Р Е Ш Е
Н И Е
№14
гр. Несебър, 24.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав
в публично заседание на единадесети Я.уари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Д. Георигева, като разгледа гр. д. № 687 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иС.е с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ищците
– Е.В.П.
и Е.А.П., искат
отмЯ.ата на всички решения на Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.”
гр. О., приети на общо събрание, проведено на 06.06.2016г. В иС.ата молба е
посочено, че не е спазен предвиденият в ЗУЕС ред за свикване на общото
събрание, като е нарушен чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Изложено е, че събранието е
проведено при липса на предвидения в закона кворум. Твърди се, че на събранието,
проведено на 06.06.2016г. от 16:00 часа са присъствали собственици, които
представляват по-малко от 33 % идеални части от общите части на етажната
собственост и не е бил налице предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум. Сочи
се, че в нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС един пълномощник е представлявал
повече от трима собственици, като освен това не е изпълнено и задължителното
условие на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС за наличие на нотариална заверка
на пълномощните към лица, които не са собственици. Развити са съображения в
насока, че решенията по т. 2 и т. 5 от поканата и дневния ред противоречат на
чл. 51 от ЗУЕС. В тази връзка се сочи, че в приетия отчет за 2015г. няма реално
разграничение между разходите за управление и поддържане на общите части
(описани в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС) и други разходи – необходим ремонт,
неотложен ремонт. Твърди се, че разграничаването на тези разходи в различни
таблици е формално, неправилно и не дава каквато и да било яснота за начина на
разходване на средствата на етажната собственост. Навежда се, че в отчета и
бюджета присъстват не само разходи по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а и
други разходи – вкл. за охрана. Акцентира се, че поради тази причина решенията
по т. 2 и т. 5 от дневния ред противоречат на чл. 11, т. 5 вр. с пар. 1, т. 11
от ЗУЕС. Излага се, че няма решение на общото събрание за направата на разходи
за камериерки и рецепция съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, а освен това ЕС
не е работодател, за да плаща разходи за храна, осигуровки и други. Изразява се
съмнение, че стойностите по отчета за 2015г. и бюджета за 2017г. представляват
функция или процентно съотношение от разходите на всички етажни собствености в
КК „О.Б.Р.” гр. О.. В тази връзка се сочи, че проведеното общо събрание не общо
по смисъла на чл. 18 от ЗУЕС. Навежда се, че от отчет 2015г. и бюджет 2017г. не
става ясно какво е паричното задължение на всеки един от етажните собственици.
Сочи се, че липсата на конкретност препятства правата на етажните собственици
по чл. 51, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС. Излага се, че приемането на отчета предполага
достатъчна информираност на етажните собственици. Твърди се, че е нарушено
изискването разходите за управление и поддържане на общите части да се
разпределят по равно според броя на собствениците. Решението по т. 6 от дневния
ред се атакува като взето в противоречие с чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС – без
нужното квалифицирано мнозинство. Твърди се, че договорът, който е прието да
бъде сключен с решението по т. 6 не е бил включен в дневния ред от поканата за
гласуване и не е гласуван от самото общо събрание, каквото е изискването на чл.
19, ал. 8 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска отмЯ.а на всички решения,
приети на проведеното общо събрание. Претендират се разноски.
Ответната страна в производството
– собствениците от Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани
от председателя на управителния съвет – Ф.Л., чрез неговия процесуален
представител, заема становище за неоснователност на иска. Сочи се, че не е
налице нарушение на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като ищцата не е заявила писмено
с изрична молба до управителя, в която да посочи адрес, на който да й бъдат
изпращани съобщенията. Оспорва се твърдението, че на събранието едно лице е
представлявало повече от трима собственици. Твърди се, че нотариална заверка на
пълномощните не се изисква на основание чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС. Излага се, че е
извън правомощията на съда да извършва проверка относно представЯ.ето на
документи, удостоверяващи в пълнота и с необходимата яснота постъпилите или
очакваните приходи и разходи. Твърди се, че в отчета разходите на ЕС на бл. С
са ясно разграничени. Излага се, че разходите по чл. 51, ал. 1 и чл. 11, ал. 5
вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС не изключват охрана на сградата. Сочи се, че
бюджетът за 2017г. и отчетът за 2015г. ясно конкретизират разходите по всяко
едно П.о. Ответникът счита, че е спазено изискването да бъде гласуван изборът
на поддържащо дружество, като над 67 % от присъстващите са направили своя
избор. Навежда се, че изискванията за кворум са спазени. С тези доводи от съда
се иска да отхвърли иС.ете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
Между
страните не е спорно, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 81, том XVIII, вх. рег. № 14375,
дело № 3433 от 2010г., издаден от помощник нотариус при нотариус С.. Ангелов с
рег. № 208 (на л. 12 – л. 14 от делото), се установява, че Е.В.П. и Е.А.П. са
собственици на самоС.телен обект в Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.”
гр. О. – апартамент 117.
Между
страните не се спори, а и видно към приложената към иС.ата молба покана (на л.
15 – л. 16 от делото) от управителния съвет на ЕС на Блок „С” в комплекс „О.Б.Р.”
гр. О. на 20.05.2016г. била изготвена покана за свикване на общо събрание на
етажната собственост за 06.06.2016г. от 15:00 часа. В поканата се предвиждало
заседанието да се проведе при следния дневен ред: 1. Избор на председател и
протоколчик на събранието; 2. Одобрение на отчет за извършените разходи на ЕС
за 2015г.; 3. Избор на нов управителен съвет и излъчване на председател; 4.
Вземане на решение за упълномощаване на председателя на УС на ЕС да предприеме
съдебни действия срещу собственици с дългове към етажната собственост за
разходи и вноски за управление, поддръжка и фонд Ремонти; 5. Разискване и
приемане на бюджет на ЕС за 2017г.; 6. Вземане на решение за сключване на
договор за възлагане на дейности по поддържането на ЕС на трето лице; 7. Други
(разглеждане на въпроси, постъпили от собственици). Видно от протокол за
проведено общо събрание (на л. 18 – л. 36 от делото) на 06.06.2016г. се провело
общо събрание на Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О. по така
предвидения дневен ред.
Видно от списъка на присъствалите на
събранието (на л. 198 – л. 207 от делото) ищците присъствали, като
представители на апартамент № 117, като за целта от тяхна страна бил положен и
подпис. От цитираните списъци се установява, че част от собствениците на обекти
в сградата били представлявани на събранието от пълномощници. Лицето адв. Г.П. представлявало на събранието М.Н.
(за апартамент 001) и И.Б. (за апартамент 301). За целта П. бил упълномощен от Н.
- с пълномощно на л. 129 от делото и от Б. – с пълномощно на л. 140 от делото. Ф.Л.
представлявал на събранието Х.Е. (за апартамент 005), Й.П.Р. (за апартамент
226), К.И.У. и З.У. (за апартамент 517). упълномощил Л. с пълномощно на л. 126
от делото, Й.П.Р. – с пълномощно на л. 139 от делото, а К.У. – с пълномощно на
л. 152 от делото. К.Н. представлявал на събранието и Х. С. (за апартамент 009),
А.Л.Й. и Х.О.Й. (за апартамент 021), като за целта бил упълномощен от С. (с
пълномощно на л. 127 от делото) и от Х.О.Й. (с пълномощно на л. 134 от делото).
А.Ч. представлявала С.С. и Б.С. (за апартамент 015, апартамент 201), СКТ А. АпС
– чрез О.О. (за апартамент 109, апартамент 227, апартамент 409 и апартамент
423), Х.И.А. – чрез П.П. (за апартаменти 317 и 318). За осъществяването на
представителството Ч. била упълномощена от Х.И.А. с пълномощно на л. 108 – л.
111 от делото, от СКТ А. АпС – с пълномощно на л. 117 – л. 121 от делото и от С.С.
с пълномощно на л. 122 - л. 125 от
делото. Л.П. представлявал на събранието М.Д. (за апартамент 020), Б.М. (за
апартамент 312) и МФА + Й.А. АпС чрез Й.Й. (за апартамент 410). Й.Й.
упълномощил П. (в качеството му на собственик) с пълномощно на л. 132 – л. 133
от делото, Д. го упълномощила с пълномощно на л. 135 от делото, а М. – с
пълномощно на л. 142 от делото. На събранието Й.К. представлявал Т. С. и Й. С.
(за апартамент 110) и Л. К. (за апартамент 516). К. бил упълномощен в
качеството си на собственик от С. (с пълномощно на л. 136 от делото) и от К. (с
пълномощно на л. 154 – л. 155 от делото). Адв. М. представлявала на събранието О.-С214
ЕООД (за апартамент 214), *** ЕООД (за апартамент 215), Я.М. и Я.М. (за
апартамент 315). О.-С214 ЕООД упълномощило М. в качеството й на адвокат с
пълномощно на л. 137 от делото, *** ЕООД – с пълномощно на л. 138 от делото, а М.
– с пълномощно на л. 143 от делото. Б.К. представлявал на събранието С.У. (за
апартамент 309), за което бил упълномощен в качеството си на собственик с
пълномощно на л. 141 от делото. Адв. М.И. представлявала на събранието Л.М.Х. и
П.Х. М. (за апартамент 316), П.Х. (за апартамент 417), Й.П.Х. (за апартамент
421). За целта Иванова била упълномощена (в качеството си на адвокат) от Й.Х.
(с пълномощно на л. 101 – л. 102 от делото), от Х. (с пълномощно на л. 103 – л.
107 от делото) и от Л.М.Х. (с пълномощно на л. 112 – л. 116 от делото). П. С.
представлявал А.Н. (за апартамент 325), М.С. и У.С. (за апартамент 402) и Х.И. Д.
(за апартамент 408). Посочените лица упълномощили С. (в качеството му на
собственик) с пълномощни – на л. 130 – л. 131 от делото за Д., на л. 144 за Н.
и на л. 145 за С.. Я.Й. представлявал П.В.Й. (за апартамент 502), като бил
упълномощен (в качеството си на собственик) с пълномощно на л. 146 от делото. Л.С.
представлявал К.А.Л. и Х. Л. (за апартамент 507), като бил упълномощен в
качеството му на собственик с пълномощно на л. 162 – л. 163 от делото. Я. Л.
представлявал на събранието Й.Х.Н. и К.Б.Й. (за апартамент 509), Й. К. (за
апартамент 513) и Х. Х., Х.У., С.К. (за апартамент 514). Л. бил упълномощен в
качеството си на собственик от Х.У. (с пълномощно на л. 156 – л. 157 от
делото), от Й. К. (с пълномощно на л. 158 – л. 159 от делото) и от К.Б.Й. (с
пълномощно на л. 160 – л. 161 от делото). На събранието Ф.Л., К.Н., Л.П., Й.К.,
Б.К., П. С., Л.С., Я. Л. участвали и в лично качество – като собственици на
самоС.телни обекти, за което всеки от тях се подписал в съставения присъствен
лист.
От
протокола за проведеното общо събрание се установява, че заседанието се е
провело в 16:00 часа на 06.06.2016г., тъй като в 15:00 часа кворумът на
представените общи части бил 34,02 %, поради което събранието се отложило с
един час на основание чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. В 16:00 часа събранието се провело
при кворум от 34,02 %. С мнозинство от 95,72 % от присъстващите общото събрание
избрало К.М. за стенограф на общото събрание, а Ф.Л. – за председател на
събранието. По втора точка от дневния ред след разисквания и със същото
мнозинство бил приет отчетът за 2015г., екземпляр от който е приложен към
протокола (на л. 36 от делото). Собственикът Л.К. поискал да се запознае с документите,
оправдаващи посочените в отчета разходи, но получил отговор от Ф.Л., че същите
се намират в гр. Варна и в момента на събранието не могат да бъдат предоставени
на К.. По трета точка от дневния ред общото събрание избрало Ф.Л. за
председател на управителния съвет, а Ю.К. и С.Б. – за членове. По четвърта
точка от дневния ред с мнозинство от 98.25 % от присъстващите общото събрание
приело решение да упълномощи председателя на УС да предприеме съдебни действия
срещу собственици с дългове към етажната собственост и вноски за управление и
поддръжка. С мнозинство от 95,72 % от представените идеални части по точка пета
от дневния ред бил приет бюджет на етажната собственост за 2017г. Видно от
приложения към протокола бюджет (на л. 35 от делото) същият бил разбит на 3 П.а
– 1. Разходи за поддържане на общите части на етажната собственост, 2. Разходи
за управление на общите части на етажната собственост и 3. Фонд „Ремонт и
обновяване”. По точка шеста от дневния ред с мнозинство 93,12 от присъстващите
общото събрание приело дружеството „О. Б.Р.В.” ЕООД да осъществява поддръжка. По
т. 7 от дневния ред общото събрание не приело конкретно решение.
На
13.06.2016г. копие от протокола от общото събрание било изпратено на ищеца П.
по електронен път. Във връзка с получаването на документи от събранието между
него и представителите на етажната собственост била водена кореспонденция (на
л. 69 – л. 76 от делото). От страните по делото е представен примерен образец
на договор за поддръжка и управление (на л. 54 – л. 68 от делото), който следва
да бъде сключен във връзка с решението по т. 6 от дневния ред.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Пред
първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети
от общото събрание на Етажната собственост на блок „С”
в КК „О.Б.Р.” гр. О. от 06.06.2016г. Във връзка с така предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самоС.телни обекти в сградата,
която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмЯ.а се иска. В тежест на ответника е докаже,
че решенията са взети при спазване на законовите изисквания.
В тази
връзка по делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 81, том XVIII, вх. рег. № 14375, дело № 3433 от 2010г., издаден
от помощник нотариус при нотариус С.. Ангелов с рег. № 208 (на л. 12 – л. 14 от
делото), се установява, че Е.В.П. и Е.А.П. са собственици на самоС.телен обект
в Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О. – апартамент 117.
Следва
да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС, преценката
за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до
изрично посочените в иС.ата молба нарушения, представляващи самоС.телни
основания за отмЯ.а на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е иС.о и съдът дължи произнасЯ.е само по заявените в иС.ата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното наС.щият съдебен състав
счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в иС.ата молба.
Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на няколко групи: 1. че
общото събрание не е свикано при спазване на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС; 2. че заседанието е проведено без
да е спазен изискуемият от чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум – при нарушение на чл. 14, ал. 3 и ал.
4 от ЗУЕС; 3. че
решенията по т. 2 и т. 5 от дневния ред са взети в нарушение на чл. 51, ал. 1
от ЗУЕС
и чл. 11, т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС; 4. че решението по т. 6 от дневния ред е взето в
противоречие си изискването на чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС за квалифицирано
мнозинство.
По възражението, че общото събрание не е свикано при спазване на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС:
В тази част възраженията на
ищците се свеждат до твърдения, че Е.П. не е получила покана по реда, предвиден
в чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС – на телефонен номер или електронна поща. Съдът счита,
че по делото не може да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС.
Съгласно тази разпоредба собственик или
ползвател, който не ползва самоС.телния си обект или ще отсъства повече от един
месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет,
като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани
покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. По делото няма доказателства ищцата П. да е
уведомила писмено управителя или председателя на управителния съвет, че желае
да получава поканите за свикване на общото събрание на електронен адрес. Ищците
дори и не твърдят да са подавали такова писмено заявление, а подкрепят
възражението си с довода, че управителят разполагал с надлежна информация за
телефонните номера, адресите или електронните пощи на собствениците. ОбС.телството
дали управителят разполага с тези данни е ирелевантно в наС.щия случай, тъй
като, за да възникне за него задължението по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС на първо
място той е следвало да бъде уведомен писмено от съответното лице, че няма да
ползва обекта си или ще отсъства повече от месец. След като по делото не се
твърди и не се доказва такова уведомяване да е извършвано, то разпоредбата на чл.
13, ал. 2 от ЗУЕС не е нарушена при свикване на процесното общо събрание.
По възражението, че заседанието е проведено без да е спазен
изискуемият от чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум – при нарушение на чл. 14,
ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС:
Тези възражения на ищците се
обективират в твърдения, че на проведеното ОС на ЕС на 06.06.2016г. в 16:00
часа са присъствали собственици, които представляват по-малко от 33 % идеални
части от общите части на етажната собственост и не е бил налице предвиденият
кворум. Основните твърдения на ищците са, че един пълномощник е представлявал
повече от трима собственици, като не е изпълнено и задължението на нотариална
заверка на пълномощните към лица, които не са собственици в ЕС. Излага се, че
не е спазен и чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС. В тази връзка следва да се има предвид, че
по делото са представени пълномощни и присъствен лист, които се кредитират от
съда. В подадена по делото молба процесуалните представители на ищците твърдят,
че не могат да бъдат обвързани от представените към отговора на иС.ата молба
доказателства, тъй като същите представляват частни свидетелстващи документи,
които не носят техния подпис. Следва обаче да се има предвид, че видно от
протокола за проведеното общо събрание Е.П. е присъствал на събранието, като е
положил подпис и в съставения присъствен лист – като представител на апартамент
117. Ето защо този присъствен лист представлява частен свидетелстващ документ,
който носи подписа на П.. В същото време от страна на ищеца не е оспорена формалната
доказателствена сила на този документ, поради което съдът приема за доказано по
делото, че същият е подписан именно от П.. Освен това в иС.ата молба не се
съдържат възражения срещу присъствието на определени лица на събранието, а
единствено се оспорва надлежната представителна власт на участвалите в
заседанието пълномощници. Т.е. самите ищци по никакъв начин не оспорват обС.телството,
че на събранието са присъствали именно лицата, посочени в съставения присъствен
лист. Поради тази причина съдът кредитира този документ, който носи и подписа
на една от страните по делото. Не се споделят доводите, че не е спазена
разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като в протокола от общото събрание
изрично е вписано, че присъственият лист е неразделна част от стенографския
протокол. Следователно участието на пълномощници е отразено по надлежен начин в
документ, който е неразделна част от протокола. Както вече се посочи към
отговора на иС.ата молба са представени и пълномощни, с които са упълномощени
лица, отразени в присъствения лист като пълномощници. Така представените
документи представляват частни диспозитивни документи, които обективират в себе
си осъществяването на едностранна сделка – упълномощаване. Както е прието и в
правната теория единствено свидетелстващият документ разполага с т. нар. „материална
доказателствена сила”, т.е. доказателствено значение относно С.щият вън от
документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Следователно не
може да възникне въпрос за верността на един диспозитивен документ, тъй като
изявлението в него няма удостоверително значение. Същевременно ищците по
никакъв начин не са оспорили автентичността на тези пълномощни, поради което
съдът приема за доказано по делото, че същите са подписани от упълномощителите,
които са изявили воля да бъдат представлявани на общото събрание от посочените
в присъствения лист пълномощници.
Съдът намира, че не са
допуснати и твърдените от ищците нарушения на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. Съгласно
чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС собственик или
ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с
нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно, а според чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима
собственици и/или ползватели. В чл.
14, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че собственик
или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи
пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната
собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването
може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото
събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. В тази връзка съдът намира за доказано по
делото, че Ф.Л., К.Н., Л.П., Й.К., Б.К., П. С., Я.Й., Л.С., Я. Л., в качеството
си на собственици, са представлявали други собственици от етажната собственост
със съставени писмени пълномощни по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС. Същевременно
всяко от посочените лица е представлявало на събранието не повече от трима
собственици, поради което са спазени изискванията на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС.
Както вече се посочи адвокатите също могат да бъдат упълномощавани с писмени пълномощни,
като в тази връзка адв. М.И., адв. М. и адв. П. са представлявали на събранието
лица само въз основа на писмени пълномощни. От своя страна по делото няма данни
лицето А.Ч. да е адвокат или собственик в етажната собственост, но изготвените
в нейна полза пълномощни са нотариално заверени. Следователно може да се
направи извод, че всеки един от пълномощниците е бил надлежно упълномощен при
спазване чл. 14, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. Следва да се има предвид, че
ищците не са възразили конкретно срещу качеството на лицата, които са участвали
в събранието като пълномощници (като адвокати, собственици и трети лица).
Техните възражения са насочени към това, че третите лица не са упълномощени с
нотариално заверени пълномощни, а пълномощниците са представлявали повече от 3
лица. Както се установи от фактическа страна обаче такива нарушения на чл. 14,
ал. 3 и ал. 4 не са допуснати, поради което възраженията на ищците в тази
насока са неоснователни.
Въпреки изложените възражения,
че на ищците не са представени всички документи от събранието по реда на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, следва да се има предвид, че в хода на наС.щото производство
те са имали възможност да се запознаят с всички приложения към протокола от
проведеното общо събрание и да направят съответните оспорвания в тази насока.
Освен това е спазен и срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за атакуване на решенията
на общото събрание. Поради тази причина обС.телството, че на ищците не са
представени всички приложения към протокола от проведеното общо събрание по
никакъв начин не е нарушило техните права.
По възражението, че решенията по т. 2 и т. 5 от дневния ред са взети
в нарушение на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 11, т. 5 вр. с пар. 1, т. 11
от ЗУЕС:
Що се отнася до решението по т.
2 от дневния ред, съдът намира за основателни възраженията на ищеца, че е
нарушено изискването за достатъчна информираност на етажните собственици. В
постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК е
прието, че изготвЯ.ето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи. Разходите на
етажната собственост се формират от различни П.а, за повечето от които се
издават разходно счетоводни документи. Приемането на отчета няма само
декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на
извършените разходи за етажната собственост. Приемането на решение за одобряване на отчета за приходите и разходите за определен П.иод предполага информираност на етажните собственици
за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи за
дейностите, за които се издават такива и доказване от органа, който разходва
средства на етажната собственост на тези разходи. Оспорването на отчета
предполага необходимост от получаване на информация. В случая
в протокола от проведеното общо събрание фигурира изрично искане, направено от
собственика на апартамент 327 (Л.К.) за запознаване с документите,
потвърждаващи разходите за 2015г. в общ размер от 183 644 лв. Видно от
съдържанието на протокола на лицето не са представени съответните документи,
като му е посочено единствено, че може да се запознае с тях в гр. Варна, където
се намират всички документи. Следователно отчетът за 2015г. е гласуван на
процесното общо събрание без собствениците от етажната собственост да са
информирани в пълнота с представЯ.е на надлежни отчетни документи и доказване
на извършените разходи - без да им се даде възможност предварително да се
запознаят с тези документи. Това е самоС.телно основание за отмЯ.а на соченото
решение. В същия смисъл е цитираната задължителна съдебна практика на
върховната инстанция. Ето защо решението по т. 2 от дневния ред следва да бъде
отменено.
Във връзка с решението по т. 5
от дневния ред съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 4 от ЗУЕС Общото събрание на етажната собственост приема годишен бюджет за
приходите и разходите. Видно от чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС управителният съвет изготвя
годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на
етажната собственост. Безспорно разходите за управление и поддържане на
общите части са част от разходната част на бюджета на дадена етажна собственост
(арг. от чл. 51 от ЗУЕС). Като се вземат предвид цитираните норми се налага
извод, че бюджетът за 2017г. е приет от общото събрание при спазването им.
Направено е предложение от управителния съвет в рамките на правомощията му по
чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, което е прието от общото събрание в рамките на
неговите правомощия. В ЗУЕС не се съдържат други изисквания във връзка с
приемането на бюджета, като органите на всяка една етажна собственост (в
рамките на предоставените им от закона правомощия) имат свободата да вземат
решения във връзка с това по какъв начин да се формира бюджета. В случая
бюджетът за 2017г. е формиран от три П.а: 1. Разходи за поддържане на общите
части на етажната собственост в размер на 183 239 лв., които включват
текуща техническа поддръжка, почистване, озеленяване, обслужване на рецепция,
асансьори, миене на прозорци, интернет и телевизия, телефонна мрежа,
дезинфекция/дератизация, дига на плажа и извозване на боклук, басейни, охрана,
разходи за вода, разходи за електроенергия (стълбища, асансьори, фасади,
входове, алеи, зелени площи и др.); 2. Разходи за управление на общите части на
етажната собственост в размер на 92 500 лв., които включват Такса за
управление *** Б.Р.В.” и разходи, свързани с организацията на общото събрание и
3. Фонд „Ремонт и обновяване” – в размер на 74 637 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението, че в бюджета присъстват не само разходи по
смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а и други разходи – вкл. за охрана. Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС „Разходи за управление и поддържане” са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения
на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Посочената разпоредба съдържа в себе си неизчерпателно изброяване на различните
видове разходи за управление и поддръжка като на етажната собственост е дадена
свобода да определя и допълнителни разходи за управление и поддръжка във връзка
със своите специфики. Съдът намира, че описаните в бюджета разходи са
разграничени в достатъчна степен и се покриват с определението в ЗУЕС, касаещи
разходи за управление и поддържане. Не могат да се приемат възраженията, че
разходът за „охрана” не представлява разход за поддържане на общите части.
Както е посочено и в легалната дефиниция на видовете разходи в правомощията на
общото събрание на етажната собственост е да определени „други” разходи,
необходими за управлението и поддържането на общите части. В тази връзка
разходът за охрана е пряко свързан с поддържането на общите части, като в
случая мнозинството, представено на общото събрание, е счело, че е необходимо
такъв разход да се включи в бюджета за 2017г. Целесъобразността на това решение
не подлежи на контрол и няма как да бъде обсъждана от съда. Изразеното в иС.ата молба съмнение, че стойностите в
бюджета за 2017г. представляват функция или процентно съотношение от разходите
на всички етажни собствености в КК „О.Б.Р.” гр. О. не следва да се кредитира, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства в тази насока. Съдът намира за
неоснователно възражението, че от бюджет 2017г. не става ясно какво е
паричното задължение на всеки един от етажните собственици. В дневния ред е било предвидено да се приеме единствено бюджет за 2017г.,
но не и да се вземат решения за определЯ.е на паричното задължение на всеки
един от етажните собственици. Това не е било и необходимо, тъй като в бюджета
разходите са разделени по П.а, като първите две групи влизат в обхвата на чл.
51 от ЗУЕС, а третата група – в обхвата на чл. 50 от ЗУЕС. В посочените
разпоредби изрично е определено по какъв начин следва да бъдат разпределени
съответните разходи. Както вече се посочи предвидените в бюджета разходи са
достатъчно конкретни, поради което не са препятствани
правата на етажните собственици по чл. 51, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС.
С оглед всичко изложено до тук, съдът достигна до извод,
че не са налице твърдените в иС.ата молба основания за отмЯ.а на решението по
т. 5 от дневния ред.
По възражението, че решението по т. 6
от дневния ред е взето в противоречие си изискването на чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС за квалифицирано мнозинство:
Безспорно по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС
общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет
(управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Посоченото решение по т. 6 от дневния ред е именно в такава насока. Това
е установява и от приложения по делото образец, по който следва да се сключи
договора с дружеството „О. Б.Р.В.” ЕООД, видно от който задълженията на дружеството ще са да поддържа и управлява
комплекса. В същото време разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС
предвижда, че за
възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя),
както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридически или физически лица, които не са собственици общото събрание следва да приеме решението си с мнозинство повече
от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Текстът е изричен и предвижда тези решения да се вземат с мнозинство,
изчислено на база всички идеални части от общите части на етажната собственост
(а не само от представените на общото събрание). В случая видно от протокола на
проведеното общо събрание решението по т. 6. е прието за мнозинство 93,12 % от
представените идеални части, които от своя страна са в размер на 34,02 %
идеални части от общите части на сградата. Ответникът не твърди „О. Б.Р.В.”
ЕООД да е собственик на самоС.телен обект в сграда, а и от
представения присъствен лист не се установява такова обС.телство. Ето защо решението
не е прието с необходимото мнозинство, поради което е незаконосъобразно и само
на това основание следва да бъде отменено.
Що се отнася до решенията по т. 1, т. 3 и т. 4 от дневния
ред от ищеца не са въведени конкретни възражения срещу тях. Същите се атакуват
с общите възражения, които се отнасят до вземането на всички решения на общото
събрание. Както се посочи по-горе, съдът прие, че общото събрание е проведено
при спазване на изискванията за свикване и кворум. При липсата на други
конкретни възражения срещу тези решения, съдът счита, че същите са
законосъобразни и не следва да бъдат отменЯ.и. В тази част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен
извод, че решенията по т. 2 и т. 6, взети на проведеното общо събрание, следва
да бъдат отменени. Останалите атакувани решения – по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, следва
да бъдат потвърдени.
При този изход на спора на ищците следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иС.ете. Видно от
представените по делото документи, удостоверяващи извършените от ищците
разноски, държавната такса в размер на 80 лв. е заплатена от Е.П., а
адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лв. – от Е.П.. Съразмерно на
уважената част от иска на П. следва да се присъдят 26,66 лв., а на П. – 400 лв.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства
такива да са направени от негова страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал.
1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от Е.В.П.,
гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., притежаваща
паспорт тип ******, издаден на 22.11.2013г. от ФМС 78034, Руска Федерация,
валиден до 22.11.2023г., и Е.А.П., гражданин на Руската Федерация,
роден на ***г., притежаващ паспорт тип *** ******, издаден на
04.02.2015г. от ФМС 78034, Руска Федерация, валиден до 04.02.2025г., решенията от 06.06.2016г.
на Общо събрание на Етажната собственост на блок „С”
в КК „О.Б.Р.” гр. О., обективирани в т. 2 и т. 6
от Дневния ред на общото събрание, приети с Протокол
за проведено общо събрание от 06.06.2016г.,
с които е одобрен отчетът за
разходите на етажната собственост за 2015г. и дружеството „О. Б.Р.В.”
ЕООД е избрано да осъществява поддръжка на комплекса.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен
от Е.В.П.,
гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., притежаваща
паспорт тип ******, издаден на 22.11.2013г. от ФМС 78034, Руска Федерация,
валиден до 22.11.2023г., и Е.А.П., гражданин на Руската Федерация,
роден на ***г., притежаващ паспорт тип *** ******, издаден на
04.02.2015г. от ФМС 78034, Руска Федерация, валиден до 04.02.2025г., за отмЯ.а
на ОСТАНАЛИТЕ решения от 06.06.2016г.
на Общо събрание на Етажната собственост на блок „С”
в КК „О.Б.Р.” гр. О., обективирани в т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Дневния ред на общото
събрание, приети с
Протокол за проведено общо
събрание от
06.06.2016г., като ОСТАВЯ
В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за управление на етажната
собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от
Етажната
собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани от председателя на управителния съвет Ф.Л., да заплатят на
Е.А.П.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., притежаващ
паспорт тип *** ******, издаден на 04.02.2015г. от ФМС 78034, Руска Федерация,
валиден до 04.02.2025г., сумата 26,66 лева, представляваща направени по делото разноски
за заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от
Етажната
собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани от председателя на управителния съвет Ф.Л., да заплатят на
Е.В.П.,
гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., притежаваща
паспорт тип ******, издаден на 22.11.2013г. от ФМС 78034, Руска Федерация,
валиден до 22.11.2023г., сумата 400 лева, представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: