№ 12115
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110107292 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 16
от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
(ЗПФКПП) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът – М п, твърди, че ответниците са осъдени с влязла в сила присъда за
извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Твърди, че
престъплението, за което ответниците са признати за виновни, попада в обхвата на
ЗПФКПП, поради което с решение № 22/2021 г. на НСПКПП на основание чл. 3, ал. 2
и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3ЗПФКПП е разрешено
предоставянето на финансова компенсация в размер на 3300 лв. на Х И С, в качеството
на наследник на починалия в резултат на престъплението лице ММС, което е
изплатено на 09.09.2021 г. Ето заща и на основание чл. 16 ЗПФКПП М п предявява
регресен иск спрямо ответниците, в качеството на извършители на престъплението, за
което е изплатена финансовата компенсация, като претендира солидарното им
осъждане за сумата в размер на 3300 лв. Претендира също така при условията на
солидарна отговорност на ответниците мораторна лихва за периода от 09.09.2021 г. до
20.01.2022 г. в размер на 122,83 лв., както и законната лихва и разноските по делото.
Ответникът – А. И. Г., оспорва исковете. Твърди, че не са били налице
предпоставките за изплащане на финансова компенсация. Освен това, твърди, че
ищецът не е доказал реалното изплащане на финансова компенсация, поради което
претенциите са неоснователни.
1
Ответникът – Р. Л. К., оспорава исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 16 ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в
правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази разпоредба, М п
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на
изплатената парична сума.
За да се породи правото на М на п на този регресен иск, следва да са налице
следните предпоставки - влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП),
молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с
решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация
на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от закона), както и доказателства, че на
пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното
престъпление.
Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали
от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП,
което не подлежи на съдебен контрол (чл. 24, ал. 5 от закона). Компетентността
относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от
престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V
от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва
да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали
молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните,
предоставени от молителите, налице ли са предпоставките на закона, за да бъде
уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността
на тази проверка не подлежи на съдебен контрол.
В мотивите на решение от 21.06.2018 г. на ВКС по н.д. № 1258/2017 г. е
посочено, че с присъда от 22.06.2016 г. по н.о.х.д. № 3766/2013 г. по описа на СГС, НО,
28 състав, ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 30.09.2008 г. в съучастие
като съизвършители са умъртвили умилшлено ММС. Присъдата е изменена с решение
от 12.07.2017 г. на САС по в.н.о.х.д. № 84/2016 г. и с посоченото решение на ВКС в
частта, касаеща наложените наказания на подсъдимите, като решението на ВКС не
подлежи на обжалване. Съгласно мотивите на решението на ВКС, Х И С е майка на
пострадалия от престъплението ММС.
2
Видно от решение № 22/2021 г. на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления, постановено във връзка с молба за
финансова компенсация от Х И С, като наследник на починалия следствие на
престъпление ММС, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл.
14, ал. 1 т. 3 ЗПФКПП, НСПКПП е разрешил предоставянето на финансова
компенсация в размер на 3300 лв.
Съгласно бюджетно нареждане от 08.09.2021 г., на 09.09.2021 г. определената
финансова компенсация в размер на 3300 лв. е заплатена на Х И С
От посоченото следва извод, че са налице всички изискуеми от закона
кумулативни предпоставки за уважаването на предявения регресен иск по чл. 16
ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответниците са признати за
виновни в извършването на престъпление, молба от пострадалия от престъплението за
финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления,
както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен
следва да бъде уважен. По аргумент от чл. 53 ЗЗД ответниците носят солидарна
отговорност за дължимата сума, предмет на регресната претенция.
За основателност на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
Изплатената финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, поради което длъжникът се смята в забава и без покана (чл.
84, ал. 3 ЗЗД). В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, М п встъпва в
правата на пострадалия против делинквентите, в това число и в правото си да търси
обезщетение за забава. Поради това ответниците дължат солидарно лихва за забава
върху главницата за периода от изплащането на компенсацията – 09.09.2021 г. до
20.01.2022 г., която лихва е в размер на 122,83 лв. Ето защо, исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважат изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 282 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН **********, и Р. Л. К., ЕГН **********, да заплатят
солидарно в полза на М на п на основание чл. 16 ЗПФКПП сумата в размер на 3300 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за изплатена финансова компенсация
на Х И С – наследник на ММС, починал в резултат на извършено от ответниците
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, която финансова
компенсация е изплатена въз основата на решение № 22/2021 г. на Националния съвет
за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, и на основание чл. 86
ЗЗД сумата в размер на 122,83 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 09.09.2021 г. до 20.01.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН **********, и Р. Л. К., ЕГН **********, да заплатят
солидарно в полза на М на п на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 282 лв.,
представляваща разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4