№ 11458
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110142424 по
описа за 2024 година
, като сложи за разглеждане гр. д. № 42424 по описа за 2024 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
„П,...“ АД е предявило срещу К. Х. М. кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 1500,00 лв., представляваща главница по договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
.../11.02.2008 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 3800,67 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от
19.08.2014 г. до 05.06.2023 г., сумата 231, 58 лв., представляваща наказателна лихва
(неустойка) по т. 8 от договора за период от 19.09.2016 г. до 19.12.2016 г., сумата 2,88 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г., сумата 84 лв.,
представляваща разноски за връчването на покана за предсрочна изискуемост, за които суми
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 38215/2023г. по описа
на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 11.02.2008г. между К. Х. М. /кредитополучател/ и „П,...” АД, е
бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №.../11.02.2008г., с който банката
предоставила на длъжника банков кредит /овърдрафт/ по картова разплащателна сметка в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Съгласно т.3 от договора за кредит срокът за
погасяване на предоставения на титуляря банков кредит - овърдрафт се подновявал
автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип M.. и V... Посочва, че
съгласно т.7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, Титулярят заплаща на банката годишна
лихва в размер, съгласно действащите Общи условия и Тарифа за таксите и комисионните
на банката, както следва: а) 16 % - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС -
трансакции и б) 18 % - за всички останали дебитни салда по сметката. Съгласно т.8 при
неплащане на падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения
кредитен лимит, Банката начислявала върху непогасената част от минималната погасителна
1
вноска, респ. върху надвишението на кредитния лимит, наказателна лихва в размери
съгласно действащите Общи условия и Тарифа за таксите и комисионните на банката. Към
датата на подписване на договора годишната лихва за надвишение на разрешения кредитен
лимит /неразрешен овърдрафт по сметката/, в зависимост от трансакцията, е в размер на
лихвата по т. 7 от договора плюс наказателна надбавка в размер на 12 пункта, а лихвата за
просрочена минимална погасителна вноска, в зависимост от вида на трансакцията, е в
размер на лихвата по т. 7 от договора плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от
наказателната надбавка за надвишаване на разрешения кредитен лимит. В т.6 от договора
страните се уговорили за ползвания овърдрафт титулярят да ползва гратисен период със срок
до 45 дни. В случай че до датата на падежа титулярят погасявал изцяло дебитното салдо по
сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислявала лихва
върху дебитното салдо. Съгласно Раздел I от общите условия към договора, буква „ф”,
отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, който може да бъде
считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец, включително, за
който банката издава на титуляря извлечение по картова сметка. Твърди, че за дата на
падежа се счита всяко 5-то число от месеца (при отчетен период от 20-то число на месеца до
19-то число на следващия месец), и всяко 20-то число от месеца (при отчетен период от 1-во
число на месеца до последно число на същия месец), а ако то е неработен ден, дата на
падежа е първият следващ работен ден. Посочва, че „минимална погасителна вноска” е
общата сума, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
отчетния период, до датата на падежа съставляваща: 3% от дебитното салдо по сметката
(сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10
лева или целия размер на усвоения Кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева, както и
пълният размер на месечната вноска при разсрочено погасяване съгласно т.10.5.-10.12, от
настоящите Общи условия. Клиентът бил длъжен да погаси поне минималната си вноска в
рамките на срока за погасяване, което е било достатъчно, за да бъде считан той като редовен
платец и картата да е редовно обслужвана. Съгласно т.13.1 във връзка с т.13.1.1 от Общите
условия на „П,...” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти
с чип M.. и V.. Банката имала право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с
писмено уведомление до титуляря за срок, определен от Банката, в случай, че титулярят не
извърши което и да е плащане по Договора и Общите условия повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо. Твърди, че ответникът е бил в просрочие,
считано 19.08.2014 г. - общо 3212 дни към 11.06.2023г., включително. Посочва, че с покана,
връчена чрез ЧСИ С Я с peг. № ..., е уведомил и поканил ответника да погаси просрочените
задължения по договора за овърдрафт и й предостави седемдневен срок за погасяване, като
му било указано че в противен случай при непогасяване на задълженията в предоставения
срок и без да бъде изпращано повторно уведомление, Банката ще счита овърдрафта за
изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона действия
за принудително изпълнение. Поканата била връчена редовно на длъжника при отказ на осн.
чл. 44, ал. 1 от ГПК, на 04.04.2023г. С оглед неизпълнението на ответника Банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.06.2023 г. Твърди, че към 11.06.2023
г., вкл., дългът на Кредитополучателя, произтичащ от договора за кредит, е в общ размер на
5 601,13 лева. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че искът е подаден
извън указания срок за предявяването му. Твърди, че е налице различие между
обстоятелствата, изложени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и исковата
молба. На следващо място, твърди, че е погасил изцяло задължения по кредита. Оспорва
кредитната карта да е подновявана след изтичането на срока й, както и да е използван
овърдрафт след изтичането на договора. С оглед на това твърди, че съществуващата между
страните връзка е била прекратена на 11.02.2010 г., тъй като договорът бил сключен за две
години. Оспорва твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, тъй като твърди, че е
настъпила обикновена изискуемост на 12.02.2010 г., а към датата на твърдяната от ищец
2
изискуемост договорът не е обвързвал страните. На следващо място оспорва настъпването
на предсрочна изискуемост с оглед достигането на волеизявление от страна на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че кредиторът е избрал своеволно
дата за настъпване на предсрочната изискуемост, а не спрямо постигнатите между страните
уговорки. На следващо място оспорва, че кредиторът, като заемодател, е изпълнил поетите с
процесния договор задължения и е предоставил на кредитополучателя договорената заемна
сума. Твърди, че дори да се установи наличието на задължение, то не е в твърдените от
ищеца размери. Оспорва претенциите на ищеца за договорна лихва след датата на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва да е приел общите условия на
ищеца, съответно същите да са част от договора. Твърди, че процесният договор за кредит е
нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради наличие на неравноправни клаузи,
както и поради нарушаването на императивни норми на закона. Сочи, че в договорът не е
посочен годишен процент на разходите, с оглед на което не е бил запознат с реалното
оскъпяване на кредита. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.
Твърди, че с оглед прекратяването на договора на 11.02.2010 г. всички задължения по него са
погасени по давност. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване по
давност на цялото вземане и с оглед настъпването на изискуемост на всяка една от
погасителните вноски. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове
и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на исковата претенция по чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „П,...“АД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на револвираща кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № .../11.02.2008, по което са
извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна и
наказателна лихва и са останали непогасени до размера на претендираните суми, както и че
договорът е бил продължен след 11.02.2010 г., както и настъпването на твърдяната
предсрочна изискуемост.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обосновава с
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на
обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на тези предпоставки.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си по кредита, че
договорът е прекратен на 11.02.2010 г., както и твърденията си за нищожност на договора.
По направеното от ответника възражение за погасяване на задълженията по давност в
тежест на ищеца е да установи наличието на основания, водещи до спиране или прекъсване
на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на изискуемост на главното задължение, наличието на валидна уговорка за
заплащане на неустойка, размера на уговорения наказателен лихвен процент и стойността
на дължимите лихви за забава (неустойка).
От фактическа страна:
По делото е приет договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка .../11.02.2008 г., по силата на
който банката-ищец е приела да открие и води на името на ответника картова разплащателна
сметка и да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип M.. Standard,
3
като му предостави и банков кредит овъдрдрафт в размер на 1500 лв. Съгласно чл. 3 срокът
за ползване на овърдрафта е до 11.02.2010 г., като се подновява автоматично при условията и
по реда, предвиден в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип M.. и V... Съгласно чл. 4 ответникът се задължава да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия.
В чл. 7 са посочени размерите на годишната лихва към датата на подписване на договора,
както следва: 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, и 18 % за
всички останали дебитни салда по сметката, като по силата на чл. 7.1. за първите три
отчетни периода се заплаща годишна лихва в размер на 50 % от тези размери. По силата на
чл. 8 при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) банката начислява върху непогасената
част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на кредитния лимит,
наказателна лихва в размери съгласно действащите Тарифа и Общи условия на банката, като
към датата на подписване на договора годишната лихва за надвишение на разрешения
кредитен лимит е в размер на лихвата по чл. 7 плюс наказателна надбавка от 12 пункта, а
лихвата за просрочена минимална погасителна вноска е в размер на лихвата по чл. 7 плюс
наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на
кредитния лимит. Съгласно чл. 11 с подписване на договора ответникът е декларирал, че са
му предоставени и е запозната с Общите условия и Тарифата на банката и приема
прилагането им.
По делото са приети Общи условия на „П,...“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти M.. и V.., изменени и допълнени с решение в
сила от 18.11.2022 г.
Приет е и констативен протокол от 06.04.2023 г., изготвен от ЧСИ С Я, съгласно който
на 04.04.2023 г. на ответника е била връчена при отказ покана за заплащане на дължими по
договора суми в 7-дневен срок с предупреждение, че при незаплащане всички задължения
по договора се обявяват за предсрочно изискуеми.
Към отговора на исковата молба са приложени вносни бележки за внесени суми по
кредитна карта в периода 20.05.2009 г. – 13.09.2017 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. След анализ на
движението по процесната разплащателна сметка вещото лице е установило, че има
многократни усвоявания в периода от 25.02.2008 г. до 16.01.2012 г. в общ размер от 4115, 02
лв., които са били извършени чрез плащане на ПОС терминал, тегления на суми на банкомат
и погасяване на такси, удържани автоматично при всяко теглене на сума на банкомат.
Вещото лице е констатирало още, че ответникът е погасил сума в общ размер от 6288 лв. за
периода от 25.03.2008 г. до 13.09.2017 г., като с извършените вноски е било намалявано
дебитното салдо по сметката, включващо усвоения кредитен лимит от 1500 лв., надвишения
лимит над тази сума, начислените лихви и такси. Съгласно заключението към 12.06.2023 г.
непогасени са следните задължения: 1500 лв. главница за периода 14.02.2011 г. – 06.11.2013
г.; 3076, 46 лв. възнаградителна лихва за периода 19.07.2015 г. – 05.06.2023 г.; 936, 63 лв.
наказателна лихва за период от 06.08.2015 г. до 19.12.2016 г. и 2, 86 лв. законна лихва върху
главницата за период от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г., както и 84 лв. разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост. Вещото лице е установило още, че на 20.02.2008 г.
ответникът е получил кредитна карта M.., валидна до м. 02.2011 г. На 25.02.2011 г. е получил
пластика на кредитна карта, валидна до м. 02.2014 г. Последващата издадена кредитна карта
от 2014 г. е била унищожена на 07.11.2014 г., тъй като не е била получена от ответника. По
отношение годишния процент на разходите вещото лице е посочило, че в договора не е
посочен негов конкретен размер. При изслушване на заключението в откритото съдебно
заседание на 14.05.2025 г. допълнително разясни, че тъй като в процесния случай става дума
за револвиращ кредит, който позволява многократно теглене, като усвояването зависи
изцяло от кредитополучателя и не може да се предвиди при сключването на договора, е
много трудно предварително да се прогнозира годишният процент на разходите. За да се
изчисли такъв процент, кредитът ще трябва да се приравни на стандартен потребителски
4
кредит с еднократно усвояване на пълната сума и регулярни месечни вноски, но при това
приравняване полученият процент ще е условен.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 11.02.2008 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит (отм.), обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006
г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. На първо
място, съдът намира, че следва да разгледа наведения от ответника довод за
недействителност на процесния договор поради непосочване в него на размер на годишния
процент на разходите. В чл. 9, ал. 1 ЗПК (отм.) се съдържат специални изисквания към
съдържанието на договори за овърдрафт, породени от тяхната специфика. При договори, по
които кредитът се предоставя под формата на превишаване наличността по разплащателна
сметка (овърдрафт), с изключение на кредитните карти, кредиторът уведомява писмено
потребителя преди или най-късно по време на сключване на договора за потребителски
кредит за максималния размер на кредита; годишната лихва и разходите по кредита,
приложими от момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да
бъдат променяни; и начините за прекратяване на договора. Понятието годишен процент на
разходите е относимо към договорите за потребителски кредит, при които заемната сума се
усвоява еднократно и наведнъж и съответно има погасителен план, по който предварително
се определя как ще се извърши погасяването на съответни падежи. Както разясни и вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, при овърдрафта при сключването на договора са
ясни единствено максималния размер, който може да бъде усвоен, възнаградителната лихва
и срокът на договора, като от заемателя зависи дали изобщо ще извърши усвоявания и в
какъв размер, поради което няма как изначално да се заложат ясни параметри, по които да се
изчисли такъв годишен процент на разходите. Затова и законодателят не е поставил това
като изискване за съдържанието на договорите за овърдрафт, поради което възражението на
ответника за недействителност на договора се явява неоснователно.
В разглеждания случай следва да бъде отчетено изрично обстоятелството, че се касае
за предоставяне на овърдрафт, като при този вид кредити кредитополучателят може
многократно да изтегля средства и да ги изплаща в рамките на периода, в който договорът
между него и финансовата институция е действащ. С услугата овърдрафт клиентът получава
назаем пари до определено уговорено равнище по всяко време, но не съществува изградена
програма за плащане. Обикновено на месечна база на датата на падежа за периода на
плащане се дължи лихвата, а главницата се погасява с всяко постъпление по сметката,
надвищаващо размера на лихвата по усвоената главница. При изцяло усвоена главница,
минималните месечни вноски следва да са в размер на уговорения процент за лихва върху
усвоената главница, или за изцяло усвоена главница се дължи месечна лихва, но усвоената
главница следва да се погаси на падежа. В конкретния случай овърдрафтът е предоставен по
разплащателна сметка, към която е издадена револвираща кредитна карта с чип, и именно
чрез тази карта се усвояват средствата по овърдрафта. Съгласно договора между страните
той е със срок до 11.02.2010 г. и се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия. В тази връзка ответникът е възразил, че по делото не са
представени общите условия на банката, действали към датата на сключване на договора
през 2008 г., а единствено такива, изменени и допълнени с решение в сила от 18.11.2022 г.,
т.е. 14 г. след сключването на договора. Това възражение на ответника е основателно, като
предвид липсата на такива общи условия по делото, не може да се направи извод за
конкретните условия, при които договорът се подновява. За това, че договорът е бил
продължен и след 11.02.2010 г. съдът съди по обстоятелството, че ответникът е усвоявал
суми по договора до 16.01.2012 г., както и че е получил последваща пластика на кредитна
карта през 2011 г., която е била валидна до м. 02.2014 г. След тази дата ответникът не е
получавал следваща кредитна карта, напротив, издадената такава е била унищожена именно
защото не е била получена, съответно ответникът не е и усвоявал суми по договора след
16.01.2012 г.
Следователно, ответникът не е установил, че договорното правоотношение между
5
страните е било продължено след изтичане срока на валидност на втората издадена банкова
карта, валидна до м. 02.2014 г. Напротив, от събраните по делото доказателства може да се
направи точно обратният извод – че след м. 02.2014 г. договорът не е продължил да има
действие, тъй като нито ответникът е усвоявал средства по него, нито е получил
преиздадената кредитна карта, чрез която да усвоява средства, а очевидно и след като не е
получил третата издадена кредитна карта през 2014 г., банката не е издавала последващи
такива. Ето защо, срокът на процесния договор е изтекъл най-късно през м. 02.2014 г., когато
е настъпил и падежът на задължението за връщане на цялата заемна сума – така и в
Определение № 50577 от 9.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2588/2021 г., I т. о. и Определение
№ 50369 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2062/2022 г., I т. о.
Следователно, петгодишната погасителна давност за вземането на ищеца за главница е
изтекла още през 2019 г. и възражението на ответника за погасяване по давност се явява
основателно. Обявяването на предсрочна изискуемост едва през 2023 г., което е 9 години
след изтичане срока на договора няма правно действие и няма как да „възкреси“
договорното правоотношение, което не съществува от 2014 г., нито да създаде вземания в
полза на банката за лихви през изминалия период. По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че вземането на ищеца за главница по процесния договор е погасено
по давност, а по силата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
акцесорните към него задължения, т.е. всички останали претендирани в настоящото
производство суми за лихви, неустойки и такси, поради което предявените искове подлежат
изцяло на отхвърляне.
Като допълнително основание за недължимост на вземането за неустойка следва да се
посочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК (отм.) при забава банката има право да получи
единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендираната от ищеца и
уговорена между страните неустойка в чл. 8 от процесния договор противоречи на
цитираната императивна законова разпоредба, поради което чл. 8 от договора е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД ищецът би имал право
единствено на законна лихва за забава, но предвид погасяването по давност на главницата,
на основание чл. 119 ЗЗД това вземане също е погасено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, като той претендира 200 лв.
депозит за експертиза и 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Съдът
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност, тъй като спорът не се
отличава с правна и фактическа сложност, а по делото единствено са приети представените
първоначално с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и е
изслушано заключение на вещо лице, като броят на процесуалните представители не може
да бъде аргумент за присъждане на по-високо възнаграждение, тъй като е въпрос на
организиране на защитата. По тези съображения съдът намира, че в полза на ответника
следва да бъде присъден размерът на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който се
равнява на 1034, 30 лв. с вкл. ДДС, или общият размер на присъдените разноски се равнява
на 1234, 30 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П,...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Ц..“ .., срещу К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл. ...
вх. 12, ет. 3ап... установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено,
че К. Х. М., ЕГН **********, дължи на „П,...“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 430, ал.1 и ал.2
ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата 1500,00 лв., представляваща
6
главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № .../11.02.2008 г., ведно със законна лихва за период от
12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3800,67 лв., представляваща
възнаградителна лихва за период от 19.08.2014 г. до 05.06.2023 г., сумата 231, 58 лв.,
представляваща наказателна лихва (неустойка) по т. 8 от договора за период от 19.09.2016 г.
до 19.12.2016 г., сумата 2,88 лв., представляваща законна лихва за периода от 06.06.2023 г. до
11.06.2023 г., сумата 84 лв., представляваща разноски за връчването на покана за предсрочна
изискуемост, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр.
д. № 38215/2023г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „П,...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ц..“ .., да заплати на К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл. ... вх. 12,
ет. 3ап... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1234, 30 лв. разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7