Присъда по дело №1273/2018 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 08.05.2019г. по НЧХД № 1273 по описа на Варненския Районен Съд за 2018г.

ХIII наказателен състав

ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимата Й.И.С. е повдигнато от частния тъжител И.Г.С. за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК

: За това, че на 19.02.2013г. в гр.Варна при условие на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у И.Г.С., че полагайки палец върху пълномощно с peг. № 2429 и peг. № 2430, том 1, № 79 в кантората на нотариус К* И*- peг. № 572 в Нотариалната камара е упълномощил дъщеря си Й.С. да го представлява по действия свързани със осъществяване на сделка по дарение на нея и И* И.С. на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Б* общ. Б*, обл. В*, ул. „* № 5, целият с площ от 1100 /хиляда и сто квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с площ от 1169/ хиляда сто шестдесет и девет/ кв. м. съставляващ имот с идентификатор № 07598.304.246 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК, идентичен на номер по предходен план: парцел № XVII - 985 в кв. 84, ведно с построената в същото място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 07598.304.246.1, със застроена жилищна площ от 86 кв. м.

И на 04.03.2013г. в кантората на нотариус Р.К. с цел да набави за себе си имотна облага въвела в заблуждение И.С., че полагайки палец върху Декларация по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и декларация, с която е декларирал, че със съпругата си И.И.С. е във фактическа раздяла от месец октомври 2006г. и че същата не живее на адреса посочен, като постоянно местоживеене в личната и карта, както и че имота предмет на продажбата не е СИО е извършил обективни действия по даряване на недвижимия ми имот, находящ се в гр. *, общ. *, обл. *, ул. „*" № 5, целият с площ от 1100 /хиляда и сто квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с площ от 1169/ хиляда сто шестдесет и девет/ кв. м. съставляващ имот с идентификатор № 07598.304.246 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК, идентичен на номер по предходен план: парцел № XVII - 985 в кв. 84, ведно с построената в същото място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 07598.304.246.1, със застроена жилищна площ от 86 кв. м. на децата ми Й.И.С. и сина ми *И.С. и с това му е причинила имотна вреда и в размер на 36 753,65 лева, продавайки го на купувача В.И.С. - престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

Срещу подсъдимата С. е предявен в настоящото производство граждански иск от тъжителят С. за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 209 ал.1 от НК в размер на 36 753,65 лева.

В с.з. обвинението спрямо подсъдимата С. се поддържа от тъжителя. Същият чрез своите повереници счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда да му наложи съобразно предвиденото в закона за това престъпление наказание, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.

Подсъдимата С. се явява в съдебно заседание. В пледоарията си защитниците и считат, че подзащитната им не е извършила престъплението, за което и е повдигнато обвинение по настоящото дело. Относно гражданският иск, считат, че същият е неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител И.С. притежавал къща с двор, находящи се в гр. *, обл. *, ул. „*" № 5. Имотът придобил по силата на завещание. В него живеел със съпругата си И.С.. Те имали две деца - дъщеря подс.Й.С. и син - И.С.. Подс.С. живеела в къщата на родителите си до 2013г. заедно със свид.Р., с когото живеела на семейни начала и детето им. Те се изнесли от къщата, поради неразбирателство с родителите и. Подс.С. и свид.Р. заедно с детето си се изместили да живеят в гр.В*.

След проведени разговори по телефон баща и дъщеря Статеви се уговорили да срещнат в гр.В* при нотариус.

В изпълнение на уговореното на 19.02.2013г. подс.С. и ч.т. С. посетили кантората на нотариус *, peг. №572 на Нотариалната камара. Там, двамата обяснили на свид. Т.Б. - помощник нотариус и на свид.Андреев, че желаят ч.т. С. да упълномощи подс. С. да се разпореди с имота му. Били изготвени и декларации по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и чл. 25 ал. 8 от ЗННД. След изготвяне на документите от свид.А., те били предадени на свид.Б. помощник нотариус в посочената нотариална кантора за валидиране. По искане на ч.т.С. изготвеното пълномощно му било прочетено от свид.Б.. След изчитането му частния тъжител се съгласил със съдържанието на документа и се пристъпило към подписването му. Тъй като ръката му треперила и не могъл да се подпише и изпише имената си свид.Б. преценила, че следва да се постави отпечатък от десен палец, като вместо подпис и на трите документа бил положен отпечатък от палеца на дясната ръка на св. С.. Правното основание и причината за полагането на пръстов отпечатък било чл. 589 ал. 2, вр. чл. 579 ал. 2, вр. чл. 189 ал. 1 от ГПК, поради недъгавост.

След полагане на пръстовия отпечатък свид.Б. с оглед служебните си задължения заверила и вписала в регистъра пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79, двете заверени от помощник-нотариус Т.Б. за нотариус № 572 – *, чрез което частния тъжител е упълномощил дъщеря си подс.С. да го представлява пред нотариус, физически и юридически лица, като се разпореди чрез способ по своя преценка, включително да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, извърши делба, продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, включително да договаря със себе си и с трети лица, които също представлява, описания в исковата молба имот.

По силата на това пълномощно дъщерята на ч.т. С. придобила пълни права за разпореждане с имота на баща си изцяло по нейна преценка, да получи продажната цена от имота, да въведе купувача във владение и други.

На 01.03.2013 г., по молба на подс. С.,*** било издадено Удостоверение за данъчна оценка №177/01.03.2013г., отнасящо се до горепосочения имот, като към молбата било приложено копие от изготвеното пълномощно. Удостоверението било получено лично от подс. С., за което същата се подписала. Същата заплатила и за услугата.

Междувременно към имота проявил интерес свид.В.И.С., като поискал да го купи. Той бил насочен към къщата на С. от неустановено лице, което му казало, че този имот се продава. Свид.С. заедно със синът си свид. Д.С. огледали имота само от вън и провел разговори със С. за покупката на имота.

След като имала всички необходими документи на 04.03.2013 г. подс.С. заедно с баща си ч.т. С. и купувача С. посетили кантората на нотариус Р.К., за да бъде извършена покупко-продажбата на имота. След като били представени нужните документи за извършване на сделката било установено от служителите в кантората, че не е извършено плащане, като страните били насочени към банка за да се осъществи банков превод на продажната цена. С. заедно с купувачите посетили банка в която тя разкрила банкова сметка ***азмер на 36 753,65 лв. Сумата, представляваща цената на имота била преведена на 04.03.2013 г. от свид. С. по банкова сметка *** „ЦКБ" АД открита на 01.03.2013 г. и с титуляр подс. Й. С.. След това с документа за банковия превод се върнали в кантората на нотариус Р.К.. При преглед на документите било установено, че имота на С. е единствен за семейството и за неговата продажба се искало съгласието на съпругата му свид.И.С.. По неясни причини той декларирал, че със съпругата си И.С. са във фактическа раздяла и последната не живее на адреса в гр. Бяла и че имота не е семейна имуществена собственост. Отново при подписване на този документ бил положен отпечатък от десен палец със забележка, че поради невъзможност да положи подпис и да изпише трите си имена декларатора полага пръстов отпечатък. След като нямало пречки и всички документи били редовни нотариус Р.К. се убедила в представителната власт на подс.С. посредством проверка в регистъра на пълномощното за продажба на имота била изповядана сделката. Бил съставен нотариален акт, със страни - продавач Й.С., в качеството си на пълномощник на ч.т. И.С. и купувач - свид. В.И.С.. Продажната цена на имота била 36 753,65 лева. При съставянето на акта били представени необходимите документи, удостоверяващи собствеността на имота, скици, данъчни оценки, горепосоченото пълномощно и декларациите по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и чл. 25 ал. 8 от ЗННД и декларация от ч.т. С., с която декларирал, че със съпругата си И.С. са във фактическа раздяла и последната не живее на адреса в гр. Бяла и че имота не е семейна имуществена собственост.

В началото на месец април 2013 г. ч.т. С. разбрал, че имота му е продаден на други хора - В.С. и поради това потърсил намеса на органите на полицията и прокуратура.

В хода на делото бе назначена тройна съдебно графологична експертиза, която по несъмнен начин потвърди, че всички документи по делото, на които е положен отпечатък от десен палец на С. са идентични с пръстовия отпечатък на ч.т.С..

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при решаване на въпросите по чл.304 от НПК съдът достигна до следните правни изводи:

С частна жалба, с която съда е бил сезиран от И.С. е посочено следното - „ моля, да ни призовете на съд и след като докажем твърденията си, да постановите присъда, с която да признаете за виновна Й.С. за престъпление по смисъла на чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като и наложите наказание съответно на това престъпление от Наказателният кодекс Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства относно престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка, при която твърди, че е било извършено престъплението - неговия автор, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и в какво се е изразило същото. На практика обвинението в производството от наказателно-частен характер се формира въз основа на тъжбата съдържаща описание на фактите. По този начин от една страна ще бъде очертан предмета на доказване в бъдещото съдебно производство (което е от съществено значение както за подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия. Тъй като основна гаранция за реализиране на това право е на подсъдимия да бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност да се защити както по фактите, така и по квалификацията, то на практика закона е създал по особен (смесен ) характер за начина на формулирането на обвинението от фактическа и правна страна в производството от наказателно частен характер.

Фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателственият предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. Други посочени факти в хода на делото не могат да променят предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом те не са описани в частната тъжба.

Очертаният от тях предмет на доказване включва следното – „На 19.02.2013г. Дъщеря ми Й. и О.Р. ме закараха с кола до гр. Варна с намерението да прехвърля къщата на децата си - Й. и И* Нотариусът, при когото ме закараха не го познавах. За целта в нотариалната кантора нотариус*, с peг. № 572 в Нотариалната Камара се състави документ - пълномощно с peг. № 2429 е peг. № 2430, том 1, №79 под, който ме накараха да сложа палеца си, т. к. съм неграмотен - не мога да чета, но мога да се подписвам. Дъщеря ми ми каза, че това е пълномощно за дарение на къщата така, както сме се разбрали. На 04.03.2013г. бях закаран при нотариус Р.К. със знанието, че ще дарявам имота да двете си деца -Й. и И*. В кантората ме накараха да положа палеца си върху две декларации - по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и декларация, с която съм декларирал, че със съпругата ми И.И.С. сме във фактическа раздяла от месец октомври 2006г. и че същата не живее на адреса посочен, като постоянно местоживеене в личната и карта, както и че имота предмет на продажбата не е СИО и аз мога да се разпореждам с него лично или чрез пълномощник. Този ден не ми бе прочетено абсолютно нищо върху, което положих палеца си. Не ми е четен нотариален акт. Останах с категоричното впечатление, че съм дарил къщата си на децата си.“

С частната тъжба тъжителят е формулирал фактическото и юридическото обвинение за престъплението измама. При така формулираното с тъжбата обвинение, предмет на доказване по делото са измамливите действия на С. така, както са описани в частната тъжба и тежестта за доказването им лежи върху частното обвинение.

В настоящият казус това, за което е подадена частната тъжба определило и предмета на доказване е твърдението, че действията извършени от частния тъжител С. посредством, който се е разпоредил със своя недвижим имот са в следствие на измамливите действия на дъщеря му. По отношение на всички други лица свързани по някакъв начин с осъществяване на сделката и упълномощаването на С. от частния тъжител, наказателното производството е прекратено на осн. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК, и съответно съдът няма да анализира дали стореното от тях осъществява състав на престъпление. Постановлението на прокурора не е обжалвано от страните и съдът приема, че те напълно са се съгласили с изводите на прокурора. Поради това още тук изрично следва да се посочи, че предмет на разглеждане по настоящото дело са само и единствено действията на подсъдимата С., а и действия на други лица не са релевирани по делото.

Доколкото частната тъжба е определила предмета на доказване в нея не са посочени обстойно конкретните действия на С. посредством, който е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209 от НK, то съдът ще разгледа и двете правни действия осъществени от С. довели до разпореждане с имота.

