Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/21.04.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на секретаря Анелия Груева като разгледа т. д. № 139 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по главен иск с правно основание чл. 510, ал.1, т.1 от ГПК, предявен от „Т.“
ООД, ***, против „БДЖ – П.П.“ ЕООД, гр. София, с
който иска от съда да осъди ответника да заплати на съищеца „Вагонен завод – И.“
АД сумата от 62 968,78 лева, част от дължима от ответника в полза на „Вагонен
завод – И.“ АД сума на основание задължения по договор за планов/среден и
капитален ремонт, в общ размер от 3 246
044 лева (40 % от общо дължимата сума по договора), ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (28.12.2015 г.),
до окончателното събиране на вземането. Ищецът предявява и евентуално съединен
иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК за осъждане ответника да му заплати
исковата сума, като плащане, извършено от трето задължено лице по смисъла на
чл. 508 от ГПК в полза на длъжника след налагане на запор върху това вземане от
страна на ищеца.
Ищецът „Т.“ ООД, твърди, че
с постановление за възлагане 23.06.2015 г. по изпълнително дело 201573040542
ЧСИ И.И.му е възложил/предоставил за събиране
вземането на длъжника „Вагонен завод - И.“ АД към „БДЖ П.П.“
ЕООД, върху което вземане е наложено запорно
съобщение, изх. номер 6779/11-12-2014 г. по изпълнително дело 20137890400259 по
описа на ЧСИ Н.К..
Претендира присъждане на
сторените разноски.
Ответникът „БДЖ П.П.“ ЕООД оспорва иска, като сочи, че ищецът „Вагонен завод
– И.“ АД няма вземане към него въз основа на договор за планов/среден и
капитален ремонт, в общ размер от 3 246
044 лева, тъй като страна по договор 197/05.11.2014 г. и съответно - правоимащо
лице да получи плащането за извършените услуги по договора е ДЗЗД „И. и
партньори“. Сочи, че запорното съобщение от 11.12.2014 г. не е прието, тъй като
„Вагонен завод – И.“ АД няма вземане към ответника по силата на посочения
договор. Сочи се, че след вдигане на запора от 11.12.2014 г. е правил плащане в
полза на ДЗЗД „И. и партньори“, но преди
последващ запор от 11.02.2015 г. пак за същите суми, но вече с изричното
посочване, че се касае за частта от вземанията на вземане на „Вагонен завод – И.“
АД от третото лице ДЗЗД „И. и партньори“. В съдебно заседание се прави и
възражение, че вземането на „Т.“ ООД е удовлетворено в рамките на изпълнително
дело № 201573040542, което води и до отпадане на интереса му за предявения иск.
По делото е депозирана и
допълнителна искова молба, в която ищецът „Т.“ ООД поддържа предявените искове.
Постъпил е и допълнителен
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който
ответникът „БДЖ – П.П.“ ЕООД поддържа отговора на
искова молба, както и искането си за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящото дело е образувано
с решение на Софийски апелативен съд, с което САС е обезсилил постановеното по
спора между „Т.“ ООД и „БДЖ П.П.“ ЕООД решение №
5481/24.07.2017 г. по гр. дело № 16834/2015 г., по описа на СГС, I – 13 с-в, и е върнал
делото за повторно разглеждане от друг състав на съда.
С определение №
983/15.02.2019 г. Съдът е конституирал по делото като съищец „Вагонен завод – И.“
АД, гр. Дряново по иска по чл. 510, ал.1, т.1 от ГПК въз основа на молба от
12.02.2019 г. на ищеца „Т.“ ООД. В предоставения му законов срок съищецът „Вагонен завод – И.“ АД, гр. Дряново не е взел
становище по исковете, като не е поискал събиране на нови доказателства по
делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения на стр. 10 по
делото изпълнителен лист от 22.11.2013 год. по т.д. № 9/2011 г., на Окръжен съд
- гр. Габрово, се установява, че ищцовото дружество „Т.“
ООД има вземане от „Вагонен завод - И.” АД на стойност от 40 676,36 лева -
неустойка за забавено плащане на сума, в размер на 48 229,60 лева за
период от 01.03.2008 г. до 31.08.2008 г., и разноски за всички съдебни
инстанции в размер на 10239,11 лева.
Установява се и, че въз
основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дeло № 20137890400259 по описа
на ЧСИ Н.К., която, по искане на взискателя на 12.12.2014 г. е наложила запор
на вземания на длъжника „Вагонен завод - И.” АД от трето задължено лице Б.п.
ЕООД.
С писмо № 03-15-
16/19.01.2015 г. „БДЖ - П.П.” ЕООД, е уведомило ЧСИ Н.К.,
че дружеството не признава наложения запор и не се явява трето задължено лице,
тъй като длъжника по изпълнителното дело в лицето на „Вагонен завод - И.” АД
няма вземане от него.
С последващо запорно съобщение с вх. № 03-15-16/11.02.2015 г. по изп.
дело № 20137890400259 по описа на ЧСИ Н.К. е наложила запор до размера на
сумите, посочени в съобщението върху вземанията на „И. и партньори” ДЗЗД от
частта на собственика му „Вагонен завод
- И.” АД, ЕИК ******, представляваща 40 % от плащанията по договор №
197. На съобщението е изпратен отговор, че „БДЖ - П.П.”
ЕООД отново не признава така наложения запор.
Изпълнително дело No 20137890400259
по описа на ЧСИ Ковачева е предадено на 10.06.2015 г. за продължаване на
процесуалните действия на ЧСИ Илиев, при когото делото е образувано под №
20157350400452 (стр. 14-15 по гр. дело № 16834/2015
г. на СГС).
С постановление от 23.06.2015
г. (стр. 16), с оглед отправено изрично искане по чл. 510, ал. 1 ГПК, и като
взел предвид наложения запор и липсата на изпълнението му, ЧСИ Илиев възложил
на взискателя и ищец по делото „Т.“ ООД вземането на длъжника „Вагонен завод - И.”
АД от третото задължено лице „БДЖ - П.П.” ЕООД за събиране до размера на вземането по
изпълнителното дело.
По делото е представен
договор за съвместна дейност за създаване на обединение „И. и партньори” ДЗЗД от
23.07.2014 г., от който се установява, че ДЗЗД „И. и партньори” е възникнало
като гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД на 23.07.2014 г., с
партньори „И.“ ЕООД, Вагонен завод И. АД и Х.К.АД. Партньорите са се обединили
за съвместно участие в процедурата за
договаряне по ЗОП, обявена от възложителя БДЖ П.П.
ЕООД с предмет на поръчката „Планов (среден и капиталов) ремонт на 151 броя
пътнически вагони и планов (капитален ремонт) на 8 броя вагони. За водещ
партньор е посочен „И.“ ЕООД. Разпределени са писмено задачите на всеки от
съдружниците в дружеството, включително за ремонта по кои точно позиции
отговаря всеки партньор като е
отбелязано, че при изпълнението им, всеки от съдружниците следва да издава
съответните фактури. За водещия партньор е предвидено, че осъществява връзката
с възложителя, от името и на отделните партньори и включително отговаря и за
плащанията от възложителя. Определени са дяловете на отделните участници в ДЗЗД
– И. ЕООД – 40 %, Вагонен завод И. АД -
40 % и Х.К.АД – 20 %. В чл. 23, ал. 3 от
договора е уговорено, че плащането от „БДЖ - П.П.”
ЕООД постъпва по сметка на обединението, а в тридневен срок след това се префактурира на всеки от партньорите съобразно участието му
и след приспадане на разходите.
От приложения по делото договор
за услуга № 197/05.11.2014 год. се установява, че ответникът „БДЖ - П.П.” ЕООД
е в договорни правоотношения с обединение „И. и партньори” ДЗЗД - като
ИЗПЪЛНИТЕЛ, представлявано от Д.К., с предмет “Планов
заводски ремонт на пътнически вагони”. Договорът е сключен
по реда на ЗОП и съответните решения на възложителя за откриване на процедура
по възлагане и за избор на изпълнител на обществена поръчка. Плащането за
изпълнената работа е уговорено да бъде по банкова сметка ***, след приемане на
работата и представяне на фактури, издадени от изпълнителя на името на
възложителя. От приложения по делото препис на писмо от „БДЖ- П.П.” ЕООД от 19.01.2015 г. (стр. 13 от гр. дело № 16834/2015
г. на СГС) се установява, че дружеството е потвърдило, че е страна по
посоченото правоотношение с ДЗЗД, като има задължения към дружеството по ЗЗД.
Във връзка с възложената му доказателствена
тежест, ответникът е депозирал молба, която е наименувал „удостоверение“ (стр.
68 по настоящото дело), с която е изложил, че направените от него плащания по договор № 197/05.11.2015 г. за планов (среден
и капиталов) ремонт на вагони са извършвани по банкови сметки с титуляр ДЗЗД „И.
и партньори“ по издавани от гражданското дружество фактури, с неговия БУЛСТАТ.
Твърди, че в периода на действие на гореописания договор, ответникът не е бил в
търговски взаимоотношения с „И.“ ЕООД.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По иска с правна
квалификация чл. 510, ал.1, предл. 1 ГПК във
връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 510 от ГПК
запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово
искане му се дава вместо плащане.
По настоящото дело се
установява, че ищецът има вземане към ответника „Вагонен завод - И.“ АД, за което му
е издаден изпълнителен лист. В рамките на образуваното изпълнително
производство пред ЧСИ 23.06.2015 г. И.И.е овластил ищеца като взискател да събере вземането на
„Вагонен завод - И.“ АД към ответника „БДЖ - П.П.“
ЕООД.
Възлагането за събиране не
променя правното положение на третото задължено лице, което остава носител на
вземането - негов титуляр, поради което взискателят, на когото вземането е
възложено с постановление на съдебен изпълнител по реда на чл. 510 ГПК,
придобива единствено качеството на процесуален субституент и разполага само с
право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка. Поради
това в рамките на настоящото производство „Т.“ ООД действа като процесуален
субституент по отношение на вземането на „Вагонен завод И.“ АД към „БДЖ П.П.“ ЕООД, който е конституиран като съищец по делото.
Следователно, за
основателност на предявения иск по чл.510, ал.1, предл. 1 от ГПК, в тежест на
ищците е да докажат, че „Вагонен завод - И.“ АД има вземане към ответника „БДЖ
- П.П.“ ЕООД по силата на договор за услуга
197/05.11.2014 г., сключен между „БДЖ - П.П.“ ЕООД и
Обединение (ДЗЗД) „И. и партньори“, т.е вземане на изпълнителя по договора за
изработка (какъвто характер има договора за услуга от 05.11.2014 г.) .
Първият спорен въпрос по
делото е дали ищецът като взискател може да насочи изпълнението и да запорира
вземане, съответстващо на дела на неговия длъжник в едно гражданско дружество,
за което гражданско дружество се твърди, че има вземане от третото за изпълнителни
процес лице - ответник по иска по чл. 510 от ГПК.
В тази връзка Съдът намира,
че по делото не се доказа, че самото Обединение (ДЗЗД) „И. и партньори“ има
вземане и в какъв размер по отношение на „БДЖ - П.П.“
ЕООД въз основа на посочения договор за услуга 05.11.2014 година.
Независимо от дадените
указания от Съда, такива доказателства не бяха събрани по делото от ищците,
чиято е доказателствената тежест. Не се доказа какъв точно е размерът на
вземането на ДЗЗД „И. и партньори“ спрямо ответника по силата на договор за
услуга 197/05.11.2014 г., сключен въз основа на проведена процедура по ЗОП.
Налице е признание от страна на ответника, че е осъществявал плащания в полза
на изпълнителя по договора за обществена поръчка, но няма данни за конкретния
размер на вземането по договора за планов ремонт (т.е каква точно работа е била
извършена от изпълнителя, съобразно предмета на изработката – по кои обособени
позиции, дали работата е приета, и съответно разплатена от възложителя,
съгласно изискванията на чл. 266 от ЗЗД, или е възникнало задължение за
плащане), нито кога конкретно са осъществени тези плащания и дали има
нереализирани плащания, т.е дължими суми в полза на изпълнителя.
Относно възможността на
взискателя да насочи изпълнението и да запорира вземане, съответстващо на дела
на неговия длъжник в едно гражданско дружество, Съдът намира следното:
На първо място, не се касае
за изпълнение върху дял на съдружника в гражданското дружество, защото
вземането като облигационно право, е различно от правото на дял на едно лице в
дадено дружество. Изпълнение върху дял от гражданско дружество по ЗЗД не може
да има, защото ДЗЗД не е юридическо лице, то е неперсонифицирано, за разлика от
търговските дружества, които са самостоятелни юридически лица.
Според чл. 357 и сл. от ЗЗД
гражданското дружество представлява договорно обединение на две или
повече лица за осъществяване на съвместна стопанска дейност, при което не
възниква нов правен субект, организационно и имуществено обособен от
участващите в него лица. Придобитите права и вземания, образуващи актива
на имуществото на обединението не принадлежат на отделен правен субект,
юридическо лице, а на участниците в дружеството. По силата на фикцията в чл. 9, ал. 2, изр.
1 от ДОПК, неперсонифицираните дружества притежават
правосубектност на юридически лица, но само за производствата по ДОПК. Нормата
на чл. 9, ал. 2, изр.
2 ДОПК изрично изключва от така признатата правосубектност
принудителното изпълнение, като предвижда, че то се осъществява срещу
участващите в неперсонифицираните дружества лица, съобразно тяхното
участие.
Следователно, в гражданския
оборот и в принудителното изпълнение, включително и по реда на ДОПК, дружеството по ЗЗД не е
правосубектно, а правата и задълженията възникват за лицата, които участват в
него.
От друга страна, забраната на чл. 359, ал.3 от ЗЗД
има действие само до вътрешните отношения между съдружниците, но тя няма
действие по отношение на трети лица. Противното разбиране би довело до
принудителна несеквестируемост на това имущество, каквато не е предвидена в
закона. Още повече, че по отношение изпълнението върху дял на съдружник в
гражданско дружество по ЗЗД не е предвидено специално производство,
каквото е уредено в нормата на чл. 517 от ГПК за
изпълнението върху дял на длъжника в търговско дружество, поради което то
се извършва съобразно общите правила.
Поради това следва да се
приеме, че е допустимо кредитор на участник в
гражданското дружество да насочи принудително изпълнение за негово
задължение върху вземане, произтичащо от договор, сключен от ДЗЗД. Доводите в
обратния смисъл от ответника са неоснователни.
Както е посочено в ТР № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 Г., ОСГТК на ВКС запорът върху вземания на
длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено
вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на
взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да
се разпорежда с него, а на третото задължено лице - да извършва плащания на
длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като
наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането
плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо
длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за
доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието
се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото
задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното
съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на
длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите.
Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на
доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на
взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. За да може
изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не
е нужно същото да е изискуемо. Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат
насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива,
изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника.
Вземането обаче следва да
съществува.
Както бе посочено по - горе,
по делото не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената тежест, дали и в
какъв размер е вземането на самото ДЗЗД „И. и партньори” по договора за услуга
от 05.11.2014 г., съответно не се доказа и дали съществува и съответно какъв е
размерът на вземането на участника в ДЗЗД – Вагонен завод И. АД в качеството му
на участник в ДЗЗД срещу ответника по делото.
Поради това искът следва да
се отхвърли като недоказан.
С оглед становището на Съда
по главния иск, следва да се разгледа и предявения евентуален иск по чл. 431, ал.3
от ГПК
Съгласно чл. 432, ал.3 от ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото
задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като
му е било връчено запорното съобщение.
По делото се установи, че
ищецът „Т.“ ООД е взискател по образувано
изпълнително дело с длъжник „Вагонен завод И.“ ООД. Установи се също така
налагане на запор върху вземанията на „Вагонен завод И.“ ООД от ответника „Б.п.“
ЕООД.
Следователно, в тежест на
ищеца е да докаже, че след получаване на запорното
съобщение, ответникът като трето лице е извършил плащания в полза на длъжника.
На ищеца е указано, че носи
доказателствената тежест за установяване на факта на извършените плащания след
налагане на запора и размера на тези плащания. Такова доказване обаче не бе
проведено по делото.
Както бе посочено и по-горе,
налице е признание на ответника, че са извършвани плащания в полза на ДЗЗД „И.
и партньори“, но липсва конкретика в така направените изявления – кога са
извършвани съответните плащания, размер. Признанието на фактите следва да се
тълкува заедно с всички останали доказателства по делото.
По изложените съображения,
искът следва да се отхвърли като недоказан.
Относно
разноските по делото
Ищецът „Т.“
ООД претендира разноски, но с оглед изхода на делото, такива не му се следват.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: адв. В. *** на основание постановление за възлагане
23.06.2015 г. по изпълнително дело 201573040542 по описа на ЧСИ И.И.и „Вагонен завод – И.“ АД, ЕИК ******, гр. Дряново, ул.
Шипка 4 като длъжник по изпълнително дело 201573040542 по описа на ЧСИ И.И.срещу „БДЖ – П.П.“ ЕООД, ЕИК ******,
гр. София, ул. ******иск с правно основание чл. 510, ал.1, т.1 от ГПК във
връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 62 968,78 лв., претендирана на
основание договор за услуга № 197/05.11.2014 година.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.“ ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: адв. В. *** срещу „БДЖ – П.П.“
ЕООД, ЕИК ******, гр. София, ул. ******иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК за сумата от 62 968,78 лв., като
плащане, извършено от трето задължено лице по смисъла на чл. 508 от ГПК в полза
на „Вагонен завод – И.“ АД, ЕИК ****** след налагане на запор върху това вземане
от страна на „Т.“ ООД, ЕИК ****** по изпълнително дело 201573040542 по описа на
ЧСИ И.И..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: