Р
Е Ш Е Н И Е
11.06.2020 г., гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН
ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
КАЛОЯН ГЕРГОВ
при секретаря Вергиния Петкова и в
присъствието на прокурора Виктор Доцев като изслуша докладваното от съдията
Гергов ВНЧД № 243 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.313, вр. чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
Производството е образувано по жалба
на защитника на осъдения Ю.Ю. Г. ***,ЕГН **********
– адвокат Й.Х. от ПАК срещу Определение №116/26.02.2020г.,
постановено по ЧНД № 422/2020г. по описа на РС-Плевен,I-ви
наказателен състав, с което съдът на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК се е
произнесъл по осъжданията на Ю.Ю. Г., както следва:
1.Определил на основание чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения Ю.Ю.Г., ЕГН **********, измежду
наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 429/2019г.; НОХД
№ 1422/2019 г.; НОХД № 1818/2019г.; НОХД
№ 1977/2019 г.; НОХД №2038/2019г. и НОХД
№ 354/2020 г., всички по описа на
Районен съд - град Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една /
година, като на основание чл.25, ал.4 от НК постановил изтърпяването му да бъде
ефективно при първоначален ОБЩ режим.
2.Присъединил на основание чл.23, ал.2 от НК наложеното по НОХД №1422/2019 г.; НОХД №1818/2019 г.; НОХД №1977/2019 г. и НОХД
№354/2020 г., всички по описа на РС – Плевен, наказание „Обществено порицание” към определеното общо най–тежкото наказание на осъдения Ю. Г..
В
жалбата се изразява всеобхватно недоволство от атакуваното определение.Твърди
се,че същото е постановено от незаконен съдебен състав с оглед непредоставянето
на възможност на страните от съдията – докладчик да изразят становище във
връзка с уреденото от разпоредбата на чл.274 от НПК право да правят отводи на
съдебния състав,прокурора и съдебния секретар.В подкрепа на това разбиране се
сочи,че по НОХД №354/2020г. на РС-Плевен същия съдия – докладчик е изразил
несъгласие с първоначалния проект на постигнатото споразумение като на
основание чл.382,ал.5 от НПК е предложил ефективно изтърпяване на наложеното
наказание, което е било възприето от страните,но е формирало съмнения в
неговата предубеденост и основание за неговия отвод.В тази линия на разсъждения
се сочи,че докладчика по първоинстанционното дело устно е разпоредил
преместването на осъдения в младежкото отделение на Затвора – гр.В. вместо във
ВУИ – гр.Р.,където същия е свикнал със средата и може да продължи образованието
си като съдебното му минало е резултат от проблеми от семейно-битово естество, младежка
незрялост и хиперактивен характер.На този фон се отправя искане за изменение на
атакуваното определение в частта относно определеното общо най-тежко наказание
като се постанови ефективно изтърпяване единствено на наказанието определено по
НОХД № 354/2020г. на РС-Плевен,а именно лишаване от свобода в размер на шест
месеца, което продължи да се изтърпява във ВУИ – гр.Р..
Осъденият
Ю.Ю. Г. се явява в съдебно заседание лично и със служебен защитник - адв.Й.Х. ***,поддържа изразеното от него
становище и моли съда да бъде върнат във ВУИ – гр.Р.,което заведение счита,че може
да го поправи.
Защитникът
- адв.Й.Х. *** поддържа жалбата и изложените в нея съображения като намира,че
осъдения Г. следва да продължи изтърпяване на наказанието си във ВУИ – гр.Р.до
навършване на пълнолетие като в правомощията на прокурора,а не на съдията –
докладчик, при това устно, е да разпореди къде следва да се изтърпява
наложеното наказание.
В
съдебно заседание представителят на ОП-Плевен намира въззивната жалба за
основателна с оглед отсъствието на нарочен диспозитив определящ мястото на
изтърпяване на наложеното наказание от осъдения непълнолетен като предлага да
се измени атакуваното определение.Приема,че действително,видно от съдържанието
на съдебния протокол, липсва разясняване на правата на страните по чл.274 от НПК,но и не е било направено нарочно искане от някоя от тях,което да придаде
състоятелност на заявените в тази насока оплаквания.
Съдът,
като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на
определението, намира за установено следното:
Жалбата е допустима,но разгледана по
същество е неоснователна.
Ю.Ю. Г. ***,
ЕГН ********** е осъждан както следва:
Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 354/ 2020 г.,
влязло в сила на 17.02.2020г., е наложил на осъдения Ю.Ю.Г. с ЕГН **********
наказание на основание чл.23, ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от 6
/шест/ месеца при общ режим и Обществено
порицание, за престъпление по чл.214, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1,
т.3, т.5 от НК, извършено в периода 14-16.04.2019 година.
Районен съд – Плевен с определение по НОХД№429/2019 г.,
влязло в сила на 15.05.2019г., наложил на осъдения Ю. Г. наказание лишаване от
свобода за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл.66, ал.1, вр. чл. 69,
ал.1 от НК изтърпяването било отложено с изпитателен срок от две години, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.
63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 02.07.2018 г.
Районен съд – Плевен с определение по НОХД №1422/2019 г., влязло
в сила на 11.09.2019г., наложил на осъдения Ю.Г., наказание за две престъпления
по чл.214, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършени в
периода месец септември 2018г - 30.01.2019г и в периода 18.01.2019г
-24.01.2019г и на основание чл. 23, ал.1 от НК му наложил кумулативно наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.66, ал.1,
вр. чл.69, ал.1 от НК изтърпяването било
отложено с изпитателен срок от една година и Обществено порицание.
Районен съд – Плевен с определение по НОХД№ 1818/2019
г, влязло в сила на 26.09.2019 г,
наложил на осъдения Ю.Г. наказание Обществено порицание, за престъпление по чл.
194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4, вр. чл. 18, ал.1 от НК, извършено
на 22.04.2019 г.
Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 1977/2019 г.,
влязло в сила на 07.10.2019 г, наложил на осъдения Ю.Г. наказание лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ месеца, като на основание чл.66, ал.1, вр. чл.
69, ал.1 от НК изтърпяването било отложено с изпитателен срок от две години и
Обществено порицание, за престъпление по чл.213А, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3, т.5 от НК, извършено в периода 15.10.2018 г.
Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2038/2019 г,
влязло в сила на 22.10.2019 г, наложил на осъдения Ю.Г. наказание лишаване от
свобода за срок от 1 /една / година, като на основание чл.66, ал.1, вр. чл. 69,
ал.1 от НК изтърпяването било отложено с изпитателен срок от три години, за
престъпление по чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено
на 01.05.2019 г.
При
така установената по делото фактическа обстановка извършеното от първата
инстанция групиране на наказанията по осъжданията на Ю.Ю. Г. по горецитираните
дела е законосъобразно
и най-благоприятно за осъденото лице,т.к. деянията са извършени преди да има влязъл
в сила осъдителен съдебен акт, за което и да е от тях.Всъщност претенцията на
осъдения и защитника му да се изведе от групата за самостоятелно изтърпяване
наложеното наказание по НОХД № 354/2020г. на РС-Плевен няма
как да бъде удовлетворена,т.к. би противоречала на законовите изискванията за
групиране на наказанията при това по най-благоприятен начин,ако се съобрази и
наложеното от съдебната практика разбиране в тази насока.Разсъжденията по-скоро
биха могли да се концентрират върху решението на РС-Плевен да активира
разпоредбата на чл.25,ал.4 от НК в опцията `и за ефективно изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание като въззивния състав намира,че няма
пречка да обсъди същото с оглед действащото служебно начало.Основание за
критика обаче не може да се открие при внимателния преглед на доказателствата
по делото и мотивите по процесното определение.Първоинстанционният съд е отчел
както високата обществена опасност на наложените наказания и интензитета на
престъпната деятелност на осъдения,който макар и млад е изградил вече престъпни
навици,но и е съобразил,че прилагането на института на условното осъждане не би
постигнало целите по чл.36 от НК.Водеща цел при непълнолетните е тяхното
поправяне и превъзпитание като генералната превенция има второстепенно значение
според константната съдебна практика,но тя също не следва да се подценява. Ю. Г.
е извършител на разнородни престъпни посегателства в един кратък период от
време,част от които в условията на продължавано престъпление,което сочи
необходимост от по-интензивно въздействие с оглед внасяне на корекции в
поведението му.Определеното общо най-тежко наказание не е прекомерно като
започналото изпълнение на санкцията по НОХД № 354/2020г.на РС-Плевен не може да
консумира целения ефект.
Свързани
с доводите за законосъобразност на атакуваното определение, коментирани в
горния абзац, са и тези относно мястото на изтърпяване на наложеното наказание
и законността на съдебния състав.Актуалният текст на разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС ревизира възможността съда да определя типа пенитенциарно заведение,в което
осъдения следва да търпи наложеното наказание,а определянето на конкретно
такова измежду родово определените места за лишаване от свобода никога не е
било в прерогативите на съда.В този ред на мисли нито РС-Плевен е имал
възможност да определи /дори устно съобразно направените твърдения,бел.с.д./
заведение,в което осъдения Г. следва да изтърпи определеното му ефективно
наказание,нито МП „ГДИН“ е следвало да се съобрази с такова разпореждане,дори
ако хипотетично се приеме,че е съществувало.Следователно основания за корекция
в тази насока въззивният съд не може да открие.За правна прецизност следва да
се посочи,че искането за връщане на осъдения Ю.Ю. Г. в интернат е в
противоречие с нормите на чл.65,ал.1 от НК и чл.59,ал.2 от ЗИНЗС,които
предвиждат,че непълнолетните лишени от свобода изтърпяват наложените им
наказания в поправителни домове,а не в интернати.Не са налице и предпоставките
по чл.64 от НК.
Несъстоятелни
са и доводите за незаконност на състава на РС-Плевен произнесъл процесното
определение.Видно от съдебния протокол от проведеното на 26.02.2020г. с.з.
съдът не е разяснил действително правата на страните по чл.274 и чл.275 от НПК,но това не е препятствало прокурора да заяви своето становище по тези
въпроси,а защитника да декларира липсата на доказателствени искания.В този
контекст допуснато е процесуално нарушение,но то не е съществено най-малкото
защото защитника е могъл да сподели мнението си по този въпрос като изрази
резерви относно обективността на съдията-докладчик както в това
производство,така и в това по НОХД № 354/2020г. на РС-Плевен.Разбирането на
настоящият въззивен състав е,че ако има пречки за участие на съдия или съдебен
заседател в процеса, то същите следва да бъдат заявени своевременно,а не
постфактум да се афишират съвместно с недоволство към вече постановения съдебен
акт.Съдът,видно от разпоредбата на чл.382,ал.7 от НПК е в правото си да
предложи промени в споразумението постигнато от страните като може и да откаже
да го одобри ако то противоречи на закона или не постига поставените от него
цели – в частност тук може да се цитират нормите на чл.35,ал.3 от НК,чл.36 от НК,чл.60 от НК и
т.н.Деликатен момент е начина на произнасяне с оглед възможността да се
консумират основания за отвод от страните,но очевидно е че страните не са
намерили аргументи за такова свое искане,а още по-малко това може да стори и
въззивната инстанция.
Въззивната
инстанция намира,че законосъобразно РС-Плевен е определил първоначалния режим
на изтърпяване на наказанието – общ, поради което липсва основание за намеса от
нейна страна и в тази насока,както и досежно решението му да присъедини на
основание чл.23,ал.2 от НК наказанието „обществено порицание“ към определеното
общо най-тежко наказание.
При отчитане на гореизложените съображения
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водeн от
горното и на основание чл.338 от НПК Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 116/26.02.2020г.,
постановено по ЧНД № 422/2020г. по описа на РС-Плевен,I-ви
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.