Решение по дело №2213/2018 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 07.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав в публичното заседание на 22 февруари Две хиляди и деветнадесета год., в състав:

 

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.

 

 

При секретаря С.Радева разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 2213 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на обективно съединяване осъдителни искове от К.Л.К. и В.Г.К. против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София за сумата от по 70000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от 20.05.2015г. до окончателното им изплащане. Ищците твърдят, че на 20.05.2015г. наследодателят им Г.Ц.К.претърпял трудова злополука в земл. на гр.Криводол, м.”Тепето”, на СРС № 27, част от електропровод „Дъгата”, от която е причинена смъртта му. Сочат, че трудовата злополука е установена с декларация за трудова злополука от 26.05.2015г. Поддържат, че между тях и починалия били изградени изключително близки, топли отношения и силна емоционална връзка, който с всеотдайността си към тях бил опората на семейството. В личен план починалия бил пример и водещ фактор за положителното израстване на дъщеря си В., без който пример нейното успешното реализиране в живота ще бъде поставено под въпрос или най-малкото затруднено. Считат, че за търпените от тях болки и страдания вследствие смъртта на техния наследодател следва да бъде ангажирана отговорността на ответника като негов работодател.

Исковете са с правно основание чл.200 КТ вр. чл.86 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете по основание и размер и моли за отхвърлянето им. Подържа и алтернативно становище за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец, с твърдение, че злополуката е настъпила в резултат на проявена от починалия груба небрежност. Навежда и твърдения за изплатени от ответника на ищците след смъртта на наследодателя им парични суми по групова застраховка „Трудова злополука”, сключена със ЗАД „Армеец” от по 50904.00 лева на всеки, които моли да бъдат съобразени при произнасяне по размера на исковете.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-техническа експертиза, която не я оспорена от страните и е приета от съда като обективна и компетентна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните намира следното:

Ищците са преживяла съпруга и дъщеря на починалия Г.Ц.К., видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Враца. Страните не спорят, а това се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че наследодателят на ищците Г.К.е работил при ответника на длъжност „ел.монтьор, изграждане, поддържане, ремонт на ел.проводни линии и мрежи” по трудов договор № 39/28.06.1988г. и допълнително споразумение № ДС 9-458/30.08.2013г. На 20.05.2018г. около 00.54 ч. в землището на гр.Криводол, м.”Тепето”, на СРС №27, част от електропровод „Лъката”, при локализиране на авария по същия – 20 киловолта, Г.К.е претърпял трудова злополука, вследствие на което починал. С присъда от 19.04.2018г., постановена по НОХД № 43/2018г. на ВОС е признат подсъдимия В.Й.Х. на длъжност при ответника „Ел.монтьор, изграждане, поддържане, ремонт на ел.проводни линии и мрежи” /Ръководител група/ за виновен в това, че на същата дата, час и място, в качеството си на изпълнител на работа”, /съгласно пар.3, т.11 от ДР на ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на Г.Ц.К.и на подсъдимия е наложено наказание на основание чл.123, ал.1, пр.2 вр. чл.58а, ал.1 и вр. чл.54 от НК при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Въз основа на заповед №105/15.06.2015г. на директора на ТП на НОИ Враца на осн. ч.58, ал.1 от КСО е назначена комисия за разследване на причините за злополуката. Комисията е изготвила протокол № 01/26.06.2015г., според който Г.К.има необходимото образование изискващо се за заемане на длъжността и е медицински освидетелстван след извършен периодичен медицински преглед на 25.07.2014 г. с издадено заключение от СТМ при „Одико 69”ООД, съгласно което Г.Ц.К.може да изпълнява заеманата длъжност „ел.монтьор ИПРЕПЛМ”. Отразено е също, че Г.К.е декларирал с подписа си, че на 19.02.2014 г. е запознат с длъжностната си характеристика за длъжността „ел.монтьор ИПРЕПЛМ”. В т.7 от длъжностната характеристика е записано: „Участва в планови, ремонтно аварийни и възстановителни работи по електрическите съоръжения в електроразпределителната мрежа, както и в мероприятия, свързани с ремонтната и инвестиционна дейност на Дружеството”.

Същият е декларирал с подписа си, че е запознат: със Задълженията за осигуряване на БЗУТ, съгласно чл.126, т.6 от КТ на 18.01.2000 г.; със Заповед №424 от 24.11.2001 г. за създаване на по - добри ЗБУТ с оглед предотвратяване на злополуки... във връзка с използването на ЛПС и СРО; със Заповед №425 от 29.11.2001 г., във връзка със спазването на Правилника за безопасност и здраве и Наредбата за техническа експлоатация на ел.обзавеждането; с Колективен трудов договор; с Правилника за вътрешния трудов ред и Вътрешните правила за работна заплата.

Лицето е подписало Декларация на 03.12.2001 г., че се задължава да спазва точно изискванията на Правилника по безопасност и здраве, техническата експлоатация и инструкциите за безопасна работа свързани с прилагането на организационните и техническите мерки за безопасност.

Г-н К.е притежавал IV - та квалификационна група по ел.безопасност, удостоверена с Удостоверение №Д-18 от 04.07.2014 г. и с Протокол № Д-18 от 04.07.2014 г. от проведен изпит за проверка на знанията по Правилника за БЗР в ел. уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/. Преминал е обучение и изпит за проверка на знанията по Наредба №9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, удостоверено с Удостоверение № ЕП-18 от 28.02.2014 г. и с Протокол № ЕП-18 от 28.02.2014 г. от проведен изпит.

На Г.К.е проведен начален инструктаж при постъпване на работа, инструктаж на работното място и периодичен инструктаж по програми утвърдени от работодателя. На 14.04.2015 г. е проведен последният му периодичен инструктаж.

     В деня на злополуката 20.05.2015 г. /сряда/ около 00,54 часа Г.Ц.К.с ЕГН ********** е бил със средства за индивидуална защита: работно облекло, работни обувки, предпазни ръкавици, предпазен колан и въже съобразно извършваната работа. На мястото на злополуката е имало и указател за напрежение за над 1000V и преносими заземители.

     От дадените писмени обяснения, взети от инж.Румен И. *** към „ЧЕЗ Разпределение България” район Враца, притежаващ V-та квалификационна група по електробезопасност; С.П.Д. ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, притежаващ V-та квалификационна група по електробезопасност; В.Й.Х. -ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, притежаващ V-та квалификационна група по електробезопасност; Е.Г.И. ***, притежаващ IV-та квалификационна група по електробезопасност; М.М.С.- ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, притежаващ V-та квалификационна група по електробезопасност и П.Д.И.- инженер - енергиен диспечер/диспечер СрН-НН- СДЗ”Север” - Плевен, притежаващ V-та квалификационна група по електробезопасност и И. Н.Р.оператор ел. подстанция в ел. подстанция Криводол към ECO - МЕПР - Враца, притежаващ IV-та квалификационна група по електробезопасност Враца, се установи, че на 19.05.2015 г. към 20,00 ч. дежурният диспечер П.Д.И.от СДЗ”Север” (РДС - Плевен) е съобщил на лицата, които са домашно дежурство по графика за месец май 2015 г. В.Й.Х. - ел. монтьор ИПРЕПЛМ ръководител група за аварии, Е.Г.И. *** и С.П.Д. - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, за станала авария по електропровод 20 kV „Лъката” от подстанция Криводол и за станали аварии по мрежи НН в ЖК”Младост”№5 - Враца и с.Голямо Пещене, вследствие на падналия проливен дъжд и силната грамотевична буря. В.Х. е информирал ръководителя на район ОЦ - Враца - Р.Т.за станалите аварии, като е помолил да се възложи отстраняването на авариите по мрежи НН на друга група извън графика за дежурство, а хората, които са домашно дежурство да поемат аварията по електропровод СрН „Лъката”, за да може да се възстанови захранването на абонатите за по-кратко време. След проведени телефонни разговори между дежурния диспечер Пламен Илиев, ръководител групата за аварии - В.Х. *** Р.Т.се взема решение съгласно Заповед №IND-300-1490 от 18.05.2009 г. на Изпълнителния директор на „ЧЕЗ Разпределение България”АД и съгласно утвърдена Процедура №141/2012 г. за отстраняване на масови аварии в съоръжения ВН, СрН и НН част от разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”АД да се извика още една аварийна група от ОЦ - Враца, която да помогне за отстраняването на авариите. Р.Т.се обажда на М.Й.С. - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група да поеме отстраняването на авариите по мрежи НН заедно с Г.Ц.К.- ел. монтьор ИПРЕПЛМ като втора аварийна група. Двамата отиват на посочените адреси на авариите по страна НН в ЖК”Младост”№5 - Враца и с.Голямо Пещене. След отстраняване на авариите двамата по нареждане на дежурния диспечер отиват на друга авария в с.*****След отстраняване на аварията към 23,50 ч. се обаждат на диспечера, че аварията е отстранена и че тръгват за Враца. Обаждат се на ръководител групата В.Х. дали имат нужда от помощ по отстраняването на аварията по електропровод 20 kV „Лъката” - Криводол. Към 00,00 ч. на 20.05.2015 г. двете аврийни групи се срещат при ЖР№35 от електропровод 20 kV „Лъката”. След като са се срещнали са отишли на площадката пред Мелницата. Според писмените обяснения на свидетелите от „ЧЕЗ Разпределение България”АД В.Х. е дал нареждане на Г.Ц.К.и Е.Г. да работят по секция на ЖР№27 „Лъката” като разкъсат мостовите връзки на ЖР№27 „Лъката”. Двамата са взели предпазните колани, преносния заземител и указателя за напрежение и са се изкачили към ЖР 27 „Лъката”. В.Х. се свързва с дежурния диспечер за изключване на електропровод 20 kV „Лъката” от ММП (маломаслен прекъсвач), ЛНР (линеен ножов разединител) и включен СЗНР (стационарен земен ножов разединител) от подстанция „Криводол”. След получено подтвърждение от дежурния диспечер, че прекъсвача е изключен, линеиния разединител е изключен и СЗНР е заземен, В.Х. се обажда на Е.Г., че могат да разкъсат мостовите връзки на ЖР№ 27 „Лъката” с Г.Ц.К.. По телефона Е.Г. се обажда на ръководител групата В.Х., че са разкъсали мостовите връзки на ЖР№27 „Лъката”, а В.Х. се обажда на дежурния диспечер да се направи проба по електропровод 20 kV „Лъката”. След известно време в 00.44ч. дежурния диспечер уведомява В.Х., че пробата е успешна.

    В частта от протокола означена „Отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения”, се посочва, че при извършеното прослушване на записите на телефонните разговори между ръководител групата В.Х. и дежурния диспечер П.И.се установи, че има несъответствие между дадените писмени обяснения от свидетелите от „ЧЕЗ Разпределение България”АД и записа при дежурния диспечер относно извършването на работата по електропровод 20 kV „Лъката”. От даденото обяснение от дежурния диспечер П.Д.И., от записа в електронния дневник и от записите на телефонните разговори става ясно, че В.Х. е поискал от диспечера изключване на електропровод 20 kV „Лъката” от ММП (маломаслен прекъсвач) и ЛНР (линеен ножов разединител) и включване на СЗНР (стационарен земен ножов разединител) в подстанция „Криводол” за да се работи по секция ЖР№32 на гръбнака, а не по ЖР№27 „Лъката". След като В.Х. е поискал от дежурния диспечер да се изключи отново електропровода 20 кУ”Лъката” на прекъсвач и линеен разединител и да го заземи, за да бъде възстановена секцията на ЖР№27 „Лъката”, дежурния диспечер разбира, че дежурната група е разкъсала мостовите връзки на ЖР№27 „Лъката”, а не на ЖР№ 32 и се разбират тъй като пробата е била успешна за ЖР№27 „Лъката”, след изключване на електропровода да се възстанови секцията на ЖР№27 „Лъката” и да се отиде на ЖР №32. Според обясненията си В.Х. се обажда на Е.Х. и ги предупреждава с Г.К.да не се качват по стълба докато не им се обади, че електропровода е изключен отново. В същото време тримата В.Х., М.С.и С.Д. отиват към трафопостта на мелницата, за да го огледат за евентуална повреда.

