Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 286 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376,
ал.1 от ГПК.
М.Х.Ш. *** е предявил срещу
„П.и.б.“ АД, ЕИК, „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК и Н.а.з.п. обективно и субективно съединени
искове, както следва :
1. срещу ответниците „П.и.б.“
АД и „С.Г.Г.“ ЕАД – искове с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело № 20187620400257 на ЧСИ
Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ – за установяване на несъществуването на
вземането в размер на 41 022.02 лева на първоначалния взискател „П.и.б.“
АД и на впоследствие конституирания взискател „С. Г. Г.“ ЕАД към длъжника М.Х.Ш.,
произтичащо от договор за кредит № 95КР-АА-0241/19.12.2006 год. и изпълнителен
лист от 09.05.2008 год., издаден по гр.д.
№ 384/2008 год. на РС – Разград;
2.
срещу ответника Н.а.з.п. – иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело № 20187620400257
на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ – за установяване на несъществуването
на вземането в размер на 200 лева на присъединения взискател НАП към длъжника М.Х.Ш.,
произтичащо от наложена глоба с фиш № 186/12/01.03.2012 год. на ОД на МВР;
3.
срещу ответниците „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД – искове с правно основание
чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договор за
цесия от 19.12.2019 год., сключен между „П.и.б.“ АД и „С. Г. Груп“ ЕАД, като
такъв с невъзможен предмет.
Иска
се и обезсилване на изпълнителния лист от 09.05.2008 год., издаден по гр.д. № 384/2008 год. на РС – Р.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Искът
с правно
основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК срещу първия ответник „П.и.б.“ АД е предявен с молба вх. № 10178/03.12.2019 год. по описа на СОС, въз
основа на която е образувано настоящото т.д. № 286/2019 год. Уточнения относно
размера и основанието на иска са направени с молби вх. № 5127/20.07.2020 год. и
вх. № 260454/10.09.2020 год. по описа на СОС.
Исковете
с правно
основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците „С. Г.
Г.“ ЕАД и НАП и с правно основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД срещу ответниците „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД са предявени с молба вх. № 5127/20.07.2020 год. по
описа на СОС, уточнена с молба вх. №
260454/10.09.2020 год. по описа на СОС – подадени преди връчване на преписи от
и.м. на ответниците.
С исковата и уточняващите молби от 20.07.2020 год. и 10.09.2020 год. се твърди, че между ЕТ „Е. – М.Х.“ /понастоящем заличен като
непререгистриран в ТРРЮЛНЦ търговец/, представляван от настоящия ищец М.Х.Ш. и „П.и.б.“ АД, бил сключен договор за кредит №
95КР-АА-0241/19.12.2006 год., по силата на
който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 63 000 лева
с краен срок на погасяване – 15.12.2016 год.
Твърди
се, че за периода 12.02.2007 год. – 20.04.2012 год. кредитополучателят извършил
плащания в размер на 65 880.32 лева по договора, но независимо от горното „П.и.б.“ АД инициирал
заповедно производство и по гр.д. № 384/2008 год. на РС – Р. му били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.05.2008 год. за следните суми :
- 63 000 лева, ведно със законната лихва от 30.04.2008
год. до окончателното плащане на сумата;
- 2 664.41 лева – договорна лихва за периода от
15.01.2008 год. до 29.04.2008 год.;
- 700.56 лева – наказателна лихва за периода от 15.06.2007
год. до 29.04.2008 год. и
- 2 344.22 лева – разноски по гр.д. № 384/2008
год. на РС – Р.
Твърди
се, че по молба на взискателя „П.и.б.“ АД и
въз основа на горния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20087630400032 на ЧСИ Светослав Савов, peг. № 876 при КЧСИ, но плащанията към кредитора по
договора продължили. Твърди се, че последното изпълнително действие по горното
изпълнително дело /наложена възбрана върху имот/ било извършено на 02.06.2008 год.,
поради което ищецът намира, че част от вземането на кредитодателя в размер на 41 022.02
лева по договора за кредит /размерът,
предмет на настоящата претенция/ е погасено по давност, като давността за
главницата е изтекла на 02.06.2013 год., а за лихвите – на 02.06.2011 год., тъй
като давността не била спирана или прекъсвана.
Твърди
се, че изпълнителното дело било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
като перемпцията е настъпила още на 31.07.2010 год., но взискателят изтеглил
изпълнителния лист и по негова молба било образувано ново изпълнително дело – изп. дело № 20187620400257
на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ.
По същото с разпореждане на ЧСИ от 25.02.2020 год. като взискател бил
конституиран ответникът „С. Г. Г.“ ЕАД, който се
легитимирал като частен правоприемник на ответника „П.и.б.“ АД въз основа на сключен договор за цесия от 19.12.2019 год., с който
вземането към ищеца по горния изпълнителен лист му било прехвърлено. По същото изпълнително дело като взискател бил
присъединен и ответникът НАП за вземане в размер на 200 лева към длъжника М.Х.Ш.,
произтичащо от наложена глоба с фиш № 186/12/01.03.2012 год. на ОД на МВР.
Твърди се, че понастоящем задължението на длъжника по
издадения изпълнителен лист е напълно
изплатено, а в частта му, цедирана на „С. Г. Г.“ ЕАД
– в размер на 41 022.02 лева /от които главница – 24
002.06 лева, лихва за забава до 18.12.2019 год. – 16 267.75 лева и
разноски – 752.01 лева/ – погасено по давност; сочи се, че погасено по давност
е и вземането на служебно присъединения взискател НАП.
Ищецът
излага и доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит № 95КР-АА-0241/19.12.2006
год., сключен с банката, които влекат
неговата нищожност. Поддържа се и че договорът за цесия, сключен между „П.и.б.“ АД и
„С. Г. Г.“ ЕАД, също е нищожен като такъв с невъзможен предмет /уточняваща молба от 10.09.2020 год.; доколкото
ищецът изрично сочи, че в патримониума на банката не е съществувало
субективното право, а оттам – че прехвърлянето на вземането по договора за
цесия не е настъпило, съдът квалифицира този иск, предявен срещу страните по
договора за цесия, като такъв с правно основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД и не е обвързан с предлаганата от ищеца с ДИМ
квалификация по чл.26,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД/.
Преписи от исковата молба,
уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на ответника „П.и.б.“
АД с указанията по чл.367-370 от ГПК,
като в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените
срещу него исковете като недопустими и неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С
отговора се сочи, че по силата на цитирания горе договор за цесия от 19.12.2019 год. банката е цедирала на ответника „С. Г. Г.“ ЕАД всички свои вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 95-КР-АА-0241/19.12.2006 год.,
сключен с ЕТ „Е. – М.Х.”, като до
длъжника е изпратено
уведомление за извършената цесия с изх. № 10-9838/13.12.2018 год. С оглед на горното се сочи, че към момента на
предявяване на иска банката не е кредитор на ищеца и не притежава пасивна процесуална
легитимация по предявения отрицателен установителен иск, което обуславя липсата
на правен интерес за предявяването му
срещу „П.и.б.“ АД.
Във
връзка с доводите за неоснователност на иска се сочи, че кредитополучателят
е нарушил клаузите на договора, като не е плащал в уговорените вноски съгласно
погасителния план. Кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем и банката се снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в производството по гр.д. №
384/2008 год. на РС – Р., като към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането й възлизало на 66 364.97 лева, от които главница – 63 000 лева, договорна
лихва за периода от 15.01.2008 год. до 29.04.2008 год. – 2 664.41 лева и наказателна
лихва за просрочие за периода от 15.06.2007 год. до 29.04.2008 год. – 700.56
лева.
Сочи се, че по молба на банката и въз основа на горния изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 20087630400032 по описа
на ЧСИ С.С., peг. № 876 на
КЧСИ. ЧСИ е уведомил ипотекарните длъжници М.Х.Ш. и З.Е.Ш. надлежно със
съобщение с изх. № 1084/29.05.2008 год. и едноличният търговец със съобщение с изх.
№ 1083/29.05.2008 год. за образуваното срещу тях изпълнително дело, за налагането
на възбрани върху процесните имоти и насрочване на дата за опис на същите, в
случай, че не бъде извършено доброволно плащане на задължението.
С оглед отнемане на правомощията на ЧСИ Светослав Славчев да упражнява
дейност с протокол от 14.07.2008 год. съдебният изпълнител предал изпълнително
дело № 20087630400032 за продължаване на изпълнителните действия на друг
съдебен изпълнител – ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ. В кантората на ЧСИ
Драганов изпълнително дело № 20087630400032 било образувано под нов номер – № 20087620400267,
за което действие съдебният изпълнител надлежно е уведомил страните по делото със
съобщения от 31.07.2008 год.
Твърди се, че с молба от 15.05.2009 год., подписана и представена лично от М.Х.Ш.
в банката, същият във връзка с висящото изпълнително дело е искал да бъде
вдигната възбраната, наложена му по реда на чл.76, т.3 от ЗБДС като поел
ангажимент да внася ежемесечно за покриване на задължението си сума в размер на
500 лева, като молбата ясно и категорично сочи, че ищецът признава вземането по
вид, основание и размер.
Сочи се, че с постановление от 09.02.2018 год. ЧСИ Драганов прекратил
изпълнително дело № 20087620400267 на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и с
протокол от 27.06.2018 год. предал оригинала на изпълнителния лист на банката-
взискател.
Ответникът сочи, че след прекратяване на изпълнителното дело поради
перемпция в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК взискателят може да изтегли
изпълнителния лист и да иска образуване на ново изпълнително производство – доколкото
правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност. Твърди,
че подадената от взискателя след спирането на изпълнителното производство по изп.
дело № 20087620400267 молба с вх. № 06966/05.06.2018 год. за образуване на
изпълнително дело е прекъснала теченето на двугодишния срок по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, тъй като същата съдържа искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия и способи. Изпълнението е било възобновено преди изтичането на
двугодишния срок, като така погасителната давност на основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД е била прекъсната и започнала да тече нова давност. С подадената молба от 05.06.2018
год. взискателят е поискал възобновяване на производството по изпълнителното
дело и следователно не е бездействал, а това, че ЧСИ не е издал въз основа на
молбата постановление за възобновяване, не е основание да се приеме, че е
настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ответникът счита, че доколкото посочените в молбата за образуване на
изпълнително производство принудителни действия са били насрочени, но са
останали неосъществени преди да бъде спряно изпълнителното дело, взискателят не
е имал задължение да сочи отново същите или нови изпълнителни способи с
подаването на молбата за възобновяване – предприетите впоследствие от ЧСИ
изпълнителни действия представляват по същността си фактическо възобновяване на
изпълнението и тези действия не са невалидни. След образуването на
изпълнителното производство по смисъла на чл.116 б.„в“ от ЗЗД давността е
прекъсвана с всяко осъществявано от ЧСИ изпълнително действие, поради което нито
е настъпила твърдяната от ищеца перемпция на изпълнителното дело, нито е
изтекла погасителната давност за съдебна защита на вземането. Ответникът счита
и че срокът на перемпцията спира да тече през периода, в който изпълнителното
производство е било спряно по реда на чл.432, ал.1 от ГПК.
Във връзка с твърдението на ищеца, че липсва надлежна процесуална
легитимация относно представителната власт на пълномощника на „П.и.б.“ АД Д.Д. с
отговора се представя заверено копие от потвърждение на действия от
изпълнителните директори на банката, с което се потвърждават всички извършени
действия от юрисконсулта по изпълнително дело № 20187620400257 по описа на ЧСИ
Д.
Преписи от исковата молба,
уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на ответника „С. Г. Г.“
ЕАД с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил предявените срещу него исковете като
недопустими и неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
Твърди се, че исковете са
недопустими, доколкото не са предявени от ищеца или негов упълномощен
представител, а от особен представител на
длъжника в изпълнителното производство, който няма такива правомощия.
Във връзка с доводите на процесуалния
представител на ищеца за липса на договорна клауза, която да позволява
прехвърляне на вземането, произтичащо от договора за банков кредит, се сочи, че
горното е в явно противоречие с представените от самия процесуален представител
писмени доказателства – договор за банков кредит, по който страни са физическо
лице – търговец и акционерно дружество, което определя правоотношението като
търговска сделка. Сочи се, че поради горното ищецът не може да се позовава разпоредбите
на ЗЗП, доколкото потребителят по дефиниция е лице, което действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. При договорите между търговци
няма изискване да има инкорпорирана клауза, предоставяща възможност за
прехвърляне на вземанията, произтичащи от договора – такова изискване има само
при потребителските договори; правата за прехвърляне на вземането произтичат от
закона, а именно – ЗЗД. На последно място се отбелязва, че каквито и възражения
да има процесуалният представител на ищеца относно нищожността на договора или
отделни негови клаузи, то такова твърдение е недопустимо да бъде въвеждано в
настоящото производство, доколкото вече има влязъл в сила съдебен акт със сила
на пресъдено нещо; налице е стабилитет
на изпълняемото право чрез влизане в законна сила на заповедта за незабавно
изпълнение, което влече след себе си стабилитет в принудителното изпълнение.
Във връзка с доводите по
и.м. за липса на действие на цесията спрямо трети лица, в случая – ищеца, се
сочи, че прехвърленото вземане не е погасено по давност – вземанията не се
погасяват по давност, а се погасява правото на принудително изпълнение спрямо
същите. Правото на принудително изпълнение обаче не е погасено по давност, като
в тази връзка няма и основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Ответникът счита за
неоснователно и твърдението по и.м., че длъжникът не е уведомен за цесията.
Самият факт на конституирането на нов взискател в изпълнителното производство и
признаване на настъпилото частно правоприемство от страна на съдебния
изпълнител е доказателство за изпълнение на фактическия състав на прехвърляне
на вземането. Прехвърлянето на вземането настъпва с факта на сключване на договора
за цесия между страните; няма нормативно изискване пълномощно с правата по
чл.99 от ЗЗД, изходящо от цедента към цесионера, задължително да бъде с
нотариална заверка на подпис и съдържание.
Относно повдигнатия въпрос
от процесуалния представител на ищеца дали цесионерът има лиценз за придобиване
на вземания се сочи, че лиценз се изисква на основание чл.3а, ал.1 във вр. с
чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, но само когато се извършва придобиване на вземания по
занятие, т.е системно, а не еднократно – което обаче по никакъв начин не се
отразява на действителността на цесията.
Оспорват се и ищцовите
твърдения за погасяване на прехвърленото вземане поради плащане, като се твърди,
че ответникът е изкупил валиден дълг, който към настоящия момент не е заплатен.
Преписи от исковата молба,
уточняващите молби и приложенията към същите са връчени на ответника НАП с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по
чл.367, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор на и.м.
След приключване на размяната на книжа по реда на
чл.367 – чл.373 от ГПК с определение от 25.03.2021 год. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните и като е приел, че тъй като с размяната
на книжата страните са представили всички доказателства, на които се позовават
и са изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, не се налага
изслушването им в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в
закрито заседание, като е определил срок за представяне на писмени защити и
реплики. В определения
от съда срок писмени защити са представили само ответниците „П.и.б.“ АД и „С.
Г. Г.“ ЕАД.
С определение от 21.04.2021
год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 21.05.2021 год., на
която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От
представените писмени доказателства с исковата, допълнителната искова молба на
ищеца и с писмения отговор на и.м., подаден от ответника „П.и.б.“ АД, се
установява, като за същото не се спори между страните, че между ЕТ „Е. – М.Х.“
/понастоящем заличен като непререгистриран в ТРРЮЛНЦ търговец/, представляван
от настоящия ищец М.Х.Ш. и „П.и.б.“ АД бил сключен договор за кредит №
95КР-АА-0241/19.12.2006 год., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 63 000 лева с краен срок на погасяване –
15.12.2016 год. Не се спори и че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и
банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
производството по гр.д. № 384/2008 год.
на РС – Разград, като към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
вземането й възлизало на 66 364.97
лева, от
които главница – 63 000 лева, договорна лихва за периода от 15.01.2008 год. до
29.04.2008 год. – 2 664.41 лева и наказателна лихва за просрочие за периода от
15.06.2007 год. до 29.04.2008 год. – 700.56 лева.
По молба на банката и въз основа на горния изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 20087630400032 по описа на ЧСИ С.С., peг. № 876
на КЧСИ. Със съобщение изх. №
1083/29.05.2008 год., връчено на 05.06.2008 год. на едноличния търговец и със
съобщение изх. № 1084/29.05.2008 год., връчено на същата дата на ипотекарните
длъжници М.Х.Ш. и З.Е.Ш., ЧСИ ги е уведомил за образуваното срещу тях
изпълнително дело, за наложени възбрани върху недвижими имоти и насрочване на
дата за опис на същите, в случай, че не бъде извършено доброволно плащане на
задължението.
По делото не се твърди и не се установява по горното
изпълнително дело да са извършване други изпълнителни действия преди
предаването му с протокол от 14.07.2008 год. на друг съдебен изпълнител – ЧСИ
Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ, при който било образувано изпълнително дело под
нов номер – № 20087620400267, за което действие съдебният изпълнител надлежно е
уведомил страните по делото със съобщения от 31.07.2008 год.
По делото не се установява в хода на производството по
новообразуваното изп. дело № 20087620400267 да са извършвани действия за
принудително изпълнение на вземането, като с постановление от
09.02.2018 год. на ЧСИ Драганов изпълнително дело № 20087620400267 е било
прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и с протокол от 05.06.2018 год.
оригиналът на изпълнителния лист е бил върнат на взискателя „П.и.б.“ АД.
С молба вх. № 06966/05.06.2018 год. по молба на
взискателя „П.и.б.“
АД и въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело – № 20187620400257 на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762
на КЧСИ. По същото с разпореждане на ЧСИ
от 25.02.2020 год. като взискател бил конституиран ответникът „С. Г. Г.“ ЕАД, който се легитимирал като частен правоприемник на
ответника „П.и.б.“
АД въз основа на сключен договор за цесия от
19.12.2019 год., с който вземането към ищеца по горния изпълнителен лист му
било прехвърлено. По същото изпълнително
дело с разпореждане от 27.05.2019 год. като взискател бил присъединен и
ответникът НАП за вземане
в размер на 200 лева към длъжника М.Х.Ш., произтичащо от наложена глоба с фиш №
186/12/01.03.2012 год. на ОД на МВР.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
I. По
предявените срещу ответниците
„П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД искове с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело № 20187620400257
на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ – за установяване на несъществуването на
вземането в размер на 41 022.02 лева на първоначалния взискател „П.и.б.“
АД и на впоследствие конституирания взискател „С. Г. Груп“ ЕАД към длъжника М.Х.Ш.,
произтичащо от договор за кредит № 95КР-АА-0241/19.12.2006 год. и изпълнителен
лист от 09.05.2008 год., издаден по гр.д.
№ 384/2008 год. на РС – Р., съдът намира следното :
Във връзка с възражението на
ответника „С. Г. Г.“ ЕАД за липса на активна процесуална легитимация на лицето,
предявило исковете, следва да се посочи, че действително такава не е била
налице към момента на предявяването им, но впоследствие действията, извършени
от лице без представителна власт, са били потвърдени, като ищецът М.Х.Ш.
/правоприемник на заличения като непререгистриран в ТРРЮЛНЦ търговец ЕТ „Е. – М.Х.“,
страна по договора за кредит/ е упълномощил адв. С.В. *** за представителство
по настоящото производство с пълномощно от 08.07.2020 год. /л.46-47 от делото/.
Във връзка с възражението на
ответника „П.и.б.“ АД, че липсва правен интерес за ищеца за предявяването на
горния иск срещу „П.и.б.“ АД – поради
цедиране на вземането му към втория ответник, следва да се посочи, че предявеният иск е
такъв за оспорване на изпълнението и е предявен срещу първоначалния и
впоследствие конституираните взискатели по изпълнителното дело № 20187620400257
на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ. Доколкото обаче не е удостоверено
производството по изпълнителното дело да е надлежно прекратено по отношение
конкретно на първоначалния взискател с акт на ЧСИ, то не може да се приеме, че
липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК срещу ответника „П.и.б.“ АД.
По основателността на
горните искове съдът намира следното :
Удостовереното извършено
последно изпълнително действие за принудително изпълнение по изп. дело № 20087630400032 по
описа на ЧСИ С.С., peг. № 876 на КЧСИ и по впоследствие
образуваното изп. дело № 20087620400267 на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ, е наложената
възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, за която същите са били уведомени със съобщения
изх. № № 1083 и 1084/29.05.2008 год., връчени им на 05.06.2008 год. От горното следва, че от
29.05.2008 год. е започнал да тече двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който е изтекъл на 29.05.2010 год. и към този момент изпълнително
дело № 20087620400267 на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ е перемпирано по силата на
закона и без нарочен акт на ЧСИ, какъвто е бил издаден едва на 09.02.2018
год. –
постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Тъй като в случая прекратяването
на изпълнителното производство става по право, новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време удостоверено по делото валидно
изпълнително действие /29.05.2008 год./, като давността по чл.110 от ЗЗД в
случая е изтекла на 29.05.2013 год. и вземането на взискателя по изп. дело №
20087620400267 „П.и.б.“
АД в пълния му размер, сочен в издадения изпълнителен лист, е било погасено по
давност. Следва да се отбележи, че тежестта за установяване на факта, че след
29.05.2008 год. взискателят е инициирал предприемането на нови изпълнителни
действия за принудително събиране на вземането и че такива са били предприети
от ЧСИ, е в тежест на ответниците „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД, но въпреки
изложените бланкетни твърдения за такива действия в отговора на ответника „С.
Г. Груп“ ЕАД, горното не бе установено. Не може да се приеме и че молбата изх.
№ 0444/23.07.2008 год. на „П.и.б.“ АД до ЧСИ за извършване на нова продан
/л.203 от настоящото дело/, е валидно извършено искане за изпълнително
действие, доколкото не бе удостоверено да е входирана по изпълнителното дело.
Съдът не споделя и доводите
на ответниците „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД, че подадената от М.Х.Ш. до „П.и.б.“ АД молба от
15.05.2009 год. /л.198 от настоящото дело/ съставлява признание на вземането,
което действие прекъсва давността. Видно от молбата, същата няма такова
конкретно съдържание и такова не може да бъде извлечено и чрез тълкуване –
молбата съдържа единствено искане за вдигане на наложена ограничителна мярка
във връзка с документ за самоличност /очевидно неправилно адресирана/ и не
съдържа никаква конкретика нито за основание и размер на вземане, нито за
изпълнително дело, предмет на което е то.
Във
връзка с възражението на ответника „С. Г. Г.“ ЕАД, че в случая т.10 от ТР №
2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с която се
обявява за изгубило сила ППВС № 3/1980 год., е приложима само занапред и само
по отношение на висящите изпълнителни производства, следва за пълнота да се
посочи следното – изпълнително дело № 20087620400267 на ЧСИ Д.Д.,
рег. № 762 на КЧСИ
е перемпирано по силата на закона на 29.05.2010 год.; дори
да се приеме този по-късен момент, от който започва да тече новата петгодишна
давност, същата е изтекла преди образуваното пред същия ЧСИ изпълнителното дело № 20187620400257.
В
обобщение съдът приема, че вземането в размер на 41 022.02 лева /заявеният с
настоящата и.м. размер/ на първоначалния взискател по изпълнителното дело № 20187620400257
„П.и.б.“ АД и на впоследствие конституирания взискател „С. Г. Г.“ ЕАД към
длъжника М.Х.Ш., произтичащо от договор за кредит № 95КР-АА-0241/19.12.2006
год. и изпълнителен лист от 09.05.2008 год., издаден по гр.д. № 384/2008 год. на РС – Разград, е
погасено по давност, поради което съдът следва да признае за установено
несъществуването му по отношение на тези двама ответници по предявения срещу
тях иск с правно
основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
II. По
предявения срещу ответника
Н.а.з.п. иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за
оспорване на изпълнението по изп. дело № 20187620400257 на ЧСИ Деян Драганов,
рег. № 762 на КЧСИ – за установяване на несъществуването на вземането в размер
на 200 лева на присъединения взискател НАП към длъжника М.Х.Ш., произтичащо от
наложена глоба с фиш № 186/12/01.03.2012 год. на ОД на МВР, съдът намира
следното :
В случая е достатъчно да се отбележи само, че към
момента на служебното конституиране на присъединения взискател НАП с разпореждане на ЧСИ от 27.05.2019 год. е изтекла
давността за изпълнение на административното наказание „глоба“ – както тази по
чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, така и абсолютната давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН
/три години от налагане на наказанието/, поради което съдът следва да признае
за установено несъществуването на вземането в размер на 200 лева по отношение на този
ответник по предявения срещу него иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК.
III. По
предявените срещу ответниците „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД искове с правно
основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД – за прогласяване на нищожността на
договора за цесия от 19.12.2019 год., сключен между „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“
ЕАД, като такъв с невъзможен предмет, съдът намира следното :
Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят,
доколкото договорът за цесия не е с невъзможен предмет. Няма пречка със същия
да бъде прехвърлено и погасено по давност вземане, доколкото няма пречка и
длъжникът по същото да плати доброволно и след погасяването му по давност.
IV. По отношение
на направеното с и.м. искане за обезсилване на изпълнителния лист от 09.05.2008 год., издаден
по гр.д. № 384/2008 год. на РС – Разград
– същото е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Обезсилване на
изпълнителен лист се извършва само в случаите когато е отменено разпореждането
за издаване на изпълнителен лист. Отделно следва да се посочи, че за ищеца в
случая е налице защитата срещу изпълнението, предвидена с чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.
По отношение на разноските :
В хода на производството по делото ищецът е направил
разноски в общ размер на 8 840.71 лева, от които :
- 5 508.95 лева – заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство,
- 1 640.88 лева – внесена ДТ по исковете по чл.439,
ал.1 от ГПК, предявени срещу „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД,
- 1 640.88 лева – внесена ДТ по исковете по чл.26,
ал.2, предл.1-во от ЗЗД, предявени срещу „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД и
- 50 лева – внесена ДТ по иска по чл.439, ал.1 от ГПК,
предявен срещу Н.а.з.п.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца следните суми, съставляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете, както
следва :
- Н.а.з.п. – 50 лева, съставляващи заплатената от ищеца ДТ по иска
срещу този ответник; с оглед цената на иска, предявен срещу НАП /200 лева/,
съизмерима с цената на исковете, предявени срещу другите двама ответници /41 022.02 лева/, съдът приема, че НАП не следва да се осъжда да
заплаща и част от разноските на ищеца, съставляващи заплатен адвокатски хонорар
за процесуално представителство;
- „П.и.б.“ АД – 2 197.68 лева, съставляваща половината
от дължимите на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски /4 395.36 лева/ с
оглед уважения срещу този ответник иск по чл.439, ал.1 от ГПК и отхвърления иск
по чл.26 от ЗЗД;
- „С. Г. Г.“ ЕАД – 2 197.68 лева, съставляваща другата
половина от присъжданите по реда на чл.78, ал.1 от ГПК разноски с оглед
уважения срещу този ответник иск по чл.439, ал.1 от ГПК и отхвърления иск по
чл.26 от ЗЗД.
Тъй като в хода на производството по делото ответникът
„П.и.б.“ АД е бил представляван по делото от юрисконсулт и е направил искане по
чл.78, ал.8 от ГПК, то дължимото му възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в
случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото
материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 225
лева, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Останалите ответници не са направили искания за
присъждане на разноски и такива не следва да им се присъждат по реда на чл.78,
ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на „П.и.б.“
АД, ЕИК 8 и „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК несъществуването
като погасено по давност на вземането в размер на 41 022.02 лева /четиридесет и една хиляди двадесет и два лв. и
две ст./ на взискателите по изп. дело № 20187620400257 на ЧСИ Д.Д., рег. № 762
на КЧСИ „П.и.б.“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД към длъжника М.Х.Ш. с ЕГН **********, произтичащо от договор за
кредит № 95КР-АА-0241/19.12.2006 год. и изпълнителен лист от 09.05.2008 год.,
издаден по гр.д. № 384/2008 год. на РС –
Разград.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Н.а.з.п.
несъществуването като погасено по давност на вземането в размер на 200 лева /двеста лв./ на взискателя по
изп. дело № 20187620400257 на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ Н.а.з.п. към
длъжника М.Х.Ш. с ЕГН **********, произтичащо от наложена глоба с фиш №
186/12/01.03.2012 год. на ОД на МВР.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.Ш. ***, с ЕГН ********** срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК и „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК искове с
правно основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД – за прогласяване на
нищожността на договор за цесия от 19.12.2019 год., сключен между „П.и.б.“ АД и
„С. Г. Г.“ ЕАД, като такъв с невъзможен предмет.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.Х.Ш. за обезсилване на изпълнителен лист от 09.05.2008 год., издаден по гр.д. № 384/2008 год. на РС – Р.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „П.и.б.“ АД, ЕИК да заплати на М.Х.Ш. ***, с
ЕГН ********** сумата от 2 197.68 лева /две хиляди сто
деветдесет и седем лв. и шестдесет и осем ст./, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с уважената част на исковете, предявени срещу този
ответник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК да заплати на М.Х.Ш. ***, с ЕГН ********** сумата от 2
197.68 лева /две хиляди сто деветдесет и седем лв. и шестдесет и осем ст./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на
исковете, предявени срещу този ответник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.а.з.п. да заплати на М.Х.Ш. ***, с ЕГН ********** сумата от 50
лева /петдесет лв./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част на иска, предявен срещу този ответник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК М.Х.Ш. ***, с
ЕГН **********, да
заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК сумата от 225
лева /двеста двадесет и пет лв./, съставляваща възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете,
предявени срещу този ответник.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
Преписи от същото да се връчат на страните.
СЪДИЯ :