№ 3722
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110206804 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 6406802/2022 г., издаден от СДВР, на А. Х.
П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 23.09.2022 г., в 19.51 часа, в гр. София, по бул.
„Околовръстен път“ до № 161 с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Черни връх“ при ограничение на скоростта от 80 км/ч за
населено място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал т.а. марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № /номер/ със скорост на движение от
114 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
„CORDON M2” № MD 1197 и е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 3444235.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице А. Х. П., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Оспорват се фактическите положения, описани в
електронния фиш, както и изправността на техническото средство, с което е
заснето нарушението. Твърди се, че в електронния фиш не е отбелязан срокът
и начинът му за обжалване, както и пред кой орган е подлежал на обжалване.
1
Релевирани са и възражения за липса на повторност на извършеното
административно нарушение, поради което и наложеното наказание е
неправилно индивидуализирано. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В
допълнение е посочено, че от представения електронен фиш от 2020 г. е
видно, че срокът му на плащане е изтекъл 2022 г., поради което не е налице
повторност. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител, като в
представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР са изложени
съображения относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш,
като от съда се иска да остави подадената жалба без уважение като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговото
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
А. Х. П. бил санкциониран с електронен фиш Серия К № 3444235/2020 г.,
издаден от СДВР, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП, за което му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева. Електронният фиш не бил надлежно връчен на А.
П., поради което не е влязъл в сила.
Към 23.09.2022 г. А. Х. П. бил вписан в регистрите на ОПП-СДВР като
ползвател на т.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № /номер/,
2
собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД.
На 23.09.2022 г., в 19.51 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения товарен автомобил в гр. София по бул. „Околовръстен път“ до
№ 161 с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни
връх“, като се движил със скорост от 114 км/ч. В посочения пътен участък в
населено място бил поставен пътен знак „В26“, с който била въведена
максимално разрешена скорост на движение от 80 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD 1197. Системата за
видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
6406802/2022 г., с който на А. Х. П. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лева за извършено в условията на
повторност административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП –
превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено
място с 34 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (23.09.2022 г.), мобилна
система „CORDON M2” № MD 1197 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 15.03.2022 г., като срокът на валидност на проверката
е до 15.03.2023 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 6406802/2022 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на товарен автомобил марка
„Фолксваген” с рег. № /номер/; копие на електронен фиш Серия К №
3444235/2020 г., издаден от СДВР; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; справка от Български институт по
метрология с изх. № 57-00-101-1/15.06.2023 г., ведно с протокол за проверка
№ 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № В-46, касаещо мобилна система за видеоконтрол
тип „CORDON M2”; писмо-справка от ОПП-СДВР, ведно със снимков
3
материал и справка от Столична община, ведно със схема за организация на
движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD 1197, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 114 км/ч (след приспадане на 3 % в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
Освен това, на л. 59 от делото е приложена снимка на разположението на
процесното АТСС, поради което е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От справката от Столична община (л. 67-72 от делото) се установява, че
процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, с който е въведена максималната скорост на движение в населено
4
място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП от 80 км/ч.
На следващо място, от Протокол № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 15.03.2022 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна. В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за техническа неизправност на процесното
АТСС.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят А. Х. П. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
5
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 80 км/ч
съгласно поставения пътен знак „В26“. Освен това, функционирането на
мобилната видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на
каквото и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е
поставил началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело №
5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е
прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на
електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 114 км/ч, което е със 34 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя от 80 км/ч.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
електронния фиш не е посочен срокът и начинът на обжалването му, както и
пред кой орган подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
6
изчерпателно са посочени всички задължителни реквизити относно
съдържанието на електронния фиш, като сред тях не са посочени визираните
от жалбоподателя такива. С оглед на това съдът счита, че не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния
електронен фиш, като същият съдържа всички задължителни реквизити,
посочени в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на А. Х. П., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
именно той е вписан в регистрите на ОПП-СДВР като ползвател на процесния
автомобил, поради което се явява административнонаказателно отговорно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Предвид
неподаването на декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок
от връчване на електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран,
доколкото не е посочено лицето, което действително е управлявало същия. С
оглед на това, отговорност за извършеното нарушение съобразно
императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП следва да
понесе именно регистрираният ползвател на автомобила – в случая
жалбоподателят П..
С оглед на това, съдът счита, че А. Х. П. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП предвид управлението на процесния автомобил със скорост от 114 км/ч
при ограничение на скоростта в населено място от 80 км/ч, въведено с пътен
знак „В26“.
Извършеното от А. П. деяние е съставомерно и от субективна страна, като
е осъществено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение
в този участък от пътя е 80 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е
целял извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост
от 114 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч (какъвто
е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 34 км/ч),
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 400 лева. В
случая в електронния фиш наказанието е индивидуализирано в хипотезата на
7
чл. 182, ал. 4 ЗДвП, а именно в условията на „повторност“ по смисъла на § 6,
т. 33 от ДР на ЗДвП поради извършване на нарушението в едногодишен срок
от влизането в сила на електронен фиш Серия К № 3444235/2020 г. на СДВР.
Въззиваемата страна обаче не можа да докаже по безспорен начин влизането
в сила на електронен фиш Серия К № 3444235/2020 г. на СДВР, респ.
извършването на процесното нарушение в едногодишен срок от влизането в
сила на последния. Въпреки изисканите от съда доказателства, по делото не
бяха представени писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчване
на електронен фиш Серия К № 3444235/2020 г. на А. Х. П.. В приложената на
л. 53 от делото справка от ОПП-СДВР се твърди, че същият е връчен на
12.10.2021 г. и не е бил обжалван, но не могат да се представят доказателства
за неговото връчване. Следва да се отбележи, че направеното отразяване в
АИС на датата на връчване на електронен фиш Серия К № 3444235/2020 г. на
СДВР не представлява годно доказателство в тази насока. С оглед на това,
следва да се приеме, че електронен фиш Серия К № 3444235/2020 г. на СДВР
не е бил редовно връчен на А. П., поради което и не е влязъл в сила. Предвид
на това същият не може да обуслови повторността на настоящото
административно нарушение, поради което и атакуваният електронен фиш
следва да се измени в санкционната си част, като А. П. бъде санкциониран с
наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 400 лева. В разпоредбата на чл. 63, ал.
7, т. 1 ЗАНН е предвидено изрично правомощие на съда в тази насока, когато
се установи, че са налице основания да се приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В този смисъл са и задължителните
указания по приложение на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение №
8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС. Доколкото в случая не е налице
изменение на обстоятелствата на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а единствено отпада квалифициращият признак
повторност, то е налице приложение на закон за по-леко наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С
оглед на всичко гореизложено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН
атакуваният електронен фиш следва да се измени, като се преквалифицира
извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран
състав на повторност по чл. 182, ал. 4 ЗДвП в такова по основния състав на
8
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на А. П. се определи предвидената в посочената
разпоредба санкция - „глоба“ в размер на 400 лева, поради което наложеното
наказание следва да се намали от 800 на 400 лева. В този смисъл искането на
жалбоподателя за цялостна отмяна на електронния фиш се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на извършеното
нарушение. Последното е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици, свързани с причиняване на смърт,
увреждане на здравето и имуществото на останалите участници в движението
по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна, като същият следва да бъде изменен
единствено по отношение на приложимата санкционна норма, като същата
бъде преквалифицирана от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП и наложеното административно наказание „глоба“ се намали от 800
на 400 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането само на
едно съдебно заседание, както и с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
9
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява
неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза
на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният
административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна
или частична, на обжалваното НП, а само до изменението в санкционната му
част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към
правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В
този смисъл е и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по
описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП/електронен фиш отговорът е
отрицателен, поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Серия К № 6406802/2022 г., издаден от СДВР,
с който на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на А. Х. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното на А. П. административно
наказание „глоба“ от 800 на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА А. Х. П. с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
10
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11