Р Е Ш Е Н И Е
№
….. 01.07.2020г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ Състав
на осемнадесети
февруари 2020 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
Росица Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 3887 по описа за 2019 година.
Предявени
са субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание
чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД- Стара Загора срещу
„Електроразпределение ЮГ”ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване”АД
Пловдив/спрямо втория ответник при
условията на евентуалност ако претенцията срещу
първия бъде отхвърлена/ с претенция да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца недължимо платената сума от 3250,16лв., представляваща недължимо платена
цена за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение –
помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 от 23.07.2014г. до 22.08.2014г.
по фактура № **********/31.08.2014г. начислена без основание, ведно със законната
лихва.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответниците са подали подробен писмен отговор от
пълномощниците си юриск.Раева и юриск.Колева, в който оспорват основателността
на претенциите и молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поискали
са привличане като трето лице помагач на тяхна страна на ЗК”УНИКА”АД –София. Претендират
разноски.
В исковата си
молба, ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
гр.Стара Загора, еднолично дружество с ограничена
отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул.„Христо
Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с
Решение №4486/14.10.1991г. по ф.дело №4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият
осъществявал основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и
Община Тополовград.Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания
обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", Община
Тополовград, който обект присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел.енергия се извършвала със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел.енергия
на този обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение /НН/. Ответникът
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/
еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000
гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004г. издадена
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН
ЕР, и осъществявало дейност по разпределение на електрическа енергия и
свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за
пренос на пренесената му електрическа енергия. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо
Г.Данов" №37, вписано в TP с ЕИК
*********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ” АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/,
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща
изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги
вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД.
Доказателства №1:Решение №4486/14.10.1991г.
по ф.дело № 4492/199U. по
описа на Ст.ОС. Разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца. Разпечатка
от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ответниците. Обстоятелства на които се основава искът:Извършени плащания от ищеца към ответника. През
периода от 23.07.2014г. до 22.08.2014г. „Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД е заплатила на ответното дружество следната сума, представляваща цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", намираща се в общ. Тополовград: за месец август 2014г. е
заплатена сумата 11435,44лева по фактура №**********/31.08.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата цена на ел.енергията
по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Следвало изрично да
се отбележи, че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника
и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не
били предмет на настоящата искова молба. Доказателства №2:2.1.Фактура
№**********/31.08.2014г. и платежно нареждане от 08.09.2014г., ведно с
извлечение по сметка от 09.09.2014г. Място на измерване на платената електрическа енергия. Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба суми, са измерени и
отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20kV /киловолта/ в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА". Считали, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, води увреждане на ищеца,
изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.Съгласно чл.14 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29,
ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие
с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е
Подстанция „Тополовград" 20kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „Венеция" 20kV. Този
електропровод е с дължина от около 7,700км.,
започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от
същия електропровод има отклонение с дължина от
На основание
чл.131 от ГПК ответниците представят писмен отговор, в който заявяват, че
ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД искал от съда да постанови
решение, с което на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД сумата 3250.16лева, представляваща платена цена на
ел.енергия по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
помпена станция „Капитан Петко Воевода", ИТН № 2939033, за периода
23.07.2014г. - 22.08.2014г., по фактура № **********/31.08.2014г.,
представляваща претърпени от „Водоснабдяване и канализация"ЕООД
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Наред с първия иск,
е предявен и втори, в условията на евентуалност, с който се иска в случай, че
искът срещу първият ответник бъде отхвърлен, съдът да постанови решение, с
което пак на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да бъде осъден втория
ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД сумата 3250.16левда, представляваща
платена цена на ел.енергия по електроразпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Капитан Петко Воевода", ИТН № 2939033, за
периода 23.07.2014г. - 22.08.2014г„ по фактура № **********/31.08.2014г. представляваща
претърпени от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД имуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира разноски. По допустимост и
основателност: Предявените искове считаме за допустими, но неоснователи, поради
което ги оспорваме изцяло, както по основание, така и по размер. Правни и фактически съображения във връзка с
твърдението за неоснователност на исковете: Твърдели, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима. Считали, че обстоятелствата и фактите,
изложени в исковата молба не правят сумата недължима. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия
№Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43,
ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл.986 (1) от ЗЕ(обн. ДВ, бр.74 от 2006г., отм., бр.54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.) и чл.104а.(Нов - ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."По силата
на чл.7, т.1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е измервателната точка (ИТН), посочена в
исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18,
ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта
на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел. енергия и предоставените
мрежови услуги е издало фактурата, представена към исковата молба, стойността
на част от която съставлява исковата сума.Действително, ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.Доставената електрическата енергия, описана в процесната
фактура, е остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР
и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа.Съгласно чл. 17 ал.1
и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З е посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е видно, че тя
отговаря на изискванията на ОУ или процесната сума е дължима, тъй като обектът на ищеца е присъединен на
ниво ниско напрежение, ползва електроенергия ниско напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД. След като е сключил договор и е приел ОУ,
ответникът има правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният
снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че:
потребителите на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора
на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител
количество електрическа енергия. Относно мястото на измерване
на електрическата енергия: Твърдели, че обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта е извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм., бр. 64 от
16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с
ПМС № 62 от 1976г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976г., отм., бр. 31 от
14.04.2000г. и разбира се преди влизане в сила на чл. 16. ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото
на измерване на електрическата енергия се определят към момента на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по Общите условия
на двете дружества - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД са публични и са достъпни свободно в Интернет посочения в
цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако
присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване
към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 1б.05.2000г., отм., бр. 34 от 19.04.2005г.
аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр.31 от
4.04.2014г., а е безспорен фактът, че процесиите обекти са присъединени през
1995г. Видно било, че принципа, залегнал както в отменените, така и в сега
действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване
на електрическата енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта Оспорвалитвърдението на ищеца, че по въпроса
къде е следвало да бъде мястото на измерване в процесния обект се е произнесъл
в мотивите си PC И ОС - Стара Загора в решенията, постановени
по воденото между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съдебно
производство по гр.д.№ 449/2018 г. на PC -
Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018г. на ОС - Стара Загора, с предмет -
дължимостта на цена за пренос за периода 6.02.2013г. - 13.08.201 Зг. Твърдим,
че коментираното съдебно производство не само че касае друг период -
23.07.2014г. - 22.08.2014г., които няма нищо общо с процесния, но е и за друго
място на измерване - обект с ИТН 2939032 - помпена станция „Орешник".10.2.Считаме,
че независимо от становището на страните, а и на съда, по въпроса къде е
следвало да бъде мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период, предявените в настоящото производство искове остават са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, тъй като къде е мястото на измерване на
електрическата енергия в обекта няма отношение към цената на електрическата
енергия в контекста, в който ищецът е произвел претенцията си - разлика между
регулирани цени и свободно договорени цени. Ето защо: Относно
твърденията на ищеца за нанесени вреди: Считаме за абсолютно правилна
информацията изложена в т. II. 5 от исковата молба свързана с пазара на
електроенергия в Република България. Не оспорваме фактите така, както са
изложени от ищеца. Но не сме съгласни и оспорваме твърдението, че действията на
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД са причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи
се в разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на
регулирания пазар, вместо по свободно договорени цени. И това е така, тъй
като:Не съществува норма в българското законодателство, касаеща пазара на
електрическа енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са
присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто
за процесния период е бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на
електрическа енергия в Република България и да купуват електрическа енергия по
свободно договорени цени. Не ни е известно защо ищецът не е предприел стъпки в
тази посока, но категорично твърдим, че нито едно от дружествата-ответници не е
извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния
пазар на електрическа енергия, т.е. твърдим, че не е съществувала и не
съществува законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен
на ниво ниско напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и
да я заплаща на избран от него доставчик на свободния пазар, вкл. и на
„Енергийна ефективност" АД, стига да пожелаел това. Обстоятелството, че
клиентите, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение са били
задължение да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок, след
изтичането на който неизбралите получават доставки от Доставчик от последна
инстанция по никакъв начин не влече след себе си правило или извод, че
клиентите, чийто обекти са присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да
подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от
избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи
са налице. Не разбираме защо ищецът не е между тях. Не разполагаме с данни за
процесния период ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния
пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата да са отказвали да
извършат регистрацията. Заявленията, които ищецът е правил имат за предмет
единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН 2939032 от
ниско на средно напрежение. Не ни е известно и не можем да предположим защо ищецът
не е предприел действия за регистрация на свободния пазар по отношение на обект
с ИТН 2939033, но определено твърдим, че обстоятелството, че измерването на
електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско напрежение, не е пречка
за настъпване на пререгистрацията. Поради тази причина твърдим, че
претендираните в исковата молба щети, представляващи (доколкото можем да
разберем) разликата между платената от ищеца цена на електрическата енергия по
регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена за потребители на
регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щеше да заплати, ако се бе
регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключени от него договор
от 28.05.2013г. с „Енергийна финансова група" АД, касаещ други обекти на
ищеца, са последица от собственото му поведение (непредприемане на действия за
регистрация на свободния пазар), а не поради действията на ответниците или
трети лица (отказ за регистрация или др.) Твърдим, че щетите са настъпили
именно поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар а
не поради факта, че измерването на електрическата енергия е било на ниско ниско
напрежение, тъй като това обстоятелство не е пречка за пререгистрация. Считаме,
че без значение е и факта за колко други обекта и кога ищецът е подал заявление
за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на електрическата енергия
е заплащал по договорите сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези
обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет на настоящия спор - помпена
станция „Орешник", ИТН № 2939032. Релевантни за настоящия спор са
единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не е
подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг договор,
както и фактът, че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради
това, че обектът е присъединен на ниво ниско напрежение. В контекста на
гореизложеното не разбираме каква точно отговорност търси ищеца от ответниците
и защо счита процесиите суми за недължими.
Считаме, че изложената фактическа и правна обстановка обосновава
неоснователността на предявените искове, поради което молим да постановите
решение, с което да ги отхвърлите. При отхвърляне на предявените искове, моля
да ни бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно
представените списъци по чл.80 от ГПК. При уважаване на предявените искове -
възразяваме срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Считаме, че ако бъде претендирано възнаграждение в
такъв размер пред настоящата инстанция, то е прекомерно и МОЛЯ да бъде намалено
до минималния размер съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с
чл.7, ал.2, т.1 на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба чрез пълномощника си адв.Иванова, като съдът е допуснал
изменение в основанието на претенцията – посочено в исковата молба като
обезщетяване на претърпени имуществени вреди, като в писмена молба впоследствие
се сочи същинското основание – неоснователно обогатяване на ответниците за
сметка на ищеца, чрез заплащането на недължимо начислената и платена от него
цена за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение
- помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 от 23.07.2014г. до
22.08.2014г. по фактура № **********/31.08.2014г. начислена без основание,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
25.07.2019г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски. Преписи от молбата за изменение са изпратени на
ответниците и третото лице-помагач с възможност за становище преди допускането
му.
В съдебно заседание ответниците не
изпращат представители и не вземат различно от първоначалното си становище по
иска.
В хода на производството е допуснато
привличане като трето лице-помагач на страната на ответниците на Застрахователна
компания „Уника”АД, с които ответниците имат сключен договор за застраховка №
14005ZP1001 от 30.12.2013г. По делото е постъпило становище от пълномощника
им юрк.Иванова, в което оспорват претенцията като неоснователна и недоказана и
молят да бъде отхвърлена като такава.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, като по представената и приета като
доказателство фактура за периода 23.07.2014г. – 22.08.2014г., издадена от „ЕВН
електроснабдявене”ЕАД – Пловдив/платена в цялост от ищеца/ му е начислена сума
за пренос на ел.енергия – 3250,16лева, видно от детайлната разбивка по фактурата.
Между страните е водена
кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на ЕВН
България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД
–Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора ,
писмо изх.№ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е завел
писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№
9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как
да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на 29.12.2014г.
им е отговорено, че собствеността е на Община Тополовград, а не на „В и К”
ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им изискани копия от актуален
счетоводен запис за ДМА на енергийния обект – трафопост, на което ВиК
отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в отговор разяснително писмо
от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи
на електромери за смяна на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно
напрежение – за това са съставени констативни протоколи за техническа проверка
и подмяна на средствата за търговско измерване.
Не се спори по отношение факта на собствеността
на ищеца върху съоръженията – установена със Заповед № 135/12.12.1995г. на
Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен
опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16
и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните
писма.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и
чл.27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско
измерване СТИ, собственост на оператора на електрозапределителната мрежа се
разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При собственост
на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция
„Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При
надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод
„Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод
„Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене”
или в съществуваща килия.
Тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до
обект помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 за съответния
период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа
има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на
ел.енергия по този мрежа и за дейносттите по поддръжката и ремонтите й.
Поддръжката и ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като
той следва да заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на
измервателната група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и
електроснабдителното предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не
би имало разходи по електропровод „Венеция” и нямат основание да калкулират на
ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод
„Венеция”.
Дори и измервателната група да е
монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Капитан Петко
Войвода” /както е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът
няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през
електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за
потребена ел.енергия, защото в помпена станция „Капитан Петко Войвода” и/или
след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има
такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и
ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена
станция „Капитан Петко Войвода”/ се заплащат от ищеца чрез показанията на
измервателната група, монтирана в ЗРУ„Капитан Петко Войвода” на страна ниско напрежение.
При собственост на ищеца на
електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не
дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция
„Капитан Петко Войвода” нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, нито при монтирана
измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”.
По веригата на електрозахранване
от подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през
електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до
помпена станция „Капитан Петко Войвода”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара
Загора, ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат
собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява доставчик
на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази
доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско
напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни
групи на границата на собствеността на ищеца.
Съдът намира, че предявения
осъдителен иск се явява неоснователен по отношение на първия ответник и
основателен по отношение само на втория ответник по следните съображения: В
производството по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че сумите са платени от ищеца на ответника, а в тежест на ответника е
да докаже обстоятелството от което произтича неговата дължимост. Едва след това
ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът не е следвало
да начислява на ищеца такса пренос за преноса на енергия по разпределителната
мрежа- тъй като собствеността на процесния електропровод и съоръженията е била
на ищцовото дружество – същата е била призната от ответника след 2014г. при
допълнително представяне на същите документи за собственост, които са му
изпратени през октомври 2008г., като понастоящем не се спори между страните, че
тази част от електроразпределителната мрежа е собственост именно на ищцовото
дружество. Фактурата е издадена от втория ответник към ищеца, а той ги е заплатил по сметка на електроснабдителното
дружество, което следва да му ги заплати като недължимо платени.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски общо в размер на 730лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК следва
ищеца да бъде осъден да заплати на първия ответник „Електроразпределение Юг”ЕАД
сумата от 300лева направени разноски – по отхвърления иск.
Делото е разгледано и решено при
участието на ЗК „УНИКА”АД – София като трето лице – помагач на страната на
ответниците.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
– гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от
управителя Румен Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара
Загора, съдебен адрес ***, офис 2, против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37, представлявано от всеки
двама от членовете на СД Гочо Димитров Чемширов, Костадин Петров Величков и
Карл Денк - заедно, за заплащане на сумата от 3250,16лева /три хиляди двеста и петдесет
лева и 16стотинки/ по фактура № **********/ 31.08.2014г., представляващи
недължимо платена от ищцовото дружество сума за такса пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Капитан
Петко Войвода” Ит № 2939033, за периода 23.07.2014г. – 22.08.2014г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора,
бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя Румен
Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара Загора, съдебен
адрес ***, офис 2, сумата от 3250,16лева /три хиляди двеста и петдесет лева и
16стотинки/ по фактура № **********/ 31.08.2014г., представляващи недължимо
платена от ищцовото дружество сума за такса пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода” Ит №
2939033, представляваща недължимо платена от ищцовото дружество сума за такса
пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена
станция „Капитан Петко Войвода” Ит № 2939033, за периода 23.07.2014г. –
22.08.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 25.07.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 730/седемстотин
и тридесет/лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна
Иванова от АК-Стара Загора, съдебен адрес ***, офис да заплати на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37, представлявано от всеки двама от членовете
на СД Гочо Димитров Чемширов, Костадин Петров Величков и Карл Денк – заедно, сумата
от 300/триста/лева направени по делото разноски.
Делото е разгледано и решено при
участието на Застрахователна компания „Уника” АД седалище и адрес гр.София, бул.”Тодор
Александров” № 18, ЕИК *********, представлявана от Димитър Стоянов Тонев –
изпълнителен директор и Николай Генчев Иванов – главен изпълнителен директор,
чрез юрк.Василена Иванова - в качеството им на трето лице – помагач на страната
на ответниците.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :