Р Е
Ш Е Н
И Е №
260675
гр. Пловдив, 19.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми
граждански състав, в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди,
двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№429
по описа на ПОС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №261334
от 18.11.2020г. на ПРС, осми
гр.с., постановено по
гр.д.№20060/2019г., с което се осъжда “КАСКАДА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, Пловдивска обл., ул. „Извън
регулация“ № 7, представлявано
от Управителя Р. К.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на
Й.А. К.,
ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** - партер, адв. Б.В.,
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от ищеца на 26.06.2018 г. в размер 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 28.08.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото
в размер на 2 250 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Пловдив – 1 000 лева държавна такса и 170 лева депозит
за СМЕ, като за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
С постановеният съдебен акт е
осъден Й.А.К., да заплати на „Каскада“ ООД, разноски по съразмерност в
размер на 1 205 лева. Решението е постановено при участието на
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18,–
трето лице-помагач на страната на ответника.
Жалбоподателят “КАСКАДА”
ООД, ЕИК *********, „Европласт” ООД, ЕИК:*********, чрез процесуалния представител адв. С. Ж. обжалва решението на
първоинстанционният съд, в частта с
която са уважени исковете за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания от трудова злополука, претърпяна
от Й.А.К. на 26.06.2018 г. в размер 25 000 лв, като неправилно и незаконосъобразно
по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да
отмени решението в обжалваната част,
като вместо това отхвърли исковата претенция, ведно с произтичащите от това последици. Не претендира разноски.Оспорва
размера на разноските претендирани от другата страна.
Жалбоподателят Й.А.К.,
ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител адв. Б.В. обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта с която са отхвърлени исковете за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука на 26.06.2018 г за разликата над уважения
размер от 25 000лв до пълния предявен
размер от 50 000 лв, като неправилно и необосновано по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния
акт в обжалваната част, като вместо това въззивният
съд уважи претенциите в пълния предявен размер от 50 000лв. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
В срок е постъпил отговор от Й.А.К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Б.В., с който се
оспорва жалбата на друга страна като неоснователна, моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени исковете за
обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от Й.А.К. на 26.06.2018 г. в размер 25 000 лв, като правилно и законосъобразно.
Отговор от “КАСКАДА” ООД, ЕИК ********* не е постъпил, в съдебно заседание е взето становище
относно неоснователността на жалбата на Й.А.К., като се моли същата да се остави без уважение.
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18,– трето лице-помагач на
страната на ответника не взима становище по жалбите.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбите са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес
да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват
процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове по чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, за
които работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване.
Няма спор по
отношение на следните обстоятелства:
По силата на Трудов
договор №1218/10.10.2016г. и Допълнително
споразумение №1324/01.01.2018г. към него, сключен с
ответното дружество “КАСКАДА” ООД,, ищецът Й.К. е изпълнявал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ при международни превози, считано от
11.10.2016г. Съгласно Командировъчна заповед №374/31.05.2018г., ищецът е
командирован, считано от 31.05.2018г. за превоз на товари до Швейцария и
Европа с товарен автомобил марка “Мерцедес“ с рег.№***на влекача и полуремарке рег.№ ***.
На 26.06.2018г.
сутринта, К. е претърпял пътнотранспортно произшествие на международен път, в
района на гр.Lesperon, Франция, като е бил
ударен от тежкотоварен камион „ Мерцедес Бенц“ , управляван от Е. К. П. Транспортиран е до Болничен център на Д. – К. Д“ а., където
е хоспитализиран в отделението по
медико-хирургическа реанимация и спешна помощ, след което е прехвърлен в
Болничния център Б. с цел извършване на
допълнителна хирургическа дейност.
Посочената злополука
има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, квалификацията и като такава, и обстоятелствата, при които е
настъпила, са отразени и в Разпореждане № 5104-15-230/01.08.2018г. /14.04.2015
г. при НОИ, ТП Пловдив по чл. 60, ал. 1 КСО.
Установява се по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от основното, и допълнителното заключението
на вещото лице д-р М. Б., че
травматичните увреждания, които е получил ищеца вследствие на настъпилата
трудова злополука са: изпълване на дясната гръдна половина с въздух и наличие
на кръв в гръдната кухина, наличие на въздух в
средостението, счупване от първо до седмо
ребро в дясно, травма на четириглавия мускул и
сухожилията му. Вещото лице сочи, че изпълване на дясната гръдна половина с въздух и наличие на кръв в гръдната кухина, наличие на въздух в средостението, по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравет , временно опасно за живота. Счупване от първо до
седмо ребро в дясно е довело до
трайно затрудняване на движенията на
снагата, а травмата на четириглавия мускул и сухожилията му е довела
до разстройство на здравето.
Непосредствено след
инцидента пострадалият е изпитвал умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания.
Вещото лице е
категорично, че липсата на чувствителност
в лявото бедро и редукцията на
мускулна маса на дясното бедро, не може да бъде възстановено повече.
Единствено, ако се провежда редовна активна
двигателна дейност и ЛФК за левия долен крайник, може да се забави
редукцията на мускулна маса в лявото
бедро и прогресивно намаляване на силата
на десния долен крайник.Относно ограничените движения на дясната раменна става,
същите биха могли евентуално да се възстановят, ако се проведе хирургическа
операция и след това рехабилитация. Болките в дясната гръдна половина при
лягане на дясно върху гръдния кош и при напрягане на гръдната мускулатура, не
могат да се избегнат по никакъв начин, като те са в резултат на неправилно зараснали счупени
ребра, чийто фрагменти при натиск дразнят
пристенната плевра.
Работодателят не
оспорва, факта на претърпяната трудова злополука, както и че са причинени на ищеца неимуществени вреди, оспорва техния
размер. Счита че същите са явяват
прекомерна претенция от общоприетата
съдебна практика за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Прави
възражение по чл.201 ал.2 КТ за съпричиняване на вредоносния резултат, поради причинена от
работника груба небрежност, а именно нарушаване на правилата за движение по
пътищата и инструкциите за безопасност с непоставянето на предпазен колан. Иска
намаляване на дължимото обезщетение, като в депозираната жалба се твърди,
че приетото такова от първоинстанционния съд в размер на 50% съпричиняване не отговаря на
проявената груба небрежност на работника. Разширен е кръга на наведените твърдения за проявена
груба небрежност и невнимание от страна
на работника, като се сочи, че същият е причина за настъпилото ПТП, поради
отнемане на предимство на тежкотоварен камион, ударил се в шофирания от ищеца товарен автомобил марка “Мерцедес“ с рег.№***на
влекача и полуремарке рег.№ ***, с което ищецът е нарушил
правилата за движение по пътищата;
ищецът се е самоизписал от болницата и не е прилагал предписаното му
лечение.
Спорни моменти, които
се очертават между страните са следните:
Справедливия размер на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди и налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, извършени при условията на груба небрежност.
Първоинстанционният
съд е приел, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищеца на
26.06.2018 г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране
на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца от
претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера му,
изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните увреждания,
претърпени от ищеца поради злополуката, сегашното състояние на ищеца, възрастта
му (65 години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, е
приел, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лева. От друга страна обаче съдът е приел, че от събраните по делото писмени доказателства
(включително и за резултатите от разследването на пътнотранспортното
произшествие, представени на френски език и в превод на български език) и
показанията на свидетелите и заключенията на вещото лице по СМЕ, се установява,
че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като по време на
управлението на товарния автомобил не е ползвал обезопасителен
колан и отделно от това след настъпването
на трудовата злополука е отказал да бъде лекуван във Франция и лечението му е
започнало няколко дни след злополуката, при завръщането му в България. С
оглед на това, съдът е приел
съпричиняване в размер на 50%, като е намалил обезщетението за
неимуществени вреди с с 50 %, поради
което е уважил иска в размер от 25 000 лева, заедно със законната лихва от
28.08.2019 г. (датата, от която ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
дадения му от ищеца с Нотариалната покана 7-дневен срок за доброволно плащане),
като за разликата над 25 000лв до пълния предявен размер от 50 000лв,
искът е отхвърлен като неоснователен.
Недоволни от постановеният съдебен акт са останали и двете страни, ищецът
твърди че не е налице съпричинаване на вредоностния резултат от негова страна
при условията на допусната груба
небрежност, а ответното дружество - работодател твърди, че съпричиняването от
страна на работника е много по-голям процент от приетия такъв от
първоонстанционния съд.
По отношение размера на причинените неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Понятието
"справедливост" не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания
са: характерът на увреждането и неговата трайност, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено,
влошаване състоянието на здравето, включително
допълнителното, причинените
страдания, физически и психически. Когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне
на няколко телесни повреди, броят и видът им
е от значение за приложение на
посочения принцип в чл. 52 ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта
на увреждащото действие. При определяне
на обезщетението съдът следва да
вземе предвид тези обстоятелства, включително
дали и в каква степен пострадалият
се е възстановил след извършени операции и проведено лечение като по
този начин съчетано приложи критериите "продължителност на болките и страданията"
и "последици от получените увреждания".
Установява се от
основното и допълнително заключение на вещото лице д-р Б., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, че
изпълване на дясната гръдна половина с въздух и наличие на кръв
в гръдната кухина, наличие на въздух
в средостението, по отделно и в съвкупност са довели до разстройство
на здравето , временно опасно за живота; Счупване от първо до
седмо ребро в дясно е довело до
трайно затрудняване на движенията на
снагата, а травмата на четириглавия мускул и сухожилията му е довела до
разстройство на здравето. Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал
умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания. Липсата на
чувствителност в лявото бедро и редукцията на мускулна маса на дясното
бедро не може да бъде възстановено повече, като единствено, ако се провежда
редовна активна двигателна дейност и ЛФК
за левия долен крайник, може да се забави редукцията на мускулна маса в лявото
бедро и прогресивно намаляване на силата
на десния долен крайник.Ограничените движения на дясната раменна става, биха
могли евентуално да се възстановят, ако се проведе хирургическа операция и след
това рехабилитация, а болките в дясната гръдна половина при лягане на дясно
върху гръдния кош и при напрягане на гръдната мускулатура, не могат да се
избегнат по никакъв начин, тъй като те
са в резултат на неправилно зараснали счупени ребра, чийто фрагменти при натиск
дразнят пристенната
плевра.
Установява се от
показанията на свидетелката Р. Н., чийто показания съдът кредитира като основани на непосредствени
възприятия, въпреки обстоятелството, че същата живее на семейни начала с ищеца,
че от счупените ребра ищецът е изпитвал
неистови болки, кракът много го е болял,
изпитвал е затруднения при дишане, оплаквал се е, че не може да
диша, охкал и пъшкал, не можел да се
обърне на едната страна в леглото, не можел да си вдигне ръката; страдал
психически. Болките изпитва и до днес.
С оглед характера на уврежданията на пострадалия - тежестта и продължителността на проведеното лечение, свързано с оперативни интервенции, рехабилитация и наличието на остатъчни явления
от увреждането, не на последното място и възрастта на ищеца от
66 години, настоящият съдебен състав приема, че претърпените от работника болки
и страдания ще бъдат справедливо обезщетени съобразно чл. 52 ЗЗД дори и с по-висока сума от претендираната,
но доколкото съдът е обвързан от претенцията на ищеца, следва да бъде присъдена
сумата в размер на 50 000лв.
По отношение на наведеното възражение по реда на чл.210 ал.2 КТ.
Отговорността на работодателя може да бъде
намалена по реда на чл.
201, ал. 2 КТ само в изключителни случаи, а именно само ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените
от работодателя правила за безопасност
на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да
го предотврати, разчитайки на притежаваните
знания и умения. В тази хипотеза вината
на пострадалия не може да
се предполага. За да се
приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице, е необходимо да бъде
установено по категоричен начин по делото,
като доказателствената тежест
е на работодателя, извършването на такива действия
от страна на пострадалия и то със съзнанието
за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата
опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието
на груба небрежност не може
да се основава
на предположение.
В конкретният случай, наведените твърдения, че
ищецът е бил без предпазен колан и
е отнел предимството на тежкотоварен камион „ Мерцедес Бенц“ , управляван от Е. К. П. се основават единствено
на писмени доказателства,
събрани от Френската национална
жандармерия по предварително разследване. Същите не
са достатъчни да установят по несъмнен
начин, нито механизма на настъпилото
ПТП, нито отбелязаните в анализа и в
протокола от разследване на Френската национална жандармерия констатации. Преценката
за допусната груба небрежност, пренебрегвайки
основни правила за безопасност е в зависимост от конкретни
обстоятелства, при които е настъпила злополука, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата, как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата. Доколкото в конкретният случай, поради
липса на доказателства точният механизмът на настъпване на злополуката
и действията на работника, довели до увреждането, не може да бъде установен, съдът не би могъл да приеме за
безспорно обстоятелството, че ищецът е действал в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в разрез
с изискванията за безопасност на труда. При липсата на свидетели очевидци и при
възможно друго въздействие, останало неразкрито, единствено от представените по
делото писмени протоколи и анализи по
предварителното разследване от Френската национална жандармерия, не би могъл
да се направи категоричен извод за допусната груба небрежност от страна на
работника, поради което настоящият съдебен състав приема, че възражението за съпричиняван , поради проявена от работника груба
небрежност, изразяваща се в непоставяне на
предпазен колан
и отнемане предимството
на тежкотоварен камион „ Мерцедес Бенц“ , управляван от Е. К. П., не е
доказано.
Що се касае до
твърдението на работодателя, че
работникът се е самоизписал от болницата и не е прилагал предписаното му лечение, съдът не кредитира събраните в тази насока свидетелски
показания на Т. П., тъй като приема от една страна, че същите са депозирани, за да обслужат интересите на дружеството
работодател, с който свидетелят е в трудовоправни
отношения, а от друга доколкото депозираните показания са изолирани и не
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия под формата на груба небрежност, поради което приетия от съда
размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди не следва
да бъде намален.
Гореизложеното
обосновава извода, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 50 000лв. Като е достигнал до различни от
горните правни изводи, като е отхвърлил
претенцията за разликата над
25 000лв до 50 000лв , първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който в тази част следва да бъде отменен, като вместо
това искът уважен в пълния претендиран размер от
50 000лв. В останалата част обжалвана част, решението като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Гореизложеното
обоснова неоснователността на жалбата на
дружество - работодател и
основателността на жалбата на работника.
С оглед изхода на
спора на жалбоподателят Й.К. се дължат
направени в настоящото производство разноски, адвокатски хонорар в размер на 2000лв по въззивната жалба и в размер на
2 000лв по отговора на въззивната жалба, които с оглед фактическата и
правна сложност на делото не следва да бъдат намалявани.Следва да се присъдят и
разноски пред първата инстанция по съразмерност, а именно в размер на 2 250лв или общо сумата от
6 250.00лв.
Следва дружеството
работодател да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС
държавна такса в размер на 1000лв върху уважената част от претенцията.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261334
от
18.11.2020г. на ПРС, осми гр.с., постановено по гр.д.№20060/2019г., с което се осъжда “КАСКАДА”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:
с. Царацово, Пловдивска
обл., ул. „Извън регулация“ № 7, представлявано от Управителя Р. К.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на Й.А. К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - партер, адв. Б.В.,
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от ищеца на 26.06.2018 г. в размер 25 000 лева/ двадесет и
пет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная
от 28.08.2019
г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 2 250 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Пловдив
– 1 000 лева
държавна такса и 170 лева депозит за СМЕ.
ОТМЕНЯ Решение №261334
от
18.11.2020г. на ПРС, осми гр.с., постановено по гр.д.№20060/2019г., В ЧАСТТА с
която се отхвърля предявеният от Й.А. К., ЕГН **********,*** против “КАСКАДА”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Царацово, Пловдивска обл., ул. „Извън
регулация“ № 7, иск за заплащане на ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова
злополука, претърпяна на 26.06.2018 г. за
разликата над присъдения в размер 25 000 лева/
двадесет и пет хиляди лева/ до пълния
предявен такъв от 50 000лв/ петдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума,
начиная от 28.08.2019 г., до окончателното й изплащане, както и в частта с която се осъжда Й.А.К., , ДА
ЗАПЛАТИ НА „Каскада“ ООД, разноски
по съразмерност В РАЗМЕР НА
1 205 лева,
като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “КАСКАДА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, Пловдивска обл., ул. „Извън регулация“
№ 7, представлявано от Управителя Р. К.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на Й.А. К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - партер, адв. Б.В.,
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от ищеца на 26.06.2018 г. в размер 25 000 лева/
двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
разлика между присъдения от първата инстанция размер от 25 000лв и претендираният такъв от 50 000лв, ведно със
законната лихва върху тази сума,
начиная от 28.08.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството пред въззивната и първата инстанция общо в размер на 6 250 лева/ шест хиляди, двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА “КАСКАДА” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, Пловдивска обл., ул. „Извън регулация“
№ 7, представлявано от Управителя Р. К.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС държавна такса в размер на 1 000лв. / хиляда лева/
Решението е постановено при участието на Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Тодор Александров“
№ 18,– трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: