за поръчителство с двама поръчители или 2/ банкова
гаранция. В случай, че не го стори се предвижда плащането на неустойка ,която
според чл. 3, ал.2 възлизала на сумата от 503.10 лв.
15. В чл.4 , ал.3 са определени месечните вноски по кредита. В т.1 от с. чл. е определена
вноска главница от 50 лв.- за целият срок на договора, плюс лихва ,която варира. В чл.
4, ал.3, т.2 , при непредставяне на обезпечение са отмерени месечни вноски, , при
които в първите шест от тях- до 02.05.23 г. била включена и неустойка в равен размер
от 83.85 лева, като върху вноската лихвата също е съразмерна на алгоритъма по чл. 4,
ал.3, т.1 от договора.
16. Според посоченото по – горе, вноски с падеж 03.12.22 г. и 02.01.23 г. възлизали общо
както следва на : първата – 89.60 лева и втората- 87.95 лева, във вариант чл. 4, ал.3, т.1
от Договора- главница 50 лева и лихва 39.60 лева за първата и съответно- главница
50.00 лева и лихва от 37.95 лева за втората. Във варианта на чл. 4, ал.3, т.2, сумите са :
за първа вноска главница 50 лева + лихва 39.60 лева + неустойка 83.85 лева или общо
173.45 лева; за втората- главница 50.00 лева + лихва от 37.95 лева + неустойка от 83.85
лева или общо 171.80 лева.
17. Ответникът не е погасявал задълженията си по този договор, в следствие на което е
било депозира пред Районен съд Димитровград заявление по реда на чл. 410 от ГПК.
В резултат на него е образувано ч.гр.д. N 587/2023г. по описа на ДРС, издадена
заповед за изпълнение № 288/ 19.05.2023 г. с която ответникът следвало да заплати на
ищеца сумите от 1200 лева главница, 212.85 лева- договорна лихва за периода
03.11.2022 г. до 02.05.2023 г., 503, 10 лева неустойка, ведно със законна лихва върху
главницата от 16.05.23 г. и разноски от 91.32 лева, въз основа на процесния договор,
която е надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал възражение срещу нея.
По процеса.
18. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в
сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.
19. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК вземане.
20. Всъщност, претенциите , които са заявени в исковата молба са частични. Видно
от заповед за изпълнение № 288/ 19.05.2023 г., издадена по ч.гр.д. N 587/2023г. по
описа на ДРС , на база материалното основание- договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 409611 от 03.11.22 г., сумите там са различни от
претендираните, периода също е различен, различен е периода . Самият ищец
твърди , че претендира частично.
21. Така се претендират две вноски- първа и втора от договора за заем, ведно с
договорената лихва. Претендира се и неустойка, която не е уточнена като период
от време, а само като сума- 30 лева.
22. Материалните основания за главният иск по чл. 422 от ГПК, на които са основани
вземанията според ищеца са – за първите две суми- члр. 79, ал.1 то ЗЗД и за
третото- чл. 92 от ЗЗД.
23. Всъщност такъв иск е допустим, съдът е съгласен със съображенията на ищеца,
изложени в исковата молба по този повод, следва да се обсъди по същество.
24. Въпросът с насрещният иск е сравнително по- комплициран.
25. Съдът е длъжен да се произнесе по всяко надлежно отправено искане в
съответната процесуална форма на иск, ако същото кореспондира с изискванията
за предявяване на иск по ГПК, което идва да каже, че по всеки допустим иск е
длъжен да даде правосъдие, т.е. да се произнесе по същество.
4
26. За допустимостта съдът съди от твърденията в исковата молба, което с особена
сила е вярно при установителните искове, каквито са например искът по чл. 26 от
ЗЗД.
27. От друга страна, ако естеството на спора е такова, щото да е необходимо
разглеждане на предявени допустими претенции в дадена поредност, която макар
и не посочена от страните да е логична ,закономерна и реално- непреодолима, то
в своето произнасяне, съдът следва на първо място да даде отговор по въпроси
,които имат обуславящо значение. Казано по друг начин, ако един от обективно
съединените искове обуславя произнасянето на съда по фактите и правото, съдът
е длъжен да разгледа първо него, независимо от поредността, която страните
сочат. Това се отнася не само за обективно съединяване на исковете по почин на
ищеца ,но и в случаи като настоящият- при приемане на насрещен иск.
28. От тук следва и факта ,че до обсъждане на целият спор по същество, въпросът с
допустимостта на всеки от исковете е сравнително условно решен, до колкото
правното твърдение в исковата молба е основното основание, на което съдът
следва да направи своят извод в тази връзка.
29. При решаването на спора със съдебно решение , допустимостта е част от
правното изследване, така и фактите , които са установени в хода на съдебното
дирене, съотнесени към релевантното право , задължават съдът отново и за
последно да се произнесе по допустимостта на иска.
30. В настоящият случай имаме възражение за недействителност/ нищожност на
целилият договор- защитно средство, внесено от ответника по повод главният
иск, апропо- обстоятелство, което подлежи и на служебен контрол от самият съд
през призмата на ЗЗП.
31. Всъщност възражението като средство на защита не изисква от съда произнасяне
в диспозитив в случай като настоящият- прогласяване на договора за нищожен, а
при евентуална негова основателност, просто следва да отхвърли иска. От тук
изглежда, че следва да се произнесе по насрещният иск за нищожност на клауза за
неустойка по същество.
32. Като че ли е налице едно логическо противоречие- ако се установи нищожно
правно материално основание, при изследването му по повод на заявена
претенция по главен иск, би било необосновано да се произнася съдът частично с
диспозитив само за отделно заявена в насрещен иск частична недействителност-
само на една клауза- от иначе приетият за нищожен договор.
33. Този съд намира обаче, че е длъжен да следва процесуалната , а не материално
логика. Съдът трябва да отговори по същество единствено и само на въпросите,
което страните му задават по надлежен ред. Когато има предявен иск- следва се
отговор по същество, съдът няма право служебно да постановява диспозитив, по
въпрос, който страните не му задават като иск по смисъла на ГПК.
34. Произнасяне свръх петитум винаги е незаконен акт на съда, по тази причина,
този съд намира, че следва да се произнесе и по насрещният иск по същество,
дори и възражението, което е направено по повод нищожност на договора за
кредит да е обосновано.
35. Допълнителен аргумент в тази връзка е и становището на ответника- ищец по
насрещен иск- че главният иск е частично предявен и произнасянето по него от
съда би формирало сила на пресъдено нещо единствено в неговият обхват, не и
извън него , в частност- по отношение на цялата уговорена в договора неустойка.
36. Така насрещният иск е допустим и този съд дължи произнасяне по него ,
независимо от изхода на решението му по главният иск.
5
37. Искат е с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗП и следва да се обсъди по
същество.
По същество.
По главният иск
38. Главният иск е частично неоснователен.
39. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ
разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по
начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за
неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е
включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
40. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза,
като уговорената в чл. 3, ал.2 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 503.10 лева при неизпълнение на задължението по чл.3,
ал.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
41. Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции[1].
42. По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
43. Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание
да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
6
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извода, че нито една от страните не е
имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е
така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение,
които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
44. Когато договорът за кредит нарушава на специалната защита на потребителя, то
той е нищожен. В случай като този, кредитодателят има право да претендира
плащане единствено на главница.
45. Така с оглед на претендираното в този процес, първите две вноски по кредита са
равни общо на сумата от 100 лева. Ищецът има право да ги иска от ответника,
искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен.
46. Ищецът не може да претендира установеност на вземания в размер на 39.60 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 03.11.2022г. - 03.12.2022г. и 30.00
лв. неустойка по договора, искът следва да се отхвърли.
Насрещен иск.
47. Горните мотиви (т.39- 43) изцяло са относими към насрещният иск, така по тези
съображения той се явява основателен- съответно – уважен изцяло от съда.
48. Неустойката, уговорена в чл. 3, ал.2 от Договора на основание чл. 26, ал. 1, пр.З
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП е недействителна и следва да бъде
прогласена с настоящото решение за такава
49. Разноски.
50. Уважаването на главният иск частично и на насрещният иск- изцяло предпоставя
и основателност на претенцията за разноски.
51. Налице е списък за разноски ,включващи адвокатско/ юрисконсулско
възнаграждение и платена държавна такса.
52. Ищецът има направени разноски по главният иск в размер на 408.68 лева , 91.32
лв. по заповедното производство и 300 лева по насрещният иск.
53. Направеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно ,
претендираното възнаграждение за юрисконсулт е в минимален размер.
54. Положен е ефективен труд от юрисконсулта, изразен в множество писмени
действия , включително и събиране на доказателства , така действително е
извършена такава услуга.
55. С оглед размера на уважаване, за производството по главният иск ищецът има
право на сумата от 240.97 лева разноски.
56. Тъй като претенцията е частично предявена, разноските по заповедното
производство не следва да бъдат присъждани тук.
57. Естествено , разноските за възнаграждение по насрещният иск остават за сметка
на загубилата страна- ищецът в главното производство.
58. Ответникът претендира по списък разноски както следва: 480 лева адвокатско
възнаграждение за насрещният иск, 480 лева адвокатско възнаграждение за
7
защита по заповедното производство ; 480 лева адвокатско възнаграждение за
главницата по главния иск, 480 лева адвокатско възнаграждение за иска за
договорна лихва; 480 лева адвокатско възнаграждение за искът за неустойка;
заплатена ДТ от 50 лева.
59. Няма никакво значение, дали предоставената адвокатска помощ е безплатна или
не. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е
написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , адекватно
полага действия по защита на своя клиент.
60. Допълнително следва да се отмери възнаграждението с ДДС, тъй като адвоката е
регистриран по ЗДДС.
61. Следва да се посочи, че в случай като този сумите следва да бъдат присъдени
пряко на адвоката на ответника.
62. От друга страна, не става въпрос формално за разноски, а за определено от съда
заплащане за положен труд от адвоката.
63. По аргументите , изложени по горе в т.56, съдът намира, че не следва да се
присъжда възнаграждение за заповедното производство.
64. Остават въпроса с разноските в останалата част. Направено е и възражение за
прекомерност.
65. Съдът намира, че от трите претенции ,които подлежат на обсъждане- за защита
по два от отхвърлените иска- за главница и неустойка, както и за насрещният иск,
следва да бъде присъдено едно общо възнаграждение, в размер на минималното
от 480 лева.
66. Това е така, защото на първо място, формално погледнато имаме един главен
иск- за установеност на вземания, които почиват на един договор, регулиращ три
различни материални основания- главница, договорна лихва и неустойка. Това
обаче не прави три иска в смисъла на основания за заплащане на отделни суми на
адвоката- възнаграждения за извършена дейност, а само една такава. Тя следва да
се определи в рамките на разумното , поискано и нормирано.
67. Въпросът с неустойката от правна страна изцяло съвпада и като работа и като
доводи с обстоятелствата по насрещният иск.
68. Налице е по- обща причина за това виждане на съда.
69. Размерът на иска от общо 169.60 лева не е единствен ориентир разбира се за
отчитане тежестта на извършеното от един адвокат, но все пак може да послужи
на съда, какво възнаграждение (не какви разноски) следва да претендира като
основателен адвоката. По- важен критерий е естеството на извършената работа, а
тя по същество е еднаква за целият процес.
70. Така в крайна сметка този съд счита за правилно да се присъди възнаграждение
на ответника за осъщественият труд в размер на 480 лева по това дело, плюс
внесената ДТ от 50 лева. Присъждане на по- високо възнаграждение за
положеният труд неоснователно би обогатило този адвокат, такова не му се
следва.
Мотивиран така, съдът
[1] т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес
8
гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, an. 1,
представлявано от Борислав Иванов Николчев - управител чрез юрисконсулт
Александър Сашев Гюров СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. “Балша” №17, an. 1 има вземане спрямо Н. Д. Т., ЕГН **********, ЛК
№ *********, изд. от МВР - Хасково, с постоянен адрес в пк. 6400, обл. Хасково, гр.
Димитровград, ул. ******************************* със съдебен адресат по делото:
ад в. М. В. М., АК-Пловдив гр.Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.З, ап.Б, а именно
100.00 лв., вземане за главница с падежни дати 03.12.2022г. и 02.01.2023г.съгласно
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409611 от 03.11.22 г., което е част
от установеното в заповед за изпълнение № 288/ 19.05.2023 г. по ч.гр.д. N 587/2023г. по
описа на ДРС, ведно със законна лихва върху него , считано от 16.05.2023 г. до
окончателно изплащане на сумите, предявеният иск за установяване на вземания за
39.60 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 03.11.2022г. - 03.12.2022г. и
30.00 лв. неустойка по чл. 3 от договор за предоставяне на кредит от разстояние №
409611 от 03.11.22 г. като неоснователен- ОТХВЪРЛЯ
ПРОГЛАСЯВА за нищожна , клаузата на чл.З, ал.2 от договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 409611 от 03.11.22 г, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 503.10 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1
от ЗЗП, на основание чл.21 от ЗПК, вр, с чл.19 ал.4 и чл.ЗЗ от ЗПК, предявеният от Н.
Д. Т. иск против “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД като основателен и доказан- УВАЖАВА.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД направените по делото
разноски в размер на 240.97 лева.
ОСЪЖДА “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД да заплати на ад в. М. В. М., АК-Пловдив
адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева и разноски в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните пред ХОС
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9