Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателят "Е. 91" Е. гр. С. излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 251/ 04.12. 2009г. по гр.д. № 822/2009г. на РС С.. Счита, че неправилно съдът е приел за установено, че представляваното от него дружество дължи на "Ш. -97" Е. сума в размер на 8 304 лв. главница, представляваща общо неизплатени задължения по фактури № 803/ 24.10. 2008г.; № 804/ 25.10. 2008г.; № 806/ 26.10. 2008г. и № 808/ 27.10. 2008г., ведно със законната лихва върху главницата, както и лихви за забава в размер на 646,48 лв. Счита, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид изложеното от него, че плащането на доставените материали по фактурите е уговорено да се извърши до края на 2009г. Този факт не може да се установи със свидетели, тъй като уговорката е станала само между представителите на двете дружества. Оспорва решението и в частта за заплащане на лихви за забава. Такива лихви не се дължат, тъй като след издаване на фактурите не е била отправяна покана до него за издължаването на същите. Моли съда да отмени решението. Няма претенции за разноски по делото. Ответник жалба "Ш." О. гр.Л. не е представил писмен отговор по жалбата. Не взема становище и при разглеждане на делото. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 251/04.12. 2009г. по гр.д. № 822/2009г. на СвРС. С решението е прието за установено, по отношение на "Е. 91" Е. гр.С., че към 07.05.2009г. дължи на "Ш.- 07" О. гр. Л. сума от 8 394, 00 лв., главница, представляваща общо неизплатени задължения по фактури №803/ 24.10. 2008г.; № 804/ 25.10. 2008г.; № 806/ 26.10. 2008г. и № 808/ 27.10. 2008г., ведно със законната лихва, считано от 07.05. 2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и сума в размер на 646,48 лв. представляваща лихва за забава върху неизплатената главница по фактурите, за периода от 27.10. 2008г. 06.05. 2009г. С решението са присъдени и разноски. Така постановеното решение се явява правилно. Между страните не е било спорно, че същите са били в договорни отношения за доставки на тухли. За доставените тухли са били издадени 4 бр. фактури, съответно №803/ 24.10. 2008г.; № 804/ 25.10. 2008г.; № 806/ 26.10. 2008г. и № 808/ 27.10. 2008г., на обща стойност 8 394, 00лв. Доставчик на тухлите е "Ш. -97" О. гр.Л., а купувач - "Е.-91" Е. гр.С.. Купувачът не спори, че не е получил стоката по фактурите, но отказва заплащането им поради устна договореност за разсрочено плащане. Изявленията направени от купувача по договора за разсрочено плащане, т.е. заплащане на стоките в края на 2009г., не могат да се ползват с доказателствена сила относно установяване на дължимото вземане, какъвто е петитума на предявения иск. Дължимостта на стойността на продадените тухли произтича от реалността на доставката. Още с приемането на стоката купувачът следва да заплати нейната цена. Продавачът има вземане към купувача още от момента на издаване на фактурите и предаване на стоката на купувача. Защитната позиция на купувача за разсрочено плащане не е установена с доказателства, като в конкретния случай, с оглед цената, `тези доказателства следва да са писмени. Правилно първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства, приел е, че се дължи лихва за забава, съгласно изслушаната съдебно счетоводна експертиза. Предвид правилността на решението на първоинстанционния съд, ВТОС препраща, на основание чл. 272 от ГПК, към мотивите на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 251/04.12. 2009г. по гр.д. № 822/2009г. на СвРС районен съд, като правилно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |