РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Е.Иванова
Зл.Чолева
при секретаря Цв.Гулийкова в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа доклад-ваното от
съдията-докладчик в.гр.дело N: 334 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 474 008, постановено на
21.08.2018 г. по гр.д.№ 37 986/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав е
отхвърлен предявеният от „К.С.Г.” ЕООД, ЕИК ******* иск срещу „БТК” АД, ЕИК*******с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че „БТК” ЕАД дължи на „К.С.Г.” ЕООД
сумата 15,00 лева, представляваща платена сума за предплащане по едностранно
прекратен договор-заявление № ********* *********-37822876, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48 457/2016
г. на СРС, като неоснователен.
Със същия акт ищецът „К.С.Г.”
ЕООД е осъден да заплати на „БТК” АД на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8
от ГПК сумата 100,00 лева – разноски по де-лото /юрисконсултско
възнаграждение/.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано изцяло от ищеца „К.С.С.Г.” ЕООД, гр.Етрополе. Във въззивна жалба се
поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и
необоснованост, поради противоречие на правните из-води със събраните
доказателства. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел
становище и не е разгледал доказателствените искания и възражения, обективирани
в стано-вище на жалбоподателя с вх.№ 5104024 от 20.06.2018 г., в което е
направено искане за допус-кане на съдебно-счетоводна експертиза; че съдът
неправилно не е назначил служебно такава експертиза, тъй като в случая е налице
технически въпрос, за чието разрешаване са необхо-дими специални знания.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение като неправилно и да се произ-несе по същество, като му се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
ответникът „Б.т.к.”*** не е депозирал отговор на въззивната жалба. В
проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Й. оспорва изцяло въз-зивната жалба, като поддържа, че същата е
неоснователна и недоказана. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира при-съждането на разноски
за въззивното производство.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установе-
но следното:
Въззивната жалба е процесуално допустимо
– същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжал-ване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпро-си
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което
съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи.
Софийски районен съд е сезиран с иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД.
В
подадената искова молба ищецът с допуснатите уточненията на същата „К.С.Г.” ЕООД, гр.Етрополе твърди, че на 31.07.2016 г. П.М.Б., ЕГН **********
е сключила договор с ответното дружество заявление/договор № 69021940 **********-37822876, като
при сключване на договора същата е заплатила сумата 15,00 лева, отразени в
издадения от дружеството за целта фискален бон като „предплащане”. Поддържа се,
че с уведомление от 03.08.2016 г. П.Б.се е възползвала от законоустановеното си
право по чл.228, ал.5 ЗЕС едностранно да прекрати договора си с ответника в
едно-седмичен срок съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 ЗЕС, преди да е
използвана каквато й да било стока или услуга по него, като с неговото
прекратяване е отпаднало основанието за заплащането на сума от 15,00 лева и че
ответникът неоснователно се е обогатил със същата и следва да я върне на ищеца.
Сочи се и че с договор за цесия от 01.08.2016 г. П.Б.е прехвърлила на „К.С.Г.”
ЕООД вземането си от ответника, за което послед-ният е бил уведомен съобразно
изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД с уведомление с вх.№ 16-22552 от 03.08.2016 г.,
с което съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД ищецът е встъпил напълно в правата на цедента
по вземането – предмет на договора за цесия.
Заявено е искане съдът да признае за
установено по отношение на ответника по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването
на оспореното от последния вземане от 15,00 лева, както и да му се присъдят
направените разноски по производство.
Ответникът „Б.т.к.” ЕАД /”БТК” ЕАД/ в депо-зиран писмен отговор по чл.131,
ал.1 ГПК оспорва иска, като релевира доводи за недопус-тим, а при условията на
евентуалност и за неоснователност на същия.
Със заявление вх.№ 1016/10.08.2016 г. „К.С.Г.” ЕООД е заявил пред РС – гр.Елин
Пелин искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.т.к.” ЕАД за сумата 15,00 лева, представляваща недължимо
платена сума – на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ЗЗД по договор №
690219405931072016-37822876 от 31.07.2016 г., едностранно прекратен на
основание чл.228, ал.5 ЗЕС от потребителя П.М.Б.,
цедирана на заявителя с договор за це-сия от 01.08.2016 г., за който длъжникът
е надлежно уведомен на 03.08.2016 г. След изпращане на делото по подсъдност на
СРС, на 22.03.2017 г. на „К.С.Г.” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48 457/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав срещу посоченото лице за предявената сума, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 10.08.2016 г. до изплащането й, като на зая-вителя са
присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 75,00 лева,
от които: 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
На 03.04.2017г. е депозирано възражение от длъжника „Б.Т.К.” ЕАД по чл.414 ГПК, в който същият е оспорил
дължимостта на вземането по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 09.06.2017
г. ищецът „К.С.Г.”
ЕООД е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземането му по
издаде-ната заповед.
Не е спорно в производството, което е
видно и от представените с исковата молба за-верени преписи от заявления/договори,
че на 31.07.2016 г. между „Б.Т.К.” ЕАД и П.М.Б., ЕГН **********
са били сключени два договора – за мобилни услуги с № 690219405931072016-37822876
и за ТВ услуги – с № 20160731120724-37822922 със срок на действие: 24 месеца,
считано от датата на влизането им в сила на 08.08.2016 г. От съдържанието на
договор с № 690219405931072016-37822876 от
31.07.2016 г. е видно и че в същия не е предвидено задължение за абоната за предвари-телно
заплащане на пълния месечен абонамент от 20,99 лева или на част от него, както
и на друг вид престация по тази сделка, както и че абонатът по договора е с
клиентски номер 16361417001.
Съгласно
данните от ангажирания от ищеца фискален бон от 31.07.2016 г. на „БТК” ЕАД,
неоспорен в процеса, на посочената дата в 12:09:48 ч. в магазин 4813 в
гр.Плевен е заплатена сумата в размер на 15,00 лева с основание за извършената
операция: предплащане. Почти в края на същия акт е налице отбелязване: 1
артикул. Номерът на процесната сделка – № 690219405931072016-37822876 не
фигурира в текста на обсъжданото доказателство.
Безспорно е в
производството и че със заявление от 01.08.2016 г. – вх.№ 16-22549/03. 08.2016
г. на ответното дружество /приложено по делото/, П.М.Б. е направила изявление за прекратяване на основание чл.228, ал.5 от ЗЕС на сключените с „Б.т.к.” ЕАД два договора на
31.07.2016 г. – с цитира-ните по-горе номера.
Във
връзка с предмета на спора по искане на жалбоподателя-ищец е допуснато и
изслушването на съдебна-счетоводна експертиза във въззивното производство на
основание чл.266, ал.3 ГПК, изготвена от вещото лице Е.Й.. От приетото заключе-ние
на същата, неоспорено от страните, се установява, че сумата по фискалния бон от
31.07. 2016 г. в размер на 15,00 лева не е заплатена и осчетоводена по заявление/договор
за мо-билни услуги с № 690219405931072016-37822876 от 31.07.2016 г. в счетоводството на „Б.Т.К.” ЕАД; че по заявление/договор за мобилни
услуги с №
690219405931072016-37822876 от 31.07.2016 г. не е осчетоводено извършено
предплаща-не; че тази сума е осчетоводена като депозит, но не по този договор,
както и че от проверката на аналитичните счетоводни данни по сметка 492921 за
събраните депозити от магазин 4813 – Плевен, пл.”********на ответното дружество
за дата: 31.07.2019 г., както и от информацията от касовата книга на същия
магазин за 31.07.2019 г. се установява, че сумата е постъпила по Билинг акаунта
на клиентски номер 16361417001.
В дадените по реда на чл.200,
ал.2 ГПК пояснения в проведеното открито съдебно заседание на вещото лице Й. е конкретизирало, че с оглед отразяванията във фискалния бон, в който
отгоре е вписано „предплата”, а отдолу – „артикул”, няма как да ус-танови какво
е платено в магазина.
С
исковата молба е представен и договор за прехвърляне на вземане, подписан на
01. 08.2016 г. между П.М.Б., ЕГН ********** – като цедент и „К.С.Г.” ЕООД, ЕИК ******* -
като цесионер, с предмет: прехвърляне на вземане на цедента от „Б.т.к.” ЕАД от
недължимо платена сума /на отпаднало основание/ от 15,00 лева по договор с № ********-** склю-чен между цедента и „Б.т.к.” ЕАД
на 31.07.2016 г. в гр. Плевен, прекратен на основание чл.228, ал.5 ЗЕС, срещу
цена от 4,50 лева, която сума е изп-латена в броя на цедента от цесионера при
подписване на договора, който служи като разпис-ка за получаването й.
На 03.08.2016 г. в „Б.т.к.” ЕАД
под вх.№ 16-22552, е постъпило уведомление от П.М.Б. за
сключения от нея договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2016 г. и неговия
предмет.
Съдът е сезиран с положителен установителен
искове, заявени по реда на чл.422, ал. 1 ГПК за признаване със сила на
присъдено нещо съществуването на оспореното от длъж-ника вземане, за което по реда на чл.410 ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от
страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието
на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение
№ 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/ 2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. Независимо
от характера на иска по чл.422, ал.1 ГПК, в това производство важат същите правила
за разпределение на доказателствената тежест, когато вземането е по чл.55, ал.1 ЗЗД, като те произтичат от материално-правните предпоставки за неговото въз-никване.
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 1/28.05.1979 г. при третия фактически състав на нормата на чл.55,
ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на преста-цията, но след това
то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищо-жаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неиз-пълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова
условие, и в други подобни случаи. Разпределението
на доказателствената тежест с оглед фактите, от които всяка страна черпи
благоприятни за себе си правни последици в дадения казус, изисква ищецът да
докаже, че е дал нещо на ответника, а в тежест на ответника е да установи
основание за задържане на полученото. При доказване на последното ищецът дъл-жи
доказване на репликата си, че това основание е отпаднало /в т.см. и съдебната
практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №
29/28.03.2012 г. по гр.д.№ 1144/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 211/26.11.2013
г. по т.д.№ 1082/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 189/04.02.2014 г. по т.д.№
141/2012 г. на ВКС, І ТО, решение № 227/22.03. 2019 г. по гр.д.№ 896/2018 г. на
ВКС, ІІІ ГО и мн.др./.
С ангажирания в хода на процеса доказателствен
материал жалбоподателят-ищец е установил в съответствие с изискванията на чл.154,
ал.1 ГПК – при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството, на което
основава своето искане, а именно: че сумата по фискалния бон от 31.07.2016 г. в
размер на 15,00 лева е заплатена от неговия праводател .тя М.Б.на ответното дружество по клиентски номер 16361417001, който факт не е спорен между
страните, което дружество не е доказало наличието на основание за задържане на
полученото, както по договор № 690219405931072016-37822876 от 31.07.2016 г., който е бил прекратен по
реда на чл.228, ал.5 ЗЕС от страна на абоната, така и въз основа на друго
съществуващо основание, в т.ч. и продажба на стока. Действително в края на фис-калния
бон фигурира отбелязване: 1 артикул, което обаче е на място, значително след
дан-ните за извършената операция, като от друга страна липсва и задължителният
реквизит по т.7 на чл.26, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управле-нието
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а
именно: наименование на стоката. За да обоснове този си извод съдът взе предвид
и нормите на чл.334, ал.1 ТЗ и чл. 335, ал.1 ТЗ, съгласно които уговорките за
продажба с предварително плащане на цената и за продажба на изплащане трябва да
бъдат в писмена форма, за което в дадената хипотеза не са налице
доказателства.
Обстоятелствата как „Б.т.к.” АД е
осчетоводила получената от нея сума на 31.07.2016 г. са ирелевантни към
разглеждания въпрос, тъй като касаят действия на служители на дружеството и
отношения от вътрешно-организационен характер, върху които абонатът не може да
оказва никакво влияние.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение за сумата от 15,00 лева
съществува, поради което предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Поради не съвпадане на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, постановеното от СРС, ГО, 45 със-тав решение следва да
бъде отменено в цялост, вкл. и в частта за разноските, и заявената претенция по
чл.422, ал.1 ГПК – да бъде уважена, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване за заявлението по чл.410 ГПК – 10.08.2016 г. до
окончателното й запла-щане.
При приетия изход на спора на „К.С.Г.”
ЕООД следва да се присъ-дят на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски
за държавна такса от по 25,00 лева за заповедното и първоинстанционното
производство и 25,00 лева за въззивното производство.
Разноски на жалбоподателя-ищец за
адвокатско възнаграждение не следва да се при-съждат. Независимо от минималния
размер на вземането и обстоятелството, че длъжник е Т.ционно дружество със
значителни активи и оборот, „К.С.Г.” ЕООД не е предприето действия за
доброволно изпълнение и не е посочило на длъжника банкова сметка ***. От друга
страна е образувано отделно производство за това вземане с минимална сума,
въпреки, че за жалбоподателя-ищец не е съществувала никаква пречка да заяви в
едно производство всички придобити срещу ответника вземания от трети лица чрез
сключени договори за цесии за постигане на търсения от него правен резултат, а
не в раз-лични такива. Визираното поведение на „К.С.Г.” ЕООД противоречи на
принципа на добросъвестност и представлява злоупотреба с процесуални права по
смисъла на чл.3 ГПК, тъй като цели единствено генерирането на адвокатски
хонорари на голяма стой-ност, многократно надвишаващи размера на дълга. При
наличието на хипотезата на чл.3 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение
следва да останат в тежест на жалбоподателя-ищец.
На ответника не се дължат
разноски на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 474008 от 21.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 37986/ 2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.99,
ал.1 ЗЗД, че „Б.т.к.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на „К.С.г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата 15,00
/петнадесет/ лева, заплатена на 31.07. 2016 г., подлежаща на връщане на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена запо-вед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48 457/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА
„Б.т.к.” АД, ЕИК*******, със се-далище и
адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на „К.С.г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 75,00
/седем-десет и пет/ лева – разноски за държавна такса за заповедното,
първоинстанционното и въз-зивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.