РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330107551 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК” АД – гр. София, срещу М.
СМ. Б. и М. АХМ. Б. от гр. *****, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на
ищеца следните суми, а именно: сумата от 4454,46 лв., представляваща главница,
дължима по договор за кредит Експресо – Смарт/ карта № *****, усвоен на
12.11.2015 г., предсрочно изискуем от 20.10.2020 г., сключен с „Експресбанк“ АД,
в качеството на кредитодател (предишно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД) – заличен търговец, с универсален правоприемник „Банка
ДСК“ АД; сумата от 742,31 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 17.09.2018 г. до 19.10.2020 г.; сумата от 206,48 лв. – обезщетение за забава за
периода от 17.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 19.10.2020 г., както и
сумата от 2,47 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.10.2020 г. до
21.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 22.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 261155/ 27.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
1
ч.гр.д. № 13773/2020 г. на ПРС, I бр. с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключен договор за кредит Експресо
– Смарт/ карта № ***** между „Ескпресбанк“ АД, в качеството на кредитодател
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) – заличен
търговец, с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД и М. СМ. Б.,
кредитополучател, и М. АХМ. Б., съдлъжник. По договора била предоставена
сумата от 6500 лв. на кредитополучателя, която била усвоена изцяло на 12.11.2015
г. Заемната сума следвало да бъде върната на 84 месечни вноски, в срок до
17.11.2022 г., като размерът на всяка анюитетна вноска възлизал на 106,97 лв. и
бил с падеж 17-то число от месеца. Кредитът се олихвявал с номиналния фиксиран
лихвен процент в размер на 9,1 % на година за целия срок на договора. Поради
неизпълнение на задълженията по договора, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 20.10.2020 г. Към датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем не били погасени 26 погасителни вноски за
периода от 17.09.2018 г. до 17.10.2020 г. За процесните суми била издадена
заповед № 261155/ 27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13773/2020 г. на ПРС, I бр. с-в, срещу
която длъжниците възразили, поради което ищецът предявява настоящите искове.
Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение от
ответниците срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК. За
допустимостта на предявените искове настоящият състав, в производството п
чл.422, ал.1 ГПК, следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за
наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от приетото за послужване ч.гр.д. №
13773/2020 г. на ПРС, I бр. с., ищцовото дружество е депозирало на 22.10.2020 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците
2
М. СМ. Б. – кредитополучател и М. АХМ. Б. – съдлъжник. По повод на
депозираното заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 261155 от 27.10.2020 г., с която в разпоредено
длъжниците да заплатят солидарно на банката процесните суми. Претенциите,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на
настоящата искова молба са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответниците на дата 16.03.2021 г., видно от поканите за доброволно
изпълнение – л.35-39 от частното производство. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника М. СМ. Б. вх. № ***** – л.32 от ч.гр.д. №
13773/ 2020 г. на РС Пловдив, I бр.с. и възражение от длъжника М. АХМ. Б. вх. №
***** – л.37 от ч.гр.д. № 13773/ 2020 г. на РС Пловдив, I бр.с. Заявителят е
уведомен с разпореждане на съда от 29.03.2021 г. за депозираните възражения на
12.04.2021 г., поради което предявеният от него иск на 11.05.2021 г. е в законовия
едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради изложените обстоятелства, съдът
намира, че предявените установителни искове, с които е сезиран, са процесуално
допустими, отговарят на посочените специални процесуални предпоставки,
поради което следва да се разгледат по същество.
От фактическа страна съдът приема следното:
От договор за кредит експресо смарт карта № ***** се установява, че
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е предоставило кредит в размер на 6500 лв.
на ответника М. СМ. Б., в качеството му на кредитополучател и М. АХМ. Б., в
качеството и на съдлъжник, със срок на погасяване до 17.11.2022 г.
Предоставената в заем сума следва да се върне на 84 месечни вноски всяка в
размер на 106,97 лв. Уговорен бил номинален фиксиран лихвен процент в размер
на 9,1 % на година за целия срок на договора.
Видно от извлечение на сметка на кредитополучателя М. С. Б. заемната
сума в размер на 6500 лв. е усвоена на 12.11.2015 г.
До двамата ответници са изпратени нотариални покани от 15.06.2020 г.,
които са получени от тях на 04.08.2020 г. С поканите длъжниците са уведомени,
че поради сливане от 30.04.2020 г. на „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД, и
„Банка ДСК“ АД е страна по процесния договор за кредит с отпуснат размер от
6500 лв. Длъжниците са уведомени, че поради неплащане на дължимите вноски
банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на
уведомлението цялата непогасена главница става дължима и върху нея се
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на
3
вещо лице Ст. К., която се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена на съгласно чл.202 ГПК, се установява, че по процесния договор за кредит
сумата в размер на 6500 лв. е усвоена на 12.11.2015 г. по разплащателната сметка
на кредитополучателя М. СМ. Б. в „Банка ДСК” ЕАД. По договора са извършени
плащания в размер на 3425,33 лв., от които са погасени следните вземания:
главница – 2045,54 лв., договорна лихва от 1379,79 лв. Остатъчното задължение
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК – 20.10.2020 г. е както следва: главница в размер на 4454,46 лв.,
договорна лихва от 701,68 лв. за периода 17.09.2018 г. – 19.10.2020 г.,
санкционираща лихва в размер на 246,87 лв. за периода от 17.09.2018 г. до
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 19.10.2020 г., както и обезщетение за забава в
размер на 2,47 лв. за периода от 20.10.2020 г. до 21.10.2020 г.
От правна страна съдът намира следното:
За уважаване на заявените искови претенции следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), както следва: наличието на валидно правоотношение с
ответниците по договор за кредит експресо – смарт/ карта от 09.11.2015 г. с
твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните;
предоставената в заем сума от 6500 лв. да е преведена на кредитополучателя;
последният да е в неизпълнение на задълженията си по погасяване на кредита;
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем и кредитополучателят да е надлежно
уведомен за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение; ищецът да е бил изправна страна по договора. В
доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК да установи наличието на посочените обстоятелства.
Ищецът следва също да докаже вземанията си по размер, както и конкретния
размер на претендираната сума за договорна лихва и на обезщетение за забава.
Както се посочи по-горе, по делото се установява между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, от една страна, в качеството на кредитор, и ответниците, от
друга страна, в качеството на кредитополучател, съответно съдлъжник, да е
сключен договор за кредит експресо – смарт/ карта от 09.11.2015 г. Банката,
предоставила кредита, е заличен търговец, като неин правоприемник, считано от
30.04.2020 г. е „Банка ДСК“ АД, видно от справка в Търговския регистър. Поради
това, ищецът се явява и титуляр на процесните вземания.
По делото се установи, че заемната сума е предоставена на
кредитополучателя на 12.11.2015 г., поради което кредиторът е изправна страна, а
4
за длъжниците е възникнало задължението солидарно да върнат заемните
средства при условията и срока, уговорени в договора. Ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си, поради неплащане на общо
26 броя погасителни вноски за периода от 17.08.2018 г. до 17.10.2020 г. Поради
това, за да е основателна исковата претенцията, ищецът следва да докаже
настъпването на предсрочната изискуемост, както от обективна страна, така и
уведомяването на длъжниците за това обстоятелство.
Съгласно т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да
събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. От изложеното следва, че за да настъпи
предсрочната изискуемост на кредита следва да са настъпили кумулативно
уговорените в договора обективни обстоятелства – неплащане на определен брой
вноски от страна на кредитополучателя, а също така и банката да е съобщила на
длъжника настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. За последното
следва да е налице редовно връчване от уведомление за посочения факт на
длъжника, след като са се проявили обективните обстоятелства – неплащане на
вноските по кредита.
В случая в чл.11 от договора е предвидено, че банката може да изиска
предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с изтеклите лихви с първи
предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем, при неизпълнение
на задължение на кредитополучателя. По делото се съдържат данни за изпратени
до кредитополучателя М. СМ. Б. и до съдлъжника М. АХМ. Б., уведомления изх.
№ ***** и изх. № *****, видно от което се уведомяват длъжниците, че поради
забава в погасяването на задължението по договор за банков кредит от 09.11.2015
г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на
длъжниците на 04.08.2020 г., за което нотариусът е направил надлежно
отбелязване. Настъпили са и обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно – неизпълнение на задължение на
кредитополучателя по заплащане на общо 26 месечни анюитетни вноски за
периода от 07.08.2018 г. до 17.10.2020 г. Видно от заключението на вещото лице
по ССчЕ с последното плащане на кредитополучателя е погасена частично
5
вноската с падеж 17.07.2018 г., като след това не са извършвани плащания.
Поради това съдът приема, че е настъпила предсрочната изискуемост на
вземанията на кредитора по договора за потребителски кредит и с това е
изпълнена и тази материалноправна предпоставка за уважаване на предявените
искове.
Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя и на
съдлъжника на 04.08.2020 г., което е преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда. Установи се и размера на претенцията за
главница – 4454,46 лв., съгласно заключението на вещото лице, като са взети
предвид извършените от ответниците погасявания. Поради това, предявеният
главен иск за признаване за установена дължимостта на главницата следва да се
уважи. Като законна последица от уважаване на иска за главницата следва да се
присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда – 22.10.2020 г., до окончателното
изплащане на вземанията.
По отношение на иска за договорната лихва, по делото се установи, че
страните са уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 9,10 % на година за
целия срок на договора, с който се олихвява главницата по кредита. Ищецът
претендира договорна лихва в размер на 742,31 лв. за периода от 17.09.2018 г. до
19.10.2020 г. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на
лихвата за процесния период е 701,68 лв. До тази сума следва да се уважи
предявения иск, а за разликата до пълния му предявен размер от 742,31 лв., ще се
отхвърли като неоснователен.
Досежно иска за присъждане на обезщетение за забава, съдът намира същия
за основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Кредитополучателят е в забава за изпълнение
на задълженията си по договора за кредит от 17.09.2018 г., от когато дължи лихва
за забава. За размера на обезщетението съдът кредитира заключението на ССчЕ,
съгласно което дължимата сума е 246,87 лв. за периода от 17.09.2018 г. до
19.10.2020 г. (без да се включва периода на извънредното положение от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.), както и 2,47 лв. от 20.10.2020 г. до 21.10.2020 г.
Искът за обезщетение за забава ще се уважи до пълния предявен размер – 206,48
лв. за исковия период, както и 2,47 лв. за периода от 2 дни, след обявяване на
предсрочната изискуемост.
Ответниците са солидарно задължени за процесните вземания, тъй като
6
солидарната отговорност е изрично уговорена в договора – чл.17, ал.1.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, както в исковото, така и в
заповедното производство. Доказа се да са сторени разноски, както следва: 220,07
лв. за ДТ в исковото производство, 150 лв. за възнаграждение за вещо лице,
108,11 лв. – ДТ в заповедното производство и 50 лв. – 528,18 лв. Ответното
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер на сторените
разноски от ищеца е 628,18 лв., от която сума следва да се присъди сумата от
623,46 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
СМ. Б., ЕГН: ********** и М. АХМ. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.
***** дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните
суми, а именно: сумата от 4454,46 лв. (четири хиляди четиристотин петдесет и
четири лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща главница, дължима
по договор за кредит Експресо – Смарт/ карта № *****, усвоен на 12.11.2015 г.,
предсрочно изискуем от 20.10.2020 г., сключен с „Експресбанк“ АД, в качеството
на кредитодател (предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) –
заличен търговец, с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД; сумата от
701,68 лв. (седемстотин и един лева и шестдесет и осем стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 17.09.2018 г. до 19.10.2020 г.; сумата от
206,48 лв. (двеста и шест лева и четиридесет и осем стотинки) – обезщетение за
7
забава за периода от 17.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 19.10.2020
г., както и сумата от 2,47 лв. (два лева и четиридесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 20.10.2020 г. до 21.10.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 22.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 261155/ 27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13773/2020 г. на ПРС, I бр.с.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата от 701,68 лв. до 742,31
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М. СМ. Б., ЕГН: ********** и М.
АХМ. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***** да заплатят солидарно на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 623,46 лв. (шестстотин двадесет и три
лева и четиридесет и шест стотинки) – разноски в исковото и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8