     Според извършения от комисията анализ на причините за възникване на злополуката се установява, че при извършеното прослушване на записите на телефонните разговори между
ръководител групата В.Х. и дежурния диспечер П.И.се установило,
че има несъответствие между дадените писмени обяснения от свидетелите от „ЧЕЗ
Разпределение България”АД и записа при дежурния диспечер относно извършването на
работата по електропровод 20 kV „Лъката”. От даденото обяснение от дежурния диспечер П.Д.И., от записа в електронния дневник и от записите на телефонните разговори става ясно, че В.Х. е поискал от диспечера изключване на
електропровод 20 kV „Лъката” от ММП ( маломаслен прекъсвач) и ЛНР /линеен ножов разединител/ и включване на СЗНР (стационарен земен ножов разединител) в подстанция „Криводол” за да се работи по секция ЖР№32 на гръбнака, а не по ЖР№27 „Лъката”. След като В.Х. е поискал от дежурния диспечер да се изключи отново електропровода 20 кУ”Лъката” на прекъсвач и линеен разединител и да го заземи, за да бъде възстановена секцията на ЖР№27 „Лъката”, дежурния диспечер разбира, че дежурната група е разкъсала мостовите връзки на ЖР№27 „Лъката”, а не на ЖР№ 32 и се разбират тъй като пробата е била успешна за ЖР№27 „Лъката”, след изключване на електропровода да се възтанови секцията на ЖР№27 „Лъката” и да се отиде на ЖР №32. 

Допуснати са според назначената комисия следните нарушения на нормативните актове:

Закона за здравословни и безопасни условия на труд ЗЗБУТ (ДВ бр.124/1997 г.)

чл.33 Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.

чл.35 Всеки работещ е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на другите хора, засягани от неговата дейност, в съответсвие с изискванията на този правилник и инсрукциите на работодателя.

чл.36 (1) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:

 2.използват правилно личните предпазни средства и   специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя;

 6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

чл.51 Забранява се самоволно извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата извън определените с нареждане или наряд.

чл.108 Изпълнителят на работата/наблюдаващият след получаване на нареждането е длъжен:

т.1 да заведе бригадата на работното място и да посочи границите на обектите

за работа

т.3 да упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност и сам да ги спазва;

 

Чл. 142. Обезопасяването на електропроводна линия се извършва от оперативния персонал в следната последователност: …. Т.5 на мястото на работа оперативно–ремонтният персонал проверява отсъствие на напрежение и поставя преносими заземители върху проводниците на електропроводната линия под ръководството на отговорния ръководител.

 

„Кодекс на труда“:

чл.126 При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:

-да спазва техническите и технологически правила;

-да спазва правила за здравословни и безопасни условия на труд;

чл.284, ал.2 Работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа.

 

Констатирано е, че лицата допуснали нарушенията са:

1.Г.Ц.К.с ЕГН ********** - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ОЦ-Враца нарушил: чл.ЗЗ от ЗЗБУТ(ДВ бр.124/1997 г.); чл.35, чл.36, ал.1 т.2 и т.6, чл.51, чл.142, т.5; чл.192, ал.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и чл.126 т.5 и т.6 и чл.284, ал.1 от КТ.

2.Е.Г.И. с ЕГН ********** - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ОЦ-Враца. нарушил: чл.ЗЗ от ЗЗБУТ(ДВ бр.124/1997 г.); чл.35, чл.36, ал.1 т.2 и т.6, чл.51. чл.142, т.5; чл.192, ал.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и чл.126 т.5 и т.6 и чл.284, ал.1 от КТ.

3.В.Й.Х. с ЕГН ********** - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група /ОЦ - Враца: нарушил чл.ЗЗ от ЗЗБУТ(ДВ бр.124/1997 г.); чл.35, чл.36, ал.1 т.2 и т.6; чл.108, т.1 и т.З от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и Вътрешна Процедура №167/13.08.2014г. на „ЧЕЗ Разпределение България”АД.

Констатациите в цитирания протокол се подкрепят изцяло и от показанията на свидетелите на ответника Е.И., В.Х. и С.Д., които съдът счита, че не следва да преповтаря.

С разпореждане №18092/03.07.2015г. на НОИ ТП-София град декларираната от осигурителя - ответник злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

     Изслушана е съдебно-техническа експертиза, приета като обективна и компетентна от съда, според заключението на която минималните изисквания за безопасна работа по електрически уредби и мрежи, каквито са електропроводите се определят от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/. В този правилник са описани мерките, които трябва да се извършат при работа при електрически съоръжения ниско,средно и високо напрежение. В процесния случай напрежението 20кв. на електропровод „Лъката“ е средно напрежение и попада в изискванията на горепосочения правилник.

     Преди извършване на работа по такива електропроводи трябва да се извършат съответните организационни и технически мерки за безопасност при работа.

Организационни мерки за осигуряване на безопасност при работа:

Чл. 43, ал.1 Организацията за осигуряване на безопасност при работа в електрически уредби и мрежи обхваща:

определянето на лицата, отговорни за безопасното извършване на определена работа;

издаването на наряд или нареждане за възлагане извършването на определена работа и оформяне на предвидените по тях процедури.

Технически мерки за безопасност при работа

Чл.140 Техническите мерки за безопасност при работа с пълно или частично изключване на напрежението се изпълняват в следната последователност:

Изключване на напрежението.

Поставяне на знаци табели и ограждения на работното място.

Проверка за отсъствие на напрежение.

Включване на стационарни или присъединяване на преносими заземители.

     Има и разписана конкретна последователност при обезопасяване на електропроводна линия, като т.5 се изпълнява от оперативно ремонтния персонал, какъвто е бил Г.Ц.К..

Чл.142. Обезопасяването на електропроводна линия се извършва от оперативния персонал в следната последователност:

     Електропроводната линия се изключва от всички страни, от които може да бъде подадено напрежение с помощта на прекъсвачи и линейни разединители/отделители.

Задвижванията на разединителите/отделителите в изключено положение механически се блокират/заключват и на всички командни ключове и ръчки се окачват табели „Не включвай работят хора!“, като броят на табелите е равен на броя на работещите бригади.

Електропроводната линия се заземява и се поставят табели „Внимание! Заземено!“

   На електропроводната линия върху мнемосхемата при диспечера се поставят толкова табели, колкото е броят на работещите бригади.

   На мястото за работа оперативно-ремонтния персонал проверява за отсъствие на напрежение и поставя преносими заземители върху проводниците на електропроводната линия под ръководството на отговорния ръководител/изпълнителя на работа.

     Според експерта, преди да възстанови откачените проводници /мостове/ на стълб №27 Г.Ц.К.е трябвало да извърши следните технически мерки за безопасна работа т. нар. обезопасяване на работното място:

    Да изчака разрешение за пристъпване към обезопасяване на работното място. В случая разрешението е трябвало да бъде дадено от изпълнителя на работа В.Х..

    Да провери за отсъствие на напрежение посредством указател за напрежение и с използване на диелектрични ръкавици.

    След установяване на отсъствие на напрежение да постави преносими заземители от двете страни на работното място, като също използва диелектрични ръкавици и щанга за поставяне на заземления.

    Изпълнението на тези мерки се прави преди пристъпване към конкретно поставената задача. В процесния случай не е изпълнено нито едно от горепосочените мероприятия.

    От Г.Ц.К.са нарушени следните норми от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/:

Чл.35. Всеки работещ е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на другите хора, засягани от неговата дейност, в съответствие с изискванията на настоящия правилник и инструкциите на работодателя.

Чл.36 Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:

т.2. използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя.

Чл.57 (1) Извършващият подготовка на работното място /обезопасяващ на работното място/ носи отговорност за правилното и точно изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работно място, включително поставяне на предупредителни табели и ограждения.

Чл.61.(1) Членовете на бригадата носят отговорност за:

Спазване на изискванията по този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

     2.Изпълнение  на указанията и нарежданията, дадени от отговорния ръководител, изпълнителя на работа и допускащия

ал.2 Членовете на бригадата са длъжни:

Да   изпълняват указанията за безопасна работа, получени при допускане до работа и по време на работа да   се грижат за своята безопасност, а също така и за безопасността на членовете на бригада и други хора, които могат да бъдат засегнати от тяхната дейност.

Чл.140, т.1,2,3и4 цитиран по горе в настоящата СТЕ.

Чл.142,т.5 цитиран в настоящата СТЕ.

 

    Според вещото лице причинно-следствената връзка между действията на Г.Ц.К.и настъпилата с него трудова злополука се изразява в това, че Г.Ц.К.се качва на стълб № 27 без да му е потвърдено от В.Х. за изключване на електропровод „Лъката“ 20 kV, започва работа без да изпълни техническите мерки за безопасност, скъсява минимално допустимите изолационни разстояния на електропровод 20 kV „Лъката“, попада под напрежение, което довежда до настъпването на трудовата злополука.

     Ако Г.Ц.К.е изчакал да му бъде потвърдено от В.Х., че електропровод „Лъката“ 20 kV е изключен и заземен в подстанция „Криводол“ и след това е изпълнил техническите мерки за безопасност при обезопасяване на работното място съгласно Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/ е нямало да се стигне до трудовата злополука.

      Ищците признават, че по сключена от ответника Застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” са получили от „Армеец” ЗПАД сумата от по 50904.00 лева всяка.

    За установяване вида и характера на търпените неимуществени вреди са разпитани св. В.Н. и М.К., които установяват, че починалия Г.К.е бил много трудолюбив и отговорен към близките си и семейството му било много задружно. Дъщеря му и жена му много са разчитали на неговата подкрепа, той е бил тяхна опора, преживяват много тежко загубата му и още не могат да я превъзмогнат. Според св.К. в негово лице ищците са имали морална и материална подкрепа, а дъщеря му когато е починал е била студент. Негова смърт се е отразила негативно на ищците, които станали по-затворени.

     По отношение на професионалните и морални качества показания дават и свидетелите на ответника, които са единодушни, че Г. е бил много добър професионалист, отговорен, сериозен и дисциплиниран. Бил е добър и като човек, и като работник, а свидетеля В.Х. го определя като „златен човек”.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

     За да бъде ангажирана отговорността на работодателя по  чл.200 от КТ за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, гаранционно-обезпечителна.

Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на наследодателя на ищците в ответното дружество, не се оспорва от ответника, а и се установява от представените по делото писмени доказателствени средства. Установи се безспорно от събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ, че настъпилата смърт на Г.К.е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията му и настъпилата с него трудова злополука и се изразява в това, че Г.Ц.К.се качва на стълб № 27 без да му е потвърдено от В.Х. за изключване на електропровод „Лъката“ 20 kV, започва работа без да изпълни техническите мерки за безопасност, скъсява минимално допустимите изолационни разстояния на електропровод 20 kV „Лъката“, попада под напрежение, което довежда до настъпването на трудовата злополука.

     Наведени са от ответника доводи за съпричиняване на вредите от страна на Г.Каменов, при порявена от него груба небрежност, вследствие на което е починал.

     Коментираният протокол на ТП на НОИ за разследване на причините за трудовата злополука не е оспорен от ищците, а констатациите му се потвърждават от събраните други доказателства – свидетелски показания и заключение на СТЕ. От всички тях се налага категоричния извод, че Г.К.при изпълнение на трудовата си функция на процесната дата 20.05.2015г. е нарушил редица норми от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/: чл.35, чл.36, чл.57 и 61 – бил е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, да използва правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са му предоставени от работодателя, носи отговорност за правилното и точно изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работно място, включително поставяне на предупредителни табели и ограждения, да изпълненяваа указанията и нарежданията, дадени от отговорния ръководител, изпълнителя на работа и допускащия, както и норми от Кодекса на труда и ЗЗБУТ. Като не е изпълнил тези задължения пострадалият К.е допринесъл за претърпените от него вреди, вследствие на които е починал, което е довело и до претърпяване на неимуществени вреди от неговите близки.

От свидетелските показания, изясняващи правнорелевантните факти, свързани с причинените неимуществени вреди на наследниците на починалия безспорно се установи, че ищците са чувствали и продължават да чувстват силна скръб по своя починал близък родственик, като са преживели и продължават да преживяват тежко неговата загуба и са загубили неговата морална подкрепа.

Следователно, всички юридически факти, включени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ са установени в настоящото производство, поради което исковете се явяват доказани по своето основание.

Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, респ. на пострадалите от неговата кончина, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.

От показанията на свидетелите Н. и К., всеки от които познава от дълги години починалия и неговото семейство се изяснява, че ищците се били в много близки отношения с починалия, поддържали са постоянен контакт с него, разчитали са на неговата подкрепа и обич. След трагичния инцидент са били съкрушени. Всички изслушани по делото свидетели потвърждават, че смъртта на Г.К.се е отразила силно негативно на неговите близки, предизвикала е много мъка и скръб в тях.

Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от ищците от кончината на своя близък – съпруг и баща, както и с оглед на обстоятелството, че в зряла възраст преживелият съпруг загубва своята духовна и морална житейска опора (съпруг), а детето своя баща, който никога повече не ще им оказва помощ със своя опит и знания, няма да им дава морална и духовна подкрепа, заместващото обезщетение за преживените и изпитвани болки и страдания следва да се определят в претендирания размер от по 70 000 лева за всяка от  ищците.

Тези обезщетения следва да се редуцират до справедливия размер, с оглед на обстоятелството, че починалото лице е допринесло в значителна степен чрез своето противоправно поведение за настъпване на вредоносния резултат. В конкретния случай той е действал при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ. В този случай законодателят е предвидил правната възможност имуществената отговорност на работодателя да се намали, но не и да отпадне. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност. Следователно, грубата небрежност е приравнена на съзнавана непредпазливост по смисъла на наказателно-правната теория и законодателство. В настоящият казус се установи, че починалият работник е нарушил и не е изпълнил редица свои задължения по Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, Кодекса на труда и ЗЗБУТ. От друга страна се установи, че друг служител на ответното дружество св.В.Й. е признат с влязла в сила присъда за виновен и осъден на осн. чл.123, ал.1, пр.2 от НК за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на Г.Каменов, вследствие преминаване на ел.ток през тялото.

С оглед на това следва дължимото обезщетение на неговите наследници за причинените им неимуществени вреди да бъде редуцирано с 50%. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, но не и да отпадне, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Следователно, искът на всяка от ищците следва да бъде уважен за сумата от 35 000 лв. (70 000 лв. х 50%), а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лв. Като съобрази всички тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди за този вид увреждания, съдът намира, че така определения размер на обезщетение справедливо би репарирал претърпяните от ищците морални вреди.

При липса на специална уредба досежно лихвите върху обезщетенията по Кодекса на труда, вкл. и тези по чл.200, следва да се приложи общия закон - ЗЗД, и по-специално – текста на чл.84, ал.3. Задължението за обезвреда от страна на работодателя по чл.200 от КТ се поражда от деня на трудовата злополука. От този момент работодателят е в забава без покана. Размерът на дължимата лихва, която по смисъла на чл.86 от ЗЗД е законна, не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение е на съда да посочи началния й момент, а точният й размер се изчислява в изпълнителното производство, в зависимост от момента на настъпване на злополуката, който в конкретният случай е 20.05.2015г. и се присъжда до окончателното й изплащане.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване правото на иск с изтичането на 3-годишна давност по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. На първо място това възражение е направено извън срока за отговор по чл.131 от ГПК, поради което е преклудирано на осн. чл.133 от ГПК и на следващо, исковата молба е изпратена чрез куриер и видно от пощенското клеймо е предадена на 21.05.2018г., което е ден понеделник, а последният ден на срока изтича на 20.05.2018г., който ден е неделя и е неприсъствен /чл.60, ал.6 от ГПК/.

По отношение искането на ответника дължимото обезщетение по чл.200, ал.3 КТ да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, както предвижда разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, същото не следва да се обсъжда. Съображенията за това са, че ищците с исковата молба са предявили исковете си частично за претендираните суми, от които са изключили изплатените им обезщетения от застрахователя по групова застраховка „Гражданска отговорност”, а и според съда, с оглед претендирания размер на обезщетенията искането за намаляването им с изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователно.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ВРС държавна такса по делото, съобразно уважената част от исковете, в размер на 2800.00 лева.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, възлизащи на сумата от 2375.00 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

В полза на ответника на осн. чл.78, ал.3 ГПК и съгласно представения списък по чл.80 ГПК следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, както и за депозит за СТЕ, съобразно отхвърлената част на исковете, в размер на 2525.00 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********0, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.”Цар Симеон” №330 на основание чл. 200, ал. 1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.К. с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** сумите от по 35000.00 лева на всяка от ищците, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател (съпруг и баща) Г.Ц.К., поч. на 20.05.2015г., вследствие на претърпяна трудовата злополука на 20.05.2015г., ведно със законната лихва върху уважените главници, считано от 20.05.2015 г. до окончателното им заплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Л.К. и В.Г.К. за обезщетение на неимуществени вреди в останалата им част до пълните претендирани размери.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********0 да заплати на К.Л.К. с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** сумата от 2375.00 лева, направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Л.К. с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********0 сумата 2525.00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********0 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Враца сумата 2800.00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........