Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

788/2.8.2019г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и девети юли 2019 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 634/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

Искова молба на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, срещу К.П.В., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 759,24 лева главница и 10,97 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 770,21 лева, представляваща – 759,24 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което била издадена фактура за периода 16.05.2018г. – 13.08.2018г., и 10,97 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по фактурата до 18.10.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената заповед по ЧГД № 3287/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в  производствата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че подзаконовия нормативен акт, въз основа на който, ищецът е извършил корекция на сметката му, е бил отменен и не е действал към датата на проверка на СТИ. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.   

В открито съдебно заседание страните редовно призовани,чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните и приетите писмени доказателства сочат, че ищецът е потребител на ел. енергия, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията с ответника се уреждат от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго-Про Мрежи” АД, в съответствие с чл. 98а от същият закон. Няма спор и за това, че на 13.08.2018г., служители на “Енерго-Про Мрежи” АД /Електроразпределение – Север АД/, са извършили проверка на СТИ на ищеца, за което бил съставен протокол от с.д., подписан от тях и трети лица. При проверката била установена външна намеса – „…прикачен проводник мост/шунт ПВ 6мм между токовите клеми…“. Прикачения проводник и пломбата на електромера, която била с нарушена цялост, били иззети от органите на МВР. Въз основа на констатациите в протокола, била извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 759,24 лева, с фактура № **********/16.08.2018г., при корекция на сметки на основание чл. 48, ал. 1, т. 1б от ПИКЕЕ. Приетото заключение на СТЕ сочи неправомерно вмешателство върху СТИ, при което част от преминалата през него ел. енергия, не се измерва, като не е възможно да се установи от кога и каква чест от преминаващата през СТИ енергия се измерва, съответно, не се измерва. Съществено се разминава заключението на вещото лице с показанията на разпитаните свидетели – служители на Електроразпределение – Север АД. Докато вещото лице твърди, че електромерът е обикновен, свидетелите сочат, че е тип “смарт“, при които, не се налага физическо отчитане, и са били изпратени на проверка, заради разлика в товарите, в отчетите, които устройството само изпращало във Варна. Няма данни за развитието на досъдебното производство, образувано по сигнал на служителите извършили проверката. Заявлението по ЧГД № 3287/2018г., по описа на ШРС, е подадено на 14.11.2018г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

Както се посочи ищецът е потребител на електрическа енергия и се намира във валидно облигационно отношение с ответника, регламентирано от споменатите общи условия и неотменената част на ПИКЕЕ/чл. 48-51/, към датата на проверката. Основното ответно възражение е неоснователно, тъй като отмяната на текста използван от ищеца, е в сила от 23.11.2018г.. Според чл. 24 от първите и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ, ответникът може да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия, за изминал период, въз основа на представени от “Енерго-Про Мрежи” АД, констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно основание за корекцията и за начисляване на процесната сума представлява цитирания протокол от проведената проверка. Протоколът е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което констатациите, в него, не обвързват съда. Това, че е съставен в съответствие с чл. 61 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго-Про Мрежи” АД, обвързващи страните и/или чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ/отм./, не рефлектира върху доказателствената му сила. Последната е определена от закона и е част от т.нар. публичен ред, и уговорки в договор, независимо от разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, не могат да му противоречат, съответно, в случая ответникът, не може да черпи права от съставен от негови служители или такива на дружество, с което са свързани лица, частен документ, установяващ единствено изгодни за него факти. Протоколът няма посочената доказателствена сила и заради това, че се съставя съобразно отменени от ВАС правила на държавна комисия. Не може да рефлектира върху този извод и обстоятелството, дали протоколът е подписан от абоната/клиента/, или трети лица, пък било то и органите на МВР. В случая е подписан от служители извършили проверката и трето лице. Отделно от това ответникът, не доказа, че начисленото количество ел. енергия, е доставено и реално употребено от ищеца, което да обоснове дължимост на цената и. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока, а не за такава, която е било възможно да му бъде доставена. От друга страна, поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване, е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, за изпълнение на задълженията му за извършване на периодични и контролни проверки за изправността на СТИ. В задължение на „Енерго-Про Мрежи” АД, собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, както по силата на закона (чл. 44 от Закона за измерванията, съгласно който лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка), така и по силата на собствените си Общи условия, е да извършва периодични и контролни проверки. Данни за извършвани периодични и контролни проверки, по делото липсват. Настоящият състав намира, че евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество „Енерго-Про Мрежи”АД, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за посочен в ПИКЕЕ срок. При липса на данни за извършени текущи проверки, остава неясно към коя дата, е налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия. В конкретния случай това е било възможно, съобразно свидетелските показания, според които ръководството на дружеството има достъп в реално време и следи за промени в показанията на СТИ. В тази връзка възможността на ищеца да начисли и изисква плащането на определена сума като цена на стока/услуга, която в количествено отношение, е неопределена и неопределяема, освен по методиките, или с влязла в сила присъда сочеща период, предвид това, че манипулиране на СТИ, може да бъде престъпление от общ характер според НК, макар и да не може да се квалифицира като злоупотреба с право, поради липса на субективен елемент /чл. 289 ТЗ/, най-малко му дава възможност да се обогати неоснователно за сметка на ищеца. Това, че безспорно е установена неправомерна намеса върху СТИ, не означава, че тя е на потребителя, съответно не доказва негови неправомерни действия, както е прието в Р № 487/29.11.2012г. по ГД № 1750/2011г. на ВКС, IVг.о.. В разгледаният случаи СТИ, е бил в имота на потребителя страна по делото, докато в настоящият се намира в ел. табло, в обща част на сграда етажна собственост и той, въобще няма достъп до него. По настоящото дело липсват каквито и да е доказателства за недобросъвестност на ответника. При липсата и, като и поради, не установяване на периода, за който е отчитана енергия, евентуално различна от консумираната, при възможност за това, съответно при не положени грижи за изправно СТИ, от ищеца, последният, не следва да има възможност да получи цена за недоставена стока, поради теоретична възможност на потребителя да се обогати неоснователно за негова сметка. Приетата в общите условия методика дава възможност, сметка на абонат, да бъде коригирана едностранно от ответника, въз основа на съставени от негови служители частни документи и с количество електроенергия, което реално, не е доставено и употребено.

Поради това следва да се приеме, че ищецът, не е доказал, основание на вземане срещу ответника от 759,24 лева, представляващо цена на електрическа енергия, поради което и предявения установителен иск, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Нормите в чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, не са основание за различен от горният извод. Това, че доставчикът имал, към момента на проверката, нормативно закрепена възможност да извършва корекция на сметка на свой клиент, не означава, че може да го прави при всяко установено от него неправилно отчитана на преминаваща ел енергия, през собствените му устройства за отчитане. Предпоставка за извършване на корекцията, посочени в използваната от ищеца разпоредба на вече отменените ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1, е липса на средство за търговско измерване или при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Доказателствата по делото, не сочат нито липса на СТИ, нито посочената проверка, нито неправомерно поведение на ответника. Както е посочено и в Р № 38/15.05.2014г. на ВКС по ТД № 5/2013г., Iт.о., тежестта на доказване, на неправомерното въздействие на клиента, е на доставчика на ел. енергия. Както се спомена доказателства в тази насока, не са събрани, поради което, дали е възможно да се консумира определено количество ел. енергия от клиента; правилно, или не отчита СТИ преминаващата ел. енергия; има или не точен измерител на грешка и каква енергия някога е преминала през него, е без значение.

Съдебната практика, обаче възприема становище, че е достатъчно да се установи въздействие върху СТИ, без значение чие, което има резултат отчитане на ел. енергия, по-малко от технически възможната за доставяне. Това по делото е установено, но неотчитането е резултат от действие на служители на разпределителното дружество, които са били/могли са да бъдат наясно от кога е започнало, според коментираните показания. От приложените по делото доказателства, не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата от разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и  чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 300 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                       

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Енерго-про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258 срещу К.П.В., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата от 770,21 лева, представляваща – 759,24 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което била издадена фактура за периода 16.05.2018г. – 13.08.2018г., и 10,97 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по фактурата до 18.10.2018г., в едно със законната лихва върху главницата от 14.11.20187г., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Енерго-про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, да заплати на К.П.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 300 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: