О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Разград, 12.06.2020г.
Окръжен съд-Разград, наказателно отделение,
на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Теодора Нейчева, ЧНД № 105 по описа за 2020г. на
Окръжен съд – Разград и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.5 от НПК.
С
постановление от 29.04.2020г. на Окръжна
прокуратура - Разград е прекратено на
основание чл.24, ал.1,т.1 НПК наказателното
производство по ДП № 290 ЗМ - 304/2019 г. по описа на РУМВР - Кубрат
(вх. № 1524/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Разград), образувано за
престъпление по чл.
249 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК поради липса на извършено престъпление.
Против постановлението е подадена
жалба от К.С.М. и Л.А.М., наследници на Анчо Русинов М., с адрес ***, чрез адвокат Симеон Найденов от
АК – Варна. То се атакува с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че държавното
обвинение е стигнало
до погрешен извод, че следва да бъде прекратено наказателното производство. В този аспект се
твърди, че не е доказано, че изтеглените от свидетеля Вътова пари от картата на
Анчо М., са послужили за погребението на техния наследодател. Като в тази
връзка се сочи, че дори и св. Вътова да е имала интимна връзка с техния
наследодател, то това не й давало право да тегли процесната сума от картата му
след смъртта му, тъй като те единствено имали законно право за това. Релевирани
са и оплаквания, че не са съгласни с
направения в условията на алтернативност извод на прокурора, че дори да се приеме, че
свидетелката Вътова е знаела, че след смъртта на Анчо М., негови законни
наследници се явяват съпругата му- св. М. и дъщеря им, тъй като бракът им не е
бил прекратен и като такива се явяват нови титуляри на платежния
инструмент, при което използвайки дебитната карта, без тяхно
съгласие осъществява състава на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК, то деянието
е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Твърди се също, че изтеглената
от св. Вътова след смъртта на наследодателя им от картата му сума, била 1000
евро, а не посочената в постановлението на ОП-Разград за прекратяване на
наказателното производство - 551 лева, както и, че в конкретния случай се
касаело за морал и нарушение на НК. Предявява се искане да бъде отменено обжалваното постановление на Окръжна прокуратура – Разград и да бъде върнато делото на Окръжна прокуратура – Разград за продължаване на следствените действия на
досъдебната фаза със задължителни указания по прилагането на закона.
Окръжният съд, след като се
запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по наказателното
производство по ДП № 290ЗМ- 304/2019г. по описа на РУМВР - гр.Кубрат, вх. № 1524/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - Разград, изразеното
становище на жалбоподателите и провери изцяло
правилността на обжалваното постановление, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лица, които имат качеството на пострадали и
разполагат с право на жалба. Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата на К.С.М.
и Л.А.М., наследници на Анчо Русинов М., с адрес ***, чрез адвокат Симеон
Найденов от АК – Варна, е неоснователна по следните съображения.
Досъдебното производство е образувано на 11.11.2019г. за това, че за времето от 09.05. до 10.05.2018г. в гр. Русе и в гр.Кубрат, обл.Разград, в
условията на продължавано престъпление е
използван платежен инструмент- дебитна карта с титуляр Анчо Русинов М., с ЕГН **********, без
съгласието на титуляра - престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1
от НК,
Свидетелят М. и Анчо Русинов М. са били съпрузи и от брака си са имали една
дъщеря - Леона А.М.. Преди няколко години двамата са се разделили. Анчо М. се е
установил да живее в град София, където е започнал да съжителства със свидетеля
Мария Ивова Вътова.
Анчо Русинов М. е бил дългогодишен служител с полицейски
правомощия при ОД на МВР- Варна. Във връзка с изпълнение на служебните си
задължения, често пътувал на задгранични командировки в Косово, където участвал
в мироопазващи мисии.
През 2017г. М. е заболял тежко от онкологично заболяване.
Тогава той е дал на свидетеля Вътова дебитните си карти, като й е казал и пин
кодовете им, за да може тя да тегли пари, включително и за неговото лечение,
което изисквало не малко средства. На 07.05.2018г. след тежко боледуване той е починал.
Преди да почине той е поръчал на свидетеля Вътова да изтегли останалите пари от
картите му и да ги предаде заедно с личните му документи и вещи на майка му
свидетеля Сафет Сюлейманова.
След
смъртта на Анчо М., на 09. 05. 2018г. и на 10.05.2018г., свидетелят
Вътова е изтеглила наличните пари от картите на М. от АТМ устройства в
гр. Русе и гр. Кубрат, които са били в общ размер на 551лева и ги е
предоставила на майка му - свидетеля Сафет Сюлейманова, и на сестра му - свидетеля Гюнсер Гаджи, заедно със самите
карти и личните му вещи. Впоследствие свидетелят Вътова е дала и свои лични средства за построяването
на паметник на починалия Анчо М., с когото
приживе е живеела на съпружески семейни начала в град София и за който се е
грижила когато той се е разболял тежко от онкологично заболяване.
След смъртта на М. законната му съпруга - свидетелят М., с която от дълги години са
били разделени и не са живеели заедно, е установила, че в сметките на съпруга й
няма никакви суми.
С оглед изложената фактическа обстановка, прокурорът
при ОП-Разград е приел от правна страна, че липсва извършено престъпление по чл. 249,
ал.1 от НК, като в този аспект съдът споделя изцяло изложените в тази
насока в постановлението съображения. Ето защо
и поради което съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателите, че държавното обвинение е стигнало до погрешен извод, че
следва да бъде прекратено наказателното производство, тъй като според
жалбоподателите не било доказано, че изтеглените от свидетеля Вътова пари от
картата на Анчо М., са послужили за погребението на техния наследодател, както
и, че дори и св. Вътова да е имала интимна връзка с техния наследодател, то
това не й давало право да тегли процесната сума от картата му след смъртта му,
тъй като те единствено имали законно право за това. Опора за този си извод,
съдът намира в следното:
За да е налице съставомерно деяние по посочения текст
е необходимо да бъде използван платежен инструмент, какъвто безспорно е
дебитната карта, без съгласието на титуляра. В конкретния случай е установено
безспорно обстоятелството, че Анчо М. е съжителствал със свидетеля Мария Вътова
от години, което предполага, че са имали
и общи разходи. Логично е след тежкото си заболяване, да е предоставил
дебитните си карти на съжителницата си - свидетеля Мария Вътова, тъй като за
лечението му са били необходими много средства, а самия той не е бил в състояние
да се оправя сам, именно заради тежкото си онкологично заболяване, в резултат
на което впоследствие е починал. Тоест съдът/както правилно е приел и
прокурорът от ОП - Разград/намира, че налице е било съгласието на Анчо М. като
титуляр на сметките още когато е бил жив и е живеел на семейни начала със св.
Вътова, за ползването/за преотстъпеното владение върху/ на платежните
инструменти от свидетеля Вътова. Основен
доказателствен източник за това обстоятелство са показанията на свидетеля
Вътова, които съдът кредитира с доверие, тъй като доказателства в противната
насока не са налице по делото. Освен това показанията на свидетеля Мария Вътова
се подкрепят и от показанията на свидетелите Гюнсер Гъджи/сестра на починалия
Анчо М., виж л.79-80 от ДП, ….“ Те двамата с Анчо живееха заедно, така , че е
нормално да са били в нея. Мария купуваше лекарствата на Анчо, плащаше
консумативите по болниците, така, че е напълно нормално да е разполагала с
карти и пари на Анчо.“/ и Сафет Сюлейманова/майка на починалия Анчо М., виж л.83-84 от ДП, ….“Синът
ми беше с онкологично заболяване и се лекуваше гр.София. Приживе Анчо живееше с
едно момиче от град София, която се казваше Мария“, ….“ Запознахме се и след
няколко месеца, сина ми почина.“, …..“Когато се запознах с Мария, той едва
тогава сподели, че живее с Мария в тази квартира.Дори ни заведе до апартамента
в София, но не мога да посоча квартал. Анчо разполагаше с пари за лечението си,
но доколкото знам Мария се е оправяла със сметките с неговите средства.“/.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Гюнсер Гъджи и Сафет
Сюлейманова, тъй като същите са непротиворечиви, логически взаимосвързани, не
са налице каквито и да било данни за тяхната заинтересованост, а и свидетеля Гюнсер
Гъджи има преки впечатления от отношенията на брат й Анчо/приживе/ със св. Вътова по времето когато същият вече
се е бил разболял тежко от онкологично заболяване и за него тогава са полагали
грижи, както свидетеля Гюнсер Гъджи, така й свидетеля Мария Вътова/неговата
съжителница по това време/. Показанията на упоменатите свидетелки се подкрепят
и от показанията на свидетеля Руждие Юсуфова/сестра на починалия Анчо М., виж лист 81-82 от ДП…“ Известно ми е, че брат
ми приживе живееше на семейни начала с едно момиче, което се казваше Мария Тя е
служителка на МВР в София.“, ….“ Когато брат ми се разболя от рак и за него се
грижеше както сестра ми, така и Мария. Не ми е известно дали Мария е плащала
лечението и консумативите в болницата. Това може да каже сестра ми Гюнсер,
която по - често беше в София при него.“ /. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Руждие Юсуфова, тъй като
са непротиворечиви и взаимно се допълват с показанията на свидетелите Мария
Вътова, Сафет Сюлейманова и Гюнсер Гъджи, а
и не са налице каквито и да било данни за заинтересованост на тази
свидетелка от изхода на делото.
Ето защо и с оглед
изложените съображения, съдът намира, че по отношение на използването на картите след
смъртта на Анчо М., то логично е при даденото преди това/приживе/ съгласие от Анчо
М., свидетелката Вътова да счита, че то не е отпаднало, като непосредствено
след смъртта му е изтеглила наличните суми и ги е предала на майка му - свидетеля Сафет Сюлейманова. Като оправомощен по-рано ползвател
на платежните услуги свидетелката Вътова е разполагала с идентификационния
номер, определен от издателя на картата. Съзнавала е, че употребява платежния
инструмент по правомерен начин и не е целяла извършването на престъпление. Напротив
веднага след като е изтеглила наличната процесна сума в размер на 551лева от
картата на починалия Анчо М., веднага ги е предала на майка му - свидетеля Сафет Сюлейманова, за да бъдат
покрити разходите по погребението му, и то
заедно със самите карти и личните му вещи. А малко по - късно е
изпратила на майката на Анчо нейни лични средства - пари в размер на 1000лева, за да му бъде
направен паметник на гроба. В подкрепа на предходното като доказателствен
източник освен показанията на свидетеля Мария Вътова са и показанията на
свидетелите Сафет Сюлейманова/майка на починалия Анчо, виж лист 83-84, …“ След
като Анчо почина Мария беше дошла на погребението. Дойдоха с нейната майка до
гр.Кубрат и когато се върна ми даде 400лева, които пари ми каза да прибера, че
са на сина ми. Два дни по –късно отново ми даде още 200лева, за които каза, че
също са на Анчо.Месец по –късно ми изпрати по внучката ми, която живее в София,
1000лева, които каза, че са за паметник на Анчо. Ние също понадихме и
поставихме паметник на гроба му.“/ и Гюнсер Гъджи/сестра на починалия Анчо, виж
л.79-80, …“ На погребението Мария, приятелката на брат ми беше дошла на село
Сеслав и след церемонията, тя дойде до Кубрат, за да изтегли пари. Не знам от
коя карта е теглила пари, но когато се
върна на село даде на майка ми 500лева и каза, че са за погребението и за
струването след това.“/. Съдът дава вяра на показанията на Сафет Сюлейманова и Гюнсер
Гъджи, поради което ги цени като годен доказателствен източник. Вярно е, че има
известно разминаване в показанията на двете свидетелки относно конкретния
размер на паричната сума, която св. Вътова е предала на майката на Анчо веднага
след като е изтеглила наличната сума в картата му/551лева/ след смъртта му,
това обаче не е съществено противоречие
относно това обстоятелство, тъй като е минало известен не малък период от време
когато тези свидетели са би разпитвани в хода на ДП, считано от погребението на
техния сродник/ когато Мария е предала на майка му – св. Сафет Сюлейманова,
процесната сума/, а и св. Сюлейманова в разпита си е заявила, че след случилото
се със сина й, не знаела къде се намира, тъй като не може да го преживее.
След като
използването на платежния инструмент е и с предварително съгласие на титуляря
/преди смъртта/ и използването на изтеглената сума /551лева, а не както твърдят
жалбоподателите 1000евро, доказателства
за този размер от 1000лв. на изтеглена парична сума, въобще не са налице по
делото / е по предназначение - за погребение, помени,
обосновано от прокурора е прието наличието на основание по чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК.
Не са налице противоречиви
факти и обстоятелства, както и противоречия между посочените по - горе
доказателства, които да предпоставят необходимостта от тяхното отделно обсъждане. Посочените
доказателства са годни доказателствени източници, тъй са събрани по реда,
установен в НПК и допринасят за изясняване на обстоятелствата, необходими за
разкриване на обективната истина по делото.
В контекста на изложението, съдът счита, че следва да
посочи, че споделя и направеният от прокурора от друга страна извод, че дори да се
приеме, че свидетелката Вътова е
знаела, че след смъртта на Анчо М., негови законни наследници се явяват
съпругата му - св. М. и дъщеря им/св.Л.М./, тъй като бракът им не е бил официално
прекратен и като такива се явяват нови титуляри на
платежния инструмент, при което използвайки дебитната карта, без тяхно
съгласие осъществява състава на
престъплението по чл. 249, ал.1 от НК, то деянието е малозначително по силата
на чл.9, ал.2 от НК. Ето защо съдът се съгласява с изложените от прокурора в
постановлението доводи в тази насока. И това е така, тъй като съгласно
посочената разпоредба, не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Следователно по силата на тази разпоредба, престъпният характер
на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на
„малозначителност” – пълна липса на обществена опасност или наличие на
обществена опасност, но с явна нейна незначителност. И това е така, тъй като съгласно
установената съдебна практика, водеща роля има оценката на степента на
обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена
опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да
окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово
въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава
този обект, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно.
Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието,
но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска степен, която
не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление, отново ще е налице
чл.9, ал.2 от НК. Ето защо и с оглед тези съображения, правилно прокурорът е
достигнал до извод, че с оглед спецификата на конкретното деяние в конкретния
случай действията на св. Мария Вътова са били мотивирани от проявената от нея
загриженост за човека, с когото е съжителствала на семейни начала, за когото се
грижела докато е боледувал от рак и който от години не е поддържал връзки със съпругата си - свидетеля К.М.. В
подкрепа на предходното са гласните доказателства/показанията на свидетелите Сафет
Сюлейманова, Гюнсер Гъджи и Руждие Юсуфова, първата - майка на починалия Анчо М., втората и
третата - негови сестри/, които сочат, че изтеглените пари са послужили за
погребението на Анчо М. и за построяването на паметник и които съдът кредитира
с доверие по съображения, изложени подробно по –горе.
В случая при преценка личността на Мария Вътова, съдът отчита, че свидетелят Вътова е лице с ниска
степен на обществена опасност – служител на МВР, неосъждана, без данни за
противоправни прояви. Всички изложени от прокурора обстоятелства, имащи
отношение към личността на свидетеля Мария Вътова, а именно обстоятелствата
относно полагането от нейна страна по отношение на Анчо М., грижи, преди и по
време на лечението му от рак, след това, съдействието и помощта й във връзка с
разходите за погребението му, впоследствие за построяването на паметник на
гроба му, се споделят изцяло и от
състава на съда.
Следователно, дори деянието – предмет на настоящото
дело, формално да осъществява признаците на престъплението по чл.249, ал.1
вр.чл.26, ал.1 от НК, то неговата
обществена опасност е явно незначителна и това изключва престъпния му характер.
В този аспект, следва да бъде посочено, че в правната
доктрина и съдебната практика не съществува спор, че след като нормата на чл. 9, ал. 2 НК се намира в общата част на
НК, тя е приложима за всички престъпления, регламентирани в неговата особена
част /Тълкувателно решение № 113/16.12.1982 г. по н. д. № 97/1982 г., ОСНК на
ВС/. Няма съмнение, че тя се прилага и за престъплението, уредено в чл. 249 от НК.
Ето защо и като взе
предвид горното, съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата
оплаквания, че не е правилен извода на прокурора, че дори деянието – предмет на
настоящото дело, формално да осъществява признаците на престъплението по
чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, то
неговата обществена опасност е явно незначителна и това изключва
престъпния му характер, както и оплакванията
на жалбоподателите, че в конкретния случай се касаело за морал и нарушение на НК.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че в хода на ДП е проведено
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства за разкриване
на обективната истина и с оглед на което са изяснени релевантните за предмета
на доказване фактически обстоятелства по делото, които се подкрепят от
събраните доказателствени източници и се споделят изцяло от съда, и не се
налага събирането на нови доказателства. Ето защо съдът счита, че престъпление
по чл. 249, ал. 1 от НК няма и след като
с доказателствата по делото не се установяват данни за друго престъпление от
общ характер, законосъобразно на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
прокурорът е прекратил наказателното производство поради липса на извършено
престъпление.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното постановление, с
което на основание чл.24, ал.1,т.1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 290 ЗМ - 304/2019 г. по описа на РУМВР - Кубрат
(вх. № 1524/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Разград), образувано за престъпление
по чл. 249 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК поради липса на извършено
престъпление, е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 29.04.2020г. на Окръжна
прокуратура – Разград, с което е прекратено
на основание чл.24, ал.1,т.1 НПК наказателното производство по ДП № 290 ЗМ - 304/2019 г. по
описа на РУМВР - Кубрат (вх. № 1524/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Разград), образувано за престъпление по чл. 249, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1
от НК, поради липса на извършено престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Варненския апелативен съд в седемдневен срок от датата
на получаване на съобщението, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: