Р Е Ш Е Н И Е
10.01.2020г., Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград, на десети декември две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретаря Силвия Димова
Прокурор: Дельо Делев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№953 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ- за заплащане на обезщетение вреди причинени от П на РБ.
Ищецът Т.А.Т. твърди в искова молба, че срещу него започнало наказателно преследване с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.05.2017г. по ДП №294/2017г. по описа на РУ-Димитровград за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и престъпление по чл.150 ал.1 от НК. Поддържа, че бил задържан на основание чл.64 ал.2 от НПК, като Прокуратурата внесла искане в РС-Димитровград по отношение на него да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение №134/25.05.2017г., постановено по ЧНД №240/2017г. по описа на РС-Димитровград, по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която ОС-Хасково променил с Определение №228/30.05.2017г. по ВЧНД №368/2017г. в мярка за неотклонение „Парична гаранция“. С постановление от 03.11.2017г. за прекратяване на ДП №294/2017г. на РУ-Димитровград наказателното производство по отношение на ищеца било прекратено. Твърди, че през горепосочения период претърпял неимуществени вреди, които се изразявали в отрицателни изживявания в следствие на наказателните процедури, на които бил подложен. Свързаните с това производство ограничения на личната му сфера, неприкосновеност и намеса в личния му живот, довели до постоянно психическо напрежение, изразяващо се в непрекъснат стрес, притеснения, безпокойство, тревоги и страх. С горепосочените действия и актове, осъществен бил фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визирана в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за причинените на ищеца неимуществени вреди от органите на Прокуратурата. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди П на РБ да му заплати сумата от 3000 лева- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в следствие незаконосъобразното обвинени, ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП №294/2017г. на РУ-Димитровград- 14.12.2017г., до окончателното изплащане на същото. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът П на РБ депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва по основание и размер исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и претенцията за законна лихва върху главницата. Заявява, че не са доказани твърденията за преживян стрес, притеснения и имуществени вреди. Не били налице доказателства, които да установят действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. Не били представени доказателства за претърпени морални вреди, както и такива за твърдени ограничения на личната сфера на ищеца. Липсвали доказателства органи на Прокуратурата да са извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Оспорва претендирания размер на обезщетението, тъй като увреждането било от най-ниска степен, предвид краткия срок на досъдебното производство. По същото ищеца бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ само за 5 дни. Претендираната от ищеца сума била явно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с обществено-икономическите условия в страната. Иска съдът да приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и да освободи изцяло Прокуратурата от отговорност, тъй като по разследването били налични достатъчно доказателства, които да обосноват необходимост от ангажиране на наказателната отговорност на ищеца- имало свидетелски показания на пострадалата, че по отношение на нея е осъществено престъпление по чл.150 от НК, както и че ищеца е държал наркотични вещества без да притежава разрешение за това. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения против Прокуратурата иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в приетото като доказателство по делото досъдебно производство №294/2017г. по описа на РУ-Димитровград се установява, че същото е започнало на 28.04.2017г. срещу Неизвестен извършител за извършено на 28.04.2017г., в Димитровград, престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
В хода на разследване по делото, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.05.2017г., разследващ полицай при РУ-Димитровград, след направен доклад пред наблюдаващ прокурор от РП-Димитровград, привлякъл ищеца Т.А.Т. в качеството на обвиняем за това ,че на 28.04.2017г., в Димитровград, в немаловажен случай, без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества- марихуана с нетно тегло 5,9279 грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2,9%, марихуана с нетно тегло 0,8649 грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2,5%, и кокаин с нетно тегло 0,7943% със съдържание на активен наркотично действащ компонент кокаин 76,8%, или всичко наркотични вещества на обща стойност 263,16 лева, съобразно ПМПС №23/1998г. за определяне на цени за наркотичните вещества 0за нуждите на съдопроизводството- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, както и за това, че на 28.04.2017г., в Димитровград, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – ***- на 43 години, като употребил за това сила и заплаха- престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
С Определение №134/25.05.2017г. на РС-Димитровград по ЧНД №240/2017г. съдът взел по отношение на Т.А.Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство №294/2017г. по описа на РУ-Димитровград, на основание чл.64 ал.5 от НПК.
С Определение №228/30.05.2017г. по ВНЧД №368/2017г. по описа на ОС-Хасково, горепосоченото определение на РС-Димитровград било отменено, като вместо това по отношение на Т.А.Т. била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 2000 лева.
Видно от приложената по досъдебно производство №294/2017г. по описа на РУ-Димитровград справка за съдимост на Т.А.Т.,*** за престъпление по чл.242 ал.1 предл.1 вр. ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.18 ал.1 от НК и за престъпление по чл.354а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като за тях му е било наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, както и глоба от 100000 лева. С Определение от 24.02.2016г. по ЧНД №62/2016г. на ОС-Стара Загора е било постановено условно предсрочно освобождаване на Т.А.Т., досежно остатъка от неизтърпяното наказание по горепосочената присъда в размер на 2 години, 10 месеца и 18 дни. На ишеца е била наложена пробационна мярка „“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година. Определението е влязло в сила на 03.03.3016г.
Видно от приложеното по д.п.№294/2017г. по описа на РУ-Димитровград Заключително мнение, изготвено от разследващ полицай е, че разследването по делото е приключило с мнение за предаване на съд на обв.Т.А.Т. за престъпления по чл.354а ал.3 т.1 от НК и чл.150 ал.1 от НК.
Съгласно Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от 03.11.2017г. на РП-Димитровград, наказателното производство по д.п.№294/2017г. по описа на РУ-Димитровград по отношение на обв.Т.А.Т. за извършени престъпления по чл.354а ал.3 т.1 и чл.150 ал.1 от НК е прекратено, а взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 2000 лева- отменена. В постановлението е посочено, че липсват безспорни доказателства, които да могат да ангажират наказателната отговорност на обв.Т. за престъпленията в извършване на които бил обвинен. Не се доказвало на кой са намерените наркотични вещества, както и липсвали категорични доказателства за извършено от Т. престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
За изясняване на обстоятелствата по настоящото дело, по искане на ищеца съдът допусна до разпит в качеството на свидетел ***. В своите показания свид.**поддържа, че с ищеца са приятели, били съседи и се познавали от деца. През 2016г. той излезнал предсрочно от затвора. Свидетелят знаел, че през м.май 2017г. ищецът бил обвинен в изнасилване на приятелката му **. Ищецът бил много притеснен и депресиран от това, тъй като бил пуснат от затвора предсрочно. Бил стресиран от полицията и не излизал от дома си за период от 6-7 месеца. Твърдял, че в полицията са го били и са му спукали тъпанчето на ухото. Делото приключило в негова полза след като се доказало, че обвиненията на приятелката му не са верни. Същата сама си признала, че ищеца не е виновен по повдигнатите му обвинения.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
От изложените в исковата молба твърдения се установява, че предявения иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като с него се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от дейността на правозащитни органи- в конкретния случай на Прокуратурата, като спрямо ищеца по настоящото дело е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, във връзка с което обвинение в последствие наказателното производство е било прекратено.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и той е бил привлечен като обвиняем по обвинение в извършване на престъпления по чл.354а ал.3 т.1 от НК и чл.150 ал.1 от НК. Няма спор относно това ,че по предложение на прокурор от РП-Димитровград по отношение на ищеца РС-Димитровград е взел на 25.05.2017г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и че в последствие, с определение на ОС-Хасково от 30.05.2017г. тя е била отменена, вместо което е взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 2000 лева. Въз основа на събраните на досъдебно производство №294/2017г. по описа на РУ-Димитровград, разследващ полицай е изпратил делото на РП-Димитровград с мнение за предаване на съд на обв.Т.А.Т. за горепосочените престъпления. Безспорно установено е, че с Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от 03.11.2017г. на РП-Димитровград, наказателното производство по д.п.№294/2017г. по описа на РУ-Димитровград по отношение на обв.Т.А.Т. за извършени престъпления по чл.354а ал.3 т.1 и чл.150 ал.1 от НК е прекратено, а взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 2000 лева- отменена.
При тези фактически данни съдът намира, че по делото безспорно беше доказано, че е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Според тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени от разследващите органи или прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящият случай безспорно се установи, че ищеца Т.А.Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем по д.п. №294/2017г. по описа на РУ-Димитровград за престъпления по чл.354а ал.3 т.1 от НК и по чл.150 ал.1 от НК. Това е станало с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.05.2017г., което преди това е било докладвано и резюлирано от прокурор при РП-Димитровград. Налице е и визираната в закона предпоставка за търсене на отговорност от Държавата, в случая Прокуратурата на Република България, доколкото наказателното производство по отношение на Т.А.Т. за горепосочените две престъпления е било прекратено с постановление на РП-Димитровград от 03.11.2017г. В този смисъл, доколкото производството по делото против обв.Т. е било прекратено, поради това, че деянието не е било доказано, че е извършено от него, налице са предпоставките на закона за ангажиране на обективната отговорност на държавата за вредите, които наказателното преследване е причинило на лицето, срещу което обвинението е било предявено. Отговорността на държавата е обективна, доколкото чл.4 от ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице, поради което съдът не изследва въпроса за конкретната мотивировка на длъжностните лица за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение в съдебната фаза на наказателното производство. Ето защо, съдът счита, че доколкото предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от закона са налице, ответника следва да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство.
В настоящото производство ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление, за което производството по делото по отношение на обвиняемия е било прекратено, поради това, че деянието не е било извършено от лицето, и претърпените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Относно размера на обезщетението,
което следва да бъде присъдено на ищеца Т., същото следва да бъде определено от
съда по справедливост.
С доклада си по чл.140 от ГПК съдът разпредели доказателствената тежест по делото, като указа, че в тежест на ищеца е да докаже наличието и размера на претендираните неимуществени вреди. От показанията на свид. **се установи, че след привличането му в качеството на обвиняемо лице по горепосоченото досъдебно производство, ищецът бил много притеснен и депресиран, тъй като бил пуснат от затвора предсрочно и имало опасност да изтърпи в затвора и остатъка от времето, за което е бил предсрочно освободен. Според свидетелят, Т. бил стресиран от полицията и не излизал от дома си за период от 6-7 месеца, като в един момент дори спрял да се храни.
Доказано по делото беше и обстоятелството, че ищецът е бил задържан в ареста с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ определена от съда по горепосоченото досъдебно производство за времето от 25.05.2017г. до 30.05.2017г., когато тази мярка е била изменена в „Гаранция“ в размер на 2000 лева. В този смисъл през въпросните пет дни е било ограничено правото му на свободно придвижване, както и съществено, макар и за непродължителен период, е бил нарушен начина му на живот.
Образуването на наказателното производство и привличането на лицето като обвиняем безспорно се отразяват на емоционалното му и психическо състояние, като дават негативно отражение в ежедневието му. Както се установи от показанията на разпитания свидетел, ищецът е приел тежко обвинението като е бил притеснен и стресиран, докато е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за времето от 15.05.2017г. до 14.12.2017г.
За престъплението по чл.150 ал.1 от НК, в извършване на което е бил обвинен ищеца, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от две до осем години. Същевременно за второто престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК за което е било повдигнато обвинение на Т.Т. се предвижда наказание“Лишаване от свобода“ от една до шест години и „Глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева. Към този момент ищецът вече е бил осъждан за престъпление от общ характер- по чл.242 ал.1 предл.1 вр. ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.18 ал.1 от НК и по чл.354а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като е търпял наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години в затвор. Това наказание не е било изтърпяно от него изцяло, тъй като с Определение от 24.02.2016г. по ЧНД №62/2016г. на ОС-Стара Загора е било постановено условно предсрочно му освобождаване за остатъка от неизтърпяното наказание по горепосочената присъда в размер на 2 години, 10 месеца и 18 дни. В този смисъл и доколкото срока на предсрочното условно освобождаване не е бил изтекъл към момента на извършване на престъпленията през 2017г., за които на ищеца е било повдигнато обвинение, то за него е съществувала реална опасност при постановяване на осъдителна присъда да трябва да изтърпи в затвор и изцяло остатъка от предходната си присъда.
Предвид така повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления, в периода на воденото срещу него досъдебно производство, обвиняемият макар и само за 5 дни е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а след това е трябвало да се явява пред разследващите органи за извършване на процесуално-следствени действия.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за изолация от приятелския му кръг и за притеснение да излиза от жилището си за период от 6 до 7 месеца, както твърди разпитания по делото свидетел. От показанията на същия е видно, че с ищеца той се е срещал ежедневно, като не твърди, че тези ежедневни срещи са се осъществявали единствено в дома на Т.. Не се събраха други доказателства относно прекратени приятелски отношения на ищеца с други негови приятели. Не се установи по какъв начин той се е препитавал и издържал през процесните 6 месеца, в които е имал качеството на обвиняемо лице, след като е отказвал да излиза от жилището си в следствие на преживян стрес и дискомфорт. Наред с това, по делото не се установиха никакви доказателства, че воденото срещу Т. наказателно производство е станало достояние на други лица. В тази връзка следва да се има предвид, че до 03.03.2016г. ищецът е пребивавал вече в затвор и арест за период повече от 7 години, като е имал изградени представи за начина на живот в тях.
От друга страна обаче, всички тези обстоятелства, не водят до извода, че ищецът не е претърпял никакви неимуществени вреди. Самото повдигане и поддържане на обвинението до прекратяване на досъдебното производство, само по себе си е достатъчно да причини стрес и дискомфорт в ежедневието на всеки един човек. Всички тези действия на органа на досъдебното производство безспорно са се отразили негативно на ищеца, като са породили у него психическо напрежение и вътрешен дискомфорт, което се е отразило на неговия душевен и личен живот.
Предвид
изложеното съдът намира, че повдигнатото и поддържано обвинение по отношение на
ищеца не е довело до голяма промяна в начина му на живот и възприемането му в
обществото, въпреки което на него са му били причинени неимуществени вреди. В
случая налице
са предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на обективната
отговорност на ответника и уважаване на
предявения иск, макар и не в пълния предявен размер. Предвид обстоятелството, че по така
повдигнатото обвинение РП-Димитровград е прекратила досъдебното производство,
като е приела, че не се доказва двете престъпления, за които е бил обвинен
ищеца, да са извършени от него, действията на ответника по повдигане и
поддържане на обвинение следва да се преценят като незаконни. Установен е и
фактът на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, както и от
макар и краткотрайното му задържане с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в следствения арест. С оглед тежестта на обвинението, степента и
интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и продължителността
им, както и съобразявайки разпоредбите на чл.4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД съдът намира,
че сумата 500 лева би обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди.
Посочената сума е необходима и достатъчна, за да компенсира преживените от
ищеца страдания, причинени от действията на ответника Прокуратурата на
Република България. В останалата част, за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 3000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 85 лева, съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, П на РБ,
с адрес в ***2 , представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН **********,***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от
незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 500 лева до пълния
предявен размер на иска от 3000 лева ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, П на РБ,
с адрес в ***2 , представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН **********,***,
сумата от 85 лева /осемдесет и пет лева/,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на исковите притенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: