Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260062
Гр. Троян, 23.10.2020
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Троянски районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Светла Иванова
В присъствието на секретаря Емилия Петрова и
участието на прокурора Георги Аргиров, като разгледа гр. д. № 266/2020 г. по
описа на съда, намери следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Б.Х.М. с ЕГН **********
*** и Д.П.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.Р. от САК Адрес: *** –
пълномощник, против Прокуратурата на Република Българи, с адрес гр. София, бул.
Витоша №2.
Предявени са от всеки един от ищците по два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ-
първите два от Б.М., касаещи претенция
за неимуществени вреди с цена на иска 8 000.00 лева, а другият касаещ претенция
за причинени имуществени вреди с цена на иска 3100 лева и два от Д.М. - претенция
за неимуществени вреди с цена на иска 8000.00 лева и претенция за причинени
имуществени вреди, с цена на иска 1600.00 лева.
Предявена е и акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците
основават претенцията си за обезвреда на претърпени неимуществени и имуществени
вреди в резултат от повдигнато спрямо тях обвинение с
обвинителен акт по ДП №415/2015 г. на
РП-Троян за това, че на 02.12.2015 г. около
17:00 ч. в землището на с. Б., обл. Ловешка, местност „***", в съучастие
като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил ***, собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, с водач Б.М. като товарачи
направили опит да отнемат чужди движими вещи - 7 /седем/ пространствени
кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 406.00 лева от
владението на МЗГ - ДГС Б., без съгласието на собственика като деянието е
останало недовършено по независещи от дейците причини - намеса на служители от
ДГС Б. - престъпление по чл. 195 aл. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 20
ал. 2 и чл. 18 ал. 1 от НК.
Излага се, че след провеждане на продължителен
съдебен процес и разпит на множество свидетели, посочени още в обвинителния
акт, е постановена Присъда №16 от 06.11.2017 г. по НОХД №73/2017 г. на
РС-Троян, с която ищците Б.Х.М. и Д.П.М. са признати за невиновни в това, че на
02.12.2015 г. около 17:00 ч. в землището на с. Б., обл. Ловешка, местност „***",
в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство -
товарен автомобил ***, собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, с водач Б.М., като
товарачи направили опит да отнемат чужди движими вещи - 7 /седем/
пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност
406,00 лева от владението на МЗГ - ДГС Б., без съгласието на собственика като
деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини - намеса на
служители от ДГС Б.. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от НК.
Твърди се, че РП-Троян е протестирала така
постановената присъда, поради което е инициирано въззивно производство по ВНОХ
№608/2017 г. по описа на ОС-Ловеч, по което е постановено Решение №11 от
19.01.2018 г., с което е отменена Присъда №16/06.11.2017 г. на РС-Троян, поради
допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда, от фазата на разпоредителното заседание. Твърди се, че са
проведени отново всички процесуални действия и съдът се е произнесъл с Присъда
№17 от 16.09.2019 г. по НОХД №356/2018, като отново е признал подсъдимите за невиновни по описаните в обвинителния
акт престъпления. Последвал е нов протест от РП-Троян и въззивно производство
пред Окръжен съд Ловеч, който е постановил Решение №84 от 11.12.2019 г. по
ВНОХД №463/2019 г., с което потвърждава
присъда №356/2018 г. на РС-Троян
като законосъобразна. Решението е влязло в сила.
Ищците заявяват, че са им нанесени имуществени вреди от Прокуратурата на
РБ, представляващи разноски за
адвокатски хонорар и неимуществени, изразяващи се в уронване на авторитета и
доброто име, както и причинени множество
негативни емоции в продължение на повече от четири години.
Твърди се, че за своята защита ищците са заплатили
множество адвокатски хонорари на няколко различни адвокати, обективирани в
различни договори за правна помощ, както следва: Договор за
правна помощ №**********/01.12.2016 г. издаден от адвокат Д.И. в размер на 200
лева на името на Б.М.; Договор за правна помощ №**********/23.02.2018 г.
издаден от адвокат Д.И. в размер на 400 лева на името на Б.М.; Договор за
правна помощ №**********/08.11.2018 г. издаден от адвокат Д.И. в размер на 600
лева на името на Б.М.; Договор за правна помощ №**********/12.12.2019 г.
издаден от адвокат Д.И. в размер на 100 лева на името на Б.М.; Договор за
правна помощ №**********/23.01.2017 г. издаден от адвокат Д.И. в размер на 1600
лв. (2x800) на името на двамата подсъдими; Договор за правна помощ
№**********/23.04.2018 г. издаден от адвокат Д.И. в размер на 200 лева на името
на Б.М.; Договор за правна помощ №**********/06.11.2019 г. издаден от адвокат Д.И.
в размер на 800 лева на името на Б.М.; Договор за правна помощ
№**********/06.11.2019 г. издаден от адвокат Д.И. в размер на 800 лева на името
на Х.М..
Излага се, че всички тези суми са реално и
предварително заплатени на адвоката, който е защитавал подсъдимите, като сумите за адвокатски хонорар са за
двамата подсъдими, като повечето са заплатени от името на Б.М., освен
половината от Договор за правна помощ №**********/23.01.2017 г. издаден от
адвокат Д.И. в размер на 1600 лв. (2x800) на името на двамата подсъдими и целия
Договор за правна помощ №**********/06.11.2019 г. издаден от адвокат Д.И. в
размер на 800 лева на името на Х.М., видно от приложените договори за правна
помощ.
Твърди се, че поради дългата продължителност на
наказателното производство, а именно: от 02.12.2015 г. до 11.12.2019 г., повече от четири години и няколко съдебни
инстанции, които са изцяло провокирани от протести на Прокуратурата на
РБ, неимуществените вреди, които са нанесени на ищците са в изключително висока
степен, тъй като през целия период на наказателното производство ищците остават
без работа и не могат да си намерят работа, поради водените срещу тях дела, а
продължилите дълго време наказателни съдебни дела са уронили доброто им име в
обществото и са ги принудили да работят почасово, за да изкарват прехраната си.
Излага се, че са им причинени негативни емоции - притеснение относно осъждането, непрекъснат
страх и стрес относно изхода на делото, който се е отразил негативно върху
психо-физичното състояние на ищците. Твърди се, че ищецът Б.М. е получавал
чести главоболия, изпитвал е силно притеснение, пристъпи на безпокойство,
потиснатост и срам, като и двамата ищци, след стартирането на досъдебното
производство са станали затворени и необщителни, проявява ли са
раздразнителност, приятелите и близките им започнали да странят от тях, да ги
гледат с недоверие, търпяли подигравки, изпитвали притеснения и несигурност,
били силно обезпокоени, че ако влязат в затвора няма кой да се грижи за
близките им, които също се притеснили от случая. Отделно от това излагат, че
предявеният в съдебното производство граждански иск заплашвал, освен
множеството имуществени и неимуществени вреди, които те вече били
незаконосъобразно изтърпяли, да допринесе и за допълнителното влошаване на
финансовото им състояние.
Твърди
се, че всички нанесени вреди, имуществени и неимуществени са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение от Прокуратурата
на Република България. Молят съда да постанови решение, с което Прокуратурата на
РБ да бъде осъдена да им заплати претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
Претендират се разноски. Подробни съображения се
излагат от процесуалния представител на ищците – адв. Х.Р. по съществото на спора, които са доразвити в
представени по делото писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
представител на Районна прокуратура - Троян е подал писмен отговор, с който
изцяло оспорва иска по основание и размер, тъй като счита, че не са представени
доказателства за наличието на твърдените неимуществени вреди, които да са в
причинна връзка с определени действия на Прокуратурата по конкретното дело.
Ангажираните доказателства не установяват според ответника и действително
търпени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно производство, поради
което се оспорват предявените искове за обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ищеца Б.М. и Д.М. за заплатен адвокатски хонорар, с твърдението, че в
някой от представените договори за правна помощ не е доказано, че договореното
възнаграждение е заплатено, в други – не е посочен номера на делото, по което е
осъществена защита и е отбелязано само частично плащане, както и че договор
№**********/2017г. е нечетливо копие.
По отношение на предявените акцесорни претенции
счита, че същите са дължими от влизане в сила на съдебния акт- 11.12.2019г.,
като се твърди, че в депозираната искова молба не е уточнен началния момент.
В заключение се счита, че претенцията на ищците е
изключително завишена с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД и не е съответна на
претендираните вреди, явяват се прекомерни и са в противоречие със съдебната
практика по аналогични случаи .
Подробни
съображения се излагат от представител на ответната Прокуратура в писмени
бележки, депозирани по делото.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Исковете са
предявени от надлежно процесуално легитимирани лица и при наличието на
правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни по
следните съображения:
Съгласно правилата на чл. 154 от ГПК, във вр. с чл.
2, ал. 3 от ЗОДОВ, за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да
установи, че е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан с
влязла в сила присъда, в причинна връзка с което обвинение, е претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Страните не спорят относно следните
факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и дела: ДП
№415/2015г. по описа на РУ Полиция Троян е започнало на 03.12.2015г. срещу
неизвестен извършител, за това, че за
времето от 27.11.2015г. до 30.11.2015г . в с. Б., обл.Ловешка, местност „***“,
отдел 61, под отдел „о“, без редовно писмено позволително, отсякъл 17 бр.
дървета от вида „Бук“ и 1 брой дърво от вида „габър“, собственост на държавен
горски фонд – престъпление по чл.235 ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство, на 07.12.2015г.
е разпитан в качеството на свидетел Б.Х.М. пред разследващ полицай и пред съдия
в РС-Троян. На същата дата е разпитан в качеството на свидетел и Д.П.М. ***.
По делото е привлечен като обвиняем С.Б.,
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 т.7,вр.чл. 194, ал.1, във
вр.чл.18 ал.1 и чл.28 ал.1 от НК, извършено при условията на посредствено
извършителство на Б.М. и Д.М., които по указание на наблюдаващия прокурор, са привлечени като обвиняеми, както следва:
С постановление за привличане на
обвиняем от 15.08.2016г. на разследващ полицай при ОД МВР Ловеч, предявено на
26.08.2016г. в 14.45ч., Б.Х. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл.
20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от НК.
С постановление за привличане на
обвиняем от 15.08.2016г. на разследващ полицай при ОД МВР Ловеч, предявено на
26.08.2016г. в 15.00., Д.М. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл.
20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от НК.
С постановление от 26.10.2016г. на
Прокурор при РП-Троян е прекратено частично наказателното производство по
ДП№415/2015г. на РУ Полиция Троян по отношение на С. М. *** е внесен
обвинителен акт по ДП №415/2015 г. на
РП-Троян за това, че на 02.12.2015 г. около
17:00 ч. в землището на с. Б., обл. Ловешка, местност „***", в съучастие
като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил ***, собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, с водач Б.М. като товарачи
направили опит да отнемат чужди движими вещи - 7 /седем/ пространствени
кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 406.00 лева от
владението на МЗГ - ДГС Б., без съгласието на собственика като деянието е
останало недовършено по независещи от дейците причини - намеса на служители от
ДГС Б. - престъпление по чл. 195 aл. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 20
ал. 2 и чл. 18 ал. 1 от НК.
Постановена е присъда №16 от 06.11.2017
г. по НОХД №73/2017 г. на РС-Троян, с която ищците Б.Х.М. и Д.П.М. са признати
за невиновни в това, че на 02.12.2015 г. около 17:00 ч. в землището на с. Б.,
обл. Ловешка, местност „***", в съучастие като съизвършители, чрез
използване на моторно превозно средство - товарен автомобил ***, собственост на
К.Т.Г.от гр. Троян, с водач Б.М., като товарачи направили опит да отнемат чужди
движими вещи - 7 /седем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида
семенен бук на стойност 406,00 лева от владението на МЗГ - ДГС Б., без
съгласието на собственика като деянието е останало недовършено по независещи от
дейците причини - намеса на служители от ДГС Б.. Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. първо във вр. чл. 194 ал.1 във вр. чл.
20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от НК. Присъдата е протестирана от РП-Троян, поради което е инициирано въззивно производство
по ВНОХ №608/2017 г. по описа на ОС-Ловеч, по което е постановено Решение №11
от 19.01.2018 г., с което е отменена Присъда №16/06.11.2017 г. на РС-Троян,
поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за разглеждане от
друг състав на съда, от фазата на разпоредителното заседание.
С протоколно определение №34 от
23.02.2018г., постановено по НОХ д.№44/2018г. на ТРС е прекратено съдебното производство
и делото е върнато на РП-Троян за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
подробно изложени в обстоятелствената част на определението на съда, които са
довели до ограничаване правото на защита
на подсъдимите.
С Постановление от 18.04.2018г. на
Прокурор Зъзрев е установено, че са налице достатъчно данни за привличане като
обвиняеми по чл.235 ал.2 вр.ал.1,
вр.чл.20 ал.2 от НК Д.П.М. и Б.Х.М., които са привлечени и разпитани като
обвиняеми за деяние, съставляващо престъпление по чл.235 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК.
На 17.09.2018г. е внесен обвинителен
акт в РС-Троян, образувано е НОХ дело№356/2018г., по което е постановена Присъда
№17 от 16.09.2019 г. по НОХД №356/2018, като отново е признал подсъдимите за невиновни по описаните в обвинителния
акт престъпления. Последвал е нов протест от РП-Троян и въззивно производство
пред Окръжен съд Ловеч, който е постановил Решение №84 от 11.12.2019 г. по
ВНОХД №463/2019 г., с което потвърждава
присъда №356/2018 г.
За изясняване на обстоятелствата по
делото са разпитани в качеството на свидетели лицата Г.П.Х. И М.Д.М..
От показанията на свид.Г.П.Х. се
установява, че се познава с ищците от деца, не знае да са имали проблеми с полиция и
прокуратура, освен „…за настоящия случай…“. Знае, че са ходили „… по полиции и
по съдилища, за което бях много учуден..“, като твърди, че през тези 4 години
се виждали доста често и „….бяха доста
притеснени, потресени, в депресия бяха.... притеснението им беше постоянно и непрекъснато, бяха в
голяма депресия. След приключване на делата, те бяха много притеснени,
че не могат да си намерят работа, защото ги смятат за крадци….“, като
свидетелят е категоричен, че са опитвали
да си търсят работа, но „….
работодателите като научат, че са били обвинени в кражба, не са посмели да ги
назначат….“. От
показанията на свид. М.Д.М. се установява, че познава ищците от около 10 години
и поддържа приятелски взаимоотношения с тях. Свидетелят удостоверява, че работи
като *** и „….след като стана тази случка, трудно са намирали препитание,
защото ги отбягваха. Дори са искали съдействие от мен, да им намеря работа в
някоя фирма за дърводобив, но не са искали да ги вземат, защото са
следствени….“.
Свидетелят твърди, че през тези четири
години са имали допълнителни разходи „…..Имаха адвокати по време на делото.
Мисля, че смениха двама адвокати, което е свързано с доста разходи….“, че
тяхното психично състояние доста се
променило, „….дори и сега, след делата. В началото, преди тези събития бяха по
общителни и по отворени. След това се затвориха, спряха контактите с хората,
някак си отбягнаха обществото….“.
Твърди, че „…След обвинението те стояха доста време без работа….“, били
са стресирани, уплашени и станали по-затворени. „….През тези 4 години не са
били на трудов договор. Чакали са някой да ги помоли нещо да свършат. Никой не
ги е ангажирал с нещо, през тези 4 години. Д. беше започнал работа, може би
около 2 години, в един автомобилен сервиз, но трудно започна. Доста време стоя
без работа и Б. също. Не могат да си намерят работа, защото са отритнати от
обществото и всеки работодател се пази от такива хора…“.
Съдът, като цяло кредитира показанията
на цитираните свидетели, като намира същите за еднопосочни, взаимно
кореспондиращи се и намиращи опора в приобщения по делото доказателствен
материал. Не се констатираха противоречия в гласните доказателства, които съдът
да подложи на самостоятелен анализ.
При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства,
съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и
впоследствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира
обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемите и други следствени действия, предявяване
на разследването и т.н., съдебна фаза на производството и второ, тяхното оневиняване.
От тези факти се
извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл.
7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала
указания по разследването, подготвила и внесла в съда обвинителен акт,
инициирала наказателното производство. Колкото
до факта на причинени на ищците неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия
състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и
дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно
производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически
тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати.
В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на
обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и
воденото производство. В подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на
лична свобода. Безспорно ищците са
изживяли негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението. Размерът на
обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. В тази
връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: продължителния период на воденото
срещу ищците /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от
привличането им като обвиняеми на 26.08.2016г., когато им е предявено обвинение
с постановление от 15.08.2016г. на разследващ полицай при ОД МВР Ловеч, до влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2019г.
От влизането в сила на 11.12.2019г. на
оправдателната им присъда по това обвинение, е възникнала и отговорността на
Държавата за обезвреда на тези причинени им от същото имуществени и
неимуществени вреди (т. 4 от ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС). Пасивно легитимирана
да отговаря за обезвредата им е ответната Прокуратура на РБ, защото органите й
имат функцията да повдигат и поддържат в наказателното производство обвинението
за престъпления от общ характер, а в случая именно наблюдаващ прокурор при РП
Троян е имал водеща и контролираща функция в досъдебното производство, в което
с посочените постановления, а след това и с изготвен и внесен в съда от
прокурор в същата прокуратура обвинителен акт, на ищците е било повдигнато и
поддържано обвинение в извършването на посоченото престъпление, по което след
това те са били изцяло оправдани с влязлата в сила горепосочена присъда (чл.
46, ал. 1 и 2 НПК и т. 5 от ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС).
Дължимото на ищците обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от незаконното им обвинение съдът намира, че
следва да бъде определено с оглед общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР
№ 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и Р № 832-2010-IV г.о. на ВКС).
Съдържанието на понятието „справедливост” означава,
че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията (продължителността и
техния интензитет ), които ищеца е претърпял и които ще търпи и за в бъдеще от
увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на
обезщетението. Съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС е установила,
че други такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишните
му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението
върху личния, обществения и професионалния му живот, разгласа и публичност,
стигнало ли се е до разстройство на здравето му, а ако увреждането му е трайно,
каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването му. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, са и стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. В тази насока
съдът взе предвид, че вмененото на
ищците обвинение е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на НК, за
което спрямо тях е внасян от РП-Троян
няколко пъти обвинителен акт. Само по себе си, обвинението в
извършването на такова престъпление е свързано обичайно със значителен стрес и
негативни изживявания, които поради това пострадалият не е длъжен да доказва,
защото наличието им се презюмира от повдигането на самото обвинение и през
целия период на висящност на наказателното производство. В случая по делото се
установи от показанията на разпитаните свидетели, че в резултат на незаконното им обвинение, ищците
са били притеснени, стресирани, напрегнати и т.н.
Тук съдът отчита и ноторното
обстоятелство, че самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение
в извършването на определено престъпление, води до накърняване на доброто му
име, достойнство и репутация в обществото.
Следва да се отчете и обстоятелството,
че повдигнатото
на ищците обвинение е за престъпление,
явяващо се тежко по смисъла на закона, но по отношение на тях е била
взета най-леката предвидена в НПК мярка за неотклонение „Подписка",
ограничаваща в минимална степен правата им и в хода на наказателното
производство по отношение на тях не са били вземани други мерки на процесуална
принуда.
В настоящия
казус безспорно следва да се отчете и обстоятелството, че вредните
последици от негативното влияние на повдигнатото им обвинение са били
разпространени не само сред семействата им и сред ограничен брой техни близки,
а е станало достояние на доста широк кръг от обществото, което е довело до
невъзможността им да си намерят работа и да реализират доход. И не на последно
място, съдът съобразява и обстоятелството, че наказателното производство е
приключило в рамките на почти четири години, същото е преминало двукратно през съдебната
фаза на процеса, по инициатива на РП-Троян. Всички тези
установени по делото конкретни обстоятелства водят до единствения извод, че
действително ищците са търпяли негативни изживявания, неизбежно следващи от
повдигнатото срещу тях обвинения в извършване на престъпление, като наред с
изброените по-горе, са имали и
задължение да се явява пред органите, ръководещи съответната фаза на
наказателния процес, което неизбежно е
довело до редица битови неудобства и негативни емоции.
Ето защо съдът счита, че ищците следва да бъдат възмездени, както за тези морални страдания, които
наказателната репресия им е причинила в личен план( вътрешните емоционални
страдания ), така и за обществените неудобства на повдигнатото обвинение, поради което
справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
незаконното им обвинения в извършване на горепосоченото престъпление, без
постановяване на осъдителна присъда от съд, е сумата от 6000 лева. До
тази сума предявеният иск следва да бъде уважен, като основателен, в ведно с
акцесорния иск за присъждане и на законна лихва върху това обезщетение от
влизане в сила на 11.12.2019г. на оправдателната им присъда, до изплащането й.
В останалата част, над тази сума до претендирания размер от 8000 лева, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
ведно с акцесорния иск за присъждане и на законна лихва върху тази отхвърлена
част от него.
В пряка
причинна връзка от това им обвинение, ищците са
претърпяли и имуществени вреди – загуби в размер на платените от тях
адвокатски хонорари на представляващият го в досъдебната и съдебна фаза на
наказателното производство адвокат, по сключените между тях договори за правна
защита и съдействие (чл. 8 ЗОДОВ и Р 126-2010-IV г.о. на ВКС).
По отношение на размера на предявения иск за
обезвреда на причинените им имуществени вреди:
Съдът намира същите за доказани до размер от 2100 –
две хиляди и сто лева за Б.М. и до размер от 800 – осемстотин лева за Д.М., които
размери са установени от представените по делото договори за правна защита и съдействие от представените договори за
правна защита и съдействие - №**********/23.01.2017г.;
№**********/01.02.2018г.; №**********/25.02.2018г.;№**********/08.01.2018г.;№**********/12.12.2018г
№**********/06.11.2019г.; №**********/06.11.2019г. и № **********, като за
разликата до претендираните от ищците размери като неоснователен и недоказан следва да
отхвърли. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя доводите на прокурора,
изложени в контекста на TP № 6/2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС според което, разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната не само е договорила но и реално е заплатила
възнаграждението, но не споделя изложеното от ответника становище в депозирания
по делото отговор към ИМ, че липсват доказателства за реално осъществена
адв.защита. Видно от приобщените като доказателство по настоящото дело- НОХ
дело №73/2017г. и НОХ дело № 356/18г. и двете по описа на ТРС, при проведените
открити съдебни заседания на 06.04.2017г; 14.06.2017г.12.07.2017г.;13.09.2017г.;
29.01.2019г.; 14.03.2019г.; 08.04.2019г.; 20.05.2019г. 17.06.2019г.;
26.06.2019г. и 16.09.2019г. в съдебните протоколи е отразено, че подсъдимите се
явяват лично и с адв.Д.И..
Причинените и доказани имуществени вреди представляват
загуба за ищците, за която пасивно легитимирана да отговаря за обезщетяването и
е ответната Прокуратура на РБ. Поради това до размера от 2100 /две хиляди и
сто/лева, предявеният от ищеца Б.М. главен
иск за обезвреда на тези причинени му имуществени вреди от незаконното му
обвинение, следва да бъде уважен, като основателен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер - 3100.00 лева, , а предявеният от
ищеца Д.М. главен иск за обезвреда на
причинените имуществени вреди следва да бъде
уважен до размер от 800 – осемстотин лева, като за разликата до пълния
предявен от 1600 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ищците
са заявили искане за присъждане и на сторени разноски в настоящото производство
в размер на по 800- осемстотин лева на всеки един от тях, представляващо
адвокатско възнаграждение.
От
сторените разноски, в полза на ищеца Б.М.
с оглед изхода на спора, следва да се
присъди сумата от 584.00 /петстотин осемдесет и четири / лева, а на Д.М. 714.00 /седемстотин и
четиринадесет/ лева, съобразно уважената/отхвърлена част на исковете.
Ответникът
не е заявил искане за разноски, на което съдът да дължи произнасяне.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на от Б.Х.М.
с ЕГН ********** *** сумата от
2100.00 лв. /две хиляди и сто лева/ - обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор **********/23.01.2017г.;**********/01.02.2018г.;
**********/25.02.2018г.;**********/08.01.2018г.;**********/12.12.2018г.;**********/06.11.2019г.
и **********., от незаконно повдигнато
му обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 356/2018г.
по описа на РС Троян, в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /30.03.2020г./ до изплащането му, като ОТХВЪЛЯ искът за горницата
до сумата от 3100- три хиляди и сто лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Б.Х.М. с ЕГН ********** *** сумата
от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019г. – датата на влизане в сила
на оправдателната им присъда, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът
за горницата до сумата от 8 000 /осем /хиляди лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Д.П.М. с ЕГН ********** ***,
сумата от 800.00 лв. / осемстотин лева - обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор:
**********/23.01.2017г.; **********/12.12.2018г и **********., от незаконно повдигнато му
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 356/2018г. по
описа на РС Троян, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /30.03.2020г./ до изплащането му, като ОТХВЪЛЯ искът за горницата до
сумата от 1600/ хиляда и шестстотин/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Д.П.М. с ЕГН ********** ***,
сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019г.
– датата на влизане в сила на оправдателната им присъда, до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за горницата до сумата от 8 000 /осем
/хиляди лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Б.Х.М. с ЕГН ********** сумата
584.00 /петстотин осемдесет и четири / лева,
а на Д.П.М. с ЕГН ********** сумата 714.00 /седемстотин
и четиринадесет/ лева, разноски в производството, съобразно уважената/отхвърлена
част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано в 2 – седмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд Ловеч.
Районен
съдия: