№ 22481
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110121628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Постъпила е искова молба на Т. С. ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
срещу В. К. В. с ЕГН: **********, Т. В. Л. с ЕГН: **********, В. В. В. с ЕГН:
**********, А. Р. Г. с ЕГН: **********, В. Н. Г. с ЕГН: ********** и А. Н. Г. с
ЕГН: ********** всички с адрес гр. С......, ...., представлявани от особения им
представител Х. А. М., преупълномощил А. Х.в М.. с която се иска да бъде
признато по отношение на ответниците че дължат сумата 2387,12 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес гр.
С......, .... ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 301,98 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., сумата от 49,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 9,99 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 при следните
квоти:
В. К. В. ЕГН ********** - 298,39 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.
ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023
г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна
лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
Т. В. Л. ЕГН ********** да заплати сумата 298,39 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
1
01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
В. В. В. ЕГН ********** да заплати сумата 298,39 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по
делото, а именно: 6,87 лв. държавна такса и 6,25 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
А. Р. Г. ЕГН ********** да заплати сумата 497,32 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по
делото, а именно: 11,45 лв. държавна такса и 10,42 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
В. Н. Г. ЕГН **********да заплати сумата 497,32 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по
делото, а именно: 11,45 лв. държавна такса и 10,42 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
А. Н. Г. ЕГН **********да заплати сумата 497,32 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по
делото, а именно: 11,45 лв. държавна такса и 10,42 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
За сумите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №33130/2023г. по
описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици в
качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на
чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
2
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по
отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в
срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия
момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен
интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. А.
Х.в М., преупълномощен от назначения особен представител. С отговора е
взето становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
наличието на облигационна връзка – сочи, че не ставало ясно от исковата
молба, кой е титуляр на абонтания номер. Нямало данни относно
собствеността на процесния недвижим имот.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
3
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на
потребители.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл.
150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който
ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции
от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника
зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на
топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
По делото е представен нотариален акт № 28 от 13.09.1980г. от който е
видно, че В. Х.в В. придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
Видно от нотариален акт № 6 от 16.06.1986г. В. Х.в В. и В. К. В. дарили
Х. В. Г. процесния топлоснабден имот.
С нотариален акт № 38/от 10.04.2003г. Х. В. Г. продал процесният
4
топлоснабден имот на Н. Х.в Г..
С решение от 24.02.2012г. по в.гр.д. № 983/2008г. е отменено решение от
14.05.2003г. по гр.д. № 9164/1998 на СРС 54 ти състав и е постановено друго с
което е възстановена запазената част на В. К. В., Т. В. Л. и В. В. В. от
наследството на В. Х.в В. като е намалено дарението извършено с нотариален
акт № 6 от 16.06.1986г. В решението е посочено изрично, че Н. Х.в Г. и е
починал и е оставил за наследници А. Р. Г., В. Н. Г. и А. Н. Г..
При това положение съдът намира, че ответниците са станали
собственици на процесния имот и като такива имат качеството на потребители
на топлинна енергия.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че Сградата на адрес ........ е с топлоснабдяване за
отопление през период 05.2020г. - 04.2022г. ’’Т. С.”ЕАД е извършвала отчети
на общи топломери, които са от търговски тип и са преминавали метрологичен
контрол съгласно Наредбата, отчислявани са технологични разходи за сметка
на ищеца по действаща методика. Дяловото разпределение, извършено от
фирма „Т. С.”ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната
сума за процесния период: +178.58лв. (за доплащане). Общата сумата за
топлинна енергия начислена прогнозно от ’’Т. С.” ЕАД за абоната през
процесния период е 2215.33лв. е за отопление на имот и сградна инсталация
общо. Общото задължение за ТЕ за аб.****** през период 05.2020г. - 04.2022г.
с включени изравнителни суми е в размер на 2347.85лв. Извършените
измервания в АС , начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за имота на Наследници на В. Х.в В.
аб.*******/********** са в съответствие с изискванията на действащите
Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия
отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът
намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява
установен и по размер.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по
5
ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 507,86
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да
6
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е
различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
49,14 лева.
Съдът намира, че искът за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 9,99 лева се явява основателен доколкото е
обусловен от главния иск.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ищецът съразмерно на уважената част от
исковете. На него му се следват разноски в размер на 1392,50 лева разноски в
исковото производство и 54,96 лева разноски в заповедното производство. На
ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че В. К. В. с ЕГН: **********, Т. В. Л. с ЕГН: **********, В. В.
В. с ЕГН: **********, А. Р. Г. с ЕГН: **********, В. Н. Г. с ЕГН: **********
и А. Н. Г. с ЕГН: ********** всички с адрес гр. С......, .... ДЪЛЖАТ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...... на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В УСЛОВИЯТА НА
РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 2387,12 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес гр. С......, ...., аб.№
*******/**********, ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 301,98 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 01.06.2023 г., сумата от 49,14 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
7
ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 9,99 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №33130/2023г. по
описа на СРС 168 състав при следните квоти:
В. К. В. ЕГН ********** – 3/24 части а именно 298,39 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
01.06.2023 г.
Т. В. Л. ЕГН ********** 3/24 части а именно 298,39 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
В. В. В. ЕГН ********** - 3/24 части а именно 298,39 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
01.06.2023 г.
А. Р. Г. ЕГН ********** - 5/24 части а именно 497,32 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
01.06.2023 г.
В. Н. Г. ЕГН ********** - 5/24 части а именно 497,32 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
01.06.2023 г.
А. Н. Г. ЕГН ********** -5/24 части а именно 497,32 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
8
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
01.06.2023 г.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН: **********, Т. В. Л. с ЕГН: **********, В. В.
В. с ЕГН: **********, А. Р. Г. с ЕГН: **********, В. Н. Г. с ЕГН: **********
и А. Н. Г. с ЕГН: ********** всички с адрес гр. С......, ...., ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...... на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1392,50 лева разноски в исковото
производство и 54,96 лева разноски в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за двете производства.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9