Решение по дело №20/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 21
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20214310200020
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Ловеч , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200020 по описа за 2021 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство - Серия К №4010084 на ОД на МВР Ловеч на Ю. Д. М., ЕГН ********** от гр. Д., е наложена на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 23.09.2020 год. в 16:13 часа в обл. Ловеч на ПП II-35, км 21+958, землището
на с. С. при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26/70 км.ч., при движение в посока гр. София, установено
с АТС тип „АRН САМ S1" и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС Ф.П. вид л.а. с рег. № *********, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0.
Посочено е, че при разрешена скорост от 70 км.ч. е установена скорост от 105 км.ч., като е налице превишаване на
разрешената скорост с 35 км.ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от Ю. Д. М., в която излага, че
издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен. Сочи, че от връченият му
ЕФ не можело да се установи нито кой, кога и по какъв начин е установил твърдяното нарушение, кога е издаден
ЕФ, как се установява времето, мястото и начина на извършване на нарушението, вкл. и спазени ли са останалите
задължителни изисквания на закона и подзаконовите нормативни актове. Оспорва изцяло издадения ЕФ и моли
съда да го отмени като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли да се
отмени обжалвания ЕФ. Излага, че съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда на използване на АТСС и системи за контролна
правилата за движение по пътищата за всяко използвано мобилно АТСС се попълва
протокол съгласно приложението. Излага, че представения по делото протокол не е по
образец, който е следвало да се използва към момента на установяване на нарушението, а от
този именно протокол, когато е годно доказателствено средство се извличат данни за
мястото, времето на извършване на нарушението, с какво АТСС е заснето, посоката на
движението, ограничението на скоростта. Сочи, че оспорва представените от
административно наказващият орган писмени доказателства, и по – точно намиращата се на
лист 9 от делото снимка на л.а., с който се твърдяло, че е извършено нарушението, тъй като
и визуално било видно, че в непосредствена близост зад автомобила се намирали пътни
знаци, като вероятно един от тях бил този за който се твърдяло, че жалбоподателят е
нарушил, но че в случая водача на л.а. не е имал техническа възможност за толкова кратко
1
време веднага да намали скоростта, за да убие скоростта веднага на самия знак. Сочи, че от
представения от АНО протокол за използване на АТСС се твърдяло, че пътния знак за
ограничение се е намирал на разстояние 230 м., което видно от представената снимка не
било така. На следващо място сочи, че съставлява нарушение и обстоятелството, че АНО
твърдял, че установеното нарушение е станало в 16.13 ч., в Протокола било вписано, че
проверката е започнала в 15.30 часа, а е приключила в 17 ч., а същевременно от
приложената снимка на АТСС от 23.09.2020 год. било видно, че е от 13.30 ч., поради което
нямало как да бъде установено нарушение при положение, че се твърдяло, че такова е
установено с това АТСС преди същото да е било въведено в работен преди 15.30 ч. Сочи, че
освен това липсват доказателства, включително и информация относно това кой, кога, на
какво основание е изпратил съответния контролен орган със съответното техническо
средство, за което също задължително следва да се състави протокол удостоверяващ
изпълнението на тези задължения, които произтичат от цитираната наредба така и от ЗДвП,
а такъв протокол въобще липсвал. Счита, че не може представения по делото протокол, сам
по себе си да изчерпва онова което следва да бъде вписано в протокола, с което е
разпоредено на съответно длъжностно лице да извършва проверки в съответното населено
място, на съответния пътен участък със съответното техническо средство, време и срок за
осъществяване на проверка. Считам, че основание за отмяна на обжалвания ЕФ, е и
обстоятелството, че протокола е съставен на 24.09.2020 год., а е ЕФ бил издаден за
нарушение извършено на 23.09.2020 год., поради което този протокол нямало как да
отразява факти и обстоятелства, които са се случили на 23.09.2020 год. С оглед на горното
моли съда да отмени изцяло ЕФ, като сочи, че в тази насока имало доста съдебна практика, в
това число Решение №154829/01.07.2019 год. по НАХД №5079/2019 год. по описа на СРС
влязло сила.
Ответникът - ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
по същество е основателна по следните съображения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна -санкционирано лице, поради което е
допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено
възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са
ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на
подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава,
поради което е допустима.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система не са допуснати нарушения. От формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС
се е движило със скорост от 105 км/ч при ограничение на скоростта 70 км/ч, с превишение от 35 км/ч. Посочено е
и мястото на извършване на нарушението - в обл. Ловеч на ПП II-35, км 21+958, с посока на движение гр. София.
Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение АТС „АRН САМ S1". На техническото средство е била извършена
метрологична проверка на 09.07.2020 г. със срок на валидност 1 година, видно от приетия като доказателство по
делото Протокол от проверка №30-С-ИСИС/09.07.2020 г. От приложения по делото снимков материал /л.9 от
делото/ се установява, че при преминаване на процесния л.а. покрай техническото средство приближавайки се
към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 108 км. час, при разрешени 70 км. час, като
било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 35 км. час, след приспадане на км.ч. грешка, с
който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР
Ловеч установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят
е наложено цитираното по - горе наказание. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде
и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната,
която жалбоподателят е нарушил - изрично АНО е записал, че за процесния участък от пътя е било въведено
ограничение на скоростта с ПЗ В - 26/70 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
2
Министъра на вътрешните работи, съгласно &б на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне
на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от
АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).". С оглед
на гореизложеното съдът намира за неоснователни направените в тази насока възражения от страна на
жалбоподателят.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от
посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.б от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15
от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени
с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат
да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От
приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното
средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесния л.а. е
осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден
АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за
предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г.
на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за
заснемване на нарушения.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е бил засечен с техническо
средство - с АТС тип „АRН САМ S 1" №11743с0, което е одобрено и е преминало на последваща проверка на
09.07.2020 г. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване /л.6 от делото/, копие от протокол от проверка №30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.5
от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.". Разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.". Видно от събраните по делото писмени
доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния л.а. е
жалбоподателят М.. Наказанието е наложено при условията на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, и ако
жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата
отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като
депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят
не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е
управлявало процесното МПС на процесната дата. Последният, с оглед депозираната от него пред съда жалба е
получил процесния ЕФ, но не е оспорил констатациите по него преди това пред АНО. Не е направил и
възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран
жалбоподателят М., като собственик на процесния л.а., с който е извършено нарушението.
Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателят, че не е доказано чия
е измерената от техническото средство скорост на движение. Служебно известно е на съда,
че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство ARH
3
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от
камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване
на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази
снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. Установява се, че в ъглите на всяка снимка има
маркери, които указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на
камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението
на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се
установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта само
на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следователно първият извод, който се прави още
тук, е, че не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на движение на
МПС, което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия материал
по делото не се установява движение на други МПС в посока срещу радарния лъч (посоката,
в която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да може да бъде причислена на
жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са спазени правилата за валидност на клипа
при измерване на скорости – в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване
(кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение
съвпада с посоката, указана на радара. За пълнота следва да се посочи, че принципът на
действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона
на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение
обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който
се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и
недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния
пътен участък е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от
един и не се влияе от наличието на други ППС (в този смисъл са и Решение от 26.02.2018 г.
по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от
14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). По тези съображения
съдът намери и това възражение за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.10 Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението. (2) Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък. (3) При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда.
Съдът намира, че в случая е спазено изискването за изготвяне на протокол за
използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото е
приложен, приет и вложени протокол за използване на АТС с рег. №906р-6443/24.09.2020 г.,
като направените от жалбоподателят възражения, че съставения в случая Протокол за
използване на АТСС не е по образец, съдът намира за неоснователно. Видно от използвания
образец на протокол /л.12 от делото/, същият отговоря на изискванията на Наредбата, като
използвания Протокол е съставен съгласно Приложение към чл.10, ал.1 от наредба №8121з-
4
532 и съдържа всички изискващи се по закон реквизити. Действително съставения протокол
за използване на АТСС е с регистрационен номер от 24.09.2020 г., но от съдържанието му е
ясно, че касае използвано техническо средство ARH CAM S1 №11743С0 с дата на
използване 23.09.2020 г., поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Съдът обаче, съобразявайки разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. издадена от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, регламентираща, че „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда.”. В случая с административно
наказателната преписка е приложен снимков материал /л.13 от делото/. От който е видно, че
е заснето АТС на 23.09.2020 г в 13.30 ч. От приложения в кориците на делото Протокол за
използване на АТС с рег. №906р-6443/24.09.2020 г., съставен от обслужващия го
полицейският служител е видно, че е отбелязано, че работата с АТСС е започнала в 15.30
часа и е завършила в 17.00 часа. Видно от реквизитите на този протокол, в него
изчерпателно следва да са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол
и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, началото и края на работната смяна, който да бъде съпроводен със
снимка на разположението на уреда, а в конкретния случай липсва подобна снимка, от
която в действителност да става ясно, в 15.30 ч. на 23.09.2020 г. къде е било разположено
АТСС при извършване на заснемането на скоростта. Представянето на снимков материал с
дата и час на съставяне, не съвпадащи с отразеното в съставения за целта протокол, въвежда
основателно съмнение относно извършването на нарушението, като липсата на доказано по
нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда на посочените в ЕФ
дата, час и място, препятства възможността да се установи действително ли скоростта на
автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта. Предвид изложеното съдът
намира, че така направеното от жалбоподателят възражение се явява основателно и
вмененото нарушение се явява недоказано, поради което обжалваният ЕФ като
незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Само за прецизност, съдът намира, че следва да посочи, че са неоснователни и останалите направени от
жалбоподателят възражения по следните съображения. В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. №
1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.И от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред
които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението, както и датата на издаване на ЕФ. Електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и
плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 30.09.2020 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН.
Същия е вречен на жалбоподателят на 17.12.2020 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за
обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е депозирана на 30.12.2020 г./.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като са налице
безспорни доказателства – в това число схема на процесния пътен участък от която е видно, че нарушението е
извършено в участък от пътя, за който е въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26/70 км.ч., като в тази връзка
съдът намира за неоснователно възраженията на жалбоподателят направени в тази насока.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП размер, тъй като превишението
на скоростта е 35 км.ч.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го
5
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че следва да се отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен.
Въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са притендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №4010084 на ОД на МВР Ловеч, с който на Ю. Д. М., ЕГН ********** от гр. Д., е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6