Първият акт, с който е отпочнато производството по продажба на имота е подписването на пълномощното, с което ч.т.С. дава права на дъщеря си подс.С. да се разпорежда с имота, както намери за добре, включително да го продаде, дари и да се разпореди с него в нейна полза. Пълномощното подписано от С. дава неограничени права на дъщеря му да се разпорежда с имота и в него няма клаузи, с които тя следва да се съобразява при извършване на разпоредителни действия с имота и при получаване на продажната му цена.

От представеният документи по делото се установява, че е било издадено пълномощно нот. заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79, двете от помощник-нотариус Т.Б. за нотариус № 572, т.е. третото лице, чрез което частния тъжител е упълномощил дъщеря си подс.С. да го представлява пред нотариус, физически и юридически лица, като се разпореди чрез способ по своя преценка, включително да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, извърши делба, продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, включително да договаря със себе си и с трети лица, които също представлява, описания в исковата молба имот. Пълномощникът има още право да получи продажната цена и да въведе купувача във владение. Върху пълномощното е поставен отпечатък от палеца на дясната ръка на С., поради недъгавост. По делото е назначена съдебно-графологическа експертиза, която несъмнено установява, че положения отпечатък в пълномощното е на частния тъжител. Това е първото действие с което е започнала процедурата по разпореждане с имота. Видно от съдържанието на пълномощното няма правни ограничения за С. при извършване на разпоредителни действия.

В жалбата е посочено, че на частния тъжител не е било прочетено нищо и е бил накаран да положи отпечатък от палеца си. Отишъл е при нотариуса с убеждението и желанието да дари къщата на децата си Й. и И*. Безспорно по делото е, че пълномощното е издадено от посочения в него издател. Тук следва да се анализира обстоятелството дали частния тъжител е разбирал какво подписва. Съгласно приобщените по делото гласни доказателства той е влязъл при нотариуса със дъщеря си и заедно с нея са обяснили какъв документ желаят да им бъде подготвен. Няма данни, а и твърдения, че частния тъжител е бил принудително заведен при нотариуса или там е имало предварително подготвен документ, който той е следвало да разпише или друго лице да е давало указания за издадения документ. По делото не се ангажираха безспорни доказателства причината, поради която частния тъжител е посетил нотариалната кантора с дъщеря си и какви са им били предварителните договорки. Разпитаните по делото служители в нотариалната кантора на нотариус * свид. Б. и свид. А. сочат, че подписания документ е бил прочетен и на двамата – баща и дъщеря. Първоначално в кантората разговор със С* е провела свид.А., която е оформила съдържанието на искания от тях документ – пълномощно. Свидетелката не си спомни с конкретика случилото се, поради изминалия продължителен период от време повече от 5 години. Тъй като тази свидетелка е била назначена на длъжност юрисконсулт в кантората е имала само правото да изготви текста на искания документ но не и да го валидира, като заверката е правена от помощник нотариуса или нотариуса в зависимост от искането на клиента или естеството на заверявания документ. Първият разговор със С* – баща и дъщеря е проведен от тази свидетелка, която спрямо обясненото от тях е подготвила пълномощното. Начинът, по които е изготвено пълномощното и какво и е било съобщено от страните свидетелката не си спомня поради изминалия дълъг период от време.

Според показанията на свид.Б. баща и дъщеря Статеви са диби наясно със подписваните документи, разбирали са извършваните правни действия. Не и е направило впечатление лицата да не разбират значението на документите или на прочетеното от нея съдържание на пълномощното. Факта, че двамата са посетили нотариус със конкретно искане и пълномощното е подготвено в присъствието и на частния тъжител, след което изрично по негово искане му е било прочетено от помощник нотариуса извежда извод, че Статем е бил напълно наясно със случващото се и никой спрямо него не е извършил измамливи действия при подписване на пълномощното даващо права за разпореждане с имота му.

Съдът ще анализира показанията на свид.Р., който към момента на деянието е живеел на семейни начала с подс.С. и двамата имат дете. През призмата на тези факти следва да бъдат ценени неговите показания по делото. Свид.Р. е категоричен, че инициатор за срещите е бил ч.т.С., който се е свързал през неговия мобилен телефон с дъщеря си. С. е присъствал лично и при двете посещения при нотариус. Свидетелят е възприел лично как С. получава пари от купувача. Според него подс.С. не е разбрала, че продава къщата. Това негово твърдение противоречи на обясненията на подсъдимата, тъй като тя напълно ясно съзнава и знае за стореното от нея по продажбата на имота. Съдът напълно кредитира показанията му, че и при двете посещения в нотариални кантори ч.т. е С. е присъствал, тъй като това е безспорно установено по делото.

В практиката се приема, че невярната представа, че пълномощно за продажба няма да бъде използвано за това правно действие, представлява измама, когато са водени преговори за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане или дарение. В случая обаче няма ангажирани доказателства за водените преговори и поетите ангажименти от страна на С. преди подписване на пълномощното.

В практиката се приема, че невярната представа, че едната или двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключването на сделката или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключването на сделката, не представляват измама.

В процесния случай волята на частния тъжител да упълномощи за продажба не е изразена привидно, т. е. не е овластяване с уговорка представителната власт да не бъде упражнявана – виж решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о., ГК). Няма причина за привидност.

Тук следва да бъде обърнато вничание, че Статеви вероятно са били предварително консултирани за начина и стъпките при прехвърляне на недвижим имот, но данни за това не са обективирани по делото. Макар да не са наведени твърдения и съответно да не са събрани доказателства за това до подписването на пълномощно вероятно се е стигнало за да може подс.С. *** издаването на скица и данъчна оценка за имота, документи без който сделката не би могла да се осъществи.

От представените по делото документи се установява, че на 04.03.2013 г. В кантората на нотариус Р.К. е сключен договор с нот. акт № 55, том I, peг. № 3015, дело № 44 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 212, вписан в СВ Варна вх. рег. № 4143/05.03.2013 год., акт № 29, т. ХІ, дело № 2089, чрез който И.С., чрез пълномощника си подс.С. е прехвърлил на купувач процесния имота за сумата 36 753.65 лв., равна на данъчната оценка и изплатена от купувача по банков път. Договорът не е нищожен и не е бил обявен за такъв по съдебен ред.

В случая следва да бъда отчетено, че при продажбата на имота ч.т.С. също е бил в кантората на нотариуса и тази сделка не е била крита от него. Отново няма наведени данни кои е посъветвал лицата да изповядат сделката при този нотариус, както и се е ангажирал с предварително подготвените документи нужни за продажбата на имота. Твърдението на С., че документите, които е подписал не са му били прочетени не се подкрепи по делото с доказателства. В тази посока следва да се посочи, че при изповядване на сделката за продажба на имота му той е бил в кантората и тези факти са се обсъждали в негово присъствие, както включително и забавяне на сделката за да се преведе по банков път сумата за покупка на имота. Всичко случило се е било публично и в негово присъствие, която още веднъж извежда издвод, че ч.т. е бил наясно с действията по продажбата на имота.

Прави се оспорване, че пълномощните и декларациите не са подписани от С., а с положен пръстов отпечатък. Този факт сам по себе си не води до нищожност на сделките и не води до извод за осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК. В практиката се приема, че полагането на отпечатък от палеца дава дори по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление (решение № 187 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 633/2008 г., I г. о., ГК.

Законът дава възможност, когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето, както и че нечетливият подпис не е неидентифицируем, нито ниската степен на грамотност е равнозначна на неграмотност (решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК). Факт е, че С. при посещението си двамата нотариуси е положил отпечатък от десен палец, а не подпис т.е. нееднократно е преценено, че той неможе да се подпише. Тези действия по подписването на документа посредством полагане на пръстов отпечатък не водят до извод за извършено деяние по чл. 209 от НК.

За намерението на лицата каква сделка искат да се осъществи следва да се съди от изготвеното пълномощно. В него са посочени всички елементи на постигнатото съгласие между тях. С. не е излязла извън рамките на пълномощията си. Дали обаче стореното от нея е в рамките на постигната лична договорка не се установи по делото. Не се установи свидетел, който да е присъствал на договорките между дъщеря и баща. Свид. И.С. в показанията си пред съда посочи, че мъжът и е бил при прехвърляне на къщата, но защо е подписал тя незнае. Това нейно изявление сочи, че действително С. е бил при изповядване на сделката за продажба на имота и това е станало в негово присъствие и със негово знание. Причината, поради която се е случило не е установена по делото, но в тази посока са приобщените гласни доказателства, че преди време брата на подс.С. – Илко и жена му са продали имот на семейството, а на нея не са дали полагащата и се част от продажната цена. Формираното съзнание на подс.С. при разпита и в съдебно заседание е, че щом брат и е продал наследствените ниви, то тя има право да продаде наследствената къща. Това е нейната логика и усещане за справедливост. Дали пълномощните са дадени с цел обезпечаване на дъщерята по идентичен начин като сина със имот може да посочи единствено частния тъжител. Съдът отново ще посочи, че в това производство от наказателно частен характер могат да бъдат разглеждани само действията на С.. Конкретните действия или обещания, които С. е извършила по отношение на частния тъжител, за да го въведе в заблуждение не са посочени изчерпателно още в частната тъжба, а и в хода на съдебното дирене не бяха установени такива. Фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване само твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя.

Посоченото в частната тъжба твърдение, че дъщеря му е указала да подпише пълномощното за дарение на къщата, така както са се разбрали не съответства на установеното по делото. Това единствено твърдение, с което се счита, че е осъществен състава на престъплението по чл. 209 от НК не се доказа, напротив разпитаните свидетели Б. и А. сочат, че са разговаряли с баща и дъщеря Статеви, относно исканите от тях документи за прехвърляне на имота. Текстът на пълномощното им е бил прочетен преди С. да положи отпечатък от десен палец. С. е помолил свид.Б. да му прочете пълномощното и след това го е подписал. Това извежда извод, че при посещението в нотариалната кантора не е имало предварително подготвен текст на пълномощното.

Същото твърдение е изведено и за посещението на кантората на нотариус Р.К., отново в частната тъжба се сочи, че частния тъжител е посетил кантората с убеждението, че там ще дари къщата на двете си деца. Този факт отново не се доказа на първо място показанията на нотариус К. изключват това да е така, както и поредицата от извършени действия – подготовка на нотариалния акт, наличие на конкретен купувач, посещение на банка за да се прехвърлят паричните средства за покупко-продажбата на имота, връщането в кантората, подписването на декларация, че не живее на семейни начала със съпругата си. Отново е изведено твърдение, че С. е мислел, че се подписва за дарение на имота си. Съдът не приема това твърдение, тъй като то не се доказа по делото. Той е бил в кантората при изповядване на сделката, бил е заедно с купувачите, изчакал е посещението до банката за прехвърляне на паричните средства, подписвал е декларации това е продължителен период от време, през които са се оформяли документи, коментирало се е съдържанието на сделката. Достигнало се е до подписване на декларация, че имота не е семейна имуществена общност и в тази ситуация съдът не приема, че частния тъжител не е разбрал, че имота му е обект на продажба. В тази посока са и показанията на свид. К.. Неясно защо ч.т.С. е подписал декларация, че не живее на семейни начала със съпругата си и тази декларация е била последната пречка за извършване на сделката. В частната тъжба няма посочени факти това да е станало под въздействието и указанията на подс.С., а и по делото не се установиха такива.

По делото бе назначена и изготвена СППЕ на подс.С., съгласно нейното заключение тя може да разбира свойството и значението на извършеното, налице е лека умствена изостаналост и Епилептична болест, които я правят зависима от околните, както и липсата на достатъчни социални умения и опит. С. е с нарушени задръжки и импулсивно поведение, така, че лесно може да бъде манипулирана нейната воля. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание те излагат становището си, че С. трудно прави разликата между продажба и пълномощно, на нея тези правни действия следва да се обясняват с прости думи, например на въпрос баща ви упълномощили ви тя отговаря“той ми даде документ“, това тя е възприела при упълномощаването. Според вещите лица щом баща и е бил с нея и в двата случая те не е съзнавала, че прави нещо нередно.

Спазена е процедурата по упълномощаване и прехвърляне на недвижимия имот. По делото не са ангажирани доказателства за влязло в сила съдебно решение с което да е обявена за нищожна сделката по прехвърляне на недвижимия имот. Установи се, че е реализиран въвод във владение в процесния имот и към момента С. не живее в него.

Направеното възражение, че ч.т. С. е неграмотен и не е разбирал извършваните нотариялни действия съдът не приема, тъй като закона не е възвел това като основание за аграничаване на дееспособността да дадено лице. Липсват данни по делото С. да е с ограничена дееспособност.

Съдът следва да посочи, че прочетените по реда на чл. 281 от НПК свидетелски показания не са ценени при изготвяне на мотивите и не са ценени при постановяване на присъдата.

Тъй като се сочи, че е осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК то следва да се разгледат и неговите особености: Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Ако е бил осъществен състава на престъплението измама то биха били нарушени обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху недвижими вещи - в конкретния случай с деянието евентуално би се засегнато правото на пострадалите да получат имота за които са заплатили или купувача е бил въведен в заблуждение относно продажбата на имота.

Измамата по чл.209, ал.1 от НК е престъпление против собствеността. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. С това престъпление се въздейства пряко и непосредствено както върху едно друго физическо лице, така и върху имуществото, върху което това лице има фактическа власт. Изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт върху предмета на посегателство. Измамата е резултатно престъпление, като увреждащия резултат се изразява в причиняването на имотна вреда, т.е. в неблагоприятно изменение в чуждото имущество. Тази имотна вреда е настъпила в следствие на това, че лицето, което владее имуществения предмет на престъплението и което е противозаконно мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици. От субективна страна с измамата се преследва користна цел – да се набави за дееца или за трето лице имотна облага.

Няма събрани преки или косвени доказателства за това тъжителят да е бил въведен в заблуждение при издаване на пълномощното и подписваното на декларациите. С. е имала правата да сключи договора, т.е. тя не е действала с измамна цел при сключване на договора за продажба.

За да е осъществен съставът на дадено престъпление от НК е необходимо деецът да е осъществил всички обективни и субективни признаци предвидени в престъпния състав, т.е. от обективна и субективна страна да е осъществил престъплението. Ако деецът не е осъществил дори само един от посочените признаци / обективни и субективни /, то той не е извършил престъпление.

От така изложената фактическа обстановка установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намирам, че в хода на разследването не са събрани, каквито и да било доказателства за осъществен състав на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК от страна подс.С..

Анализът на всички приложени по делото доказателства налага извода на съда, а именно, че няма нито преки, нито косвени, безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи извършено престъпление от общ характер в случая на основание чл. 218 в т. 2 от НК предмет на престъплението е частно имущество и пострадалият е възходящ производство се разгледа по тъжба на пострадалия.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът оправда подсъдимата, тъй като от доказателствата събрани по делото не може да се направи несъмнен извод да е осъществила съставите на визираните престъпление в тъжбата и да е осъществила престъпленията обект на доказване по настоящото дело. След направения подробен анализ на показанията на всеки един разпитан по делото свидетел съдът по изложените в мотивите причини неможе да кредитира показанията на голяма част от свидетелите. По делото не се събраха несъмнени доказателства въз основа на които съдът да изгради несъмнен извод за виновност на подс.С. за престъплението описано в частната тъжба.

Предвид изложеното по-горе състава на съда счита, че събраните по делото доказателствени средства не установяват в достатъчна степен доказаността на обвинителна теза, поради което и на основание чл. 304 от НПК призна за невиновна подс.С., и я оправда по повдигнатото и обвинение.

Поради това и съдът отхвърли предявения граждански иск спрямо подс.С..

В изпълнение на задължението си да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения релевантни за установяване на фактите включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прие, че в случая обвинението повдигнато на подсъдимата с частната тъжба не е доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин по смисъла на чл.304 от НПК поради което и я оправда по повдигнатото и обвинение по чл.209 ал.1, вр чл. 26 ал.1 от НК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	111
Дата:	8 май 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева Генадиева

Дело:	20183110201273
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 март 2018 г.

Присъда по дело №1273/2018 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите