Р Е
Ш Е Н
И Е № 51
гр. Стара Загора, 13.03.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Зорница Делчева
и с
участието на прокурора: Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 16 по описа за 2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.И.Т., против
Решение №631/26.11.2019г., постановено по АНД №1966/2019г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2643780 от 26.03.2019г. на ОД на МВР Стара
Загора, с изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
и необоснованост. Оспорва се извода на
съда, че категорично е установено вмененото
административно нарушение на ЗДвП. Касаторът твърди, че в съдебния акт
не са изложени мотиви по съставомерните факти относно вмененото нарушение.
Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство пред съда,
наказващият орган не е ангажирал
доказателства за спазване разпоредбите на Наредба №18/2001г. за сигнализация на
пътищата, относно обозначаване с пътен знак „Е24“ на мястото на пътя, на което
се осъществява контрол със стационарно АТСС. Обосновава неправилна правна
квалификация, поради липса на отбелязване на направената такава на текста на
чл.188, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че не изследван въпроса дали контролирания участък
е определен съгласно чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и дали
процесното АТСС е използвано съгласно представеното удостоверение за одобрен
тип, както изисквала разпоредбата на чл.6, ал.1 от същата на наредба. По
подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено
искане за отмяна на решението и на издадения електронен фиш.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно
и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Т.И.Т. от гр.Стара
Загора, подадена чрез пълномощника му адв.А.Д., против електронен фиш серия К, № 2643780,
издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Т. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В електронния фиш е посочено, че на 26.03.2019г., в 07:31 часа, в община Стара
Загора, на ПП-I-5,
км. 239+630, до бензиностанция „ЛукОйл“, в посока гр.Димитровград, Т. управлява
товарен автомобил „Тойота Ланд Крузер 120 серия“, с рег. №*******, със скорост 84
км/ч. при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак „В-26“. Констатирано е
превишаване на скоростта с 24 км/ч. Нарушението е заснето със СИ-трафик радарна
система ERS-400 и е
отчетен толеранс от -3 км.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Стара Загора е потвърдил издадения електронен фиш. Прието е, че в разглеждания случай административнонаказващият орган при
съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон е реализирал
наказателна отговорност спрямо безспорно установения административен нарушител.
След извършена служебна справка е констатирано, че собственик към момента на
заснемането на автомобила е дружество, чийто едноличен собственик е
жалбоподателят и в тази връзка при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП е издаден обжалваният електронен фиш. Посочено е, че след получаване на
фиша, жалбоподателят не е подал декларация, изискуема по смисъла на закона до
наказващия орган, че не той е управлявал автомобила на процесната дата. В
решението си районният съд е изложил съображения въз основа на кои
доказателства приема, че на посочените в санкционния акт дата и място касатора
е извършил вмененото му административно нарушение. Обосновано е, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно е установено административното нарушение, правилно е изяснен носителят на административнонаказателната
отговорност и законосъобразно е наложено
предвиденото в закона за това административно наказание „глоба“, като в
санкционния акт ясно е посочено мястото и подробно е описано допуснатото
нарушение и фактологията по неговото извършване. Констатирано е, че от представените по делото писмени удостоверения, издадени от БИМ, се
удостоверява годността на техническото
средство, измерило скоростта на
автомобила. Според съда административнонаказващият орган, съобразявайки се с
тежестта на извършеното нарушение законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона размер. По тези съображения първоинстанционният съд е
потвърдил издадения електронен фиш като законосъобразен.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
По същество
извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение,
изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана
скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак ограничение извън
населено място. В случая става въпрос за движение в обхвата на пътен знак
„В-26“, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост за движение
скорост от 60 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав
на посочената в ЕФ законова норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл като е потвърдил издаденият ЕФ, районният съд е приложил правилно
материалния закон. Оспореното решение е в достатъчна степен мотивирано и
противно на изложеното в касационната жалба в него са посочени всички
съставомерни факти от извършеното деяние, поради което не са налице сочените за
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при постановяването му.
Наведените
в касационаната жалба доводи от касатора за незаконосъобразност на електронния
фиш настоящият касационен състав намира за неоснователни, поради следните
съображения:
Непосочването
при изписване на правната квалификация на нарушението на разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, не води до незаконосъобразност на издадения електронен
фиш. Посочената разпоредба указва на кого се налага наказанието при извършване
на нарушение с МПС, собственост на юридическо лице. В този смисъл посочването в
електронния фиш на обстоятелството, че на физическото лице се налага наказание
в качеството му на законен представител на юридическото лице, собственик на
автомобила, е достатъчно, за да се разбере защо и в какво качество е
санкционирано това лице, а посочването изрично на разпоредбата чл.188, ал.2 от ЗДвП според настоящия състав би било проява на излишен формализъм и не
съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В случай, че се
възприемат доводите от касационната жалба, то при извършване на нарушение от
категорията на процесното, с МПС, собственост на физическо лице, във цифровото
изписване на нарушените разпоредби следва да се съдържа текста на чл.188, ал.1
от ЗДвП, според който собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. А изискване към такава цифрова формулировка на нарушения, установени
с АТСС не е възприета до момента в съдебната практика.
Съгласно
разпоредбата на чл.133, ал.2, т.2 от Наредба №18/2001г., когато АТСС са
стационарни, пътен знак Е24 се поставя на 150 – 250 m пред мястото на АТСС, при
пътища и улици с допустима максимална скорост от 50 до 90 km/h. Посочената
наредба е издадена на основание чл.14 от ЗДвП. Съгласно чл.165, ал.2, т.8 от този
закон (отм.) при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват
в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи. Тази законова разпоредба
обаче е отменена с ДВ бр.54 от 2017г., т.е. изискването на обозначаване чрез
пътни знаци на участък на пътя, на който се осъществява контрол, е отпаднало.
След отмяната на тази разпоредба, респ. след отпадане на това изискване, разпоредбата за обозначаване с пътни знаци на
участъците с осъществяван пътен контрол от Наредба №18/2001г. не е променена.
Съгласно чл.15, ал.3
от ЗНА обаче правораздавателните органи са длъжни да приложат
по-високия по степен нормативен акт, в случая закона. След като в ЗДвП е
отменено задължението за обозначаване на местата за контрол с пътен знак,
разпоредбата на чл.133а, ал.2, т.2 от Наредба №18/2001г. е в противоречие със
този закон, който следва да бъде приложен. Следователно при установяване на
извършеното от касатора нарушение не е било налице изискване за обозначаване на
мястото за контрол чрез поставяне на пътен знак и в този смисъл възраженията на
санкционираното лице са неоснователни.
Жалбоподателят
е нямал доказателствено искане за прилагане на инструкция за работа на
производител за процесното техническо средство пред въззивния съд. Такава не е
била изискана, доколкото и не е била необходима за установяване на изправността
на уреда, регистрирал нарушението. Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и Протокол на Български институт по метрология №
76-С-ИСИ/13.11.2018г., от които е видно, че при условията на извършен полеви
тест на мястото на монтаж, видео-радарната система отговаря на метрологичните
изисквания. С оглед на тези данни доводите, че процесното АТСС не е използвано
съгласно представеното удостоверение за одобрен тип се явяват неоснователни.
Възраженията,
свързани с изпълнение на изискванията на чл.6, ал.2 от № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно който местата
за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно конкретно
посочени в тази норма показатели, са ирелевантни към обективната и субективната
страна на вмененото административно нарушение, тъй като забраната за
превишаване на разрешената скорост е безусловна и не е свързана с други
обективни обстоятелства относно мястото за контрол с АТСС.
В заключение следва да се
отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е
необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН
обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание,
следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен
състав.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 631/26.11.2019г. по АНД № 1966/2019г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.