О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.Свищов, 17.06.2020 г.
Свищовският районен съд, в
закрито съдебно заседание на 17.06.2020 год. в състав:
Председател: ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
като разгледа материалите по ЧНД № 145 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взема предвид:
Процедура по
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.
Постъпила е жалба от
З.Д.М., чрез адв.Х.Т.
против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.05.2020г.
на наблюдаващия прокурор Любомира Минкова от
Р.п.С. , с което на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 34/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов
/преписка №119 на РП Свищов/, водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл.342
ал.1 от НК.
Жалбоподателят счита , че
изводите на прокурора са необосновани и неправилни, като същият е акцентирал
единствено върху момента на настъпване на ПТП, без да анализира крайпътната обстановка,
маркировка, ограничения в скоростта и т.н. Счита, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е незаконосъобразно, постановено при игнориране
на определени доказателствата и неправилен анализ на събраните доказателства и
моли да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Съдът
като взе предвид постановлението на прокурора и материалите по приложеното
дознание, намери за установено следното: Досъдебното
производство е водено за това, че на 20.12.2017г. в гр.Свищов при
управление на МПС- лек автомобил „***“ модел „Ксара“ с рег. №**** ВК били нарушени правилата за движение по
пътищата, с което било предизвикано пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост
е причинена на З.Д.М. *** средна телесна повреда, изразила се в трайно
затруднение в движението на десен горен
крайник - престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК
В хода на разследването са
извършени редица процесуално-следствени действия и прокурорът е възприелследната
фактическа обстановка: Пострадалата З.М. ***. На 20.12.2017г. тя била извън
дома си около 16:00 часа. Тя се прибирала от медицински преглед, който имала в
МБАЛ – Свищов. М. била на 82 години и вървяла бавно пеша в посока от МБАЛ –
Свищов към стадион „Академик“ в гр.
Свищов. В района на пл. „Хан Бъчва“ тя се намирала пред магазин „Каприз“.
Тогава решила да пресече пешеходната пътека пред магазина. Преди да пресече М.
се огледала наляво и надясно. Видяла, че има голямо движение на
моторни-превозни средства. М. имала проблем със слуха, но се справяла
самостоятелно при движение. В този ден било студено, но сухо. Видимостта била отлична.
Пешеходната пътека се намирала на ул. „Патриарх Евтимий“, която в района на
произшествието е ориентирана от запад на изток. М. пресякла пешеходната пътека
в посока от север на юг. В същото време св.С. М.се движела, управлявайки собствения
си лек автомобил „*****“ с рег. номер ВТ 7481 ВК в посока от ст. „Академик“ към
пл. „Хан Бъчва“ (от изток на запад, в полагащата й се (северна) лента за
движение. М. възприела, че от дясно на
ляво пресича пешеходка. Моментът на възприемане бил, когато М. вече била
навлязла в пътната лена на движение на Мехмедова. В северния край на
пешеходната пътека между предна дясна
част на л.а. „Ситроен“ и пешеходката М. се реализирал удар от ляво за М..
Пешеходката паднала на пътното платно на дясната си страна. Една част от тялото й било на издигната тип
„легнал полицай“ пешеходна пътека, а друга в крайпътни храсти. В този момент в
района имало работници от „Политрейд Канстръкшан“ ООД-София. Свидетелите- В., П.,
които се намирали в близост до отсрещния тротоар пред Пощенска станция /посока
юг/ видели удара между МПС и М.. Те веднага се притекли на помощ на
пострадалата заедно с колегата си св.Я.. Извикали на М. да се върне назад и тя
преместила автомобила си няколко метра назад, до границата на пешеходната
пътека. На място била извикана линейка, пристигнали и служители от АП на РУ –
Свищов, пред които М. признала, че е блъснала с автомобила си М., а св. К..
полицейски служител от автопатрула потърсил и свидетели – очевидци на
деянието. М. ***, където след като е
прегледана е освободена за домашно лечение без да са установени фрактури по
нея. На следващия ден, поради силна болка в горния десен крайник е прегледана
отново и е установено, че същата има фрактура. Същата е била оперирана в
Клиника по ортопедия и травматология – гр. Плевен. От назначената и изготвена
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на М. получила закрито счупване на дясна лакътна
кост, открито наместване и фиксиране с метал на счупената кост, кръвонасядания
в областта на челото, лявата очница и горен ляв клепач, кръвонасядания в
областта на лява скула и буза, мозъчно сътресение, протекло с зашеметяване, гадене,
липса на пълен спомен от станалото, оток
в областта на гръдния кош, субективни оплаквания от болка в дясно бедро. Това
довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник, болки и
страдания, временно разстойство на здравето неопасно за живота;
Въз основа на установената
фактическа обстановка, прокурорът е наплавил извод, че няма извършено
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК. За да приеме това, е приел че е възникнала
тежка колизия между твърденията на пострадалата М., водачката М. и
свидетелите-очевидци на деянието от гледна точка на това каква е била посоката
на пресичане на пешеходната пътека от пострадалата дали в посока- юг- север или
обратното. М. заявява, че си спомня, че предприела маневра пресичане на
пешеходна пътека в района на магазин „Каприз“, като преди да навлезе на пътното
платно се огледала наляво и надясно. Видяла, че в далечината приближава лек
автомобил, който се намирал в район на автобусна спирка. Според М. докато слезе
на пътното платно, автомобилът вече я застигнал и ударил. Тя съобщава, че се е
намирала „пред блоковете“ т.е. южно от
пешеходната пътека. М. излагайки своя защитна версия заявява, че в последния
момент преди пешеходна пътека тип „легнал полицай“ видяла, че от посока юг-
север пресича възрастна жена, която познавала. М. била изключила от скорост,
заради височината на легналия полицай, когато възприела пешеходката. Тогава
дала едновременно спирачка и газ, но въобще не докоснала жената. М. паднала
сама на бордюр в края на пътното платно в дясно от МПС. С оглед на обективните
находки от местопроизшествието, твърденията на свидетелите- очевидци,
заключенията на изготвените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи може
да се приеме, че показанията на М. изцяло отразяват неин опит да изгради
защитна версия и са неверни. Безспорен е факта, че М. е пресичала от север на
юг /аргументи за това по-долу/, безспорен е и факта, че е имало
съприконсновение между МПС на М. и М., защото свидетели видели деформации по
предна дясна част на МПС / вж. показания св.В./, безспорен е и факта, че след
настъпване на удара Мехмедова преустановила движението на своето МПС върху част
от пешеходната пътека, а после по настояване на свидетелите- Веселинов, Петров
и Янков преместила автомобила си назад преди пешеходната пътека. Аргументите за
невиновността на Мехмедова могат да се извлекат и въпреки нейните лъжливи
твърдения.На първо място възникналото пътно-транспортно произшествие е възприето
непосредствено от двама работници на
„Политрейд Канстръкшан“ ООД-София. И двамата заявяват, че М. предприела
маневра пресичане в посока север- юг от страната на магазин „Каприз“. Третият
от тях Янков твърди, че местоположението на пострадалата на пътното платно е
навеждало, че същата се е движила в посока север-юг.На следващо място по делото
е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която обяснява
характера и вида на получените от М. телесни увреждания. Заключенията на експерта
напълно съответстват с показанията на свидетелите очевидци, които заявяват, че М.
била ударена от ляво съвсем леко, но паднала на дясната си страна, където са и
тежките й телесни увреди. От друга страна получените от нея травми в ляво
обясняват механизма на съприкосновение на МПС управлявано от Мехмедова с лявата
страна на тялото на пострадалата. Следва да се отбележи, че в заключението на
вещото лице се сочи, че вследствие на ПТП у М. липсва пълен спомен за
събитията, поради което нейните показания и евентуално възпроизведеното от нея
пред семейството й не би могло да се кредитира като достоверно.На следващо
място по делото е изготвена автотехническа експертиза. Същата установява, че
има две възможности за развитие и последици от ПТП. В единия случай, ако се
следват показанията на М.и М., че пострадалата е пресичала в посока юг- север
се приема, че непосредствено преди удара скоростта на движение на МПС,
управлявано от М. е 50 км..ч / при разрешени 40 км.ч./. В тази ситуация според експерта М.е могла възприеме и
предотврати удара само в момента, когато пострадалата е била непосредствено
слязла в срещуположното платно за движение;
В следващата хипотезата на
автотехническата експертиза, ако М. се е движела в посока юг-север при
слизането си на пешеходната пътека, но е била на разделителната линия на
платното за движение, тогава водачката на МПС не е имала възможност и време и
предотврати удара;
В третата хипотеза, твърдяна от
свидетелите-очевидци и съответна на съдебно-медицинската експертиза, когато М.
е пресичала платното за движение в посока север-юг, тогава отново водачката не
би могла да възприеме и предотврати удара, защото пострадалата е попаднала в
опасната зона за движение;
В единствената хипотеза, в която
М. би имала съпричинителна или самостоятелна вина е тази, в която М. в посока
юг- север започва пресичане и слизайки на пътното платно от юг е забелязана от
М.. Но тази хипотеза противоречи
видяното от независимите свидетели-очевидци;
Най-важното доказателство по
делото, които подкрепят тезата в автохенническата експертиза, която обяснява,
че при движение на М. в посока север-юг, водачката М. е невиновна са
показанията на свидетелите- В.и П.. И двамата са независими свидетели, напълно
непознати на страните по делото. Вторият свидетел Петров към момента на
възникване на произшествието се е намирал точно до самата пешеходна пътека,
където възникнало ПТП. Той видял как М. слиза на пътното платно на отсрещния
тротоар и прави две крачки на пешеходната пътека, когато е блъсната от М..
Показанията му се подкрепят изцяло от свидетел В. също пряк свидетел и косвено
от тези на свидетел Я. и К..
Във всички възможни хипотези на
възникване на ПТП превишената от М.скорост на движение от 50 км.ч. не се сочи в
причинно-следствена връзка с възникването на ПТП.
В заключение следва да се
отбележи, че показанията на единствените свидетели-очевидци В.и П. непълно
незаинтересовани от хода на делото не могат да бъдат игнорирани и се подкрепят
от останалите доказателства по делото –съдебно-медицинска експертиза, която
заключава освен, че травмите на М. са съответни на данните по делото, а и че
пострадалата има загуба на спомени от възникналото произшествие. В тази
ситуация автоекспертът изключва вина на водачката М., защото при пресичане на
пострадалата от север на юг както твърдят очевидците възникването на ПТП не би
могло да бъде предотвратено.
Показанията на полицейския
служител- К., посетил произшествието възпроизвеждат разкази на неназовани от
него лица, които да потвърдят механизма на произшествието.
В заключение следва да се
отбележи, че принцип в наказателното право е че и най-малкото съмнение във
вината на обвиняемия го оневинява по повдигнатото обвинение. В случая
показанията на очевидците на деянието В. и П.възбуждат такова съмнение, което
не може да бъде преодоляно от останалите доказателства по делото. По тази
причина за достоверна е приета тезата, че М. е пресичала пътното платно в посока
север-юг, когато е попаднала в опасната зона на движение на МПС управлявано от
М. и е направила възникването на ПТП неизбежно и непредотвратимо от водачката.
Съдът не възприема този извод.
На първо място изначално
обвинението е непълно и некоректно- не е посочено кои правила за движение по пътищата са нарушени / например чл. 119, ал. 1 ЗДвП , чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ , както и липсва квалификация по
чл. 343, ал.3 пр.последно НК, при положение, че мястото на удара безспорно е на
пешеходна пътека.
Действително показанията на някои свидетели са
противоречиви, и то основно на пострадалата и водачката на МПС М., като второто
е защитна теза. Въпреки това при анализиране на обстановката , прокурорът е
игнорирал заявеното от М., че при възприемане
на пешеходката е натиснала едновременно газ и спирачка. Това е възприето / по
шума от автомобила/ и от свидетелите Я., П.. Конкретни данни за скоростта на
движение няма, екпертизата е направена при примерна скорост 50 км/ч. и е в
различни хипотези, без голяма яснота, т.е. тя следва да се прецени във връзка с
всички други доказателства. Разрешената скорост за района на ПТП-то е 40 км/ч.
Няма спор, че мястото на удара е на пешеходна пътека. Съгласно Решение № 2 от 22.12.2016г. по Т. Д. №
2/2016 Г., ОСНК НА ВКС - 6. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно,
в зависимост от мястото на пресичане е: а) Абсолютно, на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или
телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на
пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Освен това според трайната съдебна практика водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците-чл. 5, ал. 2 т. 1 от Закона за движение по пътищата. В разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се съдържа общо правило, което възлага и вменява на
водачите на ППС задължение да "контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват". Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, а ПТП е настъпило в края на
пешеходна пътека, а увредената е преминаваща по нея.
Контролът по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗДвП многократно е
изясняван в практиката на ВКС, в която, в съответствие и с теорията, еднозначно
е приемано, че фактически се касае за владеене на управляваното превозно
средство, и то във всяко отношение, при което се обхващат всичките действия на
водача, които засягат не само техническото състояние на пътното превозно
средство и показанията на съответните негови уреди, както и възможността
пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано
от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници в движението,
спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой. Контролирането по
смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП включва внимателното и всеобхватно наблюдение
от негова страна на пътната обстановка, респ. нейното изменение и поведението
на останалите участници в движението, каквито без съмнение се явяват и
пешеходците. Има данни, че скоростта на управлявания от М.автомобил е била малко извън рамките на
разрешената по чл. 21 от ЗДвП , която с
оглед данните за осветеност на пешеходната пътека и липсата на фактори,
утежняващи пътната обстановка е достатъчна за възприемане на препятствия по
пътя и предприемане на мерки за безопасност. От заключението на комплексната
експертиза не може да се направи
категоричен извод , бил ли е предотвратим удара,но от показанията на водачката ,
дадени в досъдебното производство се установява, че същата изобщо не е видяла пострадалата пешеходка при навлизането и в
пътното платно, , а едва на около метър и половина пред автомобила си , при което е натиснала газ и спирачка.
Самите
обяснения на М.установяват,
че в случая водачът въобще не е възприел навреме препятствието по пътя в лицето
на пресичащата пешеходка, при положение че никъде по делото не се говори, че е
излязла внезапно на пътя, още повече е възрастна жена и се движи бавно.
С оглед на горното съдът приема,
че постановлението на РП , с което е прекратено досъдебното производство за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл.342
ал.1 от НК следва да се отмени и да се върне на прокурора
за прецизиране на обвинението и с оглед на това преценка на съставомерността на
деянието.
Водим от горното и на
основание чл. 243 ал.6 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановлението за прекратяване на досъдебното
производство от 15.05.2020г. на наблюдаващия
прокурор Любомира Минкова от Р.п.С. , с
което на основание чл.243 ал.1
т.1, вр. чл.24 ал.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 34/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов
/преписка №119 на РП Свищов/, водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл.342
ал.1 от НК.
Връща на РП Свищов ДП № 34/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов
/преписка №119 на РП Свищов/, водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл.342
ал.1 от НК за изпълнение на гореописаните
указания.
Определението
подлежи на протест или обжалване пред Великотърновски окръжен съд в 7
дневен срок от съобщаване на